EU tax law WEB SMS group - C-441/16

14.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 419/30

1)

Трябва ли членове 2, 3, 4 и 5 от Директива 79/1072/ЕИО (1) във връзка с член 17, параграф 2 и параграф 3, буква a) от Директива 77/388/ЕИО (2) да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на националната данъчна администрация, съгласно която се счита, че не са налице обективни елементи, потвърждаващи заявеното от данъчнозадълженото лице намерение да използва внесените в рамките на неговата икономическа дейност стоки, когато към момента на действителния внос действието на договора, в изпълнение на който данъчнозадълженото лице е придобило и внесло стоките, е спряно и е налице сериозна опасност последващата доставка/сделка, за която са били предназначени внесените стоки, вече да не се осъществи?

2)

Представлява ли и по какъв начин допълнително условие, изисквано за целите на възстановяването на ДДС, различно от изброените в членове 3 и 4 от Директива 79/1072/ЕИО, което е забранено с член 6 от същата директива, доказателството за последващото движение на внесените стоки, тоест констатацията, че внесените стоки са били действително предназначени за облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице, или същото е необходима информация относно материалноправното условие за възстановяването на данъка и свързано с използването на внесените стоки в рамките на облагаеми сделки, която данъчният орган може да изиска по смисъла на член 6 от директивата?

3)

Възможно ли е членове 2, 3, 4 и 5 от Директива 79/1072/ЕИО във връзка с член 17, параграф 2 и параграф 3, буква a) от Директива 77/388/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че правото на възстановяване на ДДС може да бъде отказано, когато не се осъществи последващата предвидена сделка, за която е трябвало да бъдат използвани внесените стоки? При тези условия от значение ли е действителното предназначение на стоките, тоест обстоятелството, че все пак те са използвани, по какъв начин и на коя територия — тази на държавата членка, в която е платен ДДС, или извън тази държава?