Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

9.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/15

Иск, предявен на 20 април 2011 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-193/11)

2011/C 204/28

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: L. Lozano Palacios и K. Herrmann)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

—

да се установи, че като на основание член 119, параграф 3 от Ustawa z dnia 11 marca 2004 r. o podatku od towarów i usług (Закона от 11 март 2004 година за данъчното облагане на стоки и услуги, наричан по-нататък „полският Закон за ДДС“) е прилагала специалния режим по ДДС за туристическите агенти спрямо продажби на туристически услуги на лица, които не са пътуващи лица, Република Полша не е изпълнила задълженията си по членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1),

—

да се осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Според Комисията прилагането от Република Полша, на основание член 119, параграф 3 от полския Закон за ДДС, на специалния режим по ДДС за туристическите агенти и в случаите, когато получателят на туристическата услуга не е пътуващо лице, противоречи на членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО, които понастоящем са в сила.

В подкрепа на становището си Комисията посочва, че членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО съответстват на текста на предходния член 26 от Шеста директива за ДДС. Според нея текстовете на пет от шестте официални езика към тогавашния момент (т.е. всички без английски език) са напълно съгласувани и последователно използват термина „пътуващо лице“ в целия текст на член 26. Комисията твърди, че терминът „клиент“ [„nabywca“] е употребен само в няколко езикови редакции на член 306 от Директива 2006/112/ЕО, които изхождат от текста на английски език. И в тези случаи обаче в следващите разпоредби, свързани със специалния режим (членове 307—310), било използвано понятието „пътуващо лице“, което показвало, че понятието „клиент“ е неправилно използвано в член 306.

На следващо място, според Комисията дори да се възприеме тезата, че целта на специалния режим по ДДС за туристическите агенти, т.е. опростяването при приключването на сметките, може да се постигне в по-голяма степен с тълкуване, което изхожда от понятието „клиент“, от практиката на Съда следвало, че няма как прилагането на въпросния режим да се основе изключително на телеологично тълкуване, което е несъвместимо с ясното решение на законодателя на Съюза, видно от съдържанието на нормите, които понастоящем са в сила.

(1)  ОВ L 347 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.