ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г‑Н J. MAZÁK
представено на 12 април 2011 година(1)
Съединени дела C‑180/10 и C‑181/10
Jarosław Słaby
срещу
Minister Finansów (C‑180/10),
и
Emilian Kuć
Halina Jeziorska-Kuć
срещу
Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie (C‑181/10)
(Преюдициални запитвания, отправени от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша)
„Данък върху добавената стойност — Данъчнозадължено лице — Икономическа дейност — Продажба на терен, придобит като земеделска земя и впоследствие преобразуван в парцел за застрояване“
1. Трябва ли лице, което постепенно продава парцели, представляващи поначало части от терен, придобит като земеделска земя за извършване на земеделска дейност, чието предназначение впоследствие е изменено в местния план за устройство на територията за нуждите на строителството на ваканционни жилища или за строителство за жилищни нужди и за нуждите на услугите, да се счита за данъчнозадължено лице за данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“)?
2. Отговорът на посочения въпрос е от значение както за г‑н Słaby (жалбоподател в главното производство по дело C‑180/10), така и за г‑н Emilian Kuć и г‑жа Halina Jeziorska-Kuć (жалбоподатели в главното производство по дело C‑181/10), които са поискали предварително становище от компетентните данъчни органи относно облагането с ДДС на продажбата на терени.
3. Що се отнася до г‑н Słaby, става въпрос за постепенната продажба на парцели, представляващи части от терен, придобит през 1996 г. По това време посоченият терен е квалифициран като земеделска земя в плановете за устройство на територията. Г‑н Słaby, като физическо лице, което не упражнява стопанска дейност, е придобил този терен с намерението да упражнява земеделска дейност, което е правил от 1996 г. до 1998 г. През 1997 г. след изменение на плана за устройство на територията въпросният терен е квалифициран като терен, предназначен за строителство на ваканционни жилища. През 1999 г. г‑н Słaby разделя терена на 64 парцела, които продава. Първият парцел е продаден през 2000 г.
4. В случая на г-н и г-жа Kuć става въпрос за инцидентна продажба на парцели, които са част от земеделското им стопанство. По-конкретно те са извършили през 2004 г. 13 продажби на парцели, от които 9 след 1 май 2004 г., 14 аналогични сделки през 2005 г. и 20 — през 2006 г. Г‑н и г‑жа Kuć са придобили своето земеделско стопанство като земеделска земя, на която не е разрешено извършване на строителство, и са използвали този терен за земеделска дейност. На това основание те са регистрирани като данъчнозадължени лица по ДДС, обхванати от режима на единна данъчна ставка, след като през 2004 г. са получили от данъчната администрация предварително становище в този смисъл. След изменение на местния план за устройство на територията част от земеделските земи е предназначена за строителство за жилищни нужди и за нуждите на услугите.
5. И в двата случая компетентните данъчни органи са стигнали до извода, че продажбата на терените подлежи на облагане с ДДС. Тъй като не са съгласни с това тълкуване, г‑н Słaby, както и г‑н и г‑жа Kuć подават жалба до административния съд.
6. В производствата за касационно обжалване на решенията на административните съдилища Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд) (Полша) поставя на Съда три преюдициални въпроса, един от които се отнася до г‑н Słaby, а два — до г‑н и г‑жа Kuć.
7. Въпросът относно спора между г‑н Słaby и Minister Finansów (Министерство на финансите) (дело C‑180/10) е следният:
„Трябва ли физическо лице, което, след като е извършвало земеделска дейност върху недвижим имот, я е прекратило поради осъществено по независещи от него причини изменение на плановете за устройство на територията, с което имотът се преобразува в частна собственост и се разделя на по-малки парцели (предназначени за строителство на ваканционни жилища), продава парцелите, поради това да се счита за данъчнозадължено лице по ДДС по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/EО(2) и на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО(3), както и за лице, задължено да плаща този данък поради упражняване на търговска дейност?“.
