Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)

28 юни 2018 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора — Социална сигурност на работниците мигранти — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 — Пенсия за осигурителен стаж и възраст — Начин на изчисляване — Теоретичен размер — Релевантна осигурителна основа — Специално споразумение — Избор на осигурителна основа — Национална правна уредба, задължаваща работника да се осигурява върху минималната осигурителна основа“

По дело C-2/17

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Висш съд на Галисия, Испания) с акт от 13 декември 2016 г., постъпил в Съда на 2 януари 2017 г., в рамките на производство по дело

Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS)

срещу

Jesús Crespo Rey,

в присъствието на

Tesorería General de la Seguridad Social,

СЪДЪТ (десети състав),

състоящ се от: E. Levits, председател на състава, M. Berger и F. Biltgen (докладчик), съдии,

генерален адвокат: Е. Танчев,

секретар: L. Carrasco Marco, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 декември 2017 г.,

като има предвид становищата, представени:

за Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), от A. R. Trillo García и A. Alvarez Moreno, letrados,

за испанското правителство, от V. Ester Casas, в качеството на представител,

за Европейската комисия, от S. Pardo Quintillán, D. Martin и J. Tomkin, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. (ОВ L 284, 2009 г., стр. 423) (наричан по-нататък „Регламент № 883/2004“).

2

Това запитване е отправено в рамките на спор между Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS) (Национален осигурителен институт (INSS), Испания) и Tesorería General de la Seguridad Social (Главна осигурителна каса, Испания), от една страна, и г-н Jesús Crespo Rey, от друга страна, във връзка с изчисляването на неговата пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Правна уредба

Споразумението относно свободното движение на хора

3

Съгласно член 1, букви a) и г) от Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г. (ОВ L 114, 2002 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 74, стр. 97) (наричано по-нататък „Споразумението относно свободното движение на хора“), целта на това споразумение е да се предоставят на гражданите на държавите — членки на Европейския съюз, и на Швейцария право на влизане, пребиваване, достъп до работа като заети лица и установяване на основата на самостоятелна заетост, както и право на престой на територията на договарящите се страни и еднакви условия на живот, заетост и работни условия, както тези за гражданите на съответната страна.

4

Член 2 от това споразумение предвижда, че граждани на една договаряща се страна, които законно пребивават на територията на друга договаряща се страна, не трябва в приложение и в съответствие с разпоредбите на приложения I, II и III към посоченото споразумение да бъдат обект на каквато и да е дискриминация на основание националност.

5

Съгласно член 8 от същото споразумение:

„Договарящите се страни предоставят условия в съответствие с приложение II за съгласуване на системите за социална сигурност с конкретната цел да:

а)

се осигури равнопоставеност;

б)

се определи приложимото законодателство;

в)

се натрупват, за целите на придобиване и запазване на правото на [обезщетения], и изчисляване на такива [обезщетения], на всички периоди, взимани предвид от националното законодателство на съответните страни;

г)

се изплащат [обезщетения] на лица, пребиваващи на територията на договарящите се страни;

д)

се насърчава взаимната административна помощ и сътрудничество между органите и институциите“.

6

Член 9, параграфи 1 и 2 от приложение I към Споразумението относно свободното движение на хора, озаглавен „Равнопоставеност“, гласи:

„1.   Заето лице, което е гражданин на една договаряща се страна, не може по причина на неговата националност да бъде третирано различно на територията на другата договаряща се страна от заетите лиц[а], ко[и]то са граждани на другата договаряща се страна по отношение на условия на заетост и работни условия, особено по отношение на заплащане, уволнение или възстановяване на работа или наемане отново, ако лицето стане безработно.

2.   Заето лице и членовете на неговото семейство, посочени в член 3 от настоящото приложение се ползват от същите данъчни отстъпки и социални обезщетения както заетите лица, граждани на страната и членовете на техните семейства“.

7

Приложение II към Споразумението относно свободното движение на хора, озаглавено „Координиране на схеми за социална сигурност“, е изменено с приложението към Решение № 1/2012 на Съвместния комитет, създаден съгласно посоченото споразумение, от 31 март 2012 г. (ОВ L 103, 2012 г., стр. 51).

8

Съгласно член 1 от приложение II към Споразумението относно свободното движение на хора, изменено с приложението към Решение № 1/2012:

„1.   Договарящите страни се договарят във връзка с координацията на схемите за социална сигурност да прилагат помежду си правните актове на Европейския съюз, на които се прави позоваване и които са изменени с раздел А от настоящото приложение, или правила, равностойни на такива актове.

