Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

5 декември 2013 година(*)

„Данъчни въпроси — ДДС — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 11, част A, параграф 1, буква a), параграф 2, буква a) и параграф 3, буква в) — Директива 2006/112/ЕО — Член 73, член 78, първа алинея, буква a) и член 79, първа алинея, буква в) — Данъчна основа за начисляване на ДДС, дължим върху услугите за излъчване на търговска реклама — Такса за излъчване на търговска реклама“

По съединени дела C-618/11, C-637/11 и C-659/11

с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия) с актове от 12 октомври 2011 г., от 2 ноември 2011 г. и от 16 ноември 2011 г., постъпили в Съда съответно на 1 декември 2011 г., на 12 декември 2011 г. и на 27 декември 2011 г., в рамките на производства по дела

TVI – Televisão Independente SA

срещу

Fazenda Pública,

в присъствието на:

Ministério Público,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г-н M. Ilešič, председател на състав, г-н K. Lenaerts, заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия в трети състав, г-н C. G. Fernlund, г-н A. Ó Caoimh и г-н E. Jarašiūnas (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г-н P. Cruz Villalón,

секретар: г-жа M. Ferreira, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 31 януари 2013 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за TVI – Televisão Independente SA, от N. Pena, advogado,

–        за португалското правителство, от г-н L. Inez Fernandes и г-н R. Laires, в качеството на представители,

–        за гръцкото правителство, от г-жа M. Germani и г-н I. Bakopoulos, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от г-н P. Guerra e Andrade и г-жа L. Lozano Palacios, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 11 юни 2013 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 11, част A, параграф 1, буква a), параграф 2, буква a) и параграф 3, буква в) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (OВ L 145, стр. 1, наричана по-нататък „Шеста директива“), както и член 73, член 78, първа алинея, буква а) и член 79, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в ОВ L 74, 19.3.2011 г., стр. 3 и ОВ L 249, 14.9.2012 г., стр. 15).

2        Запитванията са отправени в рамките на три спора между TVI – Televisão Independente SA (наричано по-нататък „TVI“) и Fazenda Pública (Държавна хазна) по повод на отхвърлянето на молби за служебно преразглеждане на актове за установяване на данъчно задължение за данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) за месеците февруари 2004 г., октомври 2004 г. и януари 2007 г.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Считано от 1 януари 2007 г., Шеста директива е отменена и заменена с Директива 2006/112. Тъй като споровете по главните производства се отнасят до плащането на ДДС за месеците февруари и октомври 2004 г. (дела C-637/11 и C-618/11), както и за м. януари 2007 г. (дело C-659/11), релевантното законодателство за дела C-637/11 и C-618/11 е Шеста директива, а за дело C-659/11 — Директива 2006/112.

4        Член 11, част A от Шеста директива относно данъчната основа за начисляване на ДДС на територията на страната гласи:

„1.      Данъчната основа е:

a)      при доставките на стоки и услуги, с изключение на посочените в букви б), в) и г) по-долу, всичко, което представлява възнаграждение, получено от или дължимо на доставчика, във връзка с доставката, от страна на купувача, получателя или трета страна, включително субсидиите, които са пряко свързани с цената на такива доставки;

[…]

2.      Данъчната основа включва:

a)      данъци, мита, налози и такси, с изключение на самия данък върху добавената стойност;

[…]

3.      Данъчната основа не включва:

[…]

в)      сумите, които данъчнозадължено лице получава от купувача или получателя за възстановяване на разходи, платени от името и за сметка на последния и изрично посочени в неговите книги. Данъчнозадълженото лице трябва да представи доказателства за действителния размер на този разход и няма право да приспада данъка, който може да е бил начислен върху тези сделки“. [неофициален превод]

5        Член 73 от Директива 2006/112 предвижда:

„По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката“.

6        Член 78, първа алинея, буква а) от тази директива гласи:

„Данъчната основа включва следните елементи:

a)      данъци, мита, налози и такси с изключение на самия данък върху добавената стойност“.

7        Член 79, първа алинея, буква в) от посочената директива предвижда:

„Данъчната основа не включва следните елементи:

[…]

в)      сумите, които данъчнозадълженото лице получава от клиента като изплащане на разходи, направени от името и за сметка на клиента и отчетени в неговите счетоводни книги по разчетна сметка“.