8. Двата въпроса, поставени в спора между г‑н и г‑жа Kuć и Dyrektor Izby Skarbowej w Warszawie (директора на данъчната администрация на Варшава) (дело C‑181/10), са:
„1. Следва ли по отношение на земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка по смисъла на член 295, параграф 1, точка 3 от Директива 2006/112/ЕО — който продава използвани от него за земеделска дейност парцели, предназначени съгласно плана за устройство на територията на общината за строителство за жилищни нужди и за нуждите на услугите, но придобити като земеделски земи (освободени от ДДС), — да се приложи член 16 от тази директива, съгласно който употребата на стопански активи за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за цели извън предмета на стопанската му дейност се третира като възмездна доставка само когато дължимият ДДС за тези активи е подлежал на пълно или частично приспадане?
2. Трябва ли земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка по смисъла на член 295, параграф 1, точка 3 от Директива 2006/112/ЕО — който продава използвани по-рано за земеделската му дейност парцели, отредени съгласно плана за устройство на територията на общината за строителство за жилищни нужди и за нуждите на услугите, но придобити като земеделски земи (освободени от ДДС), — на основание на тази продажба да се счита за данъчнозадължено лице за ДДС по общия режим?“.
Правна уредба
Директива 2006/112(4)
9. Съгласно член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112(5) възмездната доставка на стоки на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, подлежи на облагане с ДДС.
10. Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112(6) гласи следното:
„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.
Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.
11. Член 16, първа алинея от Директива 2006/112 предвижда:
„Употребата от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, за лични нужди или за нуждите на персонала му, или безвъзмездното разпореждане с такива стоки, или по-общо тяхната употреба за цели извън предмета на стопанската дейност на лицето, когато дължимият ДДС за тези стоки или техни съставни части е подлежал изцяло или частично на приспадане, се третира като възмездна доставка на стоки“.
12. Член 296, параграф 1 от Директива 2006/112 предвижда:
„Когато прилагането по отношение на земеделските производители на общия режим на ДДС, или специалния режим, предвиден в глава 1, има вероятност да породи затруднения, държавите членки могат, в съответствие с настоящата глава, да прилагат по отношение на земеделските производители режима на единна ставка, имащ за цел да компенсира ДДС, начислен върху покупките на стоки и услуги, извършени от земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка“.
Национална правна уредба
13. Член 15 от Закона от 11 март 2004 г. относно облагането на стоките и услугите (наричан по-нататък „Закон за ДДС“) гласи следното:
„1. За данъчнозадължени лица се считат юридическите лица, образуванията, които нямат юридическа личност, и физическите лица, които извършват независимо някоя от икономическите дейности, посочени в параграф 2, независимо от целите или резултатите от тази дейност.
2. За икономическа дейност се счита всяка дейност на производители, търговци или доставчици на услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии или приравнените на тях дейности, дори когато дейността е осъществена само еднократно, но от обстоятелствата е видно, че е било налице намерение тя да бъде упражнявана многократно. Експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на доход от нея на постоянна основа също се счита за икономическа дейност.
[…]“.
14. Член 43 от Закона за ДДС предвижда:
„1. Освобождават се от облагане:
[…]
3) доставката от обхванат от режима на единна данъчна ставка земеделски производител на произведените от него земеделски продукти и доставката на услуги от земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка;
[…]
9) продажбата на незастроени недвижими имоти, различни от терени за застрояване и предназначени за строителство.
[…]“.
Правни съображения
По преюдициалния въпрос по дело C-180/10
15. С този въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали определението на понятието „данъчнозадължено лице за ДДС“, съдържащо се в член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, обхваща и лице като г‑н Słaby, който от 2000 г.(7) постепенно е продал 64 парцела, предназначени по плана за устройство на територията за строителство на ваканционни жилища.
