EU tax law WEB Vámos - C-566/16

–

за унгарското правителство, от M. Z. Fehér и E. E. Sebestyén, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и B. Béres, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на правото на Съюза, и в частност на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Dávid Vámos и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága (Дирекция „Жалби“ при Националната данъчна и митническа администрация, Унгария, наричана по-нататък „Дирекция „Жалби““), във връзка с решение на тази дирекция, с което се установява задължение за данък върху добавената стойност (ДДС) в тежест на г-н Vámos и последният се задължава да плати глоба и лихви за забава.

3

Член 9 от Директивата за ДДС гласи:

„1.   „Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.

Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална [или] нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност.

[…]“.

4

Член 213, параграф 1 от тази директива предвижда:

Всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице.

Държавите членки позволяват и могат да изискват декларацията да се подаде по електронен път в съответствие с условията, установени от тях“.

5

Член 214 от посочената директива гласи:

„1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните лица са идентифицирани чрез индивидуален номер:

[…]“.

6

Член 272 от същата директива предвижда:

„1.   Държавите членки могат да освободят следните данъчнозадължени лица от определени или от всички задължения, посочени в глави 2—6:

[…]

[…]“.

7

Член 273 от Директивата за ДДС гласи:

„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица и при условие че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки на формалности, свързани с преминаването на границите.

Възможността за избор по първа алинея не може да се използва за налагане на допълнителни задължения към тези, установени в глава 3“.

8

Член 281 от тази директива гласи:

„Държавите членки, които могат да срещнат трудности при прилагането на общите режими за ДДС по отношение на малките предприятия, поради дейностите или структурата на такива предприятия, могат, в съответствие с такива условия и ограничения, които те могат да установят и след консултиране с Комитета по ДДС, да прилагат опростени процедури, като режими с единна данъчна ставка, за начисляване и събиране на ДДС, при условие че от тях не произтича намаляването на данъка“.

9

Съгласно член 282 от Директивата за ДДС, който се съдържа в раздел 2 „Освобождавания и прагови освобождавания“ от глава 1 от дял ХII, озаглавен „Специални режими“, от Директивата за ДДС, предвижда следното:

„Освобождаванията от данък и праговите освобождавания, предвидени в настоящия раздел, се прилагат по отношение на доставките на стоки и услуги от малки предприятия“.

10

Член 287 от тази директива гласи:

„Държавите членки, които са се присъединили след 1 януари 1978 г., могат да освободят данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот не е по-висок от равностойността в национална валута на следните суми по обменния курс в деня на присъединяването им:

[…]

[…]“.

11

Член 290 от посочената директива гласи:

„Данъчнозадължените лица, които имат право на освобождаване от ДДС, могат да избират между общия данъчен режим или опростения ред, предвиден в член 281. В този случай те имат право да се ползват от прагово освобождаване, ако такова е предвидено от националното законодателство“.

12

Член 2 от Az általános forgalmi adóról szóló 2007. évi CXXVII. törvény (Закон CXXVII от 2007 г. за данъка върху добавената стойност, наричан по-нататък „Законът за ДДС“) гласи:

„По настоящия закон облагаеми [с ДДС] са:

13

Член 187 от посочения закон гласи:

14

Член 188, параграф 1 от посочения закон гласи:

„Данъчнозадълженото лице може да избере субективно освобождаване, ако сумата на платената или дължима насрещна престация за всички доставки на стоки или услуги, извършени от него в съответствие с член 2, буква а), изчислена в [унгарски форинти (HUF)] на годишна основа, не надхвърля максималния количествен праг, установен в параграф 2,

15

Член 188, параграф 2 от същия закон, в редакцията си, която е в сила до 31 декември 2012 г., предвижда, че максималният количествен праг, даващ право на субективното освобождаване, възлиза на 5000000 HUF (около 16040 EUR). От 1 януари 2013 г. количественият праг е повишен на 6000000 HUF (около 19250 EUR).

