Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
6 октомври 2022 година(*)
„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Доставка на услуги, извършвана възмездно — Случаи на освобождаване — Член 135, параграф 1, буква б) — Отпускане на кредити — Договор за синтетична секюритизация“
По дело C‑250/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша) с акт от 27 октомври 2020 г., постъпил в Съда на 21 април 2021 г., в рамките на производство по дело
Szef Krajowej Administracji Skarbowej
срещу
O. Fundusz Inwestycyjny Zamknięty reprezentowany przez O S.A.,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, S. Rodin, J.‑C. Bonichot, L. S. Rossi и O. Spineanu-Matei (докладчик), съдии,
генерален адвокат: L. Medina,
секретар: M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 март 2022 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Szef Krajowej Administracji Skarbowej, от B. Kołodziej, D. Pach и T. Wojciechowski,
– за полското правителство, от A. Kramarczyk-Szaładzińska и B. Majczyna, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от A. Armenia, B. Sasinowska и M. Siekierzyńska, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 12 май 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Szef Krajowej Administracji Skarbowej (началник на националната данъчна администрация, Полша) (наричан по-нататък „данъчният орган“) и O. Fundusz Inwestycyjny Zamknięty reprezentowany przez O S.A. (наричан по-нататък „фондът O“) по повод квалифицирането за целите на освобождаването от данък върху добавената стойност (ДДС) на услугите, предоставени по силата на договор за синтетична секюритизация.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС предвижда:
„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:
[…]
в) доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“.
4 Член 24, параграф 1 от тази директива гласи:
„Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки“.
5 Съгласно член 135, параграф 1, буква б) от посочената директива:
„Държавите членки освобождават следните сделки:
[…]
б) отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска“.
Националното право
Закон за ДДС
6 Член 43, параграф 1, от Ustawa o podatku od towarów i usług (Закон за данъка върху стоките и услугите) от 11 март 2004 г. (Dz. U. от 2004 г., бр. 54, позиция 535) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за ДДС“), гласи:
„Освобождават се от облагане с данъка:
[…]
38) „услугите по отпускане на кредити или парични заеми и услугите по посредничество при предоставянето на кредити или парични заеми, както и управлението на кредитите или паричните заеми от кредитодателя или заемодателя“.
39) услуги по предоставянето на обезпечения, гаранции и всякакви други обезпечения за финансови и застрахователни сделки и услуги по посредничество относно тези услуги, както и управлението на кредитни гаранции от субекта, който е отпуснал кредита“.
[…]“.
Законът за инвестиционните фондове и управлението на алтернативни инвестиционни фондове
7 Член 183, параграф 4 от Ustawa o funduszach inwestycyjnych i zarządzaniu alternatywnymi funduszami inwestycyjnymi (Закон за инвестиционните фондове и управлението на алтернативни инвестиционни фондове) от 27 май 2004 г. (Dz. U. от 2004 г., бр. 146, позиция 1546) в редакцията му, приложима към спора в главното производство, предвижда:
„Договорът за прехвърляне на фонда на всички престации, получени от инициатора на секюритизацията или оправомощеното лице от секюритизирани вземания от определена група вземания или от определени вземания (договор за синтетична секюритизация), трябва да урежда задължението на тези субекти да прехвърлят на фонда:
1) всички постъпления във връзка със секюритизираните вземания;
2) главниците на секюритизираните вземания;
3) сумите, получени от реализирането на обезпечения на секюритизирани вземания — когато удовлетворяването на инициатора на секюритизацията или на оправомощеното лице от секюритизираните вземания настъпва чрез реализацията на обезпеченията“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
8 Фондът O е нестандартизиран фонд за синтетична секюритизация по смисъла на член 183 и сл. от Закона за инвестиционните фондове и управлението на алтернативни инвестиционни фондове в редакцията му, приложима към спора в главното производство. Тъй като планира да сключва инвестиционни договори за синтетична секюритизация с банки или инвестиционни фондове, той отправя до полския министър на финансите искане за тълкуване на данъчните разпоредби, съдържащи се в член 43, параграф 1, точки 38 и 39 от Закона за ДДС с цел да се установи дали услугите, които трябва да извършва в качеството си на инвеститор по тези договори, могат да бъдат освободени от ДДС с оглед на тази разпоредба.