16. Фактическото положение на г‑н Słaby може да се опише по следния начин:
– въпросният терен е придобит от г‑н Słaby през 1996 г. като земеделска земя,
– от 1996 г. до 1998 г. на този терен действително е упражнявана земеделска дейност,
– след изменение на плана за устройство на територията през 1997 г. въпросният терен е преобразуван в терен, предназначен за строителство на ваканционни жилища,
– през 1999 г. след преустановяването на земеделската дейност върху посочения терен и промяната на квалификацията му като частна собственост г‑н Słaby го разделя на 64 парцела и започва да ги продава.
17. Като се има предвид, че член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 определя понятието за данъчнозадължено лице във връзка с понятието за икономическа дейност, или иначе казано, предвижда, че упражняването на такава дейност предполага наличието на качеството на данъчнозадължено лице(8), за отговора на поставения въпрос е от ключово значение да се отговори на въпроса дали сделката, която се състои в постепенната продажба на терените за застрояване, представлява икономическа дейност.
18. Това понятие за „икономическа дейност“ е определено в член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 като включващо всички дейности на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, и по-специално сделките, включващи експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа. В съответствие с изискванията на принципа за неутралитет на общата система на ДДС това понятие за „експлоатация“ се отнася до всички тези сделки, независимо от правната им форма(9).
19. Според мен въобще не изглежда спорен фактът, че продажбата на терен за застрояване представлява един от начините за експлоатация на такава материална вещ(10), особено ако се вземе предвид, че продажбата на терен за застрояване като възмездна доставка на стоки представлява една от сделките, подлежащи на облагане с ДДС съгласно член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112 във връзка с член 14, параграф 1 от нея.
20. Следователно остава да се определи дали постепенната продажба на парцелите е осъществена с цел получаването на редовен приход от нея.
21. В това отношение не трябва да се забравя, че въпросът дали разглежданата дейност е осъществена с цел получаването на редовен приход от нея е фактически въпрос, който трябва да се разгледа от запитващата юрисдикция, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото(11). Предвид обективния характер на обхвата на понятията за данъчнозадължено лице и за икономическа дейност за тази преценка нямат значение нито целите, нито резултатите от въпросната дейност(12).
22. Съдът вече е разглеждал въпроса дали експлоатацията на дадено имущество се извършва с цел получаването на редовен приход от нея в Решение по дело Van Tiem(13). В това решение Съдът приема, че експлоатацията на имущество, представляващо отстъпено право на строеж върху недвижим имот, трябва да се счита за осъществена с цел получаването на редовен приход от нея, дори ако посоченото отстъпване е направено за определен период от време.
23. В настоящия случай експлоатацията на имущество се състои в постепенната продажба на 64 парцела за застрояване, които първоначално са били земеделска земя. От акта за преюдициално запитване е видно, че собственикът на терена е разделил този имот с цел постепенно да го продаде под формата на парцели.
24. Считам, че сам по себе си този факт, а именно разделянето на даден терен преди продажбата му под формата на парцели, е в полза на извода, че собственикът на посочения терен е действал с намерението да осъществи повтарящи се продажби на въпросните парцели и следователно да получава редовен приход от тях. Този извод се основава не на мащабите на продажбите на парцели, а на повтарящия се характер на тези сделки.
25. Този извод е валиден, независимо дали собственикът на терен е придобил този терен с намерение да го продаде. Ако се приеме доводът на г‑н Słaby, приет и от националната първоинстанционна юрисдикция, съгласно който същественото в случая е, че постепенно продаваният под формата на парцели терен не е придобит с намерение да бъде препродаден, това в крайна сметка би означавало да се постави под въпрос принципът на неутралитет на общата система на ДДС, който не допуска различното третиране във връзка с облагането с ДДС на стопанските субекти, извършващи едни и същи сделки(14). Всъщност, както правилно отбелязва Република Полша, сделките, състоящи се в продажбата на парцели за застрояване, осъществени от лице, което е придобило посочените парцели като земеделска земя с намерение да извършва върху нея земеделска дейност, не се различават от сделките, извършени от лице, което е придобило земеделска земя с намерението да я препродаде след изменение на плана за устройство на територията .