2.   Понятието „държава(и) членка(и)“, което се съдържа в правните актове, посочени в раздел А от настоящото приложение, се тълкува по такъв начин, че да включва Швейцария в допълнение към държавите, обхванати от съответните правни актове на Европейския съюз“.

9

В приложение II, раздел A към Споразумението относно свободното движение на хора в изменената му редакция са изброени „правни актове, на които се прави позоваване“, сред които е Регламент № 833/2004.

Регламент № 883/2004

10

Член 52, параграф 1 от Регламент № 833/2004, озаглавен „Отпускане на обезщетения“, който се намира в дял III от регламента, озаглавен „Специални разпоредби относно различните категории обезщетения“, и по-специално в глава 5, посветена на „Пенсии за старост и пенсии на преживели лица“, предвижда:

„Компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение:

а)

съгласно прилаганото от нея законодателство, само когато изискванията за получаване на обезщетения са били изпълнени изключително съгласно националното право (самостоятелно обезщетение);

б)

чрез изчисляване на теоретичен размер и впоследствие на действителен размер (пропорционално обезщетение), както следва:

i)

теоретичният размер на обезщетението е равен на обезщетението, за което заинтересованото лице може да претендира, ако всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на другите държави членки, са били завършени съгласно прилаганото от нея законодателство към датата на отпускане на обезщетението. Ако съгласно това законодателство, размерът не зависи от продължителността на завършените периоди, този размер се смята за теоретичния размер;

ii)

компетентната институция определя след това пропорционалния размер на обезщетението, като отнася към теоретичния размер съотношението между продължителността на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателството, което тя прилага и цялата продължителност на периодите, завършени преди настъпването на риска съгласно законодателствата на всички държави членки по случая“.

11

Член 56 от този регламент, озаглавен „Допълнителни разпоредби за изчисляването на обезщетения“, който също се намира в глава 5, предвижда в параграф 1:

„При изчисляването на теоретичните и пропорционални размери по член 52, параграф 1, буква б) се прилагат следните правила:

[…]

в)

ако законодателството на държава членка предвижда обезщетенията да се изчисляват на базата на доходи, [осигурителни вноски,]осигурителни основи, индексации, заплати, други суми или комбинация от някои от тях (средни, пропорционални, фиксирани или начислени), компетентната институция:

i)

определя базата за изчисляване на обезщетенията в съответствие само с осигурителен период, завършен съгласно прилаганото от нея законодателство;

ii)

за да определи размера за изчисляване в съответствие с осигурителния период и/или периодите на пребиваване, завършени съгласно законодателството на другите държави членки, използва същите елементи, определени или отбелязани като осигурителен период съгласно прилаганото от нея законодателство;

при необходимост в съответствие с процедурите, установени в приложение XI, за съответните държави членки;

[…]“.

12

Целта на приложение XI към посочения регламент, озаглавено „Специални разпоредби за прилагане на законодателството на държавите членки“, е да бъдат отчетени особеностите на различните системи за социална сигурност на държавите членки с цел да се улесни прилагането на правилата за координация на системите за социална сигурност. От съображение 3 от Регламент № 988/2009 следва, че редица държави членки са поискали в това приложение да бъдат включени текстове, свързани с прилагането на техните законодателства в областта на социалната сигурност, и са предоставили на Европейската комисия правни и практически обяснения относно техните законодателства и системи.

13

Рубрика „Испания“, точка 2 от приложение XI към Регламент № 883/2004 предвижда:

„а)

Съгласно член 56, параграф 1, буква в) от настоящия регламент, изчисляването на теоретичното испанско обезщетение се извършва въз основа на реалните осигурителни вноски на лицето за годините, непосредствено предхождащи плащането на последната вноска в испанската система за социална сигурност. Когато при изчислението на основния размер на пенсията трябва да се вземат предвид осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване съгласно законодателството на друга държава членка, за изчислението на съответните периоди се използва най-близката по време до тези периоди осигурителна основа в Испания, като се вземат под внимание промените в индекса на цените на дребно.

б)

Размерът на получената пенсия се увеличава с размера на увеличенията и преизчисленията за всяка следваща година на пенсиите от същия вид“.