16

Член 16 от Аdózás rendjéről szóló 2003. évi XCII. törvény (Закон XCII от 2003 г. за приемане на Данъчнопроцесуален кодекс, наричан по-нататък „Данъчнопроцесуалният кодекс“) има следното съдържание:

17

Член 17, параграф 1, буква а) от Данъчнопроцесуалния кодекс гласи, че „[а]ко данъчното задължение или облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице съответстват на тази на едноличен търговец по смисъла на Закона относно дейността на едноличния търговец, същото трябва да поиска предоставянето на данъчен идентификационен номер, като подаде пред органа, компетентен по въпросите, свързани с дейността на едноличните търговци, заявление за регистрация (надлежно попълнен формуляр), като по този начин изпълнява задължението да се регистрира пред националните данъчни органи“.

18

Член 22, параграф 1, буква с) от този кодекс предвижда:

„В момента на подаване на декларацията за започване на облагаема дейност данъчнозадълженото лице за данъка върху добавената стойност заявява дали избира субективното освобождаване“.

19

Член 172, параграф 1, буква с) от посочения кодекс гласи:

„С изключение на предвиденото в параграф 2, глоба до 200000 [HUF (около 640 EUR)], ако се отнася до физически лица, или до 500000 [HUF (около 1600 EUR)], ако се отнася до други данъчнозадължени лица, може да се наложи за неизпълнение на задължението за подаване на заявление за регистрация (първоначално заявление и съобщаване за изменения), за представяне на данни или за откриване на разплащателна сметка или на задължението за подаване на данъчни декларации“.

20

Вследствие на извършена проверка унгарските данъчни органи установяват, че от 2007 г. до 22 януари 2014 г. г-н Vámos е осъществил 778 продажби на електронни устройства в два интернет портала, без да се е вписал в регистъра на данъчнозадължените за ДДС лица и без да е декларирал доходите от тези продажби, поради което му налагат глоба.

21

Данъчните органи установяват и че в периода 1 януари 2012 г.—31 декември 2013 г. г-н Vámos извършва продажби, от които получава доходи, ненадвишаващи максималния количествен праг, под който има право на субективното освобождаване от данък по член 188, параграф 2 от Закона за ДДС, и че между 1 и 22 януари 2014 г. г-н Vámos извършва още продажби, доходите от които са незначителни.

22

На 22 януари 2014 г. г-н Vámos се регистрира като данъчнозадължено лице по ДДС и избира субективното освобождаване, което представлява режим на освобождаване от ДДС за малки предприятия, предвиден в членове 187 и сл. от Закона за ДДС.

23

В производство, отделно от това, в което на г-н Vámos е наложена глоба, данъчните органи извършват проверка с цел последващ контрол на данъчните декларации на последния по отношение на всички данъци и бюджетни помощи за данъчните години 2012, 2013 и 2014. В резултат на тази проверка данъчните органи установяват задължение за ДДС в тежест на г-н Vámos за периода между първото тримесечие на 2012 г. и първото тримесечие на 2014 г., налагат му нова глоба и го задължават да плати лихви за забава върху сумата на констатираните данъчни задължения.

24

Г-н Vámos подава жалба по административен ред срещу последното решение, което е потвърдено от Дирекция „Жалби“. Последната, от една страна, се позовава на член 187, параграф 1 от Закона за ДДС, по силата на който г-н Vámos е имал право да избере субективното освобождаване, като, от друга страна, посочва, че член 22, параграф 1, буква с) от Данъчнопроцесуалния кодекс дава възможност за избор на субективното освобождаване само при подаване на декларацията за започване на облагаема дейност и че тази възможност не може да се упражни след това. Според Дирекция „Жалби“, тъй като г-н Vámos е подал заявление за регистрация до данъчната администрация и е избрал субективното освобождаване от данък едва на 22 януари 2014 г., той е имал право на субективното освобождаване едва след тази дата.