9 Според фонда О чрез сключването на договора за синтетична секюритизация инициаторът се задължава да прехвърли на инвеститора всички постъпления от посочените в този договор вземания срещу определена в договора сума, която получава от последния със сключването на посочения договор. Вземанията остават в активите на инициатора. Разликата между сумата, платена на инициатора, и сумата, която инвеститорът получава през периода на действие на договора, представлява възнаграждението на инвеститора. По този начин механизмът на синтетична секюритизация изпълнявал двойна функция, а именно, от една страна, функцията на кредитен инструмент, тъй като инициаторът предварително получава ликвидни средства срещу поемането на задължение да прехвърли на инвеститора постъпленията от съответните вземания, и от друга страна, функцията на покритие на риска, доколкото тези ликвидни средства се освобождавали от кредитния риск, свързан с посочените вземания.
10 Ето защо според фонда O услугите, предоставяни въз основа на договори за синтетична секюритизация, били освободени от ДДС на основание член 43, параграф 1, точки 38 и 39 от Закона за ДДС било като финансови инструменти, аналогични на договорите за кредит, било като услуги, осигуряващи поемането на риска от неплатежоспособност на длъжниците.
11 Обратно, с индивидуално тълкуване от 30 декември 2015 г. министърът на финансите приема, от една страна, че договорът за синтетична секюритизация не може да се приравни на договор за кредит, доколкото, първо, вземането, предмет на договора, остава в активите на инициатора, второ, за разлика от договора за кредит договорът за синтетична секюритизация съдържа ясно указание за произхода на средствата, които ще послужат за удовлетворяването на инвеститора, и трето, в случай на несъстоятелност на длъжника инвеститорът не е носител на право на вземане спрямо инициатора за връщането на дължимите суми. При това положение договорът за синтетична секюритизация, чийто предмет се състои в право на участие в специфични плащания, които инициаторът се задължава да прехвърли на инвеститора, не обхваща дейности, аналогични на посочените в член 43, параграф 1, точка 38 от Закона за ДДС.
12 От друга страна, според полския министър на финансите, когато инвеститорът извършва услугите си, в полза на инициатора не се предоставя обезпечение, гаранция или друго подобно, така че дейността му също не попада в приложното поле на член 43, параграф 1, точка 39 от Закона за ДДС.
13 Поради това според министъра на финансите сделките, описаните от фонда O в искането му за тълкуване на данъчни разпоредби, не спадат към нито един от случаите на освобождаване от ДДС, предвидени в член 43, параграф 1, точки 38 и 39 от Закона за ДДС, и трябва да се облагат със стандартната ставка на ДДС от 23 %.
14 Фондът O сезира Wojewódzki Sąd Administracyjny w Warszawie (Областен административен съд Варшава, Полша) с жалба срещу индивидуалното тълкуване от 30 декември 2015 г.
15 С решение от 25 май 2017 г. тази юрисдикция отменя посоченото тълкуване. Той приема, че договорът за синтетична секюритизация представлява финансов инструмент, аналогичен на договорите за кредит, чийто основен предмет е да се финансира инициаторът и да му се осигури незабавен достъп до капитали със задължение за тяхното връщане. Фактът, че вземането остава в активите на инициатора, било без значение от гледна точка на икономическата цел на договора. В замяна на прехвърлянето на средства на инициатора инвеститорът се ползвал от икономическо предимство под формата на възвръщаемост, надхвърляща размера на ангажирания капитал. Такава сделка била освободена от ДДС на основание член 43, параграф 1, точка 38 от Закона за ДДС, тъй като тя обединявала основните елементи на отпускането на кредит. За разлика от това, доколкото по силата на договор за синтетична секюритизация в полза на инициатора не се предоставя обезпечение, гаранция или друго подобно, освобождаването, предвидено в член 43, параграф 1, точка 39 от Закона за ДДС, не се прилага в конкретния случай.
