Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

15.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 209/28

Иск, предявен на 4 юни 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-244/08)

(2008/C 209/42)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: A. Aresu и M. Afonso)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

—

Да се установи, че по отношение възстановяването на ДДС на данъчнозадължено лице, което е установено в друга държава-членка или в трета страна, дори когато то има постоянен обект, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 1 от Осма директива 79/1072/ЕИО (1) на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, и по член 1 от Тринадесета директива 86/560/ЕИО (2) на Съвета от 17 ноември 1986 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъка върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността, тъй като задължава данъчнозадължените лица, които са установени в държава-членка или в трета страна, но имат постоянен обект и чрез него са доставяли стоки или услуги в Италия през разглеждания период, да получават възстановяване на данъчен кредит по ДДС посредством механизмите, предвидени в посочените директиви, а не посредством приспадане, когато стоките и услугите са получени не от постоянния обект в Италия, а пряко от основното място на икономическа дейност;

—

да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящия иск Европейската комисия иска от Съда да установи несъвместимостта с общностното право на италианска мярка, по силата на която данъчнозадължените лица по ДДС, които са установени в държава-членка или в трета страна, но имат постоянен обект в Италия и чрез него са доставяли стоки или услуги в Италия през разглеждания период, са длъжни да получават възстановяване на данъчен кредит по ДДС посредством механизмите, предвидени в Директива 79/1072/ЕИО (Осма директива ДДС) и в Директива 86/560/ЕИО (Тринадесета директива ДДС), а не посредством обичайния механизъм на приспадане, предвиден като общо правило в Директива 77/388/ЕИО (3) (Шеста директива ДДС), когато стоките и услугите са получени не от постоянния обект в Италия, а пряко от основното място на икономическа дейност в чужбина.

Според Европейската комисия подобна мярка, която представлява допълнителна финансова тежест за заинтересованите данъкоплатци при изпълнението на техните задължения, противоречи на разпоредбите и основните принципи на посочените по-горе директиви в областта на ДДС, съгласно които чуждестранните данъчнозадължени лица с постоянен обект в Италия, които извършват търговски сделки в Италия чрез него, трябва да могат да се ползват от обичайния механизъм на приспадане, предвиден в Шеста директива, дори когато някои търговски сделки е трябвало да се извършат пряко от основното място на икономическа дейност.

(1)  ОВ L 331, стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 34.

(2)  ОВ L 326, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 81.

(3)  ОВ L 145, стр. 1 — Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа.