Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)

20 януари 2021 година(*)

„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 2 — Член 9 — Понятия за „икономическа дейност“ и за „данъчнозадължено лице“ — Сделки, които целят да се извлича от стока доход на постоянна основа — Придобиване от взискател на недвижими имоти в рамките на производство по принудителното изпълнение, предприето за събиране на заеми, обезпечени с ипотека, и продажба на тези недвижими имоти — Обикновено упражняване на правото на собственост от неговия титуляр“

По дело C-655/19

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Alba Iulia (Апелативен съд Алба Юлия, Румъния) с акт от 22 март 2018 г., постъпил в Съда на 30 август 2019 г., в рамките на производство по дело

Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Sibiu,

Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Braşov

срещу

LN

СЪДЪТ (шести състав),

състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, C. Toader и N. Jääskinen (докладчик), съдии,

генерален адвокат: A. Rantos,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за LN, от G. Comăniţă, адвокат,

–        за румънското правителство, от E. Gane и A. Rotăreanu, както и от S.-A. Purza, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от A. Armenia и R. Lyal, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 2 и 9 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, Administrația Județeană a Finanțelor Publice Sibiu (Окръжно управление на публичните финанси, Сибиу, Румъния) (наричано по-нататък „AJFP Сибиу“) и Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice Brașov (наричано по-нататък „DGRFP Брашов“) (Главна регионална дирекция на публичните финанси, Брашов, Румъния), и от друга страна — LN, по повод на допълнително облагане с данък върху добавената стойност (ДДС).

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС гласи, че подлежи на облагане с ДДС възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.

4        Член 9, параграф 1 от тази директива предвижда:

„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.

Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.

 Румънското право

5        Член 125 bis от Legea nr. 571/2003 privind Codul fiscal (Закон № 571/2003 относно Данъчния кодекс) от 22 декември 2003 г. (M. Of., част I, бр. 927/23 декември 2003 г.), в редакцията му, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „Данъчният кодекс“), предвижда:

„1.      При прилагането на настоящия дял изложените по-долу думи и изрази имат следното значение:

[…]

18.      „данъчнозадължено лице“ по смисъла на член 127, параграф 1 е физическо лице, група лица, публична институция, юридическо лице, както и всяка структура, която има право да осъществява икономическа дейност;

[…]

20.      „данъчно незадължено лице“ е лице, което не изпълнява условията по член 127, параграф 1, за да бъде считано за данъчнозадължено лице;

21.      „лице“ е данъчнозадължено лице, данъчно незадължено юридическо лице или данъчно незадължено лице;

[…]“.

6        Член 127 от този кодекс има следния текст:

„1.      За данъчнозадължено лице се счита всеки, който упражнява самостоятелно и на което и да е място икономическа дейност от вида на посочените в параграф 2, независимо от целта или резултата на тази дейност.

2.      По смисъла на настоящия дял икономическите дейности включват дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, както и свободните професии или приравнените на тях професии. Ползването на материален или нематериален актив с цел получаване на редовен доход от него също се счита за икономическа дейност.

21.      Случаите, в които физическите лица, извършващи доставки на недвижими имоти, стават данъчнозадължени лица, се уточняват в подзаконов акт.

[…]“

7        Член 152 от посочения кодекс гласи:

„1.      Установено в Румъния данъчнозадължено лице, което декларира или реализира годишен оборот под прага от 35 000 EUR, чието съответствие в [румънски леи (RON)] е определено съобразно обменния курс, съобщен от Banca Națională a României (Национална банка на Румъния) към датата на присъединяването и закръглено до хилядни, може да приложи освобождаването от данъка, наричано по-нататък „специален режим на освобождаване“, по отношение на сделките, предвидени в член 126, параграф 1, с изключение на вътреобщностните доставки на нови превозни средства, освободени съгласно член 143, параграф 2, буква b)“.