16 Данъчният орган обжалва това решение пред запитващата юрисдикция Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша).
17 Тази юрисдикция уточнява, че член 43, параграф 1, точка 38 от Закона за ДДС транспонира в полското законодателство член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС.
18 Според посочената юрисдикция от икономическа гледна точка договор за синтетична секюритизация като разглеждания в главното производство представлява услуга по финансиране, чиято основна цел е да гарантира на инициатора използването на предоставените му средства срещу плащането в полза на инвеститора на сумите, съответстващи на стойността на постъпленията от съответните вземания. По този начин договор за синтетична секюритизация е аналогичен по естеството си на договор за кредит, с който заемополучателят заема средства от заемодател, който има право да използва по своя преценка и се задължава да върне през периода на действие на договора. Подобно на заемодател, инвеститорът ще получи, освен изплатеното финансиране, предимство под формата на паричен поток, надхвърлящ размера на ангажирания капитал.
19 Запитващата юрисдикция обаче посочва, че договорът за синтетична секюритизация има някои особености, които го отличават от договор за кредит и които по същество са изтъкнати от министъра на финансите в индивидуалното тълкуване. Ето защо тя иска да се установи дали въпросните особености са от такова естество, че да не допускат договорите за синтетична секюритизация да се квалифицират за целите на ДДС като „договори за кредит“.
20 При тези обстоятелства Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Следва ли член 135, параграф 1, буква б) от [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че освобождаването, което тази разпоредба предвижда за сделки по отпускане, договаряне и управление на кредити, се прилага за описания в главното производство договор за синтетична секюритизация?“.
По преюдициалния въпрос
21 Най-напред следва да се отбележи, че макар в преюдициалния въпрос да изброени формално трите сделки, освободени от ДДС на основание член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС, а именно отпускането, договарянето и управлението на кредити, от акта за преюдициално запитване е видно, че съмненията на запитващата юрисдикция се отнасят основно до евентуалната квалификация на договор за синтетична секюритизация като сделка по отпускане на кредит по смисъла на тази разпоредба.
22 При тези обстоятелства следва да се приеме, че с поставения въпрос по същество се иска да се установи дали член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че услугите, извършвани от инвеститор по договор за синтетична секюритизация, състоящи се в предоставянето на разположение на инициатора на определена сума срещу прехвърлянето на инвеститора на постъпленията от посочените в този договор вземания, които остават в активите на инициатора, попадат в обхвата на понятието за отпускане на кредит по смисъла на тази разпоредба.
23 За да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, следва да се провери, на първо място, дали подобни доставки попадат в приложното поле на Директивата за ДДС.
24 Член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС предвижда, че подлежи на облагане с ДДС доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.
25 В това отношение е необходимо да се припомни, че доставката на услуги е извършена „възмездно“ по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежи на облагане с ДДС само ако е налице пряка връзка между предоставените услуги и получената от данъчнозадълженото лице равностойност. Такава пряка връзка е налице, когато между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят насрещни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя (решение от 22 октомври 2015 г., Hedqvist, C‑264/14, EU:C:2015:718, т. 27 и цитираната съдебна практика).
26 В случая от предоставените на Съда материали по делото е видно, че в рамките на договор за синтетична секюритизация инвеститорът и инициаторът се задължават взаимно, що се отнася до първия, да предостави определена сума на разположение на инициатора, а що се отнася до втория, да прехвърли на инвеститора постъпленията от посочените в този договор вземания, като същевременно запази вземанията в активите си. Инициаторът се ползва от услуга срещу насрещна престация, която съответства на разликата между прогнозната стойност на постъпленията от вземанията и размера на сумата, заплатена от инвеститора.
27 Ето защо следва да се приеме, че както посочва генералният адвокат в точка 40 от заключението си, предоставянето на услуги от инвеститор по договор за синтетична секюритизация като разглеждания в главното производство представлява доставка на услуги, „извършвана възмездно“ по смисъла на член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС.