Испанската правна уредба

Общият закон за социалното осигуряване

14

Член 162 от Ley General de la Seguridad Social (Общ закон за социалното осигуряване) в консолидираната му редакция, одобрена с Real Decreto Legislativo 1/1994 (Кралски законодателен декрет 1/1994) от 20 юни 1994 г. (BOE № 154 от 29 юни 1994 г., стр. 20658), който е приложим ratione temporis в главното производство, предвижда метода за изчисляване на основния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

15

В параграф 1, първо изречение от петата преходна разпоредба от общия закон за социалното осигуряване, озаглавена „Преходни правила за основния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст“, се посочва, че „считано от 1 януари 2013 г. основният размер на пенсията се получава, като се разделят на 224 осигурителните основи за 192-ата месеца, непосредствено предхождащи настъпването на правопораждащия факт“.

Министерското постановление от 2003 г.

16

Orden TAS/2865/2003 (министерско постановление TAS/2865/2003) от 13 октомври 2003 г. (BOE бр. 250 от 18 октомври 2003 г., наричано по-нататък „министерското постановление от 2003 г.“) предвижда при какви условия е възможно включване към испанската социалноосигурителна схема чрез сключването на специално споразумение.

17

Член 2 от министерското постановление от 2003 г. определя лицата, които по принцип могат да сключват такова споразумение. Става въпрос основно за работници, които не са обхванати от социалноосигурителната схема.

18

Член 6 от посоченото министерско постановление определя осигурителните основи за лицата, сключили такова споразумение, които към момента на сключването му могат да избират между следните месечни осигурителни основи:

максималната основа за осигуряване за обичайните рискове за осигурителната група, съответстваща на професионалната категория на лицето или на приложимия за него режим, при положение че са изпълнени определени условия;

осигурителната основа, която се получава, като се разделят на 12 основите за осигуряване за обичайните рискове, върху които са плащани вноските за определен период;

минималната осигурителна основа, предвидена от специалната социалноосигурителна схема за самостоятелно заетите лица в сила към момента, в който започва да действа специалното споразумение;

една от осигурителните основи, определени съгласно трите посочени по-горе възможности.

19

Глава II от министерското постановление от 2003 г., озаглавена „Правила за специалното споразумение“, включва раздел 3, в който са събрани разпоредбите, приложими за испанските граждани и техните деца, които работят в чужбина, както и за пребиваващите в Испания лица, ползващи се от чуждестранна социалноосигурителна схема.

20

Така член 15 от министерското постановление от 2003 г., който се намира в този раздел 3, урежда „специалното споразумение за испанските емигранти и за техните деца, които работят в чужбина“ (наричано по-нататък „специалното споразумение“). Параграф 1 от този член предвижда, че такова споразумение могат да сключат „испанските емигранти и техните деца, които са испански граждани, независимо дали преди това са били осигурени към испанската социалноосигурителна схема, коя е държавата, където работят, и дали между тази държава и Кралство Испания е сключена спогодба в областта на социалното осигуряване“ и „испанските емигранти и техните деца, които са испански граждани, независимо в коя държава работят, при завръщането си в Испания, стига за тях да не се прилага задължително испанска обществена социалноосигурителна схема“.

21

Освен това параграф 4 от този член предвижда:

„Месечната осигурителна основа съгласно специалните споразумения от този вид е при всяко положение минималната осигурителна основа, предвидена от общата социалноосигурителна схема […]“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

22

Г-н Crespo Rey е испански гражданин. Той се установява в Швейцария, след като се е осигурявал в Испания през периода от август 1965 г. до юни 1980 г. върху осигурителни основи, които са по-високи от минималната основа, предвидена от испанската обща социалноосигурителна схема. Запитващата юрисдикция посочва, че през периода от 1 май 1984 г. до 30 ноември 2007 г. той се осигурява по швейцарската социалноосигурителна схема.

23

На 1 декември 2007 г. г-н Crespo Rey сключва с испанските органи за социалното осигуряване специално споразумение (наричано по-нататък „специалното споразумение от 1 декември 2007 г.“), поради което от тази дата до 1 януари 2014 г. плаща социалноосигурителни вноски, чийто размер е определян върху минималната основа, предвидена от испанската обща социалноосигурителна схема.

24

С решение на INSS от 26 септември 2014 г. на г-н Crespo Rey е отпусната испанска пенсия за осигурителен стаж и възраст.

25

При изчисляването на тази пенсия, като се основава на петата преходна разпоредба от Общия закон за социалното осигуряване, INSS взема предвид размера на социалноосигурителните вноски, платени от заинтересованото лице през последните 192 месеца преди пенсионирането му, тоест в периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2013 г.

26

INSS приравнява периода от 1 декември 2007 г. до 31 декември 2013 г., през който е действало специалното споразумение, на осигурителен период, завършен в Испания. Поради това той прилага правилата, предвидени в приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 от Регламент № 883/2004, и взема като основа за изчисляване за този период осигурителните вноски, които г-н Crespo Rey е плащал съгласно това специално споразумение.

