Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

8 март 2017 година(1)

„Преюдициално запитване — Дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки — Обща система за данъчно облагане — Корпоративен данък — Директива 90/435/ЕИО — Приложно поле — Член 2, буква в) — Дружество, което подлежи на данъчно облагане, без възможност за избор или за освобождаване от задължение за плащане — Облагане с нулева ставка“

По дело C-448/15

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел, Белгия) с акт от 24 юни 2015 г., постъпил в Съда на 19 август 2015 г., в рамките на производство по дело

Belgische Staat

срещу

Wereldhave Belgium Comm. VA,

Wereldhave International NV,

Wereldhave NV,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça, председател на състава, M. Berger, A. Borg Barthet, E. Levits (докладчик) и F. Biltgen, съдии,

генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Wereldhave Belgium Comm. VA, Wereldhave International NV, Wereldhave NV, от R. Tournicourt и M. Delanote, advocaten,

–        за белгийското правителство, от N. Zimmer и J.-C. Halleux, в качеството на представители,

–        за чешкото правителство, от T. Müller, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–        за френското правителство, от D. Colas и S. Ghiandoni, в качеството на представители,

–        за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Fiorentino, avvocato dello Stato,

–        за Европейската комисия, от W. Roels, в качеството на представител,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 октомври 2016 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ L 225, 1990 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 97) и на членове 43 ЕО и 56 ЕО.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Belgische Staat (Белгийската държава), от една страна, и Wereldhave Belgium Comm. V.A., Wereldhave International NV и Wereldhave NV, от друга страна, по повод авансов данък върху доходите от движими вещи и капитали на дивиденти, изплатени от Wereldhave Belgium на Wereldhave International и на Wereldhave за данъчните 1999 г. и 2000 г.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Съгласно трето съображение от Директива 90/435:

„като има предвид, че действащите данъчни разпоредби, които регулират отношенията между дружествата майки и дъщерните дружества от различни държави членки сериозно варират между отделните държави членки и като цяло са по-неблагоприятни от разпоредбите, които се прилагат към дружества майки и дъщерни дружества в една и съща държава членка; като има предвид, че по тази причина сътрудничеството между дружествата от различни държави членки е поставено в неблагоприятно положение в сравнение със сътрудничеството между дружества от една и съща държава членка; като има предвид, че е необходимо да бъде премахнато това неблагоприятно третиране чрез въвеждане на обща система, за да бъде улеснено групирането на дружества“.

4        Член 1, параграф 1 от посочената директива гласи следното:

„Всяка държава членка прилага настоящата директива по отношение на:

–        разпределението на печалба, получена от дружества от съответната държава, която е била генерирана от техните дъщерни дружества в други държави членки,

–        разпределението на печалба от дружествата от съответната държава на дружества в други държави членки, които са техни дъщерни дружества“.

5        Член 2 от Директива 90/435 предвижда следното:

„За целите на настоящата директива „дружество от една държава членка“ означава всяко дружество, което:

а)      има една от формите, изброени в приложението по-долу;

б)      съгласно данъчното законодателство на една държава членка се счита за регистрирано в нея за данъчни цели и според условията на споразумение за избягване на двойното данъчно облагане, сключено с трета държава, не се смята за регистрирано за данъчни цели извън територията на Общността;

в)      освен това подлежи на облагане с един от следните данъци, без възможност за избор или за освобождаване от задължение за плащане:

–        impôt des sociétés/vennootschapsbelasting в Белгия,

[…]

–        vennootschapsbelasting в Нидерландия,

[…]

–        или с друг данък, който замества някой от гореизброените“.

6        Член 3 от Директива 90/435 предвижда:

„1.      За целите на прилагането на настоящата директива,

а)      статут на дружество майка се дава на всяк[о] дружество в една държава членка, което отговаря поне на условията, предвидени в член 2 и притежава дял от най-малко 25 % от капитала на дружество от друга държава членка, което отговаря на същите условия;

б)      „дъщерно дружество“ означава дружество, чийто капитал включва дял като този, упоменат в буква a).

