Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

19 декември 2012 година(*)

„Данъчни въпроси — Директива 90/434/ЕИО — Обща система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки — Членове 2, 4 и 9 — Прехвърляне на активи — Облагане на получената от прехвърлящото дружество капиталова печалба при прехвърлянето на активи — Отложено облагане — Задължение за прехвърлящото дружество да впише в баланса си резерв за отложения данък, съответстващ на стойността на получената капиталова печалба“

По дело C-207/11

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Commissione tributaria regionale di Milano (Италия) с акт от 7 април 2011 г., постъпил в Съда на 2 май 2011 г., в рамките на производство по дело

3D I Srl

срещу

Agenzia delle Entrate – Ufficio di Cremona,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г-н A. Tizzano, председател на състав, г-н M. Ilešič (докладчик), г-н E. Levits, г-н J.-J. Kasel и г-н M. Safjan, съдии,

генерален адвокат: г-н N. Jääskinen,

секретар: г-жа A. Impellizzeri, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 май 2012 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за 3D I Srl, от A. Fantozzi, R. Esposito и G. Mameli, avvocati,

–        за италианското правителство, от г-жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г-н P. Gentili, avvocato dello Stato,

–        за Европейската комисия, от г-н P. Rossi и г-н W. Roels, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 юли 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, член 4 и член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 90/434/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки (ОВ L 225, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 92).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между 3D I Srl (наричано по-нататък „3D I“), по-рано 3D FIN Srl, и Agenzia delle Entrate – Ufficio di Cremona (наричана по-нататък „Agenzia delle Entrate“ (Агенция по приходите) по повод отказа на последната да възстанови заместващия данък (imposta sostitutiva), платен от дружеството в резултат на извършено вътреобщностно прехвърляне на един от клоновете му на дейност.

 Правна уредба

 Правна уредба на Съюза

3        Съображения от първо до шесто от Директива 90/434 гласят:

„като има предвид, че сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки […] не трябва да бъдат възпрепятствани от ограничения, неблагоприятно третиране или несъответствия, които произтичат в частност от данъчните разпоредби в държавите членки; като има предвид, че за тази цел по отношение на такива действия е необходимо въвеждане на данъчни правила, които да бъдат неутрални от гледна точка на конкуренцията с цел да се позволи на предприятията да се приспособят към изискванията на общия пазар, да увеличат своята производителност и да подобрят конкурентоспособността си на международно равнище;

като има предвид, че данъчните разпоредби поставят в неблагоприятно положение такива сделки в сравнение с тези, отнасящи се до дружествата на същата държава членка; като има предвид, че е необходимо такива неблагоприятни положения да бъдат прекратени;

като има предвид, че е невъзможно тази цел да бъде постигната чрез разширяване до равнище Общност на обхвата на системите за данъчно облагане, действащи понастоящем в държавите членки, тъй като разликите между тези системи водят до несъответствия; като има предвид, че само една единна система за данъчно облагане е в състояние да даде задоволително решение в този аспект;

като има предвид, че единната система за данъчно облагане следва да избегне облагането с данъци във връзка със сливания, разделяния, прехвърляния на активи и замени на акции, като в същото време защитава финансовите интереси на държавата на прехвърлящото или на придобитото дружество;

като има предвид, че по отношение на сливанията, разделянията и прехвърлянията на активи подобни действия обикновено водят или до преобразуване на прехвърлящото дружество в [място на стопанска дейност] на дружеството, което получава активите, или до свързване на активите с [място на стопанска дейност] на последното дружество;

като има предвид, че системата за отлагане на данъчното облагане на капиталовите печалби, свързани с прехвърлените [активи] преди реалното разпореждане с тях, прилагана към онези активи, които са прехвърлени на [това място на стопанска дейност], позволява освобождаване от данъчно облагане на съответстващите капиталови печалби, като в същото време гарантира [последващото] им облагане от държавата на прехвърлящото дружество в деня на разпореждането с тях“.

