19.9.2016
|
BG
|
Официален вестник на Европейския съюз
|
C 343/36
|
Преюдициално запитване от Augstākā tiesa (Латвия), постъпило на 20 юли 2016 г. — SIA „Aqua Pro“/Valsts ieņēmumu dienests
(Дело C-407/16)
(2016/C 343/49)
Език на производството: латвийски
Запитваща юрисдикция
Augstākā tiesa
Страни в главното производство
Жалбоподател: SIA „Aqua Pro“
Ответник Valsts ieņēmumu dienests
Преюдициални въпроси
1)
|
a)
|
Следва ли член 220, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (1) на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че вземането под отчет на установения от администрацията размер на дължимите митни сборове трябва да се счита за извършено с приемането от нейна страна на решението за вземане под отчет или за установяване на задължението за плащане на митни сборове, независимо дали това решение е предмет на оспорване по административен ред или е обжалвано пред съдилищата?
|
б)
|
Следва ли членове 236 и 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкуват в смисъл, че когато от страна на администрацията е прието решение за вземане под отчет на съответния размер на митните сборове и е определено задължението за тяхното плащане от задълженото лице (решението, прието от държавната администрация в настоящия случай), но това задължено лице е оспорило по административен ред посоченото решение и е обжалвал същото пред съдилищата, трябва в същото време да бъде направено искане за опрощаване или възстановяване на тези митни сборове съобразно членове 236 и 239 от Регламента (или обратно — може да се приеме, че молбата, с която се иска отмяната на решението на посочената администрация е и молба за опрощаване или възстановяване на митническото задължение)? При утвърдителен отговор, при това положение каква е разликата по същество между контрола за законосъобразност на административното решение за вземане под отчет и определяне на задължението за плащане на митните сборове, от една страна, и въпроса, който следва да бъде решен в съответствие с член 236, от друга страна?
|
в)
|
Следва ли член 236, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че оспорването на решението на администрацията за установяване на задължение за плащане на митни сборове и времето, през което продължава съдебното производство, удължават срока за подаване на молба за опрощаване или възстановяване на митните сборове (или служат като оправдателна причина за неговото неспазване)?
|
г)
|
Ако преценката на законосъобразността на вземането под отчет или опрощаването в разглежданото производство следва да се вземе независимо от решението на Европейската комисия, прието спрямо друга държава членка (в случая — Финландия), задължени с оглед на предвиденото в член 869, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 (2) на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, както и предвид размера на евентуално дължимите митни сборове в разглеждания случай, ли са митническият орган или съдът да отнесат въпроса относно неосчетоводяването или опрощаването на митата до Европейската комисия?
|
|
2)
|
a)
|
Следва ли при прилагането на член 220, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да бъде извършена последваща проверка на обстоятелствата, свързани с поведението на съответните власти и на износителя от трета страна (в настоящия случай — Камбоджа), които са проверени в рамките на мисията на OLAF? Или следва да се приеме, че съдържащото се в доклада на OLAF общо описание на обстоятелствата относно посоченото поведение има доказателствена сила?
|
б)
|
Имат ли данните, получени в резултат на последващата проверка, дори ако се отнасят за случай на конкретна държава членка, преимущество спрямо доклада на OLAF?
|
в)
|
Следва ли член 875 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че решението на Европейската комисия, прието в съответствие с посочения доклад на OLAF във връзка с дадена държава членка (в случая — Финландия), е задължително за друга държава членка?
|
г)
|
Трябва ли да бъде извършена последваща проверка и да бъде взета предвид получената в резултат на същата информация при условие, че Европейската комисия, основавайки се на доклада на OLAF, е приела решение за неосчетоводяване на митните сборове спрямо друга държава членка и е приложила член 875 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс?
|
|
3)
|
За целите на прилагане на член 220, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, при преценката на наличието на разумни основания и добросъвестност на действията на задълженото лице има ли значение с оглед на конкретните обстоятелства фактът, че операцията по вноса се основава на договор за дистрибуция?
|
(1) ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58.
(2) ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, глава 2, том 7, стр. 3.