2.      Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки разполагат с възможността:

–        чрез двустранно споразумение да предвидят за критерий правата на глас вместо дела от капитала,

–        да не прилагат настоящата директива по отношение на дружествата на съответната държава членка, които не притежават дялове за непрекъснат период от поне две години, квалифициращи ги като дружества майки или по отношение на онези техни дружества, в които дружество на друга държава членка не притежава дял за непрекъснат период от поне две години“.

7        Съгласно член 5, параграф 1 от тази директива печалбата, която едно дъщерно дружество разпределя на своето дружество майка, поне в случаите, когато последното притежава дял, възлизащ на най-малко 25 % от капитала на първото, се счита за освободена от удържане на данък при източника.

8        В букви а) и й) от приложението към посочената директива, озаглавено „Списък на дружествата, посочени в член 2, буква а)“, се изброяват следните дружества:

„a)      дружества, които според белгийското право са известни като: „société anonyme“/„naamloze vennootschap“, „société en commandite par actions“/„commanditaire vennootschap op aandelen“, „société privée à responsabilité limitée“/„besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid“ и онези публичноправни субекти, които извършват дейност съгласно частното право;

[…]

й)      дружества, които според нидерландското право са известни като: „naamloze vennootschap“, „besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid“.

9        Директива 90/435 е отменена с Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (ОВ, L 345, 2011 г., стр. 8), влязла в сила на 18 януари 2012 г. Въпреки това, с оглед на датата на настъпване на фактите в главното производство, Директива 90/435 е приложима ratione temporis.

 Белгийското право

10      Член 266 от wetboek van de inkomstenbelastingen 1992 (Кодекс за данъчното облагане на доходите от 1992 г.), в приложимата по главното производство редакция (наричан по-нататък „WIB 1992“), предвижда:

„При условията и в границите, които определи, Кралят може изцяло или отчасти да се откаже от събирането на данък върху доходите от движими вещи и капитали по отношение на доходите от тази категория и от категория „разни“, ако бенефициерите могат да бъдат установени или са чуждестранни предприятия за колективно инвестиране, представляващи неделимо имущество, управлявано от управляващо дружество за сметка на притежателите на дялове, и дяловете не се предлагат публично в Белгия и не се търгуват в Белгия, или по отношение на доходите от ценни книжа на приносител или на безналични ценни книжа от една от следните категории:

1о      доходи от ценни книжа, емитирани преди 1 декември 1962 г., които по силата на закон са освободени от данък върху доходите върху движими вещи и капитали или от реални данъци, или се облагат със ставка, по-малка от 15 %;

2о      доходи от сертификати, емитирани от белгийски предприятия за колективно инвестиране;

3о      емисионни премии по облигации, фискални бонове или други ценни книжа, материализиращи заеми, които са емитирани след 1 декември 1962 г.

Кралят не може в никакъв случай да се откаже от събирането на авансов данък върху доходите от движими вещи и капитали по отношение на доходите:

1о      от ценни книжа, материализиращи заеми, лихвите по които се капитализират, […]

2о      или от ценни книжа, по които не се плащат периодично лихви и които се емитират […] с дисконт от номиналната им стойност, съответстващ на лихвите, капитализирани до датата на падежа на ценната книга […].

[…]

Втора алинея не се прилага за ценни книжа, произтичащи от разделянето на линейни облигации, емитирани от белгийската държава“.

11      Член 106, параграф 5 от Koninklijk besluit tot uitvoering van het Wetboek van de inkomstenbelastingen 1992 (Кралски указ за прилагане на Кодекса за данъчно облагане на доходите от 1992 г.) от 27 август 1993 г. (Belgisch Staatsblad, 13 септември 1993 г., стр. 20096), в приложимата по главното производство редакция (наричан по-нататък „KB/WIB 1992“), гласи:

„Авансов данък върху доходите от движими вещи и капитали не се събира за дивидентите, дължими от белгийско дъщерно дружество на дружество майка от друга държава — членка на Европейската икономическа общност.

Това не се прилага, ако акционерното участие на дружеството майка, което е основание за изплащане на дивидентите, не е най-малко 25 % от капитала на дъщерното дружество и това минимално участие от 25 % не е или не е било притежавано без прекъсване в продължение на поне една година.