27

Що се отнася до периода от 1 януари 1998 г. до 30 ноември 2007 г., през който г-н Crespo Rey е работил в Швейцария преди да сключи посоченото споразумение, INSS взема предвид в съответствие с приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 от Регламент № 883/2004 най-близката по време до периодите, които трябва да бъдат взети предвид, основа, по която той се е осигурявал в Испания. INSS приема, че това е осигурителната основа за декември 2007 г., върху която г-н Crespo Rey е платил първата минимална вноска съгласно същото споразумение.

28

Г-н Crespo Rey обжалва това решение пред Juzgado de lo Social no 1 de La Coruňa (съд по трудови спорове № 1 Коруня, Испания), като изразява несъгласие с начина, по който INSS е изчислил пенсията му за осигурителен стаж и възраст.

29

След като Juzgado de lo Social no 1 de La Coruňa (съд по трудови спорове № 1 Коруня) уважава жалбата на г-н Crespo Rey, INSS подава въззивна жалба срещу неговото решение пред запитващата юрисдикция — Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Висш съд на Галисия, Испания).

30

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали приложимата по разглежданото от нея дело национална правна уредба е съвместима с член 45, параграф 1 ДФЕС, доколкото, от една страна, член 15 от министерското постановление от 2003 г. задължава работника мигрант да се осигурява върху минималната основа, без възможност да избере друга осигурителна основа, и от друга страна, INSS приравнява периода, през който се е прилагало това споразумение, на период, завършен в Испания, така че при изчисляване на теоретичния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на този работник се вземат предвид единствено минималните осигурителни вноски, плащани по силата на посоченото споразумение, въпреки че, преди да упражни правото си на свободно движение, съответният работник се е осигурявал в Испания върху основи, по-високи от минималната осигурителна основа.

31

С оглед на хипотезата, в която Съдът приеме, че е налице такава несъвместимост, запитващата юрисдикция иска също така да се установи дали в съответствие с член 45 ДФЕС и приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 от Регламент № 883/2004 за изчисляване на теоретичния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на работника мигрант следва да се вземе предвид последната основа, върху която той е плащал реални осигурителни вноски в Испания, преди да упражни правото си на свободно движение, тоест осигурителна основа, която е по-висока от тази, върху която са изчислявани вноските, платени от посочения работник съгласно специалното споразумение от 1 декември 2007 г.

32

При тези обстоятелства Tribunal Superior de Justicia de Galicia (Висш съд на Галисия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Трябва ли да се счита, че не са обхванати от израза „най-близката по време до тези периоди осигурителна основа в Испания“, използван в приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 от Регламент № 883/2004, осигурителни основи, определени в съответствие с вътрешната испанска правна уредба, съгласно която завърнал се работник мигрант, чиито последни реални осигурителни вноски в Испания са били по-високи от минималните основи, може единствено да сключи споразумение за запазване на осигуряването върху минимална основа, докато ако беше уседнал работник, той би имал възможност да сключи такова споразумение [за осигуряване] върху по-високи основи?

2)

При утвърдителен отговор на [първия] въпрос подходящо ли е съгласно приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 от Регламент № 883/2004 като средство за поправяне на нанесената на работника мигрант вреда да се вземат предвид, след надлежно актуализиране, последните реални осигурителни вноски, платени от него в Испания, и да се счита, че периодът, през който той се е осигурявал съгласно споразумението за запазване на осигуряването, е неутрален период или период на прекъсване на осигуряването?“.

По преюдициалните въпроси

По допустимостта

33

Испанското правителство твърди, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като запитващата юрисдикция неправилно е преценила факти, които не са разглеждани във въззивното производство, вследствие на което исканото тълкуване няма връзка с действителния спор по главното производство.

34

В това отношение следва да се припомни, че в рамките на производство по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, всяка преценка на обстоятелствата по делото е от компетентността на националния съд. Също така само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. по-специално решения от 10 февруари 2011 г., Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen, C-436/08 и C-437/08, EU:C:2011:61, т. 41 и от 22 октомври 2009 г., Zurita García и Choque Cabrera, C-261/08 и C-348/08, EU:C:2009:648, т. 34 и цитираната съдебна практика).

35

Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решения от 5 декември 2006 г., Cipolla и др., C-94/04 и C-202/04, EU:C:2006:758, т. 25 и от 22 септември 2016 г., Breitsamer und Ulrich, C-113/15, EU:C:2016:718, т. 33).

