Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

18 април 2013 година(*)

„Възстановяване на такси, събрани от държава членка в нарушение на правото на Съюза — Национална правна уредба, ограничаваща размера на законната лихва, платима от тази държава върху възстановената такса — Лихви, изчислени считано от деня, следващ датата на искането за възстановяване на таксата — Несъответствие с правото на Съюза — Принцип на ефективност“

По дело C-565/11

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunalul Sibiu (Румъния) с акт от 14 юли 2011 г., постъпил в Съда на 10 ноември 2011 г., в рамките на производство по дело

Mariana Irimie

срещу

Administraţia Finanţelor Publice Sibiu,

Administraţia Fondului pentru Mediu,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г-н M. Ilešič (докладчик), председател на състав, г-н E. Jarašiūnas, г-н A. Ó Caoimh, г-жа C. Toader и г-н C. G. Fernlund, съдии,

генерален адвокат: г-н M. Wathelet,

секретар: г-н M. Aleksejev, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 октомври 2012 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за г-жа Irimie, от адв. D. Târşia,

–        за румънското правителство, от г-н R. H. Radu, както и от г-жа R. M. Giurescu и г-жа A. Voicu, в качеството на представители,

–        за испанското правителство, от г-н A. Rubio González, в качеството на представител,

–        за португалското правителство, от г-н L. Inez Fernandes, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от г-н J.-P. Keppenne, както и от г-жа L. Bouyon и г-жа C. Barslev, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 13 декември 2012 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на правото на Съюза във връзка с национален режим, който ограничава плащането на законните лихви, дължими при възстановяването на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза, до лихвите, начислени от деня, следващ датата на искането за възстановяване на тази такса.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между румънската гражданка г-жа Irimie, от една страна, и Administraţia Finanţelor Publice Sibiu (Администрация на публичните финанси, Сибиу) и Administraţia Fondului pentru Mediu (Администрация на Фонда за околната среда), от друга страна, по повод на плащането на законна лихва при възстановяване на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза.

 Румънско право

 Извънредно правителствено постановление № 50/2008

3        Към момента на настъпване на фактите по главното производство в румънската правна система таксата за замърсяване за моторните превозни средства е уредена с Извънредно правителствено постановление № 50/2008 за въвеждане на таксата за замърсяване за моторните превозни средства (Ordonanţă de Urgenţă a Guvernului № 50/2008 pentru instituirea taxei pe poluare pentru autovehicule) от 21 април 2008 г. (Monitorul Oficial al României, част I, № 327 от 25 април 2008 г., наричано по-нататък „OUG № 50/2008“).

 Правителствено постановление № 92/2003

4        Данъчното производство е уредено с Правителствено постановление № 92, издадено въз основа на Данъчнопроцесуалния кодекс (Ordonanţa Guvernului nr. 92 privind Codul de procedură fiscală) от 24 декември 2003 г. (Monitorul Oficial al României, част I, № 941 от 29 декември 2003 г.) със съответните изменения (наричано по-нататък „OG № 92/2003“).

5        Член 70 от OG № 92/2003, озаглавен „Срок за удовлетворяване на исканията на данъкоплатците“, предвижда:

„(1) Подадените от данъчния субект искания по реда на настоящия кодекс се решават от данъчния орган в срок от 45 дни от завеждането им.

(2) В ситуации, в които за решаване на искането е необходима допълнителна информация, относима към вземането на решение, този срок се удължава с периода от датата, на която тази информация е поискана, до датата на нейното получаване“.

6        Член 124 от OG № 92/2003, озаглавен „Лихви върху сумите, възстановени или върнати от бюджета“, гласи в своя параграф 1:

„За сумите, които следва да бъдат върнати или възстановени от бюджета, данъкоплатците имат право на лихви от деня, който следва изтичането на срока по […] член 70 […] до датата на погасяването на вземането посредством някой от законоустановените способи. Изплащането на лихви се извършва по искане на данъкоплатците“.

 Закон за административноправните спорове № 554/2004

7        Административните спорове в румънското право са уредени със Закона за административноправните спорове № 554 (Legea contenciosului administrativ nr. 554) от 2 декември 2004 г. (Monitorul Oficial al României, част I, № 1154 от 7 декември 2004 г.) с изменения (наричан по-нататък „Закон № 554/2004“).

8        Член 1 от Закон № 554/2004, озаглавен „Основания за сезиране на юрисдикцията“, предвижда в своя параграф 1:

„Всеки, който счита, че е увреден от административен орган, който е накърнил негово право или законен интерес, като е приел административен акт или като не е разгледал искане в законоустановения срок, може да сезира юрисдикцията, компетентна за разглеждане на административноправни спорове, с оглед на отмяната на този акт, признаването на изтъкнатото право или на правния интерес и поправянето на претърпяната вреда. […]“.

