Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

26.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/19

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд Пловдив (България) на 07 март 2012 година — „ЕЙ И ЕС — 3C МАРИЦА ИЗТОК 1“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ Пловдив

(Дело C-124/12)

2012/C 151/34

Език на производството: български

Препращаща юрисдикция

Административен съд Пловдив

Страни в главното производство

Жалбоподател:„ЕЙ И ЕС — ЗС МАРИЦА ИЗТОК 1“ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ Пловдив

Преюдициални въпроси

1.

В съответствие ли е с член 168, буква (а) и член 176 на Директива 2006/112/ЕО (1) правило като това по член 70, алинея 1, точка 2 от Закона за данък върху добавената стойност, според което следва да не се признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на данък върху добавената стойност за получени транспортни услуги, работно облекло и предпазни средства и направени командировъчни разходи, поради причина, че същите се предоставят безвъзмездно на физически лица — работници, полагащи труд в полза на данъчнозадълженото лице, като се имат предвид следните обстоятелства:

—

данъчнозадълженото лице няма трудови договори с работниците, а ползва труда им на основание договорно отношение с друго данъчнозадължено лице по „предоставяне на персонал“, което е работодател на работниците;

—

получените транспортни услуги се използват за транспортиране на работниците и служителите от отделни сборни пунктове в различни населени места до местоработата им и обратно и не съществува за работниците организиран обществен транспорт до и около месторабота;

—

осигуряването на работно облекло и предпазни средства се изисква от Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд;

—

по отношение на транспортните услуги, работно облекло, предпазните средства и на направените командировъчни разходи, приспадането на данъка би било неоспоримо, ако бяха осигурени и извършени от работодателя на работниците. В случая обаче същите покупки е направило данъчнозадължено лице, което не е работодател, а получава ползите от труда и понася разходите по него въз основа на правоотношения по предоставяне на персонал.

2.

Овластява ли член 176 на Директива 2006/112/ЕО държава членка да въведе с присъединяването си към Европейския съюз ограничително условие към упражняването на правото на данъчен кредит като това по член 70, алинея 1, точка 2 от Закона за данък върху добавената стойност „стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки“, при положение, че действащия до датата на присъединяване закон не е изрично предвиждал такова ограничение?

3.

В случай, че отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли, че получени стоки и услуги са предназначени за„безвъзмездни доставки“, когато същите са закупени за целите на икономическата дейност, но поради тяхното естество, използването им, изисква те да се предоставят на работниците, полагащи труд в предприятието на данъчнозадълженото лице?

(1)  OB L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7