28 При определянето на възмездния характер на дадена доставка на услуги, фактът, че възнаграждението не приема формата на комисиона или на плащане на специфични разходи, е ирелевантен (решение от 22 октомври 2015 г., Hedqvist, C‑264/14, EU:C:2015:718, т. 29 и цитираната съдебна практика). От това следва, че в случая формата на възнаграждението, заплатено на инвеститора, е без значение за отговора на въпроса дали неговата доставка на услуги е възмездна или не.
29 Освен това, макар Съдът несъмнено да е постановил, че оператор, който купува на свой риск несъбираеми вземания на цена, по-ниска от тяхната номинална стойност, не предоставя възмездно услуги по смисъла на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 1977 г., стр. 1), когато разликата между номиналната стойност на посочените вземания и тяхната покупна цена отразява реалната икономическа стойност на разглежданите вземания в момента на тяхното прехвърляне (решение от 27 октомври 2011 г., GFKL Financial Services, C‑93/10, EU:C:2011:700, т. 26), инвеститорът по делото в главното производство не придобива на свой риск несъбираеми вземания на цена, по-ниска от тяхната номинална стойност. Освен това, както уточнява и данъчният орган в отговора си на поставените от Съда въпроси, с оглед на особеностите на договора за синтетична секюритизация размерът на сумата, предоставена на разположение на инициатора, обикновено се определя различно от цената, платена от цесионер за прехвърлянето на вземания.
30 На второ място, следва да се разгледа въпросът дали предоставяните от инвеститора услуги попадат в обхвата на понятието за отпускане на кредит по смисъла на член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС. В това отношение най-напред следва да се припомни, че случаите на освобождаване по член 135, параграф 1 от Директивата за ДДС представляват самостоятелни понятия на правото на Съюза, които имат за цел да се избегнат различия в прилагането на режима на ДДС в различните държави членки (решение от 17 декември 2020 г., Franck, C‑801/19, EU:C:2020:1049, т. 30 и цитираната съдебна практика).
31 Формулировките, използвани за определяне на тези случаи на освобождаване подлежат на стриктно тълкуване, като се има предвид, че тези случаи са изключения от общия принцип, че всяка доставка на услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с ДДС (решение от 17 декември 2020 г., Franck, C‑801/19, EU:C:2020:1049, т. 31 и цитираната съдебна практика).
32 Тълкуването на тези формулировки обаче трябва да е съобразено с целите на въпросните освобождавания и с изискванията на присъщия на общата система на ДДС принцип на данъчен неутралитет. В този смисъл правилото за стриктно тълкуване не означава, че формулировките, използвани за определяне на посочените в тази разпоредба случаи на освобождаване, трябва да се тълкуват по начин, който би лишил освобождаването от действие (решение от 17 декември 2020 г., Franck, C‑801/19, EU:C:2020:1049, т. 32 и цитираната съдебна практика).
33 В частност, що се отнася до член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС, следва да се припомни, че отпускането на кредит по смисъла на тази разпоредба се състои по-специално в предоставянето на разположение на капитал срещу възнаграждение (решение от 17 декември 2020 г., Franck, C‑801/19, EU:C:2020:1049, т. 36 и цитираната съдебна практика).
34 В това отношение от съдебната практика следва, че макар това възнаграждение по принцип да се осигурява посредством плащането на лихви, други форми на насрещна престация не могат да попречат дадена сделка да бъде квалифицирана като отпускане на кредит по смисъла на член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС. Всъщност Съдът вече е постановил, че предварителното финансиране на покупката на стоки срещу увеличение на сумата, изплащана от получателя на това финансиране, представлява финансова сделка, която наподобява отпускането на кредит и следователно е освободена от ДДС по силата на тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 15 май 2019 г., Vega International Car Transport and Logistic, C‑235/18, EU:C:2019:412, т. 47 и 48).