9        Член 8 от Закон № 554/2004, озаглавен „Предмет на жалбата“, гласи в своя параграф 1:

„Лицето, чието признато със закона право или правен интерес е било накърнено с едностранен административен акт и което не е удовлетворено от отговора, даден по неговата предварителна жалба до издалия акта държавен орган, или което не е получило отговор в срока […], може да сезира юрисдикцията, компетентна за разглеждане на административноправни спорове, с жалба, насочена към пълната или частична отмяна на акта, обезщетяването на претърпените вреди и евентуалното обезщетяване на неимуществените вреди. Тази юрисдикция може да се сезира и от всеки, който счита, че поради късно разглеждане или необоснован отказ за разглеждане на негово искане е било накърнено признато със закона негово право […]“.

 Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

10      През 2007 г. г-жа Irimie купува лек автомобил с германска регистрация. В съответствие с решението от 4 юли 2008 г. на Administraţia Finanţelor Publice Sibiu, за да го регистрира в Румъния, тя заплаща предвидената в OUG № 50/2008 екотакса, възлизаща на 6 707 RON [румънски леи].

11      На 31 август 2009 г. г-жа Irimie предявява иск пред Tribunalul Sibiu (областен съд, град Сибиу) срещу Administraţia Finanţelor Publice Sibiu и Administraţia Fondului pentru Mediu, за да ги осъди, от една страна, да ѝ възстановят сумата, платена като екотакса, и от друга страна, да ѝ платят съответната законна лихва върху тази такса, считано от датата на заплащането на последната.

12      Запитващата юрисдикция счита, че с оглед на Решение на Съда от 7 април 2011 г. по дело Tatu (C-402/09, Сборник, стр. I-2711), както и на последващата съдебна практика, с която това решение е потвърдено, частта на спора, отнасяща се до искането за възстановяване на платената като екотакса сума, не поставя големи проблеми.

13      Що се отнася обаче до искането за плащане на лихвите върху сумата на екотаксата, изчислени считано от датата на заплащането на последната, запитващата юрисдикция подчертава, че не е възможно то да бъде уважено поради разпоредбите на член 70 във връзка с член 124 от OG № 92/2003. Всъщност, както посочената юрисдикция е уточнила в отговора си на искането на Съда за разяснения, от установената и недвусмислена национална съдебна практика става ясно, че в приложение на тези членове законната лихва върху сумите, подлежащи на възстановяване от държавния бюджет, се присъжда едва считано от деня, следващ датата на искането за възстановяване.

14      При все това запитващата юрисдикция поставя под съмнение съобразността на едно такова правило с правото на Съюза, по-конкретно с принципите на равностойност, ефективност и пропорционалност, както и с правото на собственост, прогласено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 6 ДЕС.

15      Предвид тези обстоятелства Tribunalul Sibiu решава да спре производството и да отправи към Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли принципите на равностойност, на ефективност и на пропорционалност на исковете за обезщетение на вреди от нарушения на правото [на Съюза], извършени по отношение на частноправни субекти поради прилагането на законодателство, което не е в съответствие с правото [на Съюза], така както [тези принципи] произтичат от практиката на Съда […] във връзка с правото на собственост, установено в член 6 [ДЕС] и в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че те не допускат разпоредби на вътрешното право, ограничаващи размера на обезщетението, което може да получи частноправен субект, чието право е било нарушено?“.

 По преюдициалния въпрос

16      От акта за преюдициално запитване следва, че поставеният въпрос цели по същество да се установи дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален режим като разглеждания в делото по главното производство, който ограничава законните лихви, които се присъждат при възстановяване на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза, до лихвите, начислени от деня, следващ датата на искането за възстановяване на тази такса.

17      Г-жа Irimie и Европейската комисия считат, че на този въпрос следва да се отговори утвърдително, докато румънското, испанското и португалското правителство изтъкват, че правото на Съюза допуска режим като разглеждания в делото по главното производство.

18      В самото начало следва да се напомни, че Съдът вече е имал повод да установи, че правото на Съюза не допуска такса, като въведената с OUG № 50/2008 в редакцията му, приложима към обстоятелствата по главното производство, която има за ефект да възпира вноса и пускането в движение в Румъния на употребявани превозни средства, закупени в други държави членки (Решение по дело Tatu, посочено по-горе, точки 58 и 61).

19      Подобно на отбелязаното от генералния адвокат в точка 19 от неговото заключение, следва да се посочи, че не е в компетенциите на Съда да квалифицира правно жалбата, подадена от жалбоподателката по главното производство. В конкретния случай тя е тази, която трябва да определи естеството и основанието на своя иск под контрола на запитващата юрисдикция (вж. по аналогия Решение от 13 март 2007 г. по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation, C-524/04, Сборник, стр. I-2107, точка 109 и цитираната съдебна практика).