2.      Оборотът, който служи като референтен за прилагането на параграф 1, се състои от общия размер, без ДДС, в случаите по параграфи 7 и 7 bis, на доставките на стоки и услуги, извършени от данъчнозадълженото лице в хода на една календарна година, облагаеми, или съответно които щяха да бъдат облагаеми, ако не бяха реализирани от малко предприятие, сделките, произтичащи от икономически дейности, с място на доставка в чужбина, в случай че данъкът би подлежал на приспадане, ако тези сделки бяха осъществени в Румъния в съответствие с член 145, параграф 2, буква b), освободените сделки с право на приспадане и освободените сделки без право на приспадане, предвидени в член 141, параграф 2, букви a), b), e) и f), ако те не са второстепенни спрямо основната дейност, с изключение на следните сделки:

а)      доставките на недвижими материални или нематериални активи, както са определени в член 125 bis, параграф 1, точка 3, извършени от данъчнозадълженото лице;

b)      вътреобщностните доставки на нови превозни средства, освободени съгласно член 143, параграф 2, буква b)“.

[…]

6.      Данъчнозадължено лице, което се ползва от специалния режим на освобождаване, чийто оборот по параграф 2 за една календарна година превишава или е равен на прага за освобождаване, трябва да се регистрира по ДДС съгласно член 153 в срок до 10 дни от датата, на която този праг е достигнат или превишен. […] Специалният режим на освобождаване се прилага до датата на регистрация по ДДС съгласно член 153. В случай че въпросното данъчнозадължено лице не се регистрира или се регистрира със закъснение по ДДС, компетентните данъчни органи имат право да му наложат задължение за плащане на данъка, както и на съответните акцесорни задължения, от датата, на която лицето е трябвало да се регистрира по ДДС съгласно член 153

[…]“.

8        Член 153 от същия кодекс предвижда следното:

„1.      Данъчнозадължено лице, установено в Румъния в съответствие с член 125 bis, параграф 2, буква b), което извършва или смята да извършва икономическа дейност, включваща сделки, облагаеми и/или освободени от ДДС, с право на приспадане, е длъжно да поиска регистрация по ДДС от компетентния данъчен орган, както следва:

[…]

b)      ако в течение на календарната година достигне или надвиши прага за освобождаване, предвиден в член 152, параграф 1, в срок от десет дни след края на месеца, през който е достигнал или надвишил този праг;

[…]

6.      Компетентните данъчни органи регистрират по ДДС по предвидения в настоящата разпоредба ред всяко лице, което по силата на разпоредбите на настоящия дял е длъжно да поиска регистрация въз основа на параграф 1, 2, 4 или 5.

7. В случай че лице, което е длъжно да се регистрира съгласно параграф 1, 2, 4 или 5, не направи искане за регистрация, компетентните данъчни органи регистрират служебно това лице по ДДС

[…]“.

9        Точка 3 от Hotărârea Guvernului nr. 44/2004 pentru aprobarea Normelor metodologice de aplicare a Legii nr. 571/2003 privind Codul fiscal (Наредба № 44/2004 на правителството за одобряване на методологични правила за приложение на Закон № 571/2003 относно Данъчния кодекс) от 22 януари 2004 г. (M. Of., част I, бр. 112/6 февруари 2004 г.), в редакцията ѝ, приложима към спора по главното производство, предвижда:

„1.      По смисъла на член 127, параграф 2 от Данъчния кодекс ползването на материални или нематериални активи, съгласно основния принцип на системата на ДДС, по силата на който данъкът трябва да бъде неутрален, визира всякакъв вид сделки, независимо каква е тяхната правна форма, както констатира Съдът по дела Van Tiem, C-186/89, C-306/94, Régie dauphinoise, и C-77/01, Empresa de Desenvolvimento Mineiro SA (EDM).

2.      В изпълнение на параграф 1 се счита, че физическите лица не извършват икономическа дейност, която подлежи на облагане с данъка, когато получават доходи от продажбата на жилища, които са лично имущество, или на други вещи, използвани от тях за лични нужди. Категорията на активите, използвани за лични нужди, включва постройките и при необходимост прилежащите към тях парцели, лично притежавани от физически лица, които са били използвани за жилищни нужди, включително сезонно за отдих, и всеки друг актив, използван лично от физическото лице, както и активи от всякакъв вид, законно наследени или придобити в изпълнение на корективните мерки, предвидени в законите, свързани с възстановяването на правото на собственост.