36

За да се приеме посочената презумпция за релевантност за оборена, не е достатъчно обстоятелството, че една от страните по главното производство оспорва някои факти, които не подлежат на проверка от Съда и от които зависи определянето на предмета на посочения спор (вж. решения от 5 декември 2006 г., Cipolla и др., C-94/04 и C-202/04, EU:C:2006:758, т. 26 и от 22 септември 2016 г., Breitsamer und Ulrich, C-113/15, EU:C:2016:718,, т. 34).

37

В случая испанското правителство и INSS поддържат пред Съда, че противно на посоченото от запитващата юрисдикция, пред периода от 1 декември 2007 г., когато е сключено специалното споразумение от 1 декември 2007 г., до 31 декември 2013 г., когато г-н Crespo Rey се е пенсионирал, същият е продължил да работи и да се осигурява в Швейцария.

38

Въпросът дали към момента на сключването на това споразумение г-н Crespo Rey вече се е завърнал в Испания, или е продължавал да работи и да се осигурява в Швейцария, е част от фактическата обстановка по главното производство, която не подлежи на проверка от Съда.

39

При тези условия направеното от Кралство Испания възражение за недопустимост следва да бъде отхвърлено.

По същество

40

Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това, при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Всъщност задача на Съда е да тълкува всички разпоредби на правото на Съюза, които са необходими на националните юрисдикции, за да се произнасят по споровете, с които са сезирани, дори тези разпоредби да не са изрично посочени във въпросите, отправени от тези юрисдикции до Съда (решение от 19 октомври 2017 г., Otero Ramos, C-531/15, EU:C:2017:789, т. 39 и цитираната съдебна практика).

41

Следователно, макар запитващата юрисдикция формално да е свела въпросите си само до тълкуването на приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 от Регламент № 883/2004, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни за произнасяне по делото, с което тя е сезирана, независимо дали ги е посочила във въпросите си. В това отношение Съдът трябва да извлече от цялата информация, предоставена от националната юрисдикция, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (вж. по аналогия решение от 19 октомври 2017 г., Otero Ramos, C-531/15, EU:C:2017:789, т. 40 и цитираната съдебна практика).

42

В случая от акта за преюдициално запитване следва, че запитващата юрисдикция иска да установи дали разглежданата в главното производство национална правна уредба е съвместима с член 45 ДФЕС, доколкото задължава работника мигрант, който е сключил специално споразумение с органите на социалното осигуряване, да се осигурява върху минималната осигурителна основа, така че при изчисляване на теоретичния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на този работник в съответствие с предвиденото в приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 от Регламент № 883/2004 компетентната институция ще приравни периода, обхванат от това специално споразумение, на период, завършен в Испания, и ще вземе предвид само вноските, платени от посочения работник съгласно това споразумение, дори ако, преди да упражни правото си на свободно движение, последният се е осигурявал в Испания върху основи, по-високи от минималната осигурителна основа.

43

В случай като разглеждания в главното производство, когато става въпрос за работник мигрант, който е гражданин на държава членка и през определен период е работил и се е осигурявал в Швейцария, разглежданата в главното производство национална правна уредба трябва да се прецени с оглед на разпоредбите на споразумението относно свободното движение на хора.

44

Като се имат предвид тези съображения, трябва да се приеме, че с въпросите си, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали споразумението относно свободното движение на хора трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство уредба, която задължава работника мигрант, който сключва специално споразумение с органите на социалното осигуряване в тази държава членка, да се осигурява върху минималната осигурителна основа, така че при изчисляване на теоретичния размер на пенсията му за осигурителен стаж и възраст компетентната институция на посочената държава членка приравнява периода, обхванат от това споразумение, на период, завършен в същата държава членка, и взема предвид само осигурителните вноски, платени съгласно посоченото споразумение, въпреки че, преди да упражни правото си на свободно движение, посоченият работник се е осигурявал в съответната държава членка върху основи, по-високи от минималната осигурителна основа, и че уседнал работник, който не се е възползвал от правото си на свободно движение и сключи такова споразумение, има възможност да се осигурява върху основи, по-високи от минималната осигурителна основа.

По преюдициалните въпроси

45

Най-напред трябва да се припомни, че Регламент № 883/2004 не създава обща схема за социална сигурност, а запазва съществуването на отделните национални схеми и само осигурява координирането им. Така съгласно постоянната съдебна практика държавите членки запазват компетентността си да уреждат системите си за социална сигурност (вж. по-специално решения от 21 февруари 2013 г., Salgado González, C-282/11, EU:C:2013:86, т. 35 и цитираната съдебна практика, както и от 7 декември 2017 г., Zaniewicz-Dybeck, C-189/16, EU:C:2017:946, т. 38).