26. Ето защо следва да се приеме, че намерението на купувача при придобиването на терен, който впоследствие е разделен, преди постепенно да бъде продаден, е без значение за квалификацията на посочените продажби като икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112.
27. Като се има предвид, че в поставения въпрос запитващата юрисдикция набляга на факта, че преди продажбата му разглежданият терен е бил преобразуван в частна собственост, несвързана със земеделската дейност, извършвана от собственика на посочения терен, следва още да се провери дали г‑н Słaby не е извършил постепенната продажба на посочения терен под формата на парцели като частно лице. Всъщност, както е видно от съдебната практика, данъчнозадължено лице, което извършва сделка като частно лице, не действа като данъчнозадължено лице и следователно такава сделка не се облага с ДДС(15).
28. Действително е вярно, че съгласно тенденцията в съдебната практика, установена с Решение по дело Armbrecht(16), когато данъчнозадължено лице за ДДС продава имущество, част от което е избрало да не включва в активите на своето предприятие, а е запазило за частно ползване, по отношение на продажбата на тази част то не действа в качеството на данъчнозадължено лице. Следователно такава сделка не се облага с ДДС.
29. Все пак следва да се отбележи, че такова разделяне на имуществото е извършено по отношение на дейностите, за които дадено лице се счита за данъчнозадължено лице за ДДС.
30. В настоящия случай обаче г‑н Słaby е квалифицирал терена, който е предмет на постепенна продажба под формата на парцели, като частно имущество, отделено от земеделската му дейност. Г‑н Słaby обаче се счита за данъчнозадължено лице за ДДС не във връзка със земеделската си дейност, а във връзка с дейността, изразяваща се в постепенна продажба на парцели.
31. Поради това доводът, че г‑н Słaby е квалифицирал продаденото имущество като частна собственост, не е релевантен в настоящия случай.
32. Накратко, за да определи дали едно лице е данъчнозадължено лице за ДДС по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, националната юрисдикция следва да прецени дали експлоатацията на разглежданото имущество под формата на постепенна продажба е осъществена с цел получаването на редовен приход от нея, като вземе предвид всички обстоятелства по делото, по-специално признаците за наличието на намерение посочените сделки да се извършват редовно. В това отношение няма значение фактът, че разглежданото имущество не е придобито с намерение да бъде продадено, или фактът, че разглежданото имущество е квалифицирано от собственика му като частна собственост по отношение на дейност, която е различна от тази, за която лицето се счита за данъчнозадължено лице за ДДС.
По преюдициалните въпроси по дело C‑181/10
33. Считам, че следва да се обърне поредността на въпросите, предвид връзката между поставения по дело C‑180/10 въпрос и втория въпрос, поставен по дело C‑181/10.
По втория въпрос
34. С този въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи, както по дело C‑180/10, дали г‑н и г‑жа Kuć трябва да се считат за данъчнозадължени лица за ДДС въз основа на 47‑те сделки, свързани с продажбата на парцели между 2004 г. и 2006 г.
35. Г‑н и г‑жа Kuć, както г‑н Słaby, са продали парцелите, придобити първоначално като земеделска земя. Те са използвали въпросния терен за земеделски цели дори след преобразуването на парцелите в терени, предназначени за строителство за жилищни нужди и за нуждите на услугите след изменение на плана за устройство на територията. За разлика от г‑н Słaby, те са регистрирани като данъчнозадължени лица за ДДС, обхванати от режима на единна данъчна ставка въз основа на земеделската им дейност.
36. В светлината на отговора, предложен по дело C‑180/10 и по настоящото дело, националната юрисдикция също трябва да прецени дали експлоатацията на разглежданото имущество под формата на постепенна продажба е осъществена с цел получаването на редовен приход от нея, като вземе предвид всички обстоятелства по делото, по-специално признаците за наличието на намерение посочените сделки да се извършват редовно.
37. От съображения за изчерпателност следва да се посочи, че доводът на г‑н и г‑жа Kuć, че нямат никакво намерение да продължат да продават парцели в бъдеще, не е релевантен.
