Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

6.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/8

Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (Обединено кралство) на 13 март 2009 г. — The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs/Weald Leasing Limited

(Дело C-103/09)

2009/C 129/13

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal

Страни в главното производство

Ищец: The Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

Ответник: Weald Leasing Limited

Преюдициални въпроси

1)

При обстоятелства като тези, които съществуват по настоящото дело, при които търговец, който в широка степен е освободен от данъчно облагане възприема структура на лизинг на активи, която включва трета страна — посредник, вместо непосредствено да закупува активите, създава ли структурата на лизинг на активи или част от нея данъчно предимство, което противоречи на целта на Шеста директива (1), по смисъла на точка 74 от Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax и др., C-255/02 (наричано по-нататък „Решение по дело Halifax“)?

2)

Предвид обстоятелството, че Шеста директива за ДДС предвижда лизинг на активи от търговци, които са освободени изцяло или отчасти от данъчно облагане, и предвид позоваването от страна на Съда на понятието „обичайни търговски сделки“ в точки 69 и 80 от Решение по дело Halifax и в точка 27 от Решение от 22 май 2008 г. по дело Ampliscientifica, C-162/07, както и липсата на такова позоваване в Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Part Service, C-425/06, това поведение представлява ли злоупотреба от страна на търговеца, който е освободен изцяло или отчасти от данъчно облагане, дори и в контекста на обичайните търговски сделки той да не сключва лизингови сделки?

3)

Ако отговорът на втори въпрос е положителен:

(а)

каква е релевантността на понятието „обичайни търговски сделки“ в контекста на точки 74 и 75 от Решение по дело Halifax: това понятие релевантно ли е по отношение на точка 74 или точка 75 или по отношение и на двете;

(б)

позоваването на понятието „обичайни търговски сделки“ позоваване ли е на:

(1)

сделки, които съответното данъчнозадължено лице обикновено сключва;

(2)

сделки, които две или повече страни сключват при обичайни пазарни условия;

(3)

сделки, които са търговски жизнеспособни;

(4)

сделки, които пораждат търговски тежести и рискове, обикновено свързани със съответната търговска печалба;

(5)

сделки, които нямат изкуствен характер, доколкото имат търговско съдържание;

(6)

всеки друг вид или категория сделки?

4)

Ако се приеме, че структурата на лизинг на активи или част от нея представлява злоупотреба, какво е подходящото преквалифициране? По-конкретно трябва ли националната юрисдикция или данъчната администрация:

(а)

да не вземе предвид съществуването на трета страна — посредник и да разпореди, че ДДС се дължи върху пазарната стойност на вноските;

(б)

да преквалифицира лизинговата структура като пряка продажба, или

(в)

да преквалифицира сделката по какъвто и да е друг начин, който националната юрисдикция или данъчната администрация счита за подходящ за възстановяване на положението, което би съществувало при липсата на сделки, представляващи злоупотреба?

(1)  Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, ОВ L 145, стр. 1.