Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go





Определение на Съда (осми състав) от 9 декември 2011 г. — Connoisseur Belgium/Belgische Staat

(Дело C-69/11)

„Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Шеста директива ДДС — Член 11, A, параграф 1, буква a) — Данъчна основа — Нефактурирани от данъчнозадълженото лице разходи“

Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Данъчна основа — Доставки на услуги — Действително получена от бенефициера насрещна престация — Нефактурирани разходи, които обаче могат да бъдат фактурирани съгласно договора — Изключване (член 11, A, параграф 1, буква a) от Директива 77/388 на Съвета) (вж. точка 22 и диспозитива)

Предмет

Преюдициално запитване — Rechtbank van eerste aanleg te Brugge — Тълкуване на член 11, А, параграф 1, буква a) от Шеста директива 77/388/EИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (OВ L 145, стр. 1) и на член 73 от Директива 2006/112/EО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) — Отдаване под наем на плавателен съд за отдих — Споразумение за разпределяне на разходите между предприятието наемодател и предприятието наемател на плавателния съд — Възможност за фактуриране на определени разходи на предприятието наемател — Липса на фактуриране — Разпоредба от националното законодателство, съгласно която следва да се заплаща ДДС върху нефактурираните разходи

Диспозитив

 

Член 11, А, параграф 1, буква a) от Шеста директива 77/388/EИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, следва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство не се дължи данък върху добавената стойност върху разходите или върху сумите, които данъчнозадълженото лице е можело да фактурира, но не е фактурирало на неговия съконтрагент в съответствие с договореното между тях.