EU tax law WEB DPAS - C-5/17

13.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 78/15

1)

Представлява ли освободена доставка на услуги за превод или плащане по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) от Основната директива за ДДС услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице по настоящото дело, състояща се от указание — въз основа на нареждане за директен дебит — данъчнозадълженото лице да изтегли чрез директен дебит определена парична сума от банковата сметка на пациента и след удържане на възнаграждението си да я прехвърли на зъболекаря на пациента и на застрахователя?

По-специално, навеждат ли решенията по делата Bookit II и NEC на извода, че освобождаването от ДДС по член 135, параграф 1, буква г) не е приложимо за услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице по настоящото дело, която не включва дебитирането или кредитирането от самото данъчнозадължено лице на никакви контролирани от него сметки, но която при превод на средства е от основно значение за този превод? Или решението по дело AXA навежда на обратния извод?

2)

Какви релевантни принципи следва да се приложат, когато се определя дали услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице по настоящото дело попада в обхвата на понятието „събиране на дългове“ по смисъла на член 135, параграф 1, буква г)? По-специално, ако (както е постановил Съдът в решението си по дело AXA по отношение на същата или много сходна услуга) тази услуга представлява събиране на дългове, когато се предоставя на лицето, на което се дължи плащането (а именно зъболекарите по настоящото дело и по дело AXA), представлява ли тя също събиране на дългове и когато се предоставя на лицето, което дължи плащането (а именно пациентите по настоящото дело)?