4        Член 2 от тази директива, който се съдържа в озаглавения „Общи разпоредби“ дял I от нея, гласи:

„За целите на настоящата директива:

[…]

в)      „прехвърляне на активи“ означава сделка, при която едно дружество [без да се прекратява] прехвърля всичките или един или повече клонове от своята дейност на друго дружество в замяна на прехвърляне на ценни книжа, представляващи капитала на дружеството, което получава прехвърлените активи;

г)      „замяна на акции“ означава сделка, при която едно дружество придобива дял от капитала на друго дружество, който му предоставя мнозинство от правото на глас в това дружество срещу издаване на акционерите на второто дружество в замяна на техните ценни книжа на ценни книжа, които представляват капитала на първото дружество, и ако е приложимо, срещу заплащане на не повече от 10 % от номиналната стойност или при липса на такава — на счетоводната стойност на ценните книжа, издадени с цел замяна;

д)      „прехвърлящо дружество“ означава дружество, което прехвърля […] всичките, или един, или повече клонове от своята дейност;

е)      „приемащо дружество“ означава дружество, което получава […] всичките, или един, или повече клонове от дейността на прехвърлящото дружество;

[…]“.

5        Дял II от Директива 90/434 съдържа в членове 4—8 правилата, приложими по отношение на сливанията, разделянията и замените на акции. Член 4 от тази директива гласи:

„1.      Сливането или разделянето не води до облагане на капиталовите печалби, изчислени според разликата между реалната стойност на прехвърлените активи и пасиви и тяхната данъчна стойност. Изразите, изброени по-долу, се използват със следното значение:

–        данъчна стойност: стойността, въз основа на която би се изчислила печалбата или загубата за целите на данъчното облагане на доходите, печалбата или капиталовите печалби на прехвърлящото дружество, в случай че такива активи или пасиви са били продадени към момента на извършване на сливането или разделянето, но независимо от него;

–        прехвърлени активи и пасиви: онези активи и пасиви на прехвърлящото дружество, които вследствие на сливането или разделянето са ефективно свързани с [място на стопанска дейност на приемащото] дружество в държавата членка на прехвърлящото дружество и играят роля при генерирането на печалбата или загубата, отчитани за данъчни цели.

2.      Държавите членки поставят като условие за прилагането на параграф 1 изчисляването от страна на приемащото дружество на нови амортизационни отчисления и печалба или загуба по отношение на прехвърлените активи и пасиви съобразно правилата, които биха били приложени спрямо прехвърлящото дружество или дружества, в случай че сливането или разделянето не е било извършено.

3.      В случаите, когато съгласно законите в държавата членка на прехвърлящото дружество приемащото дружество има право на нови амортизационни отчисления и печалба или загуба по отношение на прехвърлените активи и пасиви, които да бъдат изчислени на база, която се различава от тази, предвидена в параграф 2, параграф 1 няма да се прилага спрямо активите и пасивите, по отношение на които е упражнена тази възможност“.

6        Член 8, параграфи 1 и 2 от посочената директива гласи:

„1.      При сливане, разделяне или замяна на акции разпределянето на ценни книжа, представляващи капитала на приемащото или придобиващото дружество, към акционер на прехвърлящото или придобитото дружество в замяна на ценните книжа, представляващи капитала на второто дружество, само по себе си няма да води до облагане на доходите, печалбата или капиталовите печалби на съответния акционер.

2.      Държавите членки поставят като условие за прилагането на параграф 1 [не]обявяването от страна на акционера на по-[висока] данъчна стойност за обменените ценни книжа от тази, която те са имали непосредствено преди сливането, разделянето или замяната.

Прилагането на параграф 1 не възпрепятства държавите членки да обложат печалбите от последващото прехвърляне на получените ценни книжа по същия начин, по който са били обложени печалбите от прехвърлянето на ценните книжа, съществуващи преди придобиването.

В настоящия параграф изразът „данъчна стойност“ означава сумата, която служи за изчисляване на печалбите или загубата с цел облагане на доходите, печалбите или капиталовите печалби на акционер на едно дружество“.

