EU tax law WEB Commission v Germany - C-600/10

12.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/11

—

да се установи, че като запазва в сила националните правни разпоредби, съгласно които дивидентите, разпределяни на ограничено данъчнозадължени пенсионни фондове, както и лихвите, изплащани на такива фондове и на ограничено данъчнозадължени пенсионно-осигурителни каси, се подлагат на по-неблагоприятно данъчно третиране в сравнение с дивидентите и лихвите, изплащани на неограничено данъчнозадължени пенсионно-осигурителни каси и на неограничено данъчнозадължени пенсионни фондове, Федерална република Германия нарушава задълженията си по член 63 ДФЕС и по член 40 от Споразумението за ЕИП.

—

Да се осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

В рамките на данъчното облагане на изплащаните лихви на пенсионно-осигурителните каси не се удържал нито данък при източника върху приходите от капитал, нито се начислявал корпоративен данък, ако лихвите се изплащали на освободена от данъчно облагане местна пенсионно-осигурителна каса. По този начин не се начислявал никакъв данък за посочените приходи. За чуждестранните пенсионно-осигурителни каси обаче не се предвиждала подобна възможност за освобождаване от облагане с данък при източника върху приходите от капитал, поради което във всички случаи на тези дружества се начислявал освен данък в размер на 25 % върху брутния размер на получаваните лихви, и данък „солидарност“.

При облагането на изплащаните на пенсионните фондове дивиденти за местните пенсионни фондове съществувала възможност данъкът върху приходите от капитал да се включи в производството по определяне на данъчната основа. В резултат на това, от една страна, се позволявало данъчното приспадане на разходите за стопанска дейност, като се облагали единствено нетните приходи. От друга страна, приходите от капитал биха могли да се включвали в общия размер на приходите на съответното местно дружество, като в резултат се прилагала общата ставка на корпоративния данък в размер на 15 %. Чуждестранните пенсионни фондове обаче не можели да се ползват от никое от посочените данъчни предимства: в оспорваната уредба за тези дружества се изключвала всякаква възможност за приспадане на разходи за стопанска дейност, дори и на разходите, направени в непосредствена връзка с реализираните приходи в Германия.

Накрая, що се отнася до данъчното облагане на изплащаните лихви на пенсионните фондове, по същество ситуацията бил идентична с тази при данъчното облагане на разпределяните дивиденти на пенсионните фондове: както и при разпределянето на дивиденти, в разглеждания случай чуждестранните пенсионни фондове били подлагани на по-неблагоприятно данъчно третиране както по отношение на възможността за приспадане на разходите за стопанска дейност, така също и по отношение на размера на приложимата данъчна ставка.

Според Комисията това по-неблагоприятно данъчно третиране на чуждестранни пенсионно-осигурителни каси и пенсионни фондове противоречало на свободното движение на капитали. В никой от разглежданите случаи съществуващото различие в данъчното третиране не било обективно обосновано.

Член 63 ДФЕС забранявал всякакви мерки, които водели до по-неблагоприятно данъчно третиране на презграничното движение на капитали в сравнение с оборота на капитали в рамките на една единствена държава. В тази връзка обаче член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС не можел да се тълкува в смисъл, че всички национални данъчни разпоредби, провеждащи разграничение между данъчнозадължените лица, що се отнася до тяхното място на пребиваване или място на инвестиране на капитала, били в съответствие с Договора. Действието на такива разпоредби се ограничавало от член 65, параграф 3 ДФЕС, според който посочените в член 63, параграф 1 ДФЕС национални мерки не можели да бъдат нито средство за произволна дискриминация, нито прикрито ограничение на свободното движение на капитали и плащания по смисъла на член 63 ДФЕС. Такива разграничения в данъчното третиране били в съответствие с правото на Съюза единствено ако се прилагали към положения, които не били обективно сравними, или ако се обосновали с императивни съображения от обществен интерес. Такова обосноваване било възможно само тогава, когато съответната разпоредба не надхвърляла необходимото за постигането на преследваната цел.

Във връзка с приспадането на разходи за стопанска дейност Комисията посочва, че държавите членки следвало да съблюдават залегналата в Договора забрана за дискриминация и при удържането на данъците при източника. Във връзка с това държавата по източника на приходи не можела да се позовава на едностранни норми в правната уредба на другата държава, за да не изпълнява своите задължения. Германия не посочва дали е постигнала споразумения с останалите държави членки, въз основа на които тези държави членки да приспадат разходи за стопанска дейност вместо Германия. Според Комисията дори и да е съществувало такова споразумение, то често не би позволявало да се постигне преследваната цел — например, когато съответният приход бил освободен от данъчно облагане в конкретната държава или ако се приемало, че като цяло данъчнозадълженото лице не реализирало облагаема печалба. Освен това при използване на метода на приспадането, приспадането на разходи за стопанска дейност в държавата по седалището на съответното дружество не би заместило същото приспадане, извършено в държавата по източника на прихода. Всъщност в този случай по принцип и двете държави облагали един и същ приход. По този начин единствено ако и двете държави прилагали собствените си разпоредби относно приспадането на разходи за стопанска дейност можело да се гарантира, че с данък се облагат не брутните, а нетните приходи. Приспадането на разходи за стопанска дейност в държавата по източника на прихода следователно не би довело до двойно отчитане на разходите за стопанска дейност, а единствено би гарантирало, че е налице еднакво третиране с чисто вътрешните правоотношения.