38. Ако въз основа на преценката си националната юрисдикция достигне до заключението, че въпросните продажби са извършени с цел получаване на редовен приход от тях, г‑н и г‑жа Kuć ще бъдат данъчнозадължени лица за ДДС не само за земеделската си дейност, но и за самите посочени сделки.
39. В такъв случай г‑н и г‑жа Kuć ще бъдат данъчнозадължени лица за ДДС за продажбите на парцели, принадлежащи към земеделски поземлен имот, по общия режим, независимо от качеството им на земеделски производители, обхванати от режима на единна данъчна ставка, посочен в дял XII, глава II от Директива 2006/112. Този извод се потвърждава от практиката на Съда, според която сделките, различни от доставката на земеделски продукти и предоставянето на земеделски услуги, извършени от земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, в рамките на земеделската му дейност, остават подчинени на общия режим по Директива 2006/112(17).
По първия въпрос
40. С този въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 16 от Директива 2006/112, според който употребата от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, за лични нужди или за нуждите на персонала му, или безвъзмездното разпореждане с такива стоки, или по-общо тяхната употреба за цели извън предмета на стопанската дейност на лицето, когато дължимият ДДС за тези стоки или техни съставни части е подлежал изцяло или частично на приспадане, се третира като възмездна доставка на стоки, се прилага по отношение на земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка по смисъла на член 295, параграф 1, точка 3 от Директива 2006/112, който продава парцели, използвани за неговата земеделска дейност, предназначени съгласно общинския план за устройство на територията за строителство за жилищни нужди и за нуждите на услугите, но които са придобити като земеделски земи (освободени от ДДС).
41. Във връзка с това считам, че член 16 от Директива 2006/112 не се прилага по отношение на сделките, осъществени от г‑н и г‑жа Kuć, представляващи постепенна продажба на парцели, които са част от техния земеделски поземлен имот.
42. Както Европейската комисия правилно посочва в писменото си становище, когато частите на земеделски поземлен имот, който е неразделна част от земеделското стопанство на земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка, променят предназначението си и престават да се използват за земеделско производство, за да могат да бъдат постепенно продадени, това е пак експлоатация с икономическа цел на имущество, предназначено за икономическата дейност на въпросното данъчнозадължено лице. Следователно не става въпрос за експлоатация на имущество, което данъчнозадълженото лице е отредило за лични нужди или за цели извън предмета на стопанската си дейност, както се изисква в член 16 от посочената директива.
Заключение
43. С оглед на предходните съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Naczelny Sąd Administracyjny преюдициални въпроси по следния начин:
„1. За да определи дали дадено лице е данъчнозадължено лице за данък върху добавената стойност по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, националната юрисдикция следва да прецени дали експлоатацията на разглежданото имущество под формата на постепенна продажба е осъществена с цел получаването на редовен приход от него, като вземе предвид всички обстоятелства по делото, по-специално признаците за наличието на намерение посочените сделки да се извършват редовно. В това отношение фактът, че разглежданото имущество не е придобито с намерение да бъде продадено, или фактът, че разглежданото имущество е определено от собственика му като частна собственост, обособена от дейност, различна от тази, по отношение на която лицето се счита за данъчнозадължено лице за данък върху добавената стойност, няма значение.
2. Лицето е данъчнозадължено лице за данък върху добавената стойност за продажбите на парцелите, принадлежащи към земеделски поземлен имот съгласно общия режим, независимо от качеството му на земеделски производител, по отношение на който се прилага режимът на единна данъчна ставка, посочен в дял XII, глава II от Директива 2006/112.
3. Член 16 от Директива 2006/112 не се прилага по отношение на земеделски производител, обхванат от режима на единна данъчна ставка по смисъла на член 295 от посочената директива, който постепенно продава парцели, предназначени за строителство за жилищни нужди и за нуждите на услугите, получени от разделянето на земеделски поземлен имот“.
1 – Език на оригиналния текст: френски.