46

Поради това при липса на хармонизиране на равнището на Съюза законодателството на всяка държава членка следва да определи по-специално условията, при които се предоставя право на обезщетения (решения от 21 февруари 2013 г., Salgado González, C-282/11, EU:C:2013:86, т. 36 и цитираната съдебна практика, както и от 7 декември 2017 г., Zaniewicz-Dybeck, C-189/16, EU:C:2017:946, т. 39).

47

При упражняването на тази компетентност обаче държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, и в частност разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, относно признатата на всеки гражданин на Съюза свобода на движение и на пребиваване на територията на държавите членки (решения от 21 февруари 2013 г., Salgado González, C-282/11, EU:C:2013:86, т. 37 и цитираната съдебна практика, както и от 7 декември 2017 г., Zaniewicz-Dybeck, C-189/16, EU:C:2017:946, т. 40).

48

Както следва от преамбюла, от член 1 и от член 16, параграф 2 от Споразумението относно свободното движение на хора, целта на последното е да направи възможно на практика — в полза на гражданите на Съюза и на тези на Конфедерация Швейцария — свободното движение на хора на територията на договарящите страни по въпросното споразумение, основавайки се на действащите в Съюза разпоредби, понятията на които трябва да се тълкуват в съзвучие с практиката на Съда (решения от 19 ноември 2015 г., Bukovansky, C-241/14, EU:C:2015:766, т. 40, както и от 21 септември 2016 г., Radgen, C-478/15, EU:C:2016:705, т. 36).

49

В този контекст следва да се отбележи, че наред с другото тази цел обхваща, съгласно член 1, букви a) и г) от посоченото споразумение, предоставянето на тези граждани на право на влизане, пребиваване и достъп до работа като заети лица, както и на същите условия на живот, заетост и труд като тези, предоставени на местните граждани (решение от 21 септември 2016 г., Radgen, C-478/15, EU:C:2016:705, т. 37).

50

Така член 8, буква a) от Споразумението относно свободното движение на хора уточнява, че договарящите се страни предоставят в съответствие с приложение II към същото условия за съгласуване на системите за социална сигурност с конкретната цел да се осигури равнопоставеност.

51

Член 9 от приложение I към Споразумението относно свободното движение на хора, озаглавен „Равнопоставеност“, гарантира прилагането на закрепения в член 2 от това споразумение принцип на недопускане на дискриминация в рамките на свободното движение на работници (решение от 19 ноември 2015 г., Bukovansky, C-241/14, EU:C:2015:766, т. 36 и цитираната съдебна практика, както и от 21 септември 2016 г., Radgen, C-478/15, EU:C:2016:705, т. 40).

52

Що се отнася до главното производство, следва да се отбележи — с уговорката, че запитващата юрисдикция трябва да провери дали това е така — че г-н Crespo Rey се е възползвал от правото си на свободно движение, упражнявайки дейност като заето лице на територията на Швейцария. Поради това той попада в приложното поле на Споразумението относно свободното движение на хора и следователно може да се позове на посоченото споразумение в отношенията си с държавата си на произход.

53

В случая е важно да се отбележи, че съгласно петата преходна разпоредба от Общия закон за социалното осигуряване периодът, който трябва да се вземе предвид за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на г-н Crespo Rey, е от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2013 г.

54

От изложението на фактите, припомнени в точка 23 от настоящото решение, следва, че г-н Crespo Rey е сключил с испанските органи на социалната сигурност специалното споразумение от 1 декември 2007 г., по силата на което до 31 декември 2013 г. се е осигурявал върху минималната осигурителна основа.

55

В случая, разглеждан в главното производство, по силата на сключеното от г-н Crespo Rey специално споразумение от 1 декември 2007 г. при изчисляване на теоретичния размер на неговата пенсия за осигурителен стаж и възраст INSS е взел предвид минималната осигурителна основа.

56

Така, за да определи релевантната за този период осигурителна основа, INSS е взел предвид в съответствие с предвиденото в приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 от Регламент № 883/2004 реалните осигурителни вноски, платени от г-н Crespo Rey през годините, непосредствено предхождащи плащането на последната вноска към схемата за социална сигурност, тоест минималните осигурителни вноски, които той е плащал по силата на специалното споразумение от 1 декември 2007 г.