 Португалското право

8        Член 16 от Кодекса за данъка върху добавената стойност (Código do Imposto sobre o Valor Acrescentado, наричан по-нататък „CIVA“) гласи:

„1.      При спазване на разпоредбите на параграф 2 данъчната основа на облагаемите доставки на стоки или услуги съответства на стойността на насрещната престация, която е получена или която следва да бъде получена от доставчика, от клиента или от трето лице.

[…]

5.      Данъчната основа на облагаемите доставки на стоки или услуги включва следните елементи:

a)      данъци, мита, налози и такси с изключение на самия [ДДС];

[…]

6.      Данъчната основа по предходния параграф не включва следните елементи:

[…]

с)      сумите, платени от името и за сметка на приобретателя на стоките или получателя на услугите, надлежно отчетени по сметка на трети лица от данъчнозадълженото лице;

[…]“.

9        Член 28, озаглавен „Такса за излъчване“, от Закон № 42/2004 относно кинематографичното и аудиовизуално изкуство (Lei №°42/2004 — Lei de Arte Cinematográfica e do Audiovisual) от 18 август 2004 г. (Diário da República I, серия A, № 194 от 18 август 2004 г.) предвижда:

„1.      Търговска реклама, излъчвана в киносалоните и по телевизията, тоест реклами, спонсориране, телепродажби, телетекст, позициониране на продукти, както и реклама, съдържаща се в електронно програмирани справочници, независимо от платформата за разпространение, се облагат с такса за излъчване в тежест на рекламодателя, равна на 4 % от платената цена [наричана по-нататък „такса за излъчване“].

2.      Определянето на размера, начисляването и контролът върху сумите, събирани по таксата за излъчване, се уреждат с отделен законодателен акт“.

10      Член 50 от Декрет-закон № 227/2006 от 15 ноември 2006 г. (Diário da República I, № 220 от 15 ноември 2006 г.) има следното съдържание:

„1.      Търговски реклами, които се излъчват в киносалоните, разпространяват се по телевизията или са включени в електронно програмирани справочници, независимо от платформата за разпространение, се облагат с такса за излъчване, която се дължи от рекламодателите и се внася в полза на I[nstituto do Cinema, Audiovisual e Multimédia (наричан по-нататък „ICAM“) и CP-MC Cinemateca Portuguesa – Museu do Cinema (наричан по-нататък „CP-MC“)].

2.      Посочената в предходния параграф реклама включва реклами, спонсориране, телепродажби, телетекст и позициониране на продукти.

3.      Посочената в предходния параграф сума се плаща посредством данъчно субституиране от дружества, притежатели на концесии за управлението на рекламни слотове в киносалоните, телевизионни оператори или дистрибутори, предоставящи услуги за телетекст или електронно програмирани справочници“.

11      Член 51 от Декрет-закон № 227/2006 предвижда:

„Размерът на таксата за излъчване възлиза на 4 % от цената за излъчването или разпространението на рекламата или за нейното включване в електронно програмирани справочници, като 3,2 % от него се внася в полза на ICAM, а 0,8 % — в полза на CP-MC“.

 Споровете по главните производства и преюдициалните въпроси

12      В рамките на своята аудиовизуална дейност на телевизионния пазар TVI извършва доставка на услуги за излъчване на търговска реклама на различни рекламодатели за месеците февруари 2004 г., октомври 2004 г. и януари 2007 г.

13      За тези услуги на основание на таксата за излъчване TVI включва във фактурите на клиентите си съответно 4 % върху поисканата цена за излъчване на търговска реклама. При изчисляването на дължимият по тези услуги ДДС TVI прилага предвидената ставка върху цялата сума, посочена във фактурите, включително таксата за излъчване, и плаща определения ДДС за съответните периоди, като го включва в съответните периодични данъчни декларации. Впрочем TVI отчита приходите от заплатената такса за излъчване в отделни разчетни сметки в полза на ICAM и CP-MC.

14      Тъй като счита, че таксата за излъчване не трябва да се включва в данъчната основа по ДДС, TVI подава пред португалските данъчни органи молби за служебно преразглеждане на актове за установяване на данъчно задължение по ДДС за месеците февруари и октомври 2004 г., както и за м. януари 2007 г. Тези молби са отхвърлени.