3.      Счита се, че физическото лице, което още не е данъчнозадължено поради извършването на друга дейност, развива икономическа дейност, когато, действайки в това си качество, експлоатира самостоятелно материални или нематериални активи и дейността се извършва с цел получаване на доход на постоянна основа по смисъла на член 127, параграф 2 от Данъчния кодекс.

4.      При строителство на недвижими имоти от физически лица с цел продажба се счита, че икономическата дейност започва в момента, в който у съответното лице възниква намерението да извършва посочената дейност, като намерението на съответното лице следва да се оценява въз основа на обективни елементи, например факта, че то е започнало да прави разходи и/или да извършва подготвителни инвестиции за започване на икономическата дейност. Счита се, че икономическата дейност се извършва на постоянна основа от започването ѝ и включва и доставката на построения недвижим имот или на частите от построения недвижим имот, дори и да става въпрос за един-единствен недвижим имот.

5.      При придобиване с цел продажба на парцели и/или постройки от физическото лице доставката на тези имоти е извършвана на постоянна основа икономическа дейност, ако физическото лице реализира повече от една сделка през календарната година. Ако обаче физическото лице вече строи недвижим имот с цел да го продаде, тъй като в съответствие с параграф 4 икономическата дейност вече се смята за започнала и постоянна, никоя сключена впоследствие сделка няма да може да се счита за такава със случаен характер. Макар първата доставка да се счита за инцидентна, ако през същата година се извърши втора доставка, първата доставка не се облага, но се взема предвид за изчисляването на прага по член 152 от Данъчния кодекс. Доставките на постройки и парцели, които са освободени от данък съгласно член 141, параграф 2), буква f) от Данъчния кодекс, се вземат предвид както за определянето на това дали икономическата дейност е с редовен характер, така и за изчисляването на прага за освобождаване от данък по член 152 от Данъчния кодекс“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

10      През 2009 г. LN предоставя на трето лице няколко заема на обща стойност 80 400 EUR, чието връщане е обезпечено посредством учредяването на ипотеки върху различни недвижими имоти. Вследствие на невръщането на заемите посочените недвижими имоти са продадени на търг и три от тях са възложени на LN.

11      През 2010 г. LN сключва два договора за продажба, първият с предмет един от трите недвижими имота, споменати в предходната точка, а другият — за недвижим имот, придобит през 2005 г. Другите два недвижими имота, които са възложени на LN, са предмет на отделни договори за продажба през 2011 г. и 2012 г.

12      По повод на данъчна проверка през 2016 г. AJFP Сибиу констатира, че сделките, извършени от 2010 г. насетне, са довели към 30 юни 2010 г. до реализирането на доходи в размер на 611 364 RON (около 145 000 EUR), така че тези сделки са били квалифицирани като икономическа дейност на постоянна основа с цел получаване на доход. При това положение AJFP Сибиу приема, че LN е трябвало да се регистрира за целите на ДДС от 10 юли 2010 г., тъй като прагът на оборота от 35 000 EUR, под който се прилага специалният режим за освобождаване, предвиден в член 152, параграфи 1 и 2 от Данъчния кодекс, е превишен.

13      Според AJFP Сибиу двата недвижими имота, продадени от LN през 2010 г., не са били използвани за лични нужди, а са били придобити с цел препродажба и реализиране на приходи.

14      Що се отнася до продажбата, осъществена през 2011 г., AJFP Сибиу приема, че тя трябва да бъде освободена от ДДС, тъй като доставката на съответния имот е извършена след 31 декември на годината, следваща първото влизане във владение на същия. Относно продажбата, осъществена през 2012 г., данъчният орган счита, обратно, че тази сделка е облагаема с ДДС.

15      При тези условия с акт от 28 март 2016 г. AJFP Сибиу налага на LN допълнителни задължения за плащане на ДДС, както и на лихви върху тях и на лихви за забава.