7        Дял III от Директива 90/434 е посветен на правилата, приложими по отношение на прехвърлянето на активи. Съгласно член 9 от посочената директива, единствен член на този дял III, при тези прехвърляния се прилагат разпоредбите на членове 4, 5 и 6 от същата директива.

 Италианската правна уредба

8        В Италия Директива 90/434 е транспонирана със Законодателен декрет № 544 от 30 декември 1992 г. за съобразяване на законодателството с общностните директиви относно данъчното облагане при сливания, разделяния, прехвърляния на активи и замени на акции (GURI № 9 от 13 януари 1993 г., стр. 8, наричан по-нататък „Законодателен декрет № 544/1992“).

9        Член 1 от Законодателен декрет № 544/1992 предвижда:

„Разпоредбите на този декрет се прилагат:

[…]

c)      към прехвърлянията на обособена дейност или на съвкупност от обособени дейности, свързани само с един клон на дейност, които прехвърляния са осъществени между лица по буква а) [а именно акционерни дружества, командитни дружества с акции, дружества с ограничена отговорност или кооперации, публични или частни предприятия, които извършват единствено или основно търговска дейност и имат седалище на територията на страната, и всички други подобни лица със седалище в друга държава — членка на Европейския съюз], чиито седалища са в различни държави от Европейския съюз, при условие че едното от тези лица има седалище на територията на страната“.

10      Член 2, алинея 2 от Законодателен декрет № 544/1992 гласи:

„Посочените в буква c) прехвърляния не се считат за реализиране на капиталови печалби или загуби, но последната данъчна оценка на прехвърлената дейност или на прехвърления клон от дейността определя данъчна стойност на полученото дялово участие. Разликата между стойността на получените акции или дялове и последната стойност на прехвърлените активи, призната за целите на подоходното облагане, не се включва в облагаемия доход на прехвърлящото предприятие или дружество, докато не бъде реализирана или разпределена между акционерите или съдружниците. Ако получените дялове или акции са заведени в баланса със стойност, по-висока от счетоводната стойност на прехвърлените активи, разликата се вписва по отделна сметка и при разпределение е част от облагаемия доход. […]“.

11      Освен това към момента на разглежданото в главното производство прехвърляне е бил в сила и Законодателен декрет № 358 от 8 октомври 1997 г. за въвеждането на нови правила в областта на подоходното облагане при прехвърляне и апорт на предприятия, сливане, разделяне и замени на акции (GURI № 249, от 24 октомври 1997 г., стр. 4, наричан по-нататък „Законодателен декрет № 358/1997“).

12      Член 1, алинеи 1 и 2 от Законодателен декрет № 358/1997 гласи:

„1.      Възникналите капиталови печалби в резултат от прехвърляне на предприятия, притежавани за период не по-кратък от три години и определени съобразно критериите в член 54 от консолидираната редакция на Закона за корпоративното подоходно облагане […], могат да бъдат обложени със заместващ данъка върху печалбата данък със ставка от 19 % […].

2.      Намерението да се използва възможността за прилагане на заместващия данък, се заявява в данъчната декларация за данъчния период, в който са реализирани капиталовите печалби […]“.

13      Член 4, алинеи 1 и 2 от Законодателен декрет № 358/1997 гласи:

„1.      Прехвърляния на предприятия, притежавани за период не по-кратък от три години, които са извършени от лицата по член 87, алинея 1, букви a) и b) от консолидираната редакция на Закона за корпоративното подоходно облагане […], не се считат за реализиране на капиталови печалби или загуби. Прехвърлящото дружество обаче трябва да приеме като стойност на получените акции последната призната за данъчни цели стойност на прехвърлената дейност, а приемащото дружество встъпва в правата и задълженията на прехвърлящото дружество, що се отнася до въпросната дейност; за тази цел то посочва в нарочна обобщителна таблица към данъчната декларация данните, съдържащи се в баланса, и данъчно признатите стойности.

