EU tax law WEB Delphi Hungary - C-654/13

22.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 85/10

1.

Трябва ли Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, и по-специално член 183 от нея, както и член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципите на равностойност и ефективност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба и практика на държава членка, които изключват възможността за плащане на лихви за забава върху данъка върху добавената стойност, който не е подлежал на възстановяване поради прилагането на нормативно изискване, което с решение на Съда междувременно е обявено за противоречащо на общностното право, макар принципно тази национална уредба да налага плащането на лихви за забава при несвоевременно изплащане на подлежащия на възстановяване данък върху добавената стойност?

2.

Противоречи ли на принципите на ефективност и равностойност съдебна практика на държава членка да се отхвърлят административните жалби — като по този начин възможностите за претърпелия вреди правен субект се ограничават до иска за търсене на отговорност, чието предявяване обаче е практически невъзможно в националния правов ред — само поради обстоятелството, че не е налице конкретна правна разпоредба, чийто фактическият състав да е относим в производството, макар (разглеждането) на подобни жалби в областта на лихвите и изплащането на съответните суми да е от компетентността на данъчната администрация?

3.

При утвърдителен отговор на втория въпрос, с оглед на предоставяне на равностойна и ефективна съдебна защита длъжни ли са съдилищата на държавата членка да тълкуват и прилагат в съответствие с общностното право съществуващите норми в държавата членка, чийто фактически състав не е относим?

4.

Следва ли посочените в първия въпрос разпоредби на общностното право да се тълкуват в смисъл, че (търсенето) на лихви върху данък, който е събран, удържан или невъзстановен в противоречие с общностното законодателство, е субективно право, което произтича непосредствено от самото общностно право и на което може да се направи пряко позоваване пред съдилищата и администрацията на държавата членка, дори ако в този конкретен случай правото на държавата членка не предвижда плащане на лихви за забава, като с оглед на обосноваване на претенцията за лихви е достатъчно да се докаже нарушение на общностното право и събиране, задържане или невъзстановяване на данъка?