16      Подадената от LN административна жалба срещу този облагателен акт е отхвърлена с решение на Главната регионална дирекция на публичните финанси, Брашов от 8 ноември 2016 г.

17      LN сезира Tribunalul Sibiu (Окръжен съд Сибиу, Румъния) с жалба, с която оспорва по-конкретно правомощието на данъчната администрация да облага физическо лице, което не се е регистрирало доброволно за целите на ДДС, и да квалифицира правни сделки за продажба на недвижими имоти като разглежданите по главното производство като икономическа дейност.

18      Tribunalul Sibiu (Окръжен съд Сибиу) уважава жалбата на LN. Тази юрисдикция приема, действително, че същностната характеристика на икономическата дейност е реализирането на редовни приходи, така че самото придобиване и продажбата на един недвижим имот не представляват сами по себе си икономическа дейност. Освен това тя преценява, че в конкретния случай последващата продажба на придобитите при проданта недвижими имоти е била само действие, с което е разполагал ответникът по главното производство за събиране на отпуснатите от него през 2009 г. заеми.

19      Данъчната администрация обжалва това решение пред Curtea de Apel Alba Iulia (Апелативен съд Алба Юлия, Румъния).

20      Според тази юрисдикция се поставя въпросът дали правната сделка, с която на взискател, предоставил заеми, обезпечени с ипотека върху недвижими имоти, се възлагат тези недвижими имоти в рамките на производство по принудително изпълнение, и впоследствие той продава същите, трябва да се квалифицира като икономическа сделка по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС, която като такава подлежи на облагане с ДДС в съответствие с член 2, параграф 1, буква а) от тази директива. В този контекст посочената юрисдикция иска да се установи и дали лицето, което извършва тази правна сделка, трябва да се счита за данъчнозадължено по смисъла на член 9, параграф 1, първа алинея от посочената директива.

21      При тези обстоятелства Curtea de Apel Alba Iulia (Апелативен съд Алба Юлия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Допуска ли член 2 от [Директивата за ДДС] сделка, при която данъчнозадължено лице, което в качеството си на кредитор придобива недвижим имот — предмет на изпълнително производство, и след известно време го продава, за да си възстанови предоставените в заем средства, да се счита за икономическа дейност под формата на ползване на материален или нематериален актив с цел получаването на редовни приходи от него?

2)      Може ли лицето, извършило посочената по-горе правна сделка, да се счита за данъчнозадължено по смисъла на член 9 от [Директивата за ДДС]?“.

 По преюдициалните въпроси

22      С двата си въпроса, които трябва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че сделката, с която на едно лице се възлага недвижим имот в рамките на производство по принудително изпълнение, започнато за събиране на предоставен преди това заем, и впоследствие то продава този недвижим имот, представлява икономическа дейност по смисъла на втора алинея от тази разпоредба, и дали посоченото лице трябва за тази сделка да се счита за данъчнозадължено по смисъла на първа алинея от посочената разпоредба.

23      От акта за преюдициално запитване е видно, че разглежданите по главното производство правни сделки се изразяват в продажбата на недвижими имоти, които преди това са били възложени на взискател заемодател, вследствие на производство по принудително изпълнение, въз основа на ипотеките, обезпечаващи вземането на последния към бившия собственик на недвижимите имоти.

24      В това отношение е важно в самото начало да се подчертае, че макар Директивата за ДДС да очертава много широко приложно поле на ДДС, този данък се отнася единствено до дейностите с икономически характер. Така по силата на член 2 от тази директива, който се отнася до облагаемите сделки, с ДДС се облагат наред с вноса на стоки, възмездното вътреобщностно придобиване на стоки и доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на една държава членка от данъчнозадължено лице (решение от 2 юни 2016 г., Lajvér, C-263/15, EU:C:2016:392, т. 20 и 21 и цитираната съдебна практика).