2.      Вместо да приложат разпоредбите на алинея 1, посочените в нея лица могат при прехвърлянето да изберат да приложат разпоредбите на консолидираната редакция на Закона за корпоративното подоходно облагане […] и на член 1 от този декрет. Тази възможност съществува и при прехвърлянията по член 1 от [Законодателен декрет № 544]“.

14      Законодателни декрети № 544/1992 и № 358/1997 са заменени, считано от 1 януари 2004 г., при реформа на националната данъчна система. В рамките на последната режимът на данъчен неутралитет на презграничните прехвърляния на активи се уеднаквява с предвидения за вътрешните прехвърляния, а условието по член 4, алинея 1 от Законодателен декрет № 358/1997 предприятието да е било притежавано за период не по-кратък от три години, отпада. Така се премахва възможността за заплащане на заместващия данък със ставка от 19 %.

 Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

15      3D I е капиталово дружество със седалище в Крема (Италия). На 12 октомври 2000 г. то прехвърля намиращ се също в Италия клон от дейността си на дружество със седалище във Великото херцогство Люксембург. Вследствие от сделката прехвърленият клон от дейността става част от люксембургското дружество като негово място на стопанска дейност в Италия. В замяна 3D I получава акции на люксембургското дружество. Тези акции са заведени в баланса на 3D I със стойност, по-висока от данъчната стойност на прехвърления клон от дейността.

16      Във връзка със сделката 3D I внася на 9 май 2001 г. заместващия данък със ставка от 19 %, като се възползва от възможността по член 1, алинея 1 и член 4, алинея 2 от Законодателен декрет № 358/1997 и съответно се отказва от предвидения в член 2, алинея 2 от Законодателен декрет № 544/1992 режим на данъчен неутралитет. Поради това 3D I плаща сумата от 5 732 298 000 ITL [италиански лири], или 2 960 484,85 EUR, представляваща изискуемият заместващ данък. Със заплащането на този данък възникналата в резултат от прехвърлянето и осчетоводена капиталова печалба е станала разполагаема, тоест разликата между данъчната стойност на прехвърления клон от дейността и определената счетоводна стойност на получените в замяна акции също е била призната за данъчни цели (счетоводната стойност на тези акции е била съобразена с данъчната им стойност).

17      След като се запознава с Решение от 21 ноември 2002 г. по дело X и Y (C-436/00, Recueil, стр. I-10829), на 8 януари 2004 г. 3D I иска от данъчните органи възстановяване на заплатения заместващ данък. То твърди, че член 2, алинея 2 от Законодателен декрет № 544/1992 е несъвместим с Директива 90/434, тъй като обвързва неутралния характер на прехвърлянето с условия, които не са предвидени в посочената директива. В частност съществуването на изискването стойностната разлика да бъде замразена в неразпределяем резерв, на практика накарало заинтересованите предприятия да изберат заместващия данък, тъй като третата възможност съгласно националния режим, а именно заплащането на обичайния данък със ставка от 33 % върху стойностната разлика, е била още по-неизгодна от другите две възможности. 3D I поддържа, че неправилно е приело за законосъобразни условията по член 2, алинея 2 от Законодателен декрет № 544/1992 и че именно поради това е избрало заместващия данък, а не режима на данъчен неутралитет.

18      След като по искането за възстановяване на данъка е постановен мълчалив отказ от страна на Agenzia delle Entrate, на 13 април 2004 г. 3D I подава жалба до Commissione tributaria provinciale di Cremona (Данъчен съд на провинция Кремона). С решение от 11 октомври 2006 г. тази жалба е отхвърлена най-вече поради това че 3D I е избрало свободно режима на заместващия данък и се е възползвало от възможността стойностната разлика да бъде обложена с данъчна ставка, която е много благоприятна в сравнение с редовната ставка, която би била приложена спрямо 3D I в случай на реализиране на капиталовата печалба.