За целите на прилагането на първа и втора алинея „дъщерно дружество“ и „дружество майка“ са дъщерните дружества и дружествата майки по смисъла на Директива [90/435]“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

12      Wereldhave Belgium е командитно дружество с акции, учредено по белгийското право, в което участват съответно с 35 % и с 45 % дружествата Wereldhave International и Wereldhave, акционерни дружества по нидерландското право, установени в Нидерландия. Wereldhave притежава целия капитал на Wereldhave International.

13      Wereldhave Belgium разпределя на Wereldhave International и на Wereldhave дивиденти в размер на 10 965 197,63 EUR през 1999 г. и на 11 075 733,50 EUR през 2000 г.

14      За всяка данъчна година Wereldhave International и Wereldhave подават писмени искания да бъдат освободени от авансов данък върху доходите от движими вещи и капитали върху дивидентите, позовавайки се на Директива 90/435 и на член 106, параграф 5 от KB/WIB 1992, с който същата е транспонирана в белгийското право, тъй като според тях трябва да се считат за „дружества майки“ по смисъла на тази директива.

15      Поради липса на решение на белгийската администрация в период от шест месеца след датата на приемане на исканията им Wereldhave Belgium, Wereldhave International и Wereldhave подават жалба пред Rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Първоинстанционен съд Брюксел, Белгия).

16      На 20 ноември 2012 г. Rechtbank van eerste aanleg te Brussel (Първоинстанционен съд Брюксел) се произнася с две решения, с които постановява, че съгласно Директива 90/435 и член 106, параграф 5 от KB/WIB 1992 за дивидентите, разпределени през данъчните 1999 г. и 2000 г., не се дължи авансов данък върху доходите от движими вещи и капитали.

17      Белгийската държава обжалва тези решения пред запитващата юрисдикция, като по-специално твърди, че получателите на дивидентите са предприятия за колективно инвестиране с фискален характер (наричани по-нататък „ПКИФХ“) по нидерландското право, които подлежат в Нидерландия на облагане с корпоративен данък с нулева ставка и нямат право на освобождаване от авансов данък върху доходите от движими вещи и капитали, предвидено в член 106, параграф 5 от KB/WIB 1992 и член 5 от Директива 90/435, тъй като не отговарят на условието за данъчно облагане, предвидено в член 2, буква в) от посочената директива и член 106, параграф 5 от KB/WIB 1992.

18      Според Белгийската държава изразът „подлежи на облагане, без възможност за избор или за освобождаване от задължение за плащане“, по смисъла на член 2, буква в) от Директива 90/435 изисква така нареченото „субективно и обективно“ данъчно задължение. Поради това тази директива не се прилага към дружества, които се облагат с корпоративен данък с нулева ставка.

19      Wereldhave Belgium, Wereldhave International и Wereldhave поддържат, обратно, че съгласно член 1 от Wet op de vennootschapsbelasting 1969 (Закон за корпоративния данък от 1969 г., наричан по-нататък „Wet Vpb“) ПКИФХ по принцип се облагат в Нидерландия като акционерни дружества. Това данъчно облагане е достатъчно, за да се ползва освобождаване от авансов данък върху доходите от движими вещи и капитали съгласно член 266 от WIB 1992, член 106, параграф 5 от KB/WIB 1992, и член 5 от Директива 90/435. Действително съгласно член 28 от Wet Vpb и член 9 от besluit houdende vaststelling van het besluit beleggingsinstellingen (Постановление за приемане на постановление относно предприятията за инвестиране) от 29 април 1970 г. ПКИФХ могат да се ползват от нулева ставка на корпоративния данък, при условие че разпределят изцяло печалбите си на своите акционери. Според ответниците в главното производство обаче изискването за данъчно облагане не предполага данъкът да е ефективно събран, достатъчно е само субективно данъчно задължение.