20      От постоянната съдебна практика следва, че правото на възстановяване на данъци, събрани от държава членка в нарушение на правото на Съюза, е последица и допълнение към правата, които правните субекти черпят от разпоредбите на правото на Съюза, забраняващи подобни данъци. Следователно държавите членки по принцип са задължени да върнат събраните в нарушение на правото на Съюза данъци (Решение от 6 септември 2011 г. по дело Lady & Kid и др., C-398/09, Сборник, стр. I-7375, точка 17 и Решение от 19 юли 2012 г. по дело Littlewoods Retail и др., C-591/10, точка 24).

21      Следва да се припомни освен това, че когато държава членка събира данъци в нарушение на нормите на правото на Съюза, правните субекти имат право да им бъде върнат не само недължимо събраният данък, но и сумите, изплатени на тази държава или удържани от нея в пряка връзка с този данък. В това се включват и загубите, причинени от невъзможността да бъдат използвани парични суми поради преждевременната изискуемост на данъка (вж. Решение от 8 март 2001 г. по дело Metallgesellschaft и др., C-397/98 и C-410/98, Recueil, стр. I-1727, точки 87—89, Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, Recueil, стр. I-11753, точка 205, Решение по дело Littlewoods Retail и др., посочено по-горе, точка 25, както и Решение от 27 септември 2012 г. по дело Zuckerfabrik Jülich и др., C-113/10, C-147/10 и C-234/10, точка 65).

22      От това следва, че принципът, въз основа на който на държавите членки е наложено задължението да върнат с лихвите сумите, събрани като данъци в нарушение на правото на Съюза, произтича от това последно право (Решение по дело Littlewoods Retail и др., посочено по-горе, точка 26 и Решение по дело Zuckerfabrik Jülich и др., посочено по-горе, точка 66).

23      В това отношение Съдът вече е приел, че при липсата на правна уредба на Съюза условията, при които тези лихви трябва да бъдат изплатени, по-конкретно ставката и начинът на изчисляване на тези лихви, следва да се предвидят във вътрешния правен ред на всяка държава членка. Тези условия трябва да зачитат принципите на равностойност и на ефективност, т.е. да не бъдат по-неблагоприятни от условията във връзка с подобни претенции, основани на разпоредби на вътрешното право, нито организирани по начин, който прави практически невъзможно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (вж. в този смисъл Решение по дело Littlewoods Retail и др., посочено по-горе, точки 27 и 28, както и цитираната съдебна практика).

24      Що се отнася до принципа на еквивалентност, следва да се отбележи, че Съдът не разполага с никакви данни, които да пораждат съмнения в съобразността на разглеждания в главното производство режим с този принцип.

25      Всъщност от предоставената на Съда преписка по делото става ясно, че разглежданият в делото по главното производство режим, при който законната лихва се присъжда едва от деня, следващ датата на искането за възстановяване на недължимо платената такса, се прилага към всички подлежащи на възстановяване от бюджета суми, както събраните в нарушение на правото на Съюза, така и тези, събрани в разрез с националното право, което обаче запитващата юрисдикция следва да провери.

26      Що се отнася до принципа на ефективност, следва да се отбележи, че при възстановяване на такса, събрана от държава членка в нарушение на правото на Съюза, той налага националните норми, свързани именно с изчисляването на евентуално дължимите лихви, да не водят до лишаване на данъчнозадълженото лице от подходящо обезщетение за причинената от недължимото плащане на данъка загуба (вж. Решение по дело Littlewoods Retail и др., посочено по-горе, точка 29).

27      В конкретния случай се налага констатацията, че режим като разглеждания в делото по главното производство, който ограничава лихвите до размера, начислен от деня, следващ датата на искането за възстановяване на недължимо платената такса, не отговаря на това изискване.

28      Всъщност размерът на тази загуба зависи по-конкретно от това колко дълго е продължила невъзможността за използване на недължимо платената в нарушение на правото на Съюза сума, и по принцип обхваща периода между датата на недължимото плащане на въпросната такса и датата на нейното възстановяване.

29      С оглед на гореизложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален режим като разглеждания в делото по главното производство, който ограничава законните лихви, които се присъждат при възстановяване на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза, до лихвите, начислени от деня, следващ датата на искането за възстановяване на тази такса.

 По съдебните разноски

30      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален режим като разглеждания в делото по главното производство, който ограничава законните лихви, които се присъждат при възстановяване на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза, до лихвите, начислени от деня, следващ датата на искането за възстановяване на тази такса.

Подписи


* Език на производството: румънски.