EU tax law WEB Cussens и др. - C-251/16

4.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/23

1)

Принципът за злоупотреба с право, признат за приложим в областта на ДДС в решение на Съда [на Европейския съюз от 21 февруари 2006 г.] по дело [Halifax и др./Commissioners of Customs and Excise (C-255/02, EU:C:2006:121)], има ли директен ефект по отношение на частноправен субект при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, в случай като настоящия, при който препоръчваното от [Revenue] Commissioners (данъчната администрация) преквалифициране на предшестващите продажбата сделки и сделките за покупко-продажба (наричани по-нататък заедно „сделките на жалбоподателите“) би породило задължение за ДДС за жалбоподателите, докато такова задължение не възниква при правилното прилагане на действащите към съответния момент национални правни разпоредби по отношение на сделките на жалбоподателите?

2)

Ако отговорът на въпрос 1 гласи, че принципът за злоупотреба с право има директен ефект по отношение на частноправен субект, включително при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, достатъчно ясен и точен ли е принципът, за да се приложи по отношение на сделките на жалбоподателите, които са сключени преди произнасянето на решението на Съда по дело Halifax, и по-специално като се имат предвид принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания на жалбоподателите?

3)

Ако принципът за злоупотреба с право се прилага по отношение на сделките на жалбоподателите, така че те трябва да бъдат преквалифицирани:

4)

Следва ли националната юрисдикция при преценката дали основната цел на сделките на жалбоподателите е била да се получи данъчно предимство да вземе предвид само предшестващите продажбата сделки (за които е установено, че са сключени единствено поради данъчни съображения) или трябва да се разгледа целта на сделките на жалбоподателите като цяло?

5)

Следва ли член 4, параграф 9 от Закона [за данъка върху добавената стойност] да се счита за национално законодателство, което транспонира Шеста директива (1), въпреки че е несъвместим с разпоредбата на член 4, параграф 3 от Шеста директива, при правилното прилагане на която жалбоподателите биха се квалифицирали като данъчнозадължени лица във връзка с доставката преди първото обитаване на имотите, независимо че преди това е извършено разпореждане, подлежащо на данъчно облагане?

6)

Ако член 4, параграф 9 е несъвместим с Шеста директива, жалбоподателите извършват ли злоупотреба с право в нарушение на признатите в решение Halifax принципи, като се позовават на този параграф?

7)

При условията на евентуалност, ако член 4, параграф 9 е съвместим с Шеста директива, получили ли са жалбоподателите данъчно предимство, което противоречи на целта на Директивата и/или на член 4?

8)

Дори ако член 4, параграф 9 не следва да се разглежда като транспониращ Шеста директива, установеният в решение на Съда по дело Halifax принцип за злоупотреба с право прилага ли се все пак по отношение на разглежданите сделки съобразно критериите, определени от Съда в посоченото решение?