57

Що се отнася до периода от 1 януари 1998 г. до 30 ноември 2007 г., през който г-н Crespo Rey е работил в Швейцария преди да сключи посоченото споразумение, INSS отчита в съответствие с приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 от Регламент № 883/2004 осигурителната основа в Испания, която е най-близка по време до периодите, които се вземат предвид. В това отношение INSS приема, че това е осигурителната основа за декември 2007 г., тоест отново минималната основа, върху която г-н Crespo Rey се е осигурявал съгласно посоченото споразумение.

58

От изложеното следва, че поради извършеното от INSS приравняване на обхванатия от специалното споразумение от 1 декември 2007 г. период с период на работа, завършен в Испания, при изчисляване на теоретичния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на г-н Crespo Rey е взета предвид само основата на минималните осигурителни вноски, които той е плащал съгласно посоченото споразумение.

59

В това отношение е важно да се отбележи, че от акта за преюдициално запитване следва, че преди да упражни правото си на свободно движение и да сключи специалното споразумение от 1 декември 2007 г., г-н Crespo Rey се е осигурявал към испанската схема за социална сигурност върху основи, по-високи от минималната осигурителна основа съгласно посоченото споразумение.

60

Съгласно член 15, параграф 4 от министерското постановление от 2003 г. обаче след сключването на специално споразумение работникът мигрант не е свободен да продължи да се осигурява върху по-високи основи, тъй като при такова споразумение размерът на осигурителните вноски задължително се определя върху минималната осигурителна основа, предвидена от испанската схема за социална сигурност.

61

Следователно, когато — както е в случая, разглеждан в главното производство — преди да упражни правото си на свободно движение и да сключи специално споразумение, работникът мигрант се е осигурявал към схемата за социална сигурност на съответната държава членка върху основи, по-високи от минималната осигурителна основа, осигурителните вноски, платени от този работник съгласно сключеното от него споразумение, не съответстват на тези, които той би платил реално, ако беше продължил да упражнява при същите условия дейността си в посочената държава членка.

62

Освен това следва да се подчертае, че както в писмените си становища, така и в съдебното заседание пред Съда INSS и испанското правителство признават, че разглежданата в главното производство национална правна уредба не налага такова задължение на уседналите работниците, които не са упражнили правото си на свободно движение, а през цялата си професионална кариера са работили в Испания. Всъщност последните имат възможност да се осигуряват върху основи, по-високи от минималната осигурителна основа.

63

Следователно, като задължава работниците мигранти, които са сключили специално споразумение, да заплащат осигурителни вноски, изчислени върху минималната осигурителна основа, разглежданата национална правна уредба установява различно третиране, което може да постави работниците мигранти в по-неблагоприятно положение спрямо уседналите работници, които през цялата си професионална кариера са работили в Испания.

64

В това отношение INSS и испанското правителство изтъкват, че целта на сключването на специално споразумение е да се позволи на работника мигрант да избегне намаляване на размера на пенсията му за осигурителен стаж и възраст, дължащо се на това, че е упражнил правото си на свободно движение.

65

Трябва обаче да се констатира, че в случай като разглеждания в главното производство работникът мигрант, който е сключил специално споразумение, всъщност може да понесе значително намаляване на размера на пенсията си за осигурителен стаж и възраст, тъй като, както вече беше констатирано в точка 59 от настоящото решение, при изчисляване на теоретичния размер на тази пенсия се вземат предвид само осигурителните вноски, които той е платил съгласно посоченото споразумение, тоест осигурителни вноски, изчислени върху минималната осигурителна основа.

66

Следва да се добави, че това не би било така, ако, след като е упражнил правото си на свободно движение, такъв работник се беше осигурявал единствено в друга държава членка, без да сключва специално споразумение.

67

Всъщност приложение XI, рубрика „Испания“, точка 2 от Регламент № 883/2004 предвижда, че при изчисляване на основания размер на пенсията на работник мигрант следва да се вземе предвид, за периодите, завършени в други държави членки, „най-близката по време до […] периоди[те, които се вземат предвид,] осигурителна основа в Испания“.

68

Така в случай като разглеждания в главното производство, в който, преди да упражни правото си на свободно движение, съответният работник се е осигурявал към схемата за социална сигурност на съответната държава членка върху основи, по-високи от минималната осигурителна основа, релевантната осигурителна основа за изчисляване на размера на неговата пенсия за осигурителен стаж и възраст ще бъде последната осигурителна вноска, която посоченият работник е платил в тази държава членка, тоест осигурителна основа, по-висока от минималната осигурителна основа, предвидена в специалното споразумение.