15      Сезиран от TVI, Tribunal Administrativo e Fiscal de Sintra (Административен и данъчен съд на Sintra) отхвърля предявените жалби срещу решенията, с които се отхвърлят посочените молби, с мотива че размерът на таксата за излъчване, начислена от TVI на рекламодателите, трябва да се включи в данъчната основа по ДДС съгласно член 16, параграф 1 и параграф 5, буква а) от CIVA. Тази юрисдикция приема, че сумите на таксата за излъчване не могат да се считат като заплатени суми от името и за сметка на получателите на услуги за излъчване на търговска реклама. Освен това тя приема, че съгласно член 28 от Закон № 42/2004 таксата за излъчване е в пряка връзка с тази доставка на услуги, тъй като има за предмет посочените услуги и е присъща за тях.

16      TVI обжалва решенията на Tribunal Administrativo e Fiscal de Sintra пред Supremo Tribunal Administrativo (Върховен административен съд). Пред него той повдига въпроса за съответствието с член 11, част A, параграф 1, буква а) и параграф 3, буква в) от Шестата директива и с практиката на Съда на тълкуването на член 16, параграф 1 и параграф 6, буква с) от CIVA, извършено от португалските данъчни органи и потвърдено в постановените решения. Според това тълкуване таксата за излъчване се включва в данъчната основа по ДДС, тъй като тя е присъща на доставка на услуги и не се заплаща от името и за сметка на получателите на услуги за излъчване на търговска реклама, при все че събраните суми са отчитани в отделни разчетни сметки и са предназначени за публични организации.

17      Всъщност пред тази юрисдикция TVI твърди, от една страна, че таксата за излъчване няма пряка връзка с доставката на услуги за излъчване на търговска реклама и не трябва да се включи в стойността на насрещната престация, тъй като тя не представлява насрещна престация за предоставената от TVI услуга и не е пряко свързана с доставката на тази услуга, а от друга страна, че таксата за излъчване попада в обхвата на понятието на правото на Съюза за действие, извършено от името и за сметка на друго лице, така че размерът на тази такса трябва да бъде изключен от данъчната основа по ДДС.

18      При тези обстоятелства Supremo Tribunal Administrativo решава да спре производството и да постави на Съда по всяко от делата, с които е сезиран, следните формулирани еднакво преюдициални въпроси:

„1)      Съобразен ли е с предвиденото в член 11, част A, параграф 1, буква а) от [Шеста] директива […] (понастоящем член 73 от Директива 2006/112[…]), и по-специално с понятието за „насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката“, член 16, параграф 1 от [CIVA] според тълкуването, дадено му в обжалваното решение (в смисъл че таксата за излъчване на търговска реклама е присъща на доставката на услугите за реклама, поради което за целите на ДДС тя трябва да бъде [включена] в данъчната основа на доставката на услуги)?

2)      Съобразен ли е с предвиденото в член 11, част A, параграф 3, буква в) от [Шеста] директива […] (понастоящем член 79, [първа алинея], буква в) от Директива 2006/112[…]), и по-специално с понятието за „сумите, които данъчнозадълженото лице получава от клиента като изплащане на разходи, направени от името и за сметка на клиента и отчетени в неговите счетоводни книги по разчетна сметка“, член 16, параграф 6, буква c) от [CIVA], според тълкуването, дадено му в обжалваното решение (в смисъл че таксата за излъчване на търговска реклама не представлява сума, платена от името и за сметка на [получателя] на услугите, макар и да се вписва в отделни разчетни сметки […] и да е предназначена за публични организации, поради което тя не се изключва от данъчната основа за целите на ДДС)?“.

19      С Определение на председателя на Съда от 18 януари 2012 г. дела C-618/11, С—637/11 и C-659/11 са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

 По преюдициалните въпроси

 По допустимостта

20      Португалското правителство изразява съмнения относно допустимостта на преюдициалните запитвания. Що се отнася до преюдициалните въпроси, поставени по дела C-618/11 и C-637/11, то твърди, че португалската правна уредба, която предвижда налагането на таксата за излъчване, не е била приложима ratione temporis към момента на настъпване на фактите по главните производства. Освен това то твърди, че трите акта за преюдициално запитване не представят точно и изчерпателно португалското право, както и правото на Съюза, приложими към споровете по главните производства. По-специално това правителство подчертава, че запитващата юрисдикция по дело C-659/11 е пропуснала да посочи член 11, част A, параграф 2, буква a) от Шестата директива и член 78, първа алинея, буква a) от Директива 2006/112.