20      Ответниците в главното производство се позовават по-специално на определение от 12 юли 2012 г., Tate & Lyle Investments (C-384/11, непубликувано, EU:C:2012:463) в подкрепа на твърдението си, че в хипотезата, при която Директива 90/435 не се прилага към дивидентите с белгийски произход, разпределени от белгийското дружество на нидерландските акционери, членове 43 ЕО и 56 ЕО не допускат правна уредба, съгласно която дивидентите, разпределяни от местно дружество на местни и чуждестранни дружества, подлежат, независимо от данъчната ставка, на облагане с данък, удържан при източника, а същевременно предвижда за местните дружества получатели друг механизъм, позволяващ облекчаване на верижното данъчно облагане.

21      При тези обстоятелства Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли Директива 90/435 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която не съдържа отказ от облагане с белгийския авансов данък върху доходите от движими вещи и капитали на дивиденти, разпределяни от белгийско дъщерно дружество на установено в Нидерландия и отговарящо на изискването за минимално дялово участие и за запазване на това дялово участие дружество майка, поради обстоятелството, че нидерландското дружество е предприятие за колективно инвестиране с фискален характер, което е длъжно да разпределя изцяло печалбите си на своите акционери и при това условие може да се ползва от нулева ставка на корпоративния данък?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли членове [43 ЕО и 56 ЕО] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, която не съдържа отказ от облагане с белгийския авансов данък върху доходите от движими вещи и капитали на дивиденти, разпределяни от белгийско дъщерно дружество на установено в Нидерландия и отговарящо на изискването за минимално дялово участие и за запазване на това дялово участие дружество майка, поради факта, че нидерландското дружество е предприятие за колективно инвестиране с фискален характер, което е длъжно да разпределя изцяло печалбите си на своите акционери и при това условие може да се ползва от нулева ставка на корпоративния данък?“.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

22      С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Директива 90/435 трябва да се тълкува в смисъл, че член 5, параграф 1 от нея не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която данък върху доходите от движими вещи и капитали се събира авансово върху дивиденти, разпределяни от дъщерно дружество, установено в тази държава членка, на ПКИФХ, установено в друга държава членка и облагано с корпоративен данък с нулева ставка, при условие че разпределя изцяло печалбите си на своите акционери.

23      Преди всичко следва да се прецени дали дружество, което като ПКИФХ по главното производство подлежи на облагане с корпоративен данък с нулева ставка, при условие че разпределя изцяло печалбите си на своите акционери, може да се квалифицира като „дружество от една държава членка“ по смисъла на член 2 от Директива 90/435, така че разпределянето на дивиденти на това дружество да попада в приложното поле на тази директива.

24      Съгласно постоянната съдебна практика за тази цел следва да се държи сметка не само за текста на тази разпоредба, но и за целта и мястото ѝ в установената с посочената директива система (вж. в този смисъл решения от 3 април 2008 г., Banque Fédérative du Crédit Mutuel, C-27/07, EU:C:2008:195, т. 22 и от 1 октомври 2009 г., Gaz de France — Berliner Investissement, C-247/08, EU:C:2009:600, т. 26).

25      В това отношение следва да се припомни, че както личи в частност от третото ѝ съображение, Директива 90/435 цели чрез въвеждането на обща данъчна система да премахне всяко неблагоприятно третиране на сътрудничеството между дружествата от различни държави членки в сравнение със сътрудничеството между дружества от една и съща държава членка и по този начин да улесни групирането на дружества на равнището на Европейския съюз. Тази директива има за цел да гарантира неутралност в данъчен смисъл на печалбата, която дъщерно дружество от една държава членка разпределя на дружеството майка, установено в друга държава членка (решение от 1 октомври 2009 г., Gaz de France — Berliner Investissement, C-247/08, EU:C:2009:600, т. 27 и цитираната съдебна практика).

26      Както следва от член 1 от нея, Директива 90/435 се прилага по отношение на разпределението на печалба, получена от дружества от една държава членка и генерирана от техните дъщерни дружества със седалище в други държави членки.

27      Член 2 от Директива 90/435 установява кумулативните условия, на които трябва да отговаря дадено дружество, за да се счита за дружество от една държава членка по смисъла на Директивата, и по този начин определя приложното ѝ поле (вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2009 г., Gaz de France — Berliner Investissement, C-247/08, EU:C:2009:600, т. 29).

