Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

9.5.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 116/11


Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione (Италия) на 25 февруари 2008 г. — Amministrazione delle finanze, Agenzia delle Entrate/Paint Graphos scarl

(Дело C-78/08)

(2008/C 116/19)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Ищец: Amministrazione delle finanze, Agenzia delle Entrate

Ответник: Paint Graphos scarl

Преюдициални въпроси

1)

Дали мерките за данъчни облекчения за кооперативните дружества по смисъла на членове 10, 11, 12, 13 и 14 от Президентски указ № 601 от 1973 г. са съвместими с правилата за конкуренция и по-специално дали могат да се квалифицират като държавни помощи по смисъла на член 87 от Договора за ЕО, особено при наличието на предвидената от Законодателен указ № 1577 от 1947 г. неадекватна система за наблюдение и предотвратяване на злоупотреби?

2)

В частност, с оглед на въпроса за квалифицирането на мерките за данъчни облекчения като държавни помощи, дали тези мерки могат да се считат за пропорционални по отношение на определените за кооперативните дружества цели; дали решението относно пропорционалността може да отчита не само отделната мярка, а и предоставеното от мерките като цяло предимство, с произтичащото от това изкривяване на конкуренцията?

С оглед отговора на предходните въпроси следва да се има предвид обстоятелството, че системата за наблюдение е сериозно и допълнително подкопана от реформата на дружественото право, особено относно кооперациите, които съгласно Закон № 311 от 2004 г. са преобладаващо взаимоспомагателни, вместо изцяло взаимоспомагателни.

3)

Независимо от възможността за квалифициране на въпросните мерки за данъчни облекчения като държавна помощ, дали използването на правно-организационната форма на кооперативно дружество, дори извън случаите на измама или симулация, може да се квалифицира като злоупотреба с право, когато прибягването до такава форма става с единствената или основна цел да се реализира данъчна икономия.