21      В това отношение, на първо място, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установява и преценява фактите по спора в главното производство, както и да тълкува и да прилага националното право. Също така само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (Решение от 29 ноември 2012 г. по дело Econord, C-182/11 и C-183/11, точка 21 и цитираната съдебна практика). По-специално Съдът не извършва проверка за точността на нормативната и фактическата рамка, която запитващата юрисдикция установява на собствена отговорност (вж. в този смисъл Решение от 1 декември 2005 г. по дело Burtscher, C-213/04, Recueil, стр. I-10309, точка 35 и цитираната съдебна практика). Следователно, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (Решение по дело Econord, посочено по-горе, точка 21).

22      Така определянето на националната правна уредба, приложима ratione temporis към дела C-618/11 и C-637/11, представлява въпрос на тълкуване на националното право, който е от компетентността единствено на запитващата юрисдикция.

23      На второ място, що се отнася до представяне в актовете за преюдициално запитване на приложимото право, следва да се отбележи, че съгласно постоянната практика на Съда необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическия и правния контекст, в който се вписват поставените от него въпроси, или най-малкото да обясни фактическите хипотези, на които те се основават (Решение от 17 февруари 2005 г. по дело Viacom Outdoor, C-134/03, Recueil, стр. I-1167, точка 22 и Решение от 17 юли 2008 г. по дело Raccanelli, C-94/07, Сборник, стр. I-5939, точка 24).

24      Освен това в тази връзка е от значение да се подчертае, че предоставените с актовете за преюдициално запитване сведения служат не само да позволят на Съда да даде полезни отговори, но и да дадат на правителствата на държавите членки, както и на другите заинтересовани страни възможност да представят становища в съответствие с член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз (Решение от 27 ноември 2012 г. по дело Pringle, C-370/12, точка 85 и цитираната съдебна практика).

25      В конкретния случай трябва да се констатира, от една страна, че актовете за преюдициални запитвания съдържат не само представяне на фактите по спора, но също така, доколкото представят подробно становището на TVI и на съда, сезиран с жалбите срещу решенията, с които се отхвърлят молбите за служебно преразглеждане на съответните актове за установяване на данъчно задължение, достатъчно обстоятелства, които позволяват да се определи фактическият и правният контекст, в който се вписват преюдициалните въпроси. По този начин те позволяват на Съда да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция. Освен това с преюдициалните въпроси ясно се посочват разпоредбите на правото на Съюза, които запитващата юрисдикция иска да изясни.

26      От друга страна, становищата, представени от жалбоподателя по главното производство, от португалското и от гръцкото правителство, както и от Европейската комисия, потвърждават, че фактическите и правните обстоятелства, както са посочени в актовете за преюдициални запитвания, са били достатъчни по смисъла на посочената в точка 24 от настоящото решение съдебна практика.

27      На последно място, що се отнася до пропуска на запитващата юрисдикция да посочи всички релевантни норми на правото на Съюза по дело C-659/11, следва да се отбележи, че макар запитващата юрисдикция формално да ограничава въпросите си до тълкуването, от една страна, на член 11, част A, параграф 1, буква a) и параграф 3, буква в) от Шеста директива и от друга страна, на член 73 и член 79, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112, подобно обстоятелство не е пречка за това Съдът да вземе предвид норми на правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпросите си, с цел да му предостави полезен отговор (вж. в този смисъл Решение от 3 април 2008 г. по дело Militzer & Münch, C-230/06, Сборник, стр. I-1895, точка 19 и цитираната съдебна практика).

28      От гореизложеното следва, че Съдът разполага с достатъчно фактически и правни обстоятелства, за да тълкува съответните норми от правото на Съюза и да бъде полезен с отговора си на отправените въпроси.

29      При тези обстоятелства следва да се приеме, че преюдициалните запитвания са допустими.

 По съществото на спора

30      С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 11, част A, параграф 1, буква a), параграф 2, буква a) и параграф 3, буква в) от Шеста директива, както и член 73, член 78, първа алинея, буква a) и член 79, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че такса, като таксата за излъчване, предвидена от португалската правна уредба за насърчаване на кинематографичното и аудиовизуалното изкуство, която се дължи от рекламодателите, но се заплаща от доставчиците на услугата за излъчване на търговска реклама чрез механизъм, наречен „данъчно субституиране“, и се вписва в отделни разчетни сметки, трябва да бъде включена в данъчната основа по ДДС, дължим върху услугите за излъчване на търговска реклама.