28      Спазването от страна на дружеството, разпределящо дивиденти, и дружествата, получаващи дивиденти, на предвидените в член 2, буква a) и буква б) от посочената директива условия относно правната форма на дружествата и седалището за данъчни цели изглежда не се поставя под съмнение от страните в главното производство пред запитващата юрисдикция, и не се оспорва пред Съда.

29      Страните в главното производство обаче спорят дали в разглеждания по главното производство случай е изпълнено третото условие, предвидено в член 2, буква в) от същата директива, че съответното дружество трябва освен това да подлежи на облагане с един от посочените в разпоредбата данъци, сред които е vennootschapsbelasting в Нидерландия, или друг данък, който замества някой от тях, без възможност за избор или за освобождаване от задължение за плащане.

30      Поради това следва да се определи дали това условие е изпълнено, когато съответното дружество се облага с такъв данък с нулева ставка, при условие че разпределя изцяло печалбите си на своите акционери.

31      В това отношение следва да се припомни, че член 2, буква в) от Директива 90/435 извежда положителен критерий за квалифициране, а именно да подлежи на облагане със съответния данък, и отрицателен критерий, а именно да не бъде освободено от този данък и да няма възможност за избор.

32      Извеждането на тези два критерия, единият положителен, а другият отрицателен, дава възможност да се приеме, че предвиденото в член 2, буква в) от посочената директива условие не изисква само дадено дружество да попада в обхвата на съответния данък, но цели и да изключи хипотези, при които е възможно въпреки данъчното задължение дружеството реално да не дължи посочения данък.

33      Макар че формално дружество, което подлежи на облагане с данък с нулева ставка, при условие че разпределя изцяло печалбите си на своите акционери, не е освободено от такъв данък, то на практика се намира в същата хипотеза като тази, която член 2, буква в) от Директива 90/435 цели да изключи, а именно хипотезата, при която то не е задължено да плати този данък.

34      Всъщност, както посочва генералният адвокат в точки 43 и 44 от заключението си, когато националната правна уредба съдържа разпоредба, съгласно която определена категория предприятия при определени условия може да се ползва от облагане с нулева ставка, то тя ги освобождава от този данък (вж. и решение от 20 май 2008 г., Orange European Smallcap Fund, C-194/06, EU:C:2008:289, т. 33 и 34).

35      Такова тълкуване е в съответствие със структурата на Директива 90/435 и целта ѝ да гарантира неутралитет в данъчен смисъл на печалбата, която дъщерно дружество от една държава членка разпределя на дружеството майка, установено в друга държава членка, чрез избягване на двойното данъчно облагане на тези печалби.

36      Посочената директива всъщност цели да избегне двойното данъчно облагане на печалбата, разпределена от дъщерни дружества на дружествата майки (вж. по-специално решения от 3 април 2008 г., Banque Fédérative du Crédit Mutuel, C-27/07, EU:C:2008:195, т. 27, от 22 декември 2008 г., Les Vergers du Vieux Tauves, C-48/07, EU:C:2008:758, т. 37 и от 1 октомври 2009 г., Gaz de France — Berliner Investissement, C-247/08, EU:C:2009:600, т. 57), посредством механизмите, предвидени в член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Директива 90/435.

37      Така, от една страна, когато дружество майка по силата на асоциирането си със своите дъщерни дружества получава разпределена печалба, член 4, параграф 1 от Директива 90/435 предвижда държавата на дружеството майка да се въздържа от облагане на такава печалба или да разреши на дружеството майка да приспадне от размера на дължимия данък частта от корпоративния данък, платена от дъщерното дружество, която е свързана с тази печалба, и в дадени случаи сумата на данъка, удържан при източника, начислен от държавата членка по регистрация на дъщерното дружество, до размера на сумата на съответния данък в държавата (решения от 12 декември 2006 г., Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, EU:C:2006:774, т. 102 и от 3 април 2008 г., Banque Fédérative du Crédit Mutuel, C-27/07, EU:C:2008:195, т. 25).

