EU tax law WEB Entertainment Bulgaria System - C-507/16

28.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 441/13

1/

Разпоредбата на чл.214 от Директива 2006/112 (1) трябва ли да се тълкува в смисъл, че в контекста на правото на приспадане придава различна тежест на хипотезите за идентификация по ДДС, респективно, допуска ли държавите членки да придават различна тежест на хипотезите на идентификация, както в случая с разпоредбите на чл.97а и чл.70, ал.4 от ЗДДС?

2/

Следва ли разпоредбите на чл.168 буква а) и чл.169 буква а) от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че лице, идентифицирано по реда на чл.214, ал.1, буква д) от Директивата няма право да приспадне начисления от него ДДС за получени доставки на услуги, извършени от данъчнозадължени лица от други държави членки, при положение че използва същите тези доставки за извършване на доставки на услуги в други държави членки и са изпълнени останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания за упражняване на правото на приспадане?

3/

Разпоредбите на чл.168 буква а) и чл.169 буква а) от Директива 2006/112 следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат национална разпоредба като чл.70, ал.4 от ЗДДС, съгласно която при никакви обстоятелства не възниква право на приспадане на данъчен кредит за лице, идентифицирано за целите на ДДС на основание чл.214, ал.1, букви г) или д), а не на основание чл.214, ал.1, буква а) от Директивата?