31      Португалското и гръцкото правителство, както и Комисията са на мнение, че такса като таксата за излъчване трябва да бъде включена в данъчната основа по ДДС, дължим върху услугите за излъчване на търговска реклама, доколкото данъчното събитие на такава такса за излъчване е пряко свързано с доставката на услуги за излъчване на търговска реклама и съвпада с данъчното събитие на ДДС, дължим за посочените услуги. Освен това според гръцкото правителство, като се има предвид, че данъчното събитие на таксата за излъчване е желаната от двамата съдоговорители доставка на услуги за излъчване на търговска реклама, която се заплаща не само от получателя на доставката, предвиденото в член 11, част A, параграф 3, буква в) от Шеста директива и в член 79, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112 изключение не може да се приложи.

32      Обратно, TVI счита, че таксата за излъчване не трябва да бъде включена в посочената данъчна основа. Според TVI таксата за излъчване не е насрещна престация за предоставена от нея услуга, доколкото тази такса няма пряка връзка с доставката на неговите услуги. TVI изтъква, че данъчното събитие на таксата за излъчване е различно от това на ДДС, т.е. излъчването на търговска реклама, от една страна, и всяка дейност по предоставяне на услуги, свързани с реклама, от друга.

33      В това отношение следва да се припомни, че според член 11, част А, параграф 1, буква a) от Шеста директива и член 73 от Директива 2006/112 данъчната основа по ДДС включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице. В член 11, част A, параграфи 2 и 3 от Шеста директива, както и член 78, първа алинея, буква a) и член 79, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112 се изброяват някои елементи, които трябва да бъдат включени в данъчната основа, и други, които трябва да бъдат изключени от нея (вж. в този смисъл Решение от 1 юни 2006 г. по дело De Danske Bilimportører, C-98/05, Recueil, стр. I-4945, точка 15 и Решение от 28 юли 2011 г. по дело Lidl & Companhia, C-106/10, Сборник, стр. I-7235, точки 30 и 31).

34      Така в член 11, част А, параграф 2, буква a) от Шеста директива и член 78, първа алинея, буква a) от Директива 2006/112 е предвидено, че в данъчната основа трябва да бъдат включени данъци, мита, налози и такси, с изключение на самия данък върху добавената стойност.

35      От своя страна, член 11, част A, параграф 3, буква в) от Шеста директива и член 79, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112 предвиждат, че от данъчната основа трябва да бъдат изключени сумите, които данъчнозадълженото лице получава от клиента като изплащане на разходи, направени от името и за сметка на клиента и отчетени в неговите счетоводни книги по разчетна сметка.

36      Следва, че за да се установи дали такса за излъчване като разглежданата по главните производства трябва да бъде включена в данъчната основа по ДДС, дължим върху услугите за излъчване на търговска реклама, или, напротив, трябва да бъде изключена от нея, трябва най-напред да се определи дали тя попада в обхвата на понятието „данъци, мита, налози и такси“ по смисъла на член 11, част A, параграф 2, буква a) от Шеста директива и член 78, първа алинея, буква a) от Директива 2006/112.

37      В това отношение Съдът вече е уточнил, че за да могат данъците, митата, налозите и таксите да се включат в данъчната основа за начисляване на ДДС, въпреки че те не представляват добавена стойност и не са насрещна престация при доставката на услуги, те трябва да са непосредствено свързани с тази доставка (вж. в този смисъл Решение от 20 май 2010 г. по дело Комисия/Полша, C-228/09, точка 30 и Решение по дело Lidl & Companhia, посочено по-горе, точка 33).

38      В самото начало следва да се посочи, че таксата за излъчване не е насрещна парична престация на доставките на услуги за излъчване на търговска реклама и не представлява добавена стойност.

39      Що се отнася до въпроса дали таксата за излъчване има пряка връзка с доставката на услуги за излъчване на търговска реклама, от постоянната съдебна практика става ясно, че въпросът дали данъчното събитие на посочената спорна такса съвпада с данъчното събитие на ДДС, е определящ елемент за установяване на наличието на такава пряка връзка (вж. в този смисъл Решение по дело De Danske Bilimportører, посочено по-горе, точки 17 и 18, както и Решение по дело Комисия/Полша, посочено по-горе, точки 30—32).

40      В настоящия случай, както личи от актовете за преюдициални запитвания, съгласно член 28, параграф 1 от Закон № 42/2004 търговската реклама, излъчвана в киносалоните и по телевизията, по-специално реклами, спонсориране, телепродажби, телетекст, позициониране на продукти или съдържаща се в електронно програмирани справочници, независимо от платформата за разпространение, се облага с такса за излъчване в тежест на рекламодателите, представляваща 4 % от платената от тях цена. Съгласно член 50, параграф 1 от Декрет-закон № 227/2006 получените суми на основание на тази такса за излъчване се внасят в полза на ICAM и CP-MC.

