Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

12.1.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 7/18

Иск, предявен на 3 ноември 2014 г. — Европейска комисия/Френска република

(Дело C-485/14)

(2015/C 007/24)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J.-F. Brakeland и W. Roels)

Ответник: Френска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като освобождава от данък при безвъзмездно прехвърляне даренията и завещанията в полза на публични организации само когато последните са установени във Франция, в държава членка или в държава — страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, сключила двустранна спогодба с Франция, Френската република не е изпълнила задълженията си по член 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз и по член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство, и

—

да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски.

Основания и доводи

Комисията счита, че така както е тълкувана от данъчната администрация, френската правна уредба освобождава от данък при безвъзмездно прехвърляне даренията и завещанията в полза на публични организации само когато последните са установени във Франция, в държава членка или в държава — страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, сключила двустранна спогодба с Франция. Според Комисията това представлява ограничение върху движенията на капитали, което противоречи на разпоредбите на член 56 ЕО и на член 40 от Споразумението за ЕИП.

За да обоснове своя избор, Френската република твърди главно, че френската правна уредба прави разграничение между данъчнозадължени лица, които не се намират в обективно сходно положение, а при условията на евентуалност се позовава на съображение от общ интерес, основано на необходимостта да се гарантира събирането на данъците.

Комисията оспорва тази обосновка. Тя счита, че спорните разпоредби налагат разграничение въз основа на изцяло географски критерии. Освен това Комисията счита, че позоваването на съображение от общ интерес не е съобразено с изискванията, установени в съдебната практика, и по специално в решението по дело Persche (1). На последно място Комисията счита, че ограничението върху движенията на капитали във всички случаи е непропорционално.

(1)  Решение Persche, C-318/07, ECLI:EU:C:2009:33.