Дело C-566/07
Staatssecretaris van Financiën
срещу
Stadeco BV
(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden)
„Шеста директива ДДС — Член 21, параграф 1, буква в) — Данък, който се дължи само поради посочването му във фактурата — Коригиране на фактурирания данък, който не е следвало да бъде начислен — Неоснователно обогатяване“
Резюме на решението
1. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данък, който се дължи само поради посочването му във фактурата
(член 21, параграф 1, буква в) от Директива 77/388 на Съвета)
2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данък, който се дължи само поради посочването му във фактурата
(Директива 77/388 на Съвета)
1. Член 21, параграф 1, буква в) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 91/680, трябва да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба данъкът върху добавената стойност се дължи в държавата членка, за която се отнася посоченият във фактурата или друг документ, служещ за фактура, данък върху добавената стойност, дори ако разглежданата сделка не е подлежала на облагане в тази държава членка. Обратно на хипотезата на данъчно задължение, което евентуално възниква поради облагаема с данък върху добавената стойност сделка, мястото на изпълнение на доставката на услуги, въз основа на която е издадена фактурата, не е релевантно с оглед възникването на предвиденото в член 21, параграф 1, буква в) от Шеста директива данъчно задължение, което се дължи само поради посочването на данъка в тази фактура.
Националният съд следва да провери, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства, за коя държава членка се отнася посоченият върху разглежданата фактура данък върху добавената стойност. В това отношение релевантни могат по-конкретно да бъдат посочената ставка, паричната единица, в която е изразен размерът, подлежащ на плащане, езикът, на който е съставена, съдържанието и контекстът на разглежданата фактура, мястото на установяване на издателя на тази фактура и на получателя на извършените услуги, както и поведението им.
(вж. точки 27 и 33; точка 1 от диспозитива)
2. Принципът на данъчен неутралитет допуска по принцип възможността държава членка да постави коригирането на данъка върху добавената стойност, дължим в тази държава членка само поради факта, че е погрешно посочен в издадената фактура, в зависимост от условието данъчнозадълженото лице да издаде на получателя на извършените услуги поправена фактура, в която не е посочен споменатият данък, ако това данъчнозадължено лице своевременно не е отстранило напълно риска от загуба на данъчни приходи.
Освен това, доколкото националните данъчни органи обвързват коригирането на данъка върху добавената стойност с връщането на размера на платения данък, който не е следвало да бъде начислен, от издателя на разглежданата фактура на получателя на извършените услуги, общностното право не създава пречка национална правна система да откаже възстановяване на събран данък, който не е следвало да бъде начислен, при условие че това би довело до неоснователно обогатяване на правоимащите.
Наличието и степента на неоснователното обогатяване — което възстановяването на данък, който не е следвало да бъде начислен и събран от гледна точка на общностното право, би породило за данъчнозадълженото лице — биха могли да се установят само след анализ, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства. В това отношение националният съд трябва да извърши такъв анализ. В този контекст по-конкретно може да е релевантен въпросът дали сключените между издателя на фактурата и получателя на извършените услуги договори сочат фиксиран размер на възнаграждението за извършените услуги или базисен размер, евентуално увеличен с приложимия данък. В първия пример може да не е налице неоснователно обогатяване на издателя на фактурата.
(вж. точки 48—51; точка 2 от диспозитива)
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
18 юни 2009 година(*)
„Шеста директива ДДС — Член 21, параграф 1, буква в) — Данък, който се дължи само поради посочването му във фактурата — Коригиране на фактурирания данък, който не е следвало да бъде начислен — Неоснователно обогатяване“
По дело C‑566/07
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) с акт от 30 ноември 2007 г., постъпил в Съда на 21 декември 2007 г., в рамките на производство по дело
Staatssecretaris van Financiën
срещу
Stadeco BV,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: г‑н A. Rosas, председател на състав, г‑н A. Ó Caoimh, г‑н U. Lõhmus, г‑жа Р. Lindh и г‑н Ал. Арабаджиев (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г‑жа J. Kokott,
секретар: г‑жа C. Strömholm, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 декември 2008 г.,
– като има предвид становищата, представени:
– за Stadeco BV, от адв. A. Fruijtier, advocaat,
– за нидерландското правителство, от г‑жа C. Wissels, г‑н M. de Grave и г‑жа C. ten Dam, в качеството на представители,
– за германското правителство, от г‑н M. Lumma и г‑н C. Blaschke, в качеството на представители,
– за гръцкото правителство, от г‑н S. Spyropoulos, г‑жа S. Trekli и г‑жа M. Tassopoulou, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от г‑н R. Adam, в качеството на представител, подпомаган от г‑н G. De Bellis, avvocato dello Stato,
– за Комисията на Европейските общности, от г‑н D. Triantafyllou и г‑н W. Roels, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 12 март 2009 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 21, параграф 1, буква в) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), изменена с Директива 91/680/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 година (ОВ L 376, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 110, наричана по-нататък „Шеста директива“), както и на принципа на данъчен неутралитет.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Staatssecretaris van Financiën (наричан по-нататък „Staatssecretaris“) и Stadeco BV (наричано по-нататък „Stadeco“) във връзка с правото на данъчнозадължено лице да коригира данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), посочен във фактурата, издадена на получателя за извършените услуги.