25

Г-н Vámos оспорва това решение на Дирекция „Жалби“ пред запитващата юрисдикция, като посочва, че извършването на икономическа дейност по смисъла на член 6 от Закона за ДДС води само до облагаемост с ДДС и следователно предполага задължение за подаване на декларация в съответствие с член 213, параграф 1 от Директивата за ДДС и с член 16 от Данъчнопроцесуалния кодекс, но не и задължение за плащане на ДДС. Доколкото установените от унгарските данъчни органи приходи на г-н Vámos не надхвърлят максималния количествен праг, даващ право на субективно освобождаване, унгарските данъчни органи не трябвало да го задължават да плаща ДДС за данъчните 2012 г. и 2013 г., а са били длъжни при последващата проверка да го запитат дали желае да избере субективното освобождаване.

26

При тези обстоятелства Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Съд за административно- и трудовоправни спорове Нийредхаза, Унгария) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Противоречи ли на правото на Съюза правна уредба, в съответствие с която при последваща данъчна проверка данъчните органи могат да изключат възможността за избор на субективно освобождаване, като твърдят, че данъчнозадълженото лице разполага с тази възможност само в момента на подаване на декларацията за започване на своята облагаема дейност?“.

27

С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, изключваща прилагането на специален режим на облагане с ДДС — който предвижда освобождаване на малките предприятия от данък и е приет в съответствие с разпоредбите от дял ХII, глава 1, раздел 2 от Директивата за ДДС — по отношение на данъчнозадължено лице, което отговаря на всички материалноправни условия, но не е използвало възможността да избере прилагането на този режим в същия момент, в който е декларирало започването на своята икономическа дейност пред данъчната администрация.

28

В това отношение най-напред следва да се припомни, че членове 282—292, и по-специално член 287, точка 12 от Директивата за ДДС, предвиждат възможността държавите членки да освободят от ДДС малките предприятия.

29

На следващо място, следва да се изтъкне, че член 290 от тази директива предвижда възможност за данъчнозадължените лица, които имат право на освобождаване от ДДС, да избират между общия данъчен режим или опростения ред, предвиден в член 281 от тази директива.

30

Освен това в съответствие с текстовете на член 281 и членове 284—287 от същата директива държавите членки могат да въвеждат и запазват специални режими на облагане с ДДС, ако те са съобразени с правилата за ДДС. Освен това съображение 49 от Директивата предвижда, че на държавите членки следва да се позволи да прилагат своите специални режими за малките предприятия.

31

На последно място, предвиденият в унгарското право режим на субективно освобождаване е специален режим, който позволява на предприятията, чийто оборот не надвишава определен праг, да бъдат освободени от ДДС. В съответствие с член 187, параграф 2 от Закона за ДДС този режим на освобождаване, приложим към малките предприятия, означава че данъчнозадълженото лице не е длъжно да плаща ДДС, няма право на приспадане на платения по получени доставки данък и може да издава единствено фактури, в които не е посочен ДДС. В становището си пред Съда унгарското правителство посочва, че възможността за избор на освобождаване може да бъде използвана и след подаването на декларация за започване на дейност, но този избор поражда действие само за в бъдеще.

32

В настоящия случай данъчнозадълженото лице е поискало да се ползва от субективното освобождаване, което му е било отказано, с мотива че правото да се избере това освобождаване, е трябвало да бъде упражнено през календарната година, през която то е искало да се ползва от това освобождаване.

33

Що се отнася до задължението да се декларира започването на икономическа дейност, Съдът вече е постановил, че Директивата за ДДС допуска национална правна уредба, която изисква от данъчнозадълженото лице да подаде такава декларация, когато оборотът от тази дейност не надхвърля максималния количествен праг, даващ право на освобождаване на малките предприятия (вж. в този смисъл определение от 30 септември 2015 г., Balogh, C-424/14, непубликувано, EU:C:2015:708, т. 30). Съдът също така е постановил, че Директивата за ДДС допуска неспазването на задължението за подаване на декларация от данъчнозадължено лице да бъде санкционирано с административна глоба, стига тази глоба да е пропорционална (вж. в този смисъл определение от 30 септември 2015 г., Balogh, C-424/14, непубликувано, EU:C:2015:708, т. 37).

34

В настоящия случай следва да се разгледа дали държава членка може да постави използването на режим на освобождаване под условие данъчнозадълженото лице да е избрало този режим в същия момент, в който последното подава декларацията за започване на дейност, и да приложи служебно общия режим за облагане с ДДС, ако по този повод не е направен избор.