25      Впрочем от съдебната практика произтича, че в този контекст понятието за данъчнозадължено лице трябва да се дефинира във връзка с това за икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС. Следователно именно упражняването на такава дейност обосновава определянето на едно лице като данъчнозадължено лице (вж. по аналогия решение от 15 септември 2011 г., Słaby и др., C-180/10 и C-181/10, EU:C:2011:589, т. 43 и цитираната съдебна практика), тъй като това според член 9, параграф 1, първа алинея от тази директива е всеки, което извършва такава независима икономическа дейност, на което и да е място.

26      Понятието за „икономическа дейност“ е определено в член 9, параграф 1, втора алинея от тази директива като включващо всички дейности на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, като тази разпоредба уточнява по-нататък, че за такава дейност се считат по-конкретно „експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа“.

27      Що се отнася до понятието „експлоатация“ по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС, според постоянната съдебна практика това понятие се отнася, съгласно изискванията на принципа за неутралност на общата система на ДДС, до всички сделки — без значение каква е правната им форма — с които се цели получаване на постоянен доход от въпросното имущество (решения от 6 октомври 2009 г., SPÖ Landesorganisation Kärnten, C-267/08, EU:C:2009:619, т. 20 и цитираната съдебна практика и от 2 юни 2016 г., Lajvér, C-263/15, EU:C:2016:392, т. 24 и цитираната съдебна практика).

28      За сметка на това обикновеното придобиване и обикновената продажба на имот не биха могли да представляват експлоатация на имот, целяща получаване на приходи с постоянен характер по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС, тъй като единственото възнаграждение по тези сделки се състои в евентуалната печалба при продажбата на посочения имот (решение от 15 септември 2011 г., Słaby и др., C-180/10 и C-181/10, EU:C:2011:589, т. 45 и цитираната съдебна практика).

29      По същия начин обикновеното упражняване на правото на собственост от неговия титуляр само по себе си не може да се разглежда като икономическа дейност (вж. в този смисъл решения от 15 септември 2011 г., Słaby и др., C-180/10 и C-181/10, EU:C:2011:589, т. 36, от 9 юли 2015 г., Trgovina Prizma, C-331/14, EU:C:2015:456, т. 23 и от 13 юни 2019 г., IO (ДДС — Дейност като член на надзорен съвет), C-420/18, EU:C:2019:490, т. 29).

30      От една страна, що се отнася до критериите, които могат да бъдат взети предвид, за да се определи дали дадена дейност е икономическа по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС, от практиката на Съда следва, че броят и мащабите на продажбите не могат да представляват критерий за разграничаване на дейностите на участник в оборота, действащ като частно лице, които са извън приложното поле на тази директива, и тези на оператор, чиито сделки представляват икономическа дейност (решения от 15 септември 2011 г., Słaby и др., C-180/10 и C-181/10, EU:C:2011:589, т. 37 и от 17 октомври 2019 г., Paulo Nascimento Consulting, C-692/17, EU:C:2019:867, т. 25).

31      От друга страна, относно продажбата на парцел за застрояване, Съдът вече е уточнил, че релевантен критерий за преценка е фактът, че заинтересованото лице е предприело активни действия за търговия с недвижими имоти, като е използвало средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги. Всъщност такива инициативи обикновено не се вписват в действията по управление на лично имущество, така че произтичащите от тях сделки не могат да се разглеждат като обикновено упражняване на правото на собственост (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2015 г., Trgovina Prizma, C-331/14, EU:C:2015:456, т. 24 и цитираната съдебна практика). Такива инициативи се вписват по-скоро в рамките на дейност, упражнявана с цел получаване на доходи на постоянна основа, която поради това може да бъде квалифицирана като икономическа.

32      Именно в светлината на тези елементи трябва да се определи дали правната сделка, с която взискател, предоставил заеми, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти и на когото тези недвижими имоти са били възложени в рамките на производство по принудително изпълнение, пристъпи, след определен срок, към продажбата на същите, представлява икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС, или тя е сред действията на обикновено упражняване на правото на собственост от неговия титуляр.

33      В конкретния случай от предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, че през 2009 г. ответникът по главното производство е дал на същото физическо лице няколко заема, обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти, и че след като тези заеми не са върнати, три от недвижимите имоти са възложени на взискателя в рамките на продан, извършена също през 2009 г. Впоследствие през 2010—2012 г. кредиторът е продал тези три недвижими имота.