Правна уредба
Общностна правна уредба
3 Съгласно член 2, точка 1 от Шеста директива с ДДС се облага „доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“. [неофициален превод]
4 В член 9, параграф 2, буква в) от тази директива се предвижда, че „място на доставката на услуги, свързани с […] културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни и подобни дейности, включително дейностите, извършвани от организаторите на такива дейности, и където е необходимо, доставката на съпътстващи услуги […] е мястото, където физически се извършват услугите“. [неофициален превод]
5 Според член 21, параграф 1, буква в) от посочената директива при вътрешната система ДДС се дължи от „всяко лице, което посочи [ДДС] във фактура или друг документ, служещ за фактура“. [неофициален превод]
Национална правна уредба
6 Съгласно член 1, параграф 1, буква а) от Закона за данъка върху оборота (Wet op de omzetbelasting) от 28 юни 1968 година (Staatsblad 1968 г., № 329), в приложимата му редакция към данъчната година, разглеждана в главното производство (наричан по-нататък „Wet“), „данък върху оборота“ е данъкът, който се събира за […] доставката на стоки или услуги, извършена в Нидерландия от търговеца в рамките на предприятието му “.
7 В член 6, параграф 2, буква в), точка 1 от Wet се предвижда, че „място на доставката на услуги, свързани с […] културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни и подобни дейности […] е мястото, където реално се извършват тези дейности или мероприятия“.
8 Член 12, параграф 1 от Wet гласи, че „данъкът се събира от търговеца, който извършва доставката или предоставя услугата“.
9 Член 14, параграф 1 от Wet гласи, че „данъкът, станал изискуем през данъчната година, се заплаща въз основа на декларация“.
10 В член 37 от Wet е предвидено, че „[л]ицето, посочило по какъвто и да е начин във фактура данък върху оборота, на който то не е платец по силата на разпоредба, различна от настоящия член, става платец на този данък от момента, в който предаде фактурата; то е длъжно да внесе този данък съгласно член 14“.
11 От акта за преюдициално запитване е видно, че към момента на настъпване на обстоятелствата в главното производство и както уточнява нидерландското правителство, с оглед коригирането на данъка върху оборота и въз основа на указанията на Staatssecretaris нидерландските данъчни власти изискват от издателя на фактурата, който погрешно е посочил този данък, да поправи фактурата или като издаде нова, или като състави кредитно известие до получателя на извършените услуги.
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
12 Stadeco е предприятие, установено в Нидерландия, което извършва дейност по отдаване под наем, изграждане и демонтиране на щандове на панаири и изложения.
13 Между 1993 и 1995 г. Stadeco извършва услуги в Германия и в трети държави за сметка на Economische Voorlichtingsdienst (служба за икономическа информация, наричана по-нататък „EVD“), публичноправен орган със седалище в Нидерландия, подчинен на Министерството на икономиката. EVD ползва услугите на Stadeco само за дейности, които не се облагат с данък върху оборота в Нидерландия, и като част от публичноправен орган няма право на приспадане на този данък.
14 На фактурите за посочените услуги, извършени извън Нидерландия, са посочени сумите, дължими като данък върху оборота, който би бил наложен за идентични услуги, предоставени в Нидерландия. EVD плаща изцяло тези фактури, а Stadeco внася посочения данък в Нидерландия.
15 През 1996 г. данъчните органи уведомяват Stadeco, че не е платец на данък върху оборота в Нидерландия за разглежданите услуги, предоставени извън Нидерландия. Впоследствие Stadeco моли да му бъде възстановен пълният размер на данъка, внесен на това основание, който възлиза на 230 314 NLG (104 512 EUR). Тъй като данъчните органи поставят поисканото възстановяване в зависимост от поправянето на фактурите, издадени на EVD, във връзка с това Stadeco им представя копие от кредитно известие. Вследствие на това посоченият размер е възстановен на Stadeco.
16 &