35

Следва да се изтъкне, от една страна, че предвид споменатите в точка 30 от настоящото решение разпоредби прилагането на специалния режим за малките предприятия представлява факултативна възможност, с която държавите членки разполагат, за да организират своята система на данъчно облагане.

36

От друга страна, от член 273, първа алинея от Директивата за ДДС следва, че държавите членки могат да наложат други задължения, които не се съдържат в тази директива, но които те считат за необходими за осигуряване на правилното събиране на ДДС и за предотвратяване на измамите.

37

В това отношение Съдът е уточнил, че съгласно тази разпоредба всяка държава членка има задължение да вземе всички законодателни и административни мерки, с които може да се гарантира събирането на целия дължим на нейната територия ДДС и да се предотвратят измамите (решение от 9 юли 2015 г., Cabinet Medical Veterinar Dr. Tomoiagă Andrei, C-144/14, EU:C:2015:452, т. 25 и цитираната съдебна практика).

38

Съдът е установил и че извън ограниченията, които налагат, разпоредбите на член 273 от Директивата за ДДС не уточняват нито условията, нито задълженията, които държавите членки могат да предвидят, и следователно тези разпоредби им предоставят свобода на преценка по отношение на способите, целящи да се осигури събирането на целия дължим на тяхната територия ДДС и да се предотвратят измамите (решение от 26 октомври 2017 г., BB construct, C-534/16, EU:C:2017:820, т. 21 и цитираната съдебна практика).

39

Наистина, съгласно член 272, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС държавите членки могат да освободят данъчнозадължените лица, обхванати от режим на освобождаване на малки предприятия, от определени или от всички задължения, посочени в дял XI, глави 2—6 от Директивата за ДДС. Тук обаче става въпрос за обикновена възможност, така че държавите членки не са длъжни да освобождават данъчнозадължените лица от подобни задължения.

40

Ето защо в съответствие с точки 34 и 46 от заключението на генералния адвокат следва да се приеме, че решението на унгарския законодател да въведе режим на освобождаване, като предвиди някои процесуални изисквания за прилагането му, попада в обхвата на правото на свободна преценка, предоставено на държавите членки с Директивата за ДДС.

41

При все това, макар държавите членки да разполагат със свобода на преценка при избора на мерките, които да бъдат взети, за да се осигури правилното събиране на ДДС и да се предотвратят измамите, те обаче са длъжни да упражняват своята компетентност при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, и по-специално при спазване на принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2015 г., Salomie и Oltean, C-183/14, EU:C:2015:454, т. 50 и цитираната съдебна практика), както и на принципите на данъчен неутралитет и на правна сигурност.

42

Така, на първо място, що се отнася до принципа на пропорционалност, следва да се приеме — както това изтъква генералният адвокат в точки 57 и 58 от своето заключение — че задължението за плащане на ДДС за извършени продажби не представлява санкция за неизпълнение на задължението за подаване на декларация за започване на дейност и за избор на режим на освобождаване от данък, а събиране на ДДС, станал изискуем със започването на икономическа дейност от оператор като г-н Vámos.

43

Освен това в решение от 9 септември 2004 г., Vermietungsgesellschaft Objekt Kirchberg (C-269/03, EU:C:2004:512) Съдът е постановил, че правото на Съюза, и по-специално принципът на пропорционалност, допуска държава членка, която е използвала възможността да предостави на своите данъчнозадължени лица правото да избират специален режим на облагане, да приеме правна уредба, според която приспадането на целия размер на платения по получени доставки ДДС зависи от получаването на предварително разрешение от данъчната администрация, което няма обратно действие.

44

Съдът е уточнил в това отношение, че липсата на обратно действие на процедурата по издаване на разрешение не я прави непропорционална (решение от 9 септември 2004 г., Vermietungsgesellschaft Objekt Kirchberg (C-269/03, EU:C:2004:512, т. 29).