69

От изложеното следва, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която задължава работника мигрант, сключил специално споразумение с органите на социалното осигуряване на съответната държава членка, да се осигурява върху минималната осигурителна основа, дори ако, преди да е упражнил правото си на свободно движение, се е осигурявал в тази държава върху основи, по-високи от минималната, така че при изчисляване на теоретичния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на посочения работник компетентната институция на съответната държава членка приравнява периода, обхванат от това споразумение, със завършен в нея период и взема предвид единствено минималните осигурителни вноски, платени от работника съгласно посоченото споразумение, може да постави такъв работник в по-неблагоприятно положение спрямо тези, които през цялата си професионална кариера са работили в съответната държава членка.

70

Доколкото запитващата юрисдикция иска да се установи какво следва да направи при евентуална несъвместимост на националната правна уредба с правото на Съюза, следва да се припомни, че принципът на съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел (решение от 13 юли 2016 г., Pöpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т. 43 и цитираната съдебна практика).

71

Несъмнено този принцип на съответстващо тълкуване на националното право има определени ограничения. Така задължението на националния съд да се позове на съдържанието на правото на Съюза, когато тълкува или прилага релевантните норми на вътрешното право, е ограничено от общите принципи на правото и не може да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право (решение от 13 юли 2016 г., Pöpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т. 44 и цитираната съдебна практика).

72

Ако не е възможно такова съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост не приложи всяка разпоредба, чието прилагане, предвид обстоятелствата по случая, би довело до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г., Pöpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т. 45 и цитираната съдебна практика).

73

Когато националното право предвижда в противоречие с правото на Съюза различно третиране на няколко групи лица, групата лица в по-неблагоприятно положение трябва да бъдат третирани по същия начин както останалите заинтересовани и за тях трябва да се приложи същият режим. При липсата на правилно прилагане на правото на Съюза режимът, приложим за групата лица в по-благоприятно положение, остава единствената валидна референтна система (решение от 13 юли 2016 г., Pöpperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т. 46 и цитираната съдебна практика).

74

Както следва от акта за преюдициално запитване и както вече беше посочено в точка 63 от настоящото решение, уседналите работници, които са сключили специално споразумение, имат възможност да се осигуряват върху основи, по-високи от минималната осигурителна основа. Следователно този правен режим е такава валидна референтна система.

75

Разбира се, сезираният със спора съд е този, който трябва да определи кои са най-подходящите средства по вътрешното право за постигане на равно третиране на работниците мигранти и на уседналите работници. В това отношение обаче следва да се подчертае, че тази цел би могла априори да бъде постигната, като такава възможност се предостави и на работниците мигранти, които сключват специално споразумение, както и като се позволи на последните да заплатят осигурителни вноски за минало време върху основи, по-високи от минималната осигурителна основа, и като следствие от това — да претендират пенсия за осигурителен стаж и възраст върху тези нови основи.

76

Като се имат предвид всички изложени по-горе съображения, на поставените въпроси следва да се отговори, че споразумението относно свободното движение на хора трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство уредба, която задължава работника мигрант, който сключва специално споразумение с органите на социалното осигуряване в тази държава членка, да се осигурява върху минималната осигурителна основа, така че при изчисляване на теоретичния размер на пенсията му за осигурителен стаж и възраст компетентната институция на посочената държава членка приравнява периода, обхванат от това споразумение, на период, завършен в същата държава членка, и взема предвид само осигурителните вноски, платени съгласно посоченото споразумение, въпреки че, преди да упражни правото си на свободно движение, посоченият работник се е осигурявал в съответната държава членка върху основи, по-високи от минималната осигурителна основа, и че уседнал работник, който не се е възползвал от правото си на свободно движение и сключва такова споразумение, има възможност да се осигурява върху основи, по-високи от минималната осигурителна основа.

По съдебните разноски

77

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

 

Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство уредба, която задължава работника мигрант, който сключва специално споразумение с органите на социалното осигуряване в тази държава членка, да се осигурява върху минималната осигурителна основа, така че при изчисляване на теоретичния размер на пенсията му за осигурителен стаж и възраст компетентната институция на посочената държава членка приравнява периода, обхванат от това споразумение, на период, завършен в същата държава членка, и взема предвид само осигурителните вноски, платени съгласно посоченото споразумение, въпреки че, преди да упражни правото си на свободно движение, посоченият работник се е осигурявал в съответната държава членка върху основи, по-високи от минималната осигурителна основа, и че уседнал работник, който не се е възползвал от правото си на свободно движение и сключва такова споразумение, има възможност да се осигурява върху основи, по-високи от минималната осигурителна основа.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: испански.