-

1)

Съвместими ли са с член 168, буква а) и член 178, буква а) във връзка с член 220, буква а) и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), както и с принципа на ефективност, тълкуване в националното право и национална практика, съгласно които, от една страна, ако са изпълнени материалноправните условия за възникване на правото на приспадане на данъка, самото притежаване на фактура, чието съдържание отговаря на изискванията на член 226 от посочената директива, не е достатъчно, а за да упражни законосъобразно правото си да приспадне данъка въз основа на въпросната фактура, данъчнозадълженото лице трябва да разполага и с допълнителни писмени доказателства, които не само трябва да отговарят на предвиденото в Директива 2006/112, но да бъдат в съответствие също с принципи от националната правна уредба, посветена на счетоводството, и със специалните разпоредби относно оправдателните документи, и от друга страна, всеки един от участниците във веригата е длъжен да помни и декларира по непротиворечив начин всяка подробност от сделката, удостоверена в тези оправдателни документи?

2)

Съвместими ли са с разпоредбите от Директива 2006/112, уреждащи [приспадането на ДДС], както и с принципите на данъчен неутралитет и на ефективност, тълкуване в националното право и национална практика, съгласно които при верижна сделка, независимо от всякакви други обстоятелства, само поради естеството на сделката на всеки от участниците във веригата се налага задължение да проверява елементите от извършваната от тях сделка и задължение от тази проверка да се правят заключения за данъчнозадълженото лице, което се намира другаде по веригата, като на данъчнозадълженото лице се отказва правото [да приспадне ДДС] с довода, че създаването на веригата, макар да не е забранено от националното законодателство, не е било [разумно] оправдано от икономическа гледна точка? Могат ли в този контекст, в хипотезата на верижна сделка, в рамките на проверката на обективните обстоятелства, които могат да обосноват отказа да се признае правото [на приспадане на ДДС], при определяне и преценка на релевантността и доказателствената сила на доказателствата, на които се основава непризнаването на правото на приспадане на ДДС, да се прилагат единствено разпоредбите на Директива 2006/112 и на националното право, уреждащи приспадането на данъка, в качеството на материалноправни разпоредби, в които се уточнява кои са релевантните факти за установяване на фактическата рамка, или в качеството им на специални разпоредби трябва да се прилагат също разпоредбите в областта на счетоводството на съответната държава членка?

3)

Съвместими ли са с разпоредбите от Директива 2006/112, уреждащи [приспадането на ДДС], както и с принципите на данъчен неутралитет и ефективност, тълкуване в националното право и национална практика, съгласно които на данъчнозадълженото лице, използващо стоките за нуждите на облагаемите си сделки в държавата членка, в която извършва тези сделки, и притежаващо фактура, която отговаря на изискванията на Директива 2006/112, се отказва правото на [приспадане на ДДС] с довода, че това лице не познава всички елементи [на сделката], извършена от участниците във веригата, или въз основа на обстоятелства, които са свързани с участниците във веригата, предхождащи издателя на фактурата, и върху които данъчнозадълженото лице изобщо не е могло да влияе по независещи от него причини, като правото на [приспадане на ДДС] се обвързва с условието данъчнозадълженото лице да е изпълнило — в рамките на мерките, които могат разумно да се изискват от него — общо задължение за извършване на проверка не само преди сключването на договора, но и по време на неговото изпълнение и дори след това? Длъжно ли е в този контекст данъчнозадълженото лице да не упражнява правото на [приспадане на ДДС], ако по отношение на който и да било от елементите от сделката, посочена във фактурата, в даден момент след сключването на договора, по време на изпълнението му или след това установи нередност или узнае за обстоятелство, които съгласно практиката на данъчния орган водят до непризнаване на правото на [приспадане на ДДС]?

4)

Длъжен ли е данъчният орган да посочи в какво се изразява данъчната измама предвид разпоредбите от Директива 2006/112, уреждащи [приспадането на ДДС], и принципа на ефективност? Правилен ли е подходът на данъчния орган нарушенията и нередностите, които нямат логична причинно-следствена връзка с правото на [приспадане на ДДС] и които са допуснати от участниците във веригата, да бъдат считани за доказателство за данъчна измама с довода, че тези нарушения и нередности са направили съдържанието на фактурата недостоверно, поради което данъчнозадълженото лице е знаело или е било длъжно да знае за данъчната измама? Ако е налице данъчна измама, това обстоятелство дава ли основание от данъчнозадълженото лице да се изисква да осъществява контрол с посочените по-горе степен, задълбоченост и обхват или това задължение надхвърля изискванията на принципа на ефективност?

5)

Пропорционална ли е санкция, която предполага непризнаване на правото [на приспадане на ДДС] и се изразява в задължение за плащане на данъчна санкция в размер на 200 % от установената разлика в данъчното задължение, ако няма никаква загуба на приходи за бюджета, пряко свързана с правото на [приспадане на ДДС] на данъчнозадълженото лице? Необходима ли е преценка за наличието на някое от обстоятелствата, посочени в член 170, параграф 1, трето изречение от Az adózás rendjéről szóló 2003. évi XCII. Törvény (Закон XCII от 2003 г. за общото данъчно производство, наричан по-нататък „ЗОДП“), ако данъчнозадълженото лице е предоставило на данъчния орган всички документи, с които разполага, и е включило в данъчната си декларация издадените от него фактури?

6)

Ако от отговорите на поставените преюдициални въпроси се наложи изводът, че прилаганото тълкуване на националното законодателство след делото, по което е постановено определение от 10 ноември 2016 г., Signum Alfa Sped (C-446/15, EU:C:2016:869), и възприетата въз основа на това тълкуване практика са несъвместими с разпоредбите на Директива 2006/112, уреждащи [приспадането на ДДС], и като се има предвид невъзможността първоинстанционният съд да отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по всички дела, може ли въз основа на член 47 от Хартата на основните права да се приеме, че правото на данъчнозадължените лица да предявят по съдебен ред претенция за претърпени вреди им гарантира правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в посочения член? Следва ли в този контекст да се счита, че изборът на формата на съдебния акт, постановен по дело Signum Alfa Sped, означава, че въпросът вече е уреден от общностното право и изяснен с практиката на Съда на Европейския съюз, и че съответно отговорът на същия е очевиден или пък означава, че след като е образувано ново производство, въпросът не е напълно изяснен и съответно продължава да е налице необходимост от сезирането на Съда с искане за произнасяне по реда на преюдициалното производство?