38      От друга страна, член 5, параграф 1 от Директива 90/435 предвижда освобождаване от удържане на данък при източника в държавата членка на дъщерното дружество, когато то разпределя печалба на своето дружество майка, поне в случаите, когато последното притежава дял, възлизащ най-малко на 25 % от капитала на дъщерното дружество (решение от 3 април 2008 г., Banque Fédérative du Crédit Mutuel, C-27/07, EU:C:2008:195, т. 26 и цитираната съдебна практика).

39      Следователно механизмите на тази директива са създадени за хипотези, при които, ако тези механизми не се приложат, упражняването на компетентността във връзка с данъчното облагане от страна на държавите членки може да доведе до двойно облагане на печалбата, разпределена от дъщерно дружество на дружество майка.

40      Когато обаче дружество майка, като ПКИФХ по главното производство, въз основа на правната уредба на държавата членка по установяването си, се ползва от нулева данъчна ставка за цялата си печалба, при условие че разпределя изцяло печалбите си на своите акционери, рискът от двойно данъчно облагане при дружеството майка на печалбата, разпределена му от дъщерното дружество, е изключен.

41      Поради това с оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че дружество, което като ПКИФХ по главното производство се облага с корпоративен данък с нулева ставка, при условие че разпределя изцяло печалбите си на своите акционери, не изпълнява предвиденото в член 2, буква в) от Директива 90/435 условие и следователно не попада в обхвата на понятието „дружество от една държава членка“ по смисъла на посочената директива.

42      При тези условия разпределянето на дивиденти от дъщерно дружество, установено в една държава членка, на такова дружество, установено в друга държава членка, не попада в приложното поле на посочената директива.

43      Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че Директива 90/435 трябва да се тълкува в смисъл, че член 5, параграф 1 от нея допуска правна уредба на държава членка, съгласно която данък върху доходите от движими вещи и капитали се събира авансово върху дивиденти, разпределяни от дъщерно дружество, установено в тази държава членка, на ПКИФХ, установено в друга държава членка и облагано с корпоративен данък с нулева ставка, при условие че разпределя изцяло печалбите си на своите акционери, тъй като то не представлява „дружество от една държава членка“ по смисъла на Директивата.

 По втория преюдициален въпрос

44      С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали членове 43 ЕО и 56 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която данък върху доходите от движими вещи и капитали се събира авансово върху дивиденти, разпределяни от дъщерно дружество, установено в тази държава членка, на ПКИФХ, установено в друга държава членка, което подлежи на облагане с корпоративен данък с нулева ставка, при условие че разпределя изцяло печалбите си на своите акционери.

45      Съгласно постоянната съдебна практика, в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, необходимостта да се предостави тълкуване на правото на Съюза, което може да бъде от полза за запитващата юрисдикция, налага тази юрисдикция да определи фактическия и правния контекст, в които се вписват отправените въпроси, или най-малкото да поясни фактическите обстоятелства, на които се основават тези въпроси. Всъщност Съдът е оправомощен да се произнася по тълкуването на разпоредба от правото на Съюза единствено с оглед на фактите, които са му посочени от националната юрисдикция (определение от 3 септември 2015 г., Vivium, C-250/15, непубликувано, EU:C:2015:569, т. 8 и цитираната съдебна практика).

46      Изискванията относно съдържанието на преюдициалното запитване са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник на Съда, с който запитващата юрисдикция би следвало да е запозната в рамките на въведеното от член 267 ДФЕС сътрудничество и с който тя следва добросъвестно да се съобразява (решение от 10 ноември 2016 г., Private Equity Insurance Group, C-156/15, EU:C:2016:851, т. 61 и цитираната съдебна практика).