45

От точка 34 от настоящото решение следва, че в положение като разглежданото в главното производство приложим става общият режим на облагане с ДДС, когато данъчнозадълженото лице не е избрало режима на субективно освобождаване. Ето защо национална правна уредба, която не допуска освобождаване от ДДС в положение като разглежданото в главното производство, не надхвърля това, което е необходимо за правилното събиране на ДДС.

46

На второ място, що се отнася до принципа на данъчен неутралитет, който законодателят на Съюза е предвидил като отражение в областта на ДДС на общия принцип на равно третиране (решение от 26 октомври 2017 г., BB construct, C-534/16, EU:C:2017:820, т. 29), вече е било постановено, че мерките, които държавите членки могат да приемат, за да осигурят правилното събиране на ДДС и за да предотвратят измамите, не могат да бъдат използвани по начин, който би поставил под въпрос неутралитета на ДДС (вж. в този смисъл решение от 11 април 2013 г., Rusedespred, C-138/12, EU:C:2013:233, т. 28 и 29 и цитираната съдебна практика).

47

В това отношение следва да се приеме, че предоставянето на възможност на данъчнозадължени лица да избират режим на освобождаване след определения срок би им предоставило необосновано конкурентно предимство в ущърб на операторите, които надлежно са изпълнили процесуалните задължения, предвидени в разглежданата в главното производство национална правна уредба. Това е така, защото тези данъчнозадължени лица биха били в състояние да избират a posteriori, и следователно въз основа на конкретните резултати от своята дейност, данъчния режим, който изглежда най-благоприятен за тях.

48

Принципът на данъчен неутралитет обаче в частност не допуска данъчнозадължени лица, които се намират в сходни положения и поради това в конкуренция помежду си, да бъдат третирани по различен начин за целите на ДДС.

49

Поради това принципът на данъчен неутралитет, и по-общо принципът на равно третиране на данъчнозадължените лица, допуска национална правна уредба, според която на данъчнозадължените лица, които са пропуснали да изберат един от режимите на освобождаване в същия момент, в който декларират започването на своята икономическа дейност, не се предоставя освобождаване от ДДС дори и когато оборотът от тяхната дейност не надхвърля максималния количествен праг, даващ право на освобождаване на малките предприятия.

50

На трето място, следва да се изтъкне, че принципът на правна сигурност трябва да бъде спазван от институциите на Европейския съюз, но също и от държавите членки при упражняване на правомощията, предоставени им от директивите на Съюза (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2015 г., Salomie и Oltean, C-183/14, EU:C:2015:454, т. 30 и цитираната съдебна практика).

51

Този принцип изисква да не бъде възможно безкрайното преразглеждане на данъчното положение на данъчнозадълженото лице (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2014 г., Fatorie, C-424/12, EU:C:2014:50, т. 46).

52

Освен това, както се споменава в точка 31 от настоящото решение, тъй като лицата, ползващи се от субективното освобождаване, не плащат ДДС и следователно няма нужда да го прехвърлят на своите клиенти, може да се окаже, че на данъчната администрация е абсолютно необходимо предварително да знае кои са данъчнозадължените лица, избрали този режим на освобождаване.

53

Ето защо разглежданата в главното производство национална правна уредба е съвместима с принципа на правна сигурност.

54

Предвид всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, изключваща прилагането на специален режим на облагане с ДДС — който предвижда освобождаване на малките предприятия и е приет в съответствие с разпоредбите от дял ХII, глава 1, раздел 2 от Директивата за ДДС — по отношение на данъчнозадължено лице, което отговаря на всички материалноправни условия, но не е използвало възможността да избере прилагането на този режим в същия момент, в който е декларирало започването на своята икономическа дейност пред данъчната администрация.

55

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, изключваща прилагането на специален режим на облагане с данък върху добавената стойност — който предвижда освобождаване на малките предприятия от данък и е приет в съответствие с разпоредбите от дял ХII, глава 1, раздел 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност — по отношение на данъчнозадължено лице, което отговаря на всички материалноправни условия, но не е използвало възможността да избере прилагането на този режим в същия момент, в който е декларирало започването на своята икономическа дейност пред данъчната администрация.

Подписи