19      На 5 март 2011 г. 3D I обжалва това решение пред Commissione tributaria regionale di Milano. Тази юрисдикция приема, че член 2, алинея 2 от Законодателен декрет № 544/1992 — доколкото задължава прехвърлящото дружество да впише в баланса си резерв заради отложения данък, дължим в резултат на вътреобщностно прехвърляне, като неизпълнението на това изискване води до облагане на евентуалната капиталова печалба от прехвърлянето — противоречи на Директива 90/434 и на постоянната практика на Съда, която обявява за незаконосъобразни мерките, препятстващи свободното движение на капитали и свободата на установяване. Всъщност, за да избегне подобно несъответствие с правото на Съюза, държавата членка трябва да отложи облагането на капиталовата печалба до момента на действителното ѝ реализиране, без да обвързва това отлагане с условия, които прекомерно ограничават посочените основни свободи.

20      При тези условия запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„В случай като разглеждания в настоящото производство съвместима ли е правна уредба на държава членка като предвидената в член 2, алинея 2 от Законодателен декрет [№ 544/1992] — съгласно която прехвърлянето или замяната на акции е основание за облагане на капиталовите печалби на прехвърлящото дружество, възникнали в резултат на прехвърлянето и представляващи разликата между първоначалните разходи за придобиването на прехвърлените акции или дялове и пазарната им стойност, освен ако прехвърлящото дружество не впише в баланса си специален резерв в размер на получената поради прехвърлянето капиталова печалба — с член 2, член 4 и член 8, параграфи 1 и 2 от Директива [90/434]?“.

 По преюдициалния въпрос

21      С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, член 4 и член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 90/434 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат в случай като разглеждания в главното производство прехвърлянето на активи или замяната на акции да е основание за облагане на капиталовите печалби на прехвърлящото дружество, възникнали в резултат на прехвърлянето, освен ако прехвърлящото дружество не впише в баланса си специален резерв в размер на получената поради прехвърлянето капиталова печалба.

22      Безспорно е обаче, че главното производство се отнася само до прехвърляне на активи по смисъла на член 2, буква в) от тази директива, а не и до замяна на акции по смисъла на член 2, буква г). При това положение въпросът следва да се ограничи до случаите на прехвърляне на активи.

23      Във връзка с настоящия случай следва да се отбележи също така, че член 9 от Директива 90/434 не посочва член 8 от същата сред разпоредбите, приложими за прехвърлянията на активи. Въпросният член 8 предвижда, че при сливане, разделяне или замяна на акции разпределянето на ценни книжа, представляващи капитала на приемащото или придобиващото дружество, към акционер на прехвърлящото или придобитото дружество в замяна на ценните книжа, представляващи капитала на второто дружество, само по себе си няма да води до облагане на доходите, печалбата или капиталовите печалби на този акционер. Неприложимостта на тази норма към прехвърлянията на активи се обяснява с това, че при такива прехвърляния ценните книжа, представляващи капитала на приемащото дружество, са предоставени не на акционерите на прехвърлящото дружество, а на самото прехвърлящо дружество.

24      Следователно поставеният въпрос трябва да се анализира от гледна точка на членове 2, 4 и 9 от Директива 90/434.

25      Член 4, параграф 1 от тази директива, тълкуван във връзка с член 9 от същата, предвижда, че прехвърлянето на активи не води до облагане на капиталовите печалби, изчислени според разликата между реалната стойност на прехвърлените активи и пасиви и тяхната данъчна стойност. В тази разпоредба се уточнява, че данъчна е стойността, въз основа на която би се изчислила печалбата или загубата за целите на данъчното облагане на доходите, печалбата или капиталовите печалби на прехвърлящото дружество, в случай че такива активи или пасиви са били продадени към момента на прехвърлянето на активи, но независимо от него. При прехвърлянето на активи под прехвърлени активи и пасиви следва да се разбират клоновете от дейността на прехвърлящото дружество, които вследствие на прехвърлянето се свързват ефективно с мястото на стопанска дейност на приемащото дружество в държавата членка, където се намира седалището на прехвърлящото дружество, или стават такова място на стопанска дейност, и участват при формирането на финансовия резултат, който се взема предвид при определянето на данъчната основа.