2 – Директива на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, глава 9, том 3, стр. 7, поправка в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3)
3 – Директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1, наричана по-нататък „Шеста директива“).
4 – Като се има предвид периодът, в който са настъпили фактите по дело C‑180/10, приложими са както Шеста директива, така и Директива 2006/112, с която първата е отменена и заменена, считано от 1 януари 2007 г. За целите на настоящото заключение ще се позоваваме единствено на релевантните разпоредби на Директива 2006/112, тъй като по същество посочените разпоредби са аналогични на съответните разпоредби на Шеста директива.
5 – Посочената разпоредба съответства на член 2, точка 1 от Шеста директива.
6 – Посочената разпоредба съответства на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива.
7 – В това отношение следва да се отбележи, че изхождаме от предпоставката, че продажбата на парцелите е продължила и след 1 май 2004 г., макар това да не е изрично уточнено в акта за преюдициално запитване. Ако това не е така, Съдът не би могъл да отговори на поставения въпрос.
8 – Вж. по аналогия Решение от 3 март 2005 г. по дело Fini H (C‑32/03, Recueil, стр. I‑1599, точка 19).
9 – Решение от 21 април 2005 г. по дело HE (C‑25/03, Recueil, стр. I‑3123, точка 39), Решение от 26 юни 2007 г. по дело Hutchison 3G и др. (C‑369/04, Сборник, стр. I‑5247, точка 32) и Решение от 6 октомври 2009 г. по дело SPÖ Landesorganisation Kärnten (C‑267/08, Сборник, стр. I‑9781, точка 20).
10 – Съдът вече е приел, че представлява експлоатация на материална вещ например даването под наем на материална вещ (Решение от 26 септември 1996 г. по дело Enkler, C‑230/94, Recueil, стр. I‑4517, точка 21) или учредяването на право на строеж върху недвижим имот от собственика на този имот на друго лице (Решение от 4 декември 1990 г. по дело Van Tiem, C‑186/89, Recueil, стр. I‑4363, точка 19). За сметка на това дейността, състояща се в издаването на разрешения, които позволяват на получаващите ги икономически оператори да пристъпят към упражняване на произтичащите от тях права на използване, предоставяйки на обществеността срещу заплащане услугите си на пазара за мобилни далекосъобщения, не представлява експлоатация на материална вещ (Решение от 26 юни 2007 г. по дело T-Mobile Austria и др., C‑284/04, Сборник, стр. I‑5189, точка 44). Същото важи и за дейностите, състоящи се в осигуряването на дейности за връзки с обществеността, осведомяване, организиране на прояви, доставяне на рекламни материали на други секции на дадена политическа партия и провеждане на годишен бал (Решение по дело SPÖ Landesorganisation Kärnten, посочено в бележка под линия 9, точки 18 и 21).
11 – Вж. в този смисъл Решение по дело Enkler (посочено в бележка под линия 10, точки 24 и 30).
12 – Вж. в този смисъл Решение от 21 февруари 2006 г. по дело University of Huddersfield (C‑223/03, Recueil, стр. I‑1751, точка 47) и Решение по дело T-Mobile Austria и др. (посочено в бележка под линия 10, точка 35).
13 – Посочено в бележка под линия 10.
14 – Решение от 16 септември 2008 г. по дело Isle of Wight Council и др. (C‑288/07, Сборник, стр. I‑7203, точка 42).
15 – Решение от 4 октомври 1995 г. по дело Armbrecht (C‑291/92, Recueil, стр. 2775, точки 16 и 17) и Решение от 8 март 2001 г. по дело Bakcsi (C‑415/98, Recueil, стр. I‑1831, точка 24).
16 – Посочено в бележка под линия 15.
17 – Вж. в този смисъл Решение от 15 юли 2004 г. по дело Harbs (C‑321/02, Recueil, стр. I‑7101, точки 31 и 36) и Решение от 26 май 2005 г. по дело Stadt Sundern (C‑43/04, Recueil, стр. I‑4491, точка 20).