22.5.2017 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 161/12 |
Преюдициално запитване от Vilniaus apygardos administracinis teismas (Литва), постъпило на 3 март 2017 г. — UAB „Enteco Baltic“/Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos
(Дело C-108/17)
(2017/C 161/15)
Език на производството: литовски
Запитваща юрисдикция
Vilniaus apygardos administracinis teismas
Страни в главното производство
Жалбоподател: UAB „Enteco Baltic“
Ответник: Muitinės departamentas prie Lietuvos Respublikos finansų ministerijos
Преюдициални въпроси
1) |
Следва ли член 143, параграф 2 от Директивата за ДДС (1) да се тълкува в смисъл, че забранява на данъчен орган на държава членка да откаже да приложи освобождаването, предвидено в член 143, параграф 1, буква г) от същата директива, единствено на основание че към момента на вноса е планирано стоките да се доставят на едно данъчнозадължено за целите на ДДС лице и поради това неговият идентификационен номер по ДДС е посочен в декларацията за внос, но по-късно, след промяна на обстоятелствата, стоките са превозени до друго данъчнозадължено (за целите на ДДС) лице, като на публичния орган е предоставена цялата информация относно самоличността на действителния купувач? |
2) |
При обстоятелства като посочените в настоящия случай, може ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че документи, които не са били опровергани (e-AD [електронен административен документ] товарителници и e-ROR [електронно съобщение за получаване] потвърждения), потвърждаващи превозването на стоките от данъчен склад на територията на една държава членка до данъчен склад в друга държава членка, могат да се считат за достатъчни доказателства за превоза на стоките до друга държава членка? |
3) |
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява на данъчен орган на държава членка да откаже да приложи освобождаването, предвидено в същата разпоредба, ако правото на разпореждане е прехвърлено на купувача на стоките не пряко, а посредством посочените от него лица (транспортни предприятия/данъчни складове)? |
4) |
Противоречи ли на принципа на неутралитет на ДДС и на защита на оправданите правни очаквания административна практика, съгласно която понятието за прехвърляне на правото на разпореждане и изискванията относно доказателствата, които трябва да се представят за удостоверяването на такова прехвърляне, се тълкуват по различен начин, в зависимост от това дали е приложим член 167 или член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС? |
5) |
Включва ли в своя обхват принципът на добросъвестност във връзка с облагането с ДДС и правото на лицата на освобождаване от ДДС при внос (съгласно член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС) в случаи като този по главното производство, а именно, когато митническата служба отказва на данъчнозадължено лице правото на освобождаване от ДДС при внос, тъй като не са изпълнени условията за допълнителна доставка на стоки в рамките на Европейския съюз (член 138 от Директивата за ДДС)? |
6) |
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява административна практика на държава членка, съгласно която допускането, че i) правото на разпореждане не е прехвърлено на конкретен договорен партньор, и ii) че данъчнозадълженото лице е знаело или е могло да знае за възможна измама с ДДС, извършена от договорния партньор, се основава на факта, че предприятието е осъществявало връзка с договорния партньор чрез електронни съобщителни средства и че при направена проверка от данъчен орган е установено, че договорните партньори не извършват дейност на посочените адреси и не са декларирали ДДС върху сделките с данъчнозадълженото лице? |
7) |
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че макар тежестта за доказване на правото на освобождаване от данък да е за данъчнозадълженото лице, това все пак не означава, че компетентният публичен орган, който взема решение по въпроса за прехвърлянето на правото на разпореждане, не е длъжен да събира информация, достъпна само за публичните органи? |
(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).