Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

14.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 221/26

Иск, предявен на 1 юни 2010 г. — Европейска комисия/Република Унгария

(Дело C-274/10)

()

2010/C 221/42

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: D. Triantafyllou и B. D. Simon)

Ответник: Република Унгария

Искания на ищеца

—

да се установи, че Република Унгария не е изпълнила задълженията си по Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), като задължава данъчнозадължените лица, чиято данъчна декларация показва наличието на „надвзет данък“ по смисъла на член 183 от директивата в течение на даден данъчен период, да прехвърлят тази разлика изцяло или отчасти към следващия данъчен период, ако не са заплатили напълно съответната покупка на своя доставчик, тъй като поради това задължение някои данъчнозадължени лица, чиято данъчна декларация систематично показва „надвзети данъци“, са принудени да прехвърлят повече от веднъж тази разлика към следващия данъчен период;

—

да се осъди Република Унгария да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящият иск се отнася до унгарска данъчна разпоредба, според която в края на данъчния период данъчнозадължените лица могат да искат възстановяването на надвзетия данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) само доколкото посочената разлика надвишава налагания ДДС върху покупките, които не са действително платени от данъчнозадължените лица. При това положение от разглежданата унгарска разпоредба следва, че не е възможно да се иска възстановяването, съответстващо на частта от надвзетия данък, отговарящ на размера на ДДС върху все още неплатени покупки, и че данъчнозадълженото лице трябва изцяло да прехвърли частта от надвзетия данък, отговарящ на размера на ДДС върху неплатени покупки. Процедурата е идентична в края на следващия данъчен период: законодателството не съдържа никакво времево ограничение относно този процес, като следователно е възможно данъчнозадълженото лице да трябва да прехвърля надвзетия ДДС безконечно.

Комисията не оспорва, че член 183 от Директива 2006/112 (наричана по-нататък „директивата“) оставя на държавите членки избора между възстановяването на надвзетия ДДС и прехвърлянето му към следващия данъчен период. Държавите членки могат да упражняват това правомощие единствено при спазване на принципите на цялостната система на ДДС и по-специално принципа на данъчен неутралитет. Тъй като член 183 от директивата, който разрешава на държавите членки да прехвърлят веднъж надвзетия ДДС към следващия данъчен период, представлява разпоредба, която възпрепятства пълното проявление на принципа на данъчен неутралитет, този член трябва да се тълкува ограничително и не би могъл да служи за основа на приемането на национални разпоредби, противоречащи на принципа на данъчен неутралитет или на целта на механизма на приспаданията.

По силата на принципа на данъчен неутралитет механизмът на приспаданията цели изцяло да облекчи предприемача от бремето на дължимия или издължен ДДС в рамките на всички негови икономически дейности. Въпросният принцип изключва това държавите членки да обвързват възстановяването на надвзетия ДДС с условия, представляващи тежест за данъчнозадълженото лице, доколкото тя оказва влияние върху неговото финансово положение и управление на паричните средства, както и върху търговските му решения. Предвиденото от разглежданата унгарска разпоредба невъзстановяване на надвзетия ДДС обаче би довело до отрицателни последици по отношение на данъчнозадълженото лице поради две групи причини.

От една страна, тъй като надвзетият ДДС, който може да се приспада от размера на дължимия ДДС, следва да се счита за вземане на данъчнозадълженото лице, така че произтеклото забавяне при изплащането на това вземане намалява възможностите за печалба и наличните парични средства на данъчнозадълженото лице, искащо възстановяването, и следователно увеличава неговия търговски риск. Данъчнозадълженото лице трябва да плаща ДДС за доставките на стоки или предоставянето на услуги, които е извършило, дори ако те не са му били платени, а може да възстановява ДДС за доставките на стоки или предоставянето на услуги, предназначени за него, само ако действително ги е заплатило.

От друга страна, невъзстановяването на надвзетия ДДС представлява тежест не само от гледна точка на данъчнозадълженото лице, искащо възстановяването, но и от гледна точка на този, който се намира на другата страна на обложената сделка, а именно продавачът на стойката. Всъщност като намалява наличните парични средства, с които приобретателят на стоката разполага, невъзстановяването същевременно увеличава риска продавачът да не може да получи — или най-малкото да получи едва със закъснение — насрещната престация, дължима вследствие на доставката на закупените стоки или предоставянето на услугите, докато независимо от това той ще трябва да издължи ДДС върху въпросната доставка на стоки или предоставяне на услуги.

Комисията счита, че ако законодателството налага определена тежест на данъчнозадълженото лице, това не може да се компенсира чрез налагането на допълнителна тежест върху него. Равновесието на законодателството би могло да се осигури само ако тежестта, наложена на данъчнозадълженото лице в качеството на платец, тоест задължението му за плащане, е уравновесено чрез възможността, с която разполага същото данъчнозадължено лице в качеството на взискател да възстанови ДДС, изплатен в качеството на платец.

На последно място, тъй като член 183 от директивата единствено позволява надвзетият ДДС да се прехвърли само веднъж „към следващия период“, разглежданата унгарска разпоредба нарушава посочения член, доколкото не позволява на данъчнозадълженото лице да възстанови разликата най-късно в края на втория данъчен период. Освен това самото унгарско законодателство, което чрез намаляване на наличните парични средства на приобретателя на стоките по същество води до намаляване на вероятността от възстановяване, не гарантира и това, че данъчнозадълженото лице някога действително ще възстанови разликата. Всъщност ако данъчнозадълженото лице прекрати дейността си, без да плати всички свои покупки поради несъстоятелност, няма предвиден способ за възстановяване на ДДС върху неразплатените сделки и следователно този ДДС в крайна сметка остава в ръцете на държавата.

Ето защо поради изложените по-горе причини Комисията счита, че унгарският законодател е превишил границите на признатото му дискреционно правомощие и е нарушил член 183 от директивата с приемането на разпоредба относно условията за възстановяване на надвзетия ДДС, която противоречи на принципа на данъчен неутралитет и позволява повтарящи се и последователни прехвърляния.

(1)  ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.