-

Printed via the EU tax law app / web

C_2022303BG.01001402.xml

8.8.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/14


Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 11 май 2022 година — „Консорциум Реми Груп“ АД / Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-314/22)

(2022/C 303/20)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Касатор:„Консорциум Реми Груп“ АД

Ответник по касационната жалба: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходитe

Преюдициални въпроси

1.

При осъществена дерогация по § 2 на член 90 от Директивата (1) за ДДС, допускат ли принципът на неутралитет и член 90 от Директивата разпоредба от националното право като съдържащата се в член 129, ал.1, изречение второ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която установява преклузивен срок за подаване на искането за прихващане или възстановяване на данъка, начислен от [данъчнозадълженото лице] при доставка на стоки или услуги при пълно или частично неплащане от страна на получателя по доставката?

2.

Независимо от отговора на първия въпрос, представлява ли, при обстоятелствата в главното производство, необходимо условие за признаване на правото за намаляване на данъчната основа по чл. 90, § 1 от Директивата за ДДС корекцията на издадената данъчна фактура, извършена от страна на [данъчнозадълженото лице]на начисления ДДС, поради пълно или частично неплащане на цената по доставката от страна на получателя по фактурата, преди подаване на искането за възстановяване?

3.

В зависимост от отговорите на първите два въпроса, как следва да се тълкува чл. 90, ал. 1 от Директивата при определяне на момента на възникване на основанието за намаляване на данъчната основа в случай на пълно или частично неплащане на цената и липса на национална правна уредба по този въпрос поради дерогацията на § 1 на чл. 90?

4.

Как следва да се приложат съображенията от мотивите в Решение от 27 ноември 2017 г. по дело С-246/16 (2), Enzo Di Maura, ECLI:EU:C:2017:887, т.21-т.27 и в Решение от 03 юли 2019 г. по дело С-242/18 (3), „УниКредит Лизинг“ ЕАД, ECLI:EU:C:2019:558, т.62 и т.65, при липса на специални условия за прилагане на дерогацията по § 2 на чл. 90 от Директивата в българското законодателство?

5.

Съвместима ли е с принципа на неутралитет и член 90 от Директивата за ДДС данъчно-осигурителна практика, да не се допуска корекция на начисления данък в случаите на неплащане, преди анулирането на данъка да е съобщено на получателя на стоката или услугата, ако той е данъчнозадължено лице, с цел корекция на първоначално направеното приспадане от получателя?

6.

Тълкуването на чл.90, § 1 от Директивата позволява ли да се приеме, че евентуалното право на намаляване на данъчната основа в случай на пълно или частично неплащане дава право на възстановяване на платения ДДС от доставчика, заедно с лихви за забава, и от кой момент?


(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OB 2006, L 347, стр. 1; специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7)

(2)  OB 2018, C 22, стр. 9

(3)  OB 2019, C 305, стр. 18