26      С това изискване за данъчен неутралитет по отношение на приемащото дружество и на придобитото дружество Директива 90/434 цели, видно от нейните първо и четвърто съображение, да гарантира, че прехвърлянията на активи между дружества от различни държави членки няма да бъдат възпрепятствани от ограничения, неблагоприятно третиране или несъответствия, които произтичат от данъчните уредби на държавите членки, и то за да позволи на предприятията да се приспособят към изискванията на общия пазар, да увеличат своята производителност и да подобрят конкурентоспособността си на международно равнище (вж. в този смисъл Решение от 17 юли 1997 г. по дело Leur-Bloem, C-28/95, Recueil, стр. I-4161, точка 45, Решение от 11 декември 2008 г. по дело A.T., C-285/07, Сборник, стр. I-9329, точка 21 и Решение от 20 май 2010 г. по дело Modehuis A. Zwijnenburg, C-352/08, Сборник, стр. I-4303, точка 38).

27      Това изискване за данъчен неутралитет обаче не е безусловно. Всъщност съгласно член 4, параграф 2 от Директива 90/434, тълкуван във връзка с член 9 от същата, държавите членки поставят като условие за прилагането на параграф 1 от посочения член 4 приемащото дружество да изчислява новите амортизационни отчисления и печалбата или загубата по отношение на прехвърлените активи и пасиви съобразно правилата, които биха били приложени спрямо прехвърлящото дружество, в случай че прехвърлянето на активи не е било извършено. В член 4, параграф 3 от посочената директива се уточнява, че когато съгласно законите в държавата членка на прехвърлящото дружество приемащото дружество има право да изчисли тези амортизационни отчисления и тази печалба или загуба по различен от предвидения в член 4, параграф 2 начин, член 4, параграф 1 няма да се прилага спрямо активите и пасивите, по отношение на които е упражнена тази възможност.

28      Както отбелязва Европейската комисия, със задължението на приемащото дружество да осигури — ако иска да се ползва от данъчния неутралитет — приемственост при оценяването на прехвърлените активи и пасиви за целите на изчисляването на новите амортизационни отчисления и печалбата или загубата по отношение на тези активи и пасиви, се цели да се избегне положение, при което този неутралитет може да доведе до окончателно данъчно освобождаване, каквото Директива 90/434 не предвижда. Всъщност от първо и шесто съображение от тази директива следва, че същата просто установява режим на отложено облагане на свързаните с прехвърлените активи капиталови печалби, който макар да не допуска прехвърлянето на дейност само по себе си да е основание за облагане, защитава финансовите интереси на държавата на прехвърлящото дружество, като гарантира, че тези капиталови печалби ще бъдат обложени към момента на действителното им реализиране (вж. в този смисъл Решение от 5 юли 2007 г. по дело Kofoed, C-321/05, Сборник, стр. I-5795, точка 32, Решение по дело A.T., посочено по-горе, точка 28 и Решение по дело Modehuis A. Zwijnenburg, посочено по-горе, точка 39).

29      Макар по този начин да определя условията, при които е възможно да се отложи облагането на свързаната с прехвърлената дейност капиталова печалба на приемащото дружество, Директива 90/434 за сметка на това не установява условията, при които прехвърлящото дружество може да отложи облагането на капиталовата печалба от ценните книжа, представляващи капитала на приемащото дружество, които са предоставени в замяна на прехвърлянето, и не урежда въпроса с каква стойност прехвърлящото дружество трябва да осчетоводи въпросните ценни книжа.

30      Противно обаче на това, което изглежда смята 3D I, от горното не следва, че Директива 90/434 забранява на държавите членки да поставят подобни изисквания, а че тази директива им предоставя, както отбелязва генералният адвокат в точки 42 и 49 от заключението си, право да преценят дали да обвържат данъчния неутралитет в полза на прехвърлящото дружество с определени изисквания при оценяването на получените в замяна ценни книжа, като например приемствеността на данъчните стойности, стига тези изисквания да не водят до това самото предоставяне на ценните книжа при прехвърлянето на активи да е основание за облагане на съответните капиталови печалби.