41      От посочената португалска правна уредба, както впрочем изтъква португалското правителство в хода на заседанието пред Съда, следва, че данъчното събитие на таксата за излъчване съвпада с това на ДДС, дължим за услугите за излъчване на търговска реклама. Всъщност таксата за излъчване става изискуема веднага след предоставяне на услугите и се дължи само ако подобни услуги са предоставени.

42      Следователно такса като таксата за излъчване има пряка връзка с доставката на услуги за излъчване на търговска реклама, доколкото данъчните събития за таксата за излъчване и за ДДС съвпадат. Ето защо тя попада в обхвата на понятието „данъци, мита, налози и такси“ по член 11, част A, параграф 2, буква a) от Шеста директива и член 78, първа алинея, буква a) от Директива 2006/112.

43      Този извод не се обезсилва с обстоятелството, че съгласно член 50, параграф 3 от Декрет-закон № 227/2006 таксата за излъчване се плаща от доставчиците на услугата за излъчване на търговска реклама чрез механизъм, наречен „данъчно субституиране“.

44      Както е видно от представените пред Съда писмени и устни становища, според посочения механизъм таксата за излъчване, макар и да се дължи от получателите на услугите за излъчване на търговска реклама, т.е. от рекламодателите, се заплаща от доставчиците на тези услуги.

45      При все това страните по главните производства, както и тези, представили становища пред Съда, спорят относно обхвата на този механизъм, така както е предвиден в португалската правна уредба. TVI твърди, че като събира сумите, дължими от получателите на услуги за излъчване на търговска реклама, вписвайки ги в счетоводството си по отделни разчетни сметки и внасяйки ги в държавната хазна, то плаща таксата за излъчване от името и за сметка на своите клиенти. За сметка на това португалското правителство и Комисията считат, че TVI дължи таксата за излъчване, като приемат, че получателите на услуги за излъчване на търговска реклама не влизат никога в пряка връзка с португалските данъчни органи. Следователно според тях TVI плаща таксата за излъчване от собствено име и за собствена сметка.

46      Дори да се предположи, че TVI плаща таксата за излъчване от името и за сметка на своите клиенти, от това все пак не следва, че механизъм за данъчно субституиране като разглеждания по главните производства представлява изплащане на разходи по смисъла на член 11, част A, параграф 3, буква в) от Шеста директива и член 79, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112.

47      От друга страна, както посочва генералният адвокат в точки 48, 50 и 51 от своето заключение, от становищата на португалското правителство и Комисията по-специално става ясно, че въз основа на членове 18 и 20 от Общия данъчен закон (Lei Geral Tributária) те правят извода, че лицето, което плаща таксата за излъчване посредством данъчно субституиране, се счита за данъкоплатец на същата, че TVI е длъжно да плати тази такса дори и ако рекламодателите не са платили за посочените услуги за излъчване на търговска реклама и дори ако тази такса не му е възстановена от посочените рекламодатели, и че компетентните органи не могат да изискат заплащане на посочената такса от тези рекламодатели дори и в случай на неплатежоспособност на TVI. Така от португалската правна уредба, за чието тълкуване е компетентен единствено националният съд, явно следва, че TVI плаща тази такса от собствено име и за собствена сметка.

48      С оглед на всички съображения на поставените въпроси трябва да се отговори, че член 11, част A, параграф 1, буква a), параграф 2, буква a) и параграф 3, буква в) от Шеста директива, както и член 73, член 78, първа алинея, буква a) и член 79, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че такса като таксата за излъчване, предвидена в португалската правна уредба за насърчаване на кинематографичното и аудиовизуалното изкуство, трябва да бъде включена в данъчната основа за начисляване на ДДС, дължим върху услугите за излъчване на търговска реклама.

 По съдебните разноски

49      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 11, част A, параграф 1, буква a), параграф 2, буква a) и параграф 3, буква в) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, както и член 73, член 78, първа алинея, буква a) и член 79, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че такса като таксата за излъчване, предвидена в португалската правна уредба за насърчаване на кинематографичното и аудиовизуалното изкуство, трябва да бъде включена в данъчната основа за начисляване на данъка върху добавената стойност, дължим върху услугите за излъчване на търговска реклама.

Подписи


* Език на производството: португалски.