47      Така, запитващата юрисдикция трябва да посочи конкретните приложими в случая национални разпоредби и точните причини, поради които има колебания как следва да тълкува някои разпоредби от правото на Съюза и счита за нужно да постави преюдициални въпроси на Съда. Последният вече е приел, че е необходимо запитващата юрисдикция да даде минимални разяснения относно причините да иска тълкуване именно на посочените от нея разпоредби на правото на Съюза, както и относно връзката, която установява между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо към разглеждания от нея спор (вж. в този смисъл решение от 10 март 2016 г., Safe Interenvíos, C-235/14, EU:C:2016:154, т. 115, определение от 12 май 2016 г., Security Service и др., C-692/15C-694/15, EU:C:2016:344, т. 20 и решение от 10 ноември 2016 г., Private Equity Insurance Group, C-156/15, EU:C:2016:851, т. 62).

48      Целта на съдържащата се в преюдициалните запитвания информация е не само да позволи на Съда да даде полезен отговор на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, но също така да даде възможност на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани субекти да представят становища съгласно член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз (решение от 10 ноември 2016 г., Private Equity Insurance Group, C-156/15, EU:C:2016:851, т. 63 и цитираната съдебна практика). Съдът трябва да следи тази възможност да се зачита предвид факта, че по силата на посочената разпоредба само актовете за преюдициално запитване се съобщават на заинтересованите страни (определение от 29 ноември 2016 г., Jacob и Lennertz, C-345/16, непубликувано, EU:C:2016:911, т. 17 и цитираната съдебна практика).

49      В настоящия случай, що се отнася до приложимите в главното производство национални разпоредби, запитващата юрисдикция само възпроизвежда текста на член 266 от WIB 1992 и член 106, параграф 5 от KB/WIB 1992. Съгласно последната разпоредба обаче, с която се прилага член 266 от WIB 1992, авансов данък върху доходите от движими вещи и капитали не се събира върху дивидентите, когато са дължими от дъщерно дружество, установено в Белгия, а получател на дивидентите е дружество майка, установено в друга държава членка. Запитващата юрисдикция обаче не посочва съдържанието на разпоредбите, приложимите към разпределението на дивидентите на установени в Белгия дружества майки.

50      Въпреки че запитващата юрисдикция се позовава на определение от 12 юли 2012 г., Tate & Lyle Investments (C-384/11, непубликувано, EU:C:2012:463), тя не уточнява дали приложимите в главното производство национални разпоредби са същите като тези по делото, по което е постановено определението. Освен това от представените от ответника в главното производство и от белгийското правителство становища е видно, че разпределянето на дивиденти на установени в Белгия инвестиционни дружества се урежда от дерогационен по отношение на разпоредбите на общото право режим на данъчно облагане, разглеждан по делото, по което е постановено определението от 12 юли 2012 г., Tate & Lyle Investments (C-384/11, непубликувано, EU:C:2012:463). Преюдициалното запитване обаче не съдържа никакво уточнение за съдържанието на националните разпоредби, приложими към разпределянето на дивиденти на установени в Белгия инвестиционни дружества.

51      При липсата на уточнения във връзка с националната правна уредба, приложима към разпределянето на дивиденти на установени в Белгия дружества, подобни на дружествата получатели в главното производство, Съдът не може да установи дали дивидентите, разпределени на дружествата получатели в главното производство се третират по-неблагоприятно по отношение на дивидентите, разпределени на подобни дружества, установени в Белгия. Ето защо Съдът не може да установи дали членове 43 ЕО и 56 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която данък върху доходите от движими вещи и капитали се събира авансово върху дивиденти, разпределяни от дъщерно дружество, установено в тази държава членка, на ПКИФХ, установено в друга държава членка, което подлежи на облагане с корпоративен данък с нулева ставка, при условие че разпределя изцяло печалбите си на своите акционери.

52      При тези условия вторият въпрос е недопустим.

 По съдебните разноски

53      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.



По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки трябва да се тълкува в смисъл, че член 5, параграф 1 от нея допуска правна уредба на държава членка, съгласно която данък върху доходите от движими вещи и капитали се събира авансово върху дивиденти, разпределяни от дъщерно дружество, установено в тази държава членка, на предприятие за колективно инвестиране с фискален характер, установено в друга държава членка и облагано с корпоративен данък с нулева ставка, при условие че разпределя изцяло печалбите си на своите акционери, тъй като то не представлява „дружество от една държава членка“ по смисъла на Директивата.

Подписи


1      Език на производството: нидерландски.