31      Както отбелязва генералният адвокат в точка 43 от заключението си, този извод се потвърждава от генезиса на Директива 90/434, както и от факта, че с направеното на 17 октомври 2003 г. последно предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 90/434 (COM(2003) 613 окончателен), точно както и с първоначалното си предложение за Директива на Съвета относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията и прехвърлянията на активи между дружества на различни държави членки (ОВ C 39, 1969 г., стр. 1), Комисията предлага да се включи разпоредба относно стойността, с която да се осчетоводяват получените в замяна на прехвърлената дейност ценни книжа. С тази разпоредба, по силата на която въпросните ценни книжа биха били осчетоводявани с действителната стойност на прехвърлената дейност непосредствено преди прехвърлянето, Комисията цели да се избегне двойното данъчно облагане, до което може да се стигне към момента на реализиране на капиталовата печалба, в случай че приемащото дружество оцени прехвърлената дейност съобразно условието по член 4, параграф 2 от Директива 90/434, а прехвърлящото дружество осчетоводи получените ценни книжа със стойността, която е имала прехвърлената дейност непосредствено преди сделката. Законодателят на Съюза обаче не възприема това предложение.

32      Що се отнася до случая по главното производство, от акта за преюдициално запитване е видно — което бе отбелязано както от италианското правителство, така и от Комисията, — че националното законодателство е дало възможност на 3D I да осчетоводи получените в замяна на прехвърлянето ценни книжа със стойността, която прехвърлената дейност е имала преди сделката, и така да отложи облагането на свързаната с тези ценни книжа капиталова печалба при едно условие, което, както бе установено в предходните точки от настоящото решение, е в съответствие с действащото към момента право на Съюза.

33      При тези условия не може да се приеме, че националното законодателство е несъвместимо с Директива 90/434, заради това че предоставя на прехвърлящото дружество допълнителната възможност да осчетоводи въпросните ценни книжа със стойност, по-висока от стойността, която прехвърлената дейност е имала преди сделката, а именно със стойността, съответстваща на реализираната при прехвърлянето капиталова печалба, но обвързва тази възможност с условието това дружество да впише в баланса си специален резерв в размер на получената поради прехвърлянето капиталова печалба.

34      Освен това италианското правителство и Комисията изтъкват, че разглежданото в главното производство условие е просто функция на счетоводните изисквания, които винаги налага оценяването на дяловите участия, и че облагането на въпросния резерв в случай на разпределяне между акционерите на прехвърлящото дружество е било необходимо с оглед на действащия към момента на настъпването на фактите по главното производство национален данъчен режим, тъй като този режим, който при това разпределяне е предоставял данъчен кредит на въпросните акционери, би ощетил непосредствено италианския бюджет и би обогатил неоснователно тези акционери, а косвено и прехвърлящото дружество.

35      С оглед на изложените по-горе съображения, на поставения въпрос следва да се отговори, че членове 2, 4 и 9 от Директива 90/434 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат в случай като разглеждания в главното производство прехвърлянето на активи да е основание за облагане на капиталовите печалби на прехвърлящото дружество, възникнали в резултат на прехвърлянето, освен ако прехвърлящото дружество не впише в баланса си специален резерв в размер на получената поради прехвърлянето капиталова печалба.

 По съдебните разноски

36      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Членове 2, 4 и 9 от Директива 90/434/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат в случай като разглеждания в главното производство прехвърлянето на активи да е основание за облагане на капиталовите печалби на прехвърлящото дружество, възникнали в резултат на прехвърлянето, освен ако прехвърлящото дружество не впише в баланса си специален резерв в размер на получената поради прехвърлянето капиталова печалба.

Подписи

* Език на производството: италиански.