35 Освен това освободените съгласно посочената разпоредба сделки се определят в зависимост от естеството на предоставените услуги, а не в зависимост от доставчика или получателя на услугата, така че прилагането на тези освобождавания не зависи от статута на субекта, който предоставя тези услуги. Следователно обхватът на израза „отпускане[…] на кредит“, съдържащ се в член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС, не може да бъде ограничен само до заемите и кредитите, отпускани от банкови и финансови институции (решение от 17 декември 2020 г., Franck, C‑801/19, EU:C:2020:1049, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика).
36 В случая изглежда, като това трябва да се провери от запитващата юрисдикция, че услугата, предоставена от инвеститора на инициатора съгласно сключения между тях договор, се състои от една-единствена престация, която по същество се изразява в изплащане на капитал срещу възнаграждение. В случая следва да се провери дали тази престация, преценена цялостно, е по естеството си отпускане на кредит по смисъла на член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС.
37 В това отношение, както бе уточнено в точка 26 от настоящото решение, от момента на сключването му договорът за синтетична секюритизация води до предоставяне на капитал от инвеститора на инициатора срещу възнаграждение, което се състои в разликата между изплатения на инициатора капитал и сумите, получени от инвеститора през периода на действие на договора за синтетична секюритизация като постъпления от посочените в този договор вземания. Тъй като вземанията остават в активите на инициатора, инвеститорът не разполага с възможност за правна защита срещу последния в случай на неизправност на длъжниците по съответните вземания.
38 Обстоятелството, че инвеститорът е изложен на потенциални загуби и по този начин носи кредитния риск, е присъщо на всяка сделка по отпускане на кредит, независимо дали този риск произтича от неплащане от длъжниците по вземанията, постъпленията от които са му прехвърлени, или от неплатежоспособността на прекия му съдоговорител.
39 Освен това липсата на гаранции в полза на инвеститора не е определяща за квалифицирането на разглеждания договор за синтетична секюритизация като сделка за отпускане на кредит. Всъщност мерките, предприети за намаляване на кредитния риск, които обикновено се състоят в учредяването на обезпечения върху недвижими имоти или други, могат да са различни в зависимост от вида на финансирането и не са от съществено значение за такава квалификация, тъй като са обусловени единствено от наличието на двете обстоятелства, припомнени в точка 33 от настоящото решение, а именно предоставянето на капитал и изплащането на възнаграждение.
40 Следователно фактът, че инвеститорът не разполага с възможност за правна защита срещу инициатора в случай на неизправност на длъжниците по вземанията, постъпленията от които са му прехвърлени, и фактът, че вземанията остават в активите на инициатора или още че произходът на капиталите, които ще послужат за удовлетворяване на инвеститора, е посочен в договора за синтетична секюритизация, не засягат основното естество на сделка по синтетична секюритизация, която се състои във финансирането на първоначалните заеми.
41 Такова тълкуване на понятието за отпускане на кредит по смисъла на член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС, което не поставя под въпрос присъщия на общата система на ДДС принцип на данъчен неутралитет, е в съответствие с преследваната от тази разпоредба цел, а именно да се избегне повишаването на разходите по потребителските кредити (вж. по аналогия решение от 10 март 2011 г., Skandinaviska Enskilda Banken, C‑540/09, EU:C:2011:137, т. 21 и цитираната съдебна практика).
42 С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 135, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че услугите, извършвани от инвеститор по договор за синтетична секюритизация, състоящи се в предоставянето на разположение на инициатора на определена сума срещу заплащането на постъпленията от посочените в този договор вземания, които остават в активите на инициатора, попадат в обхвата на понятието за отпускане на кредит по смисъла на тази разпоредба.
По съдебните разноски
43 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност,
трябва да се тълкува в смисъл, че:
услугите, извършвани от инвеститор по договор за синтетична секюритизация, състоящи се в предоставянето на разположение на инициатора на определена сума срещу заплащането на постъпленията от посочените в този договор вземания, които остават в активите на инициатора, попадат в обхвата на понятието за отпускане на кредит по смисъла на тази разпоредба.
Подписи
* Език на производството: полски.