34      От данните, с които разполага Съдът, е видно също, на първо място, че разглежданите по главното производство правни сделки са извършени от ответника по главното производство с цел възстановяване на неговото имущество и събиране на вземанията му, след невръщането на предоставените заеми. На второ място, като е имал за цел събирането на вземанията си и възстановяване на имуществото, ответникът по главното производство не е предприел активни действия за продажбата на земя, и по-конкретно не е използвал средства, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС.

35      При условие това да бъде проверено от запитващата юрисдикция обаче, тези обстоятелства изглежда установяват, че продажбите на разглежданите по главното производство недвижими имоти в действителност се числят към действията на обикновено упражняване на правото на собственост, както и на доброто управление на личното имущество, и следователно не попадат в рамките на упражняването на икономическа дейност.

36      Също така никой от останалите съобщени от запитващата юрисдикция елементи не е от естество да докаже икономическия характер по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС на дейността, извършвана от ответника по главното производство.

37      Поради това не би могла да бъде възприета позицията на румънското правителство, че обстоятелството, че ответникът по главното производство сам се е явил на търга и е придобил в рамките на тази процедура недвижимите имоти, които са били ипотекирани, без да чака възстановяването на предоставените в заем суми посредством принудителното изпълнение върху обезпеченията на неговия длъжник, потвърждавало, че е имало експлоатация на материален актив с цел получаване на доходи на постоянна основа, и вследствие на това ответникът по главното производство трябвало да бъде квалифициран като данъчнозадължено лице за ДДС.

38      Всъщност последното обстоятелство изглежда повече от естество да установи, че продажбите на разглежданите по главното производство недвижими имоти, предвид особеностите на тези сделки, както са изложени в предходните точки от настоящото решение, се вписва в рамките на управлението на личното имущество на ответника по главното производство.

39      При тези условия правните сделки, извършени от ответника по главното производство, трябва да се считат за спадащи към управлението на частно имущество, при положение че, както е видно от данните, с които разполага Съдът и които запитващата юрисдикция трябва да провери, първо, заинтересованото лице е имало за цел събирането на своите вземания и възстановяването на своето имущество, и второ, то не е предприело активни действия за продажбата на земя. От това следва, че заинтересованото лице не може да се счита за данъчнозадължено по ДДС лице по смисъла на член 9, параграф 1, първа алинея от Директивата за ДДС, за продажбите на разглежданите по главното производство недвижими имоти, така че тези сделки не е трябвало да бъдат облагани с посочения данък.

40      Във всички случаи следва да се уточни, че спорът по главното производство, както е изложен от запитващата юрисдикция, а също и нейните преюдициални въпроси, не се отнасят до продажби на недвижими имоти, считани за вписващи се като пряко продължение на икономическата дейност по предоставяне на заем, която да е упражнявана от LN.

41      Предвид всички гореизложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че сделката, с която на едно лице се възлага недвижим имот в рамките на производство по принудително изпълнение, започнато за събиране на предоставен преди това заем, и впоследствие то продава този недвижим имот, не представлява сама по себе си икономическа дейност по смисъла на втора алинея от тази разпоредба, когато тази сделка се числи към обикновеното упражняване на правото на собственост, както и към доброто управление на личното имущество, така че посоченото лице не може за посочената сделка да се счита за данъчнозадължено лице по смисъла на първа алинея от посочената разпоредба.

 По съдебните разноски

42      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

Поради изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че сделката, с която на едно лице се възлага недвижим имот в рамките на производство по принудително изпълнение, започнато за събиране на предоставен преди това заем, и впоследствие то продава този недвижим имот, не представлява сама по себе си икономическа дейност по смисъла на втора алинея от тази разпоредба, когато тази сделка се числи към обикновеното упражняване на правото на собственост, както и към доброто управление на личното имущество, така че посоченото лице не може за посочената сделка да се счита за данъчнозадължено лице по смисъла на първа алинея от посочената разпоредба.

Подписи


*      Език на производството: румънски.