EU tax law WEB -

17.2.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/14

1.1.

Допускат ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), и по-конкретно членове 167 и 168, принципът на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, принципът на недопускане на дискриминация и принципът на данъчен неутралитет възможността данъчнозадължено лице да загуби правото на приспадане на ДДС, свързан с някои инвестиционни разходи, направени от това данъчнозадължено лице с намерението да ги използва за осъществяването на облагаема сделка, ако планираната инвестиция впоследствие бъде преустановена?

1.2.

Допускат ли същите разпоредби и същите принципи, в случай на отказ от инвестицията, правото на приспадане да се постави под въпрос и при обстоятелства, различни от тези, в които данъчнозадълженото лице е извършило злоупотреба или укриване на данъци?

1.3.

Допускат ли същите разпоредби и същите принципи тълкуване в смисъл, че сред обстоятелствата, при които правото на приспадане може се постави под въпрос в случай на отказ от инвестицията, попадат:

1.4.

Трябва ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и общите принципи на европейското право да се тълкуват в смисъл, че в случай на отказ от инвестицията:

1.5.

Допускат ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и общите принципи на европейското право възможността, в случай на отказ от инвестицията, злоупотребата или укриването на данъци, които оправдават поставянето под въпрос на правото на приспадане, да се вземат предвид, когато данъчнозадълженото лице не може да се възползва от стоките или услугите, за които е приспаднало ДДС, с каквато и да било цел, следователно нито дори за чисто частни цели?

1.6.

Трябва ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и общите принципи на европейското право да се тълкуват в смисъл, че в случай на отказ от инвестицията обстоятелства, настъпили след извършване на разходите от страна на данъчнозадълженото лице, като например (i) настъпване на икономическа криза или (ii) реализиране на риск от неосъществяване на инвестицията, съществуващ към датата на извършване на инвестиционните разходи (например фактът, че публичноправен орган не е одобрил градоустройствен план, необходим за осъществяването на въпросната инвестиция) или (iii) промяна в оценките относно рентабилността на инвестицията, представляват конюнктура, чужда на волята на данъчнозадълженото лице, която може да се вземе предвид при определяне на неговата добросъвестност?

1.7.

Трябва ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, и по-конкретно членове 184 и 185, принципът на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, принципът на недопускане на дискриминация и принципът на данъчен неутралитет да се тълкуват в смисъл, че отказът от инвестицията представлява случай на коригиране на ДДС?

С други думи, дали поставянето под въпрос на правото на приспадане на ДДС, свързан с някои инвестиционни разходи, направени от данъчнозадълженото лице с намерението да ги използва за осъществяването на облагаема сделка, в случай на последващ отказ от инвестицията, се осъществява чрез механизма за корекция на ДДС?

1.8.

Допускат ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност национална правна уредба, която предвижда — като ограничение — да се запазва правото на приспадане на ДДС, свързан с преустановени инвестиции, само в две хипотези, определени чрез кратко позоваване на две решения на Съда: (i) когато поради независещи от волята му обстоятелства данъчнозадълженото лице никога не използва тези стоки/услуги за своята икономическа дейност, съгласно решение на Съда на Европейския съюз по дело C-37/95, Belgische Staat/Ghent Coal Terminal NV, както и (ii) в други случаи, в които придобиванията на стоки/услуги, по отношение на които е упражнено правото на приспадане, не са използвани за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице поради обективни, независещи от волята му причини, съгласно решение на Съда на Европейския съюз по дело C-110/94, Intercommunale voor zeewaterontzilting (INZO)/Belgische Staat?

1.9.

Допускат ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, принципът на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания възможността данъчните органи да отменят признаването, съдържащо се в предходни ревизионни доклади или в предходни решения, постановени по административни жалби:

2.1.

Допускат ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, и по-конкретно член 28, възможността да се приложи механизмът, свързан с фигурата комисионер, дори извън рамките на договор за поръчка без представителство?

2.2.

Трябва ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, и по-конкретно член 28, да се тълкуват в смисъл, че може да се приложи фигурата на комисионер, когато данъчнозадължено лице строи сграда в съответствие с исканията и изискванията на дейността на друго юридическо лице с цел да запази собствеността върху сградата и да отдава тази сграда единствено под наем, когато тя бъде завършена, на въпросното друго юридическо лице?

2.3.

Трябва ли същите разпоредби да се тълкуват в смисъл, че в описаната по-горе ситуация строителят трябва да фактурира инвестиционните разходи, свързани с построяването на сградата, на юридическото лице, на което ще отдава под наем тази сграда, когато тя бъде завършена, и да събере съответния ДДС от посоченото юридическо лице?

2.4.

Трябва ли същите разпоредби да се тълкуват в смисъл, че в описаната по-горе ситуация строителят е длъжен да фактурира инвестиционните разходи и да събере съответния ДДС, когато окончателно прекрати строителните работи поради рязкото намаляване на икономическата дейност на лицето, на което тази сграда е трябвало да бъде отдадена под наем — намаление, което се дължи на заплахата от несъстоятелност на последното лице?

2.5.

Трябва ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и общите принципи на европейското право да се тълкуват в смисъл, че данъчните органи могат да преквалифицират сделките, извършвани от данъчнозадълженото лице, без да се вземат предвид клаузите на сключените от него договори, въпреки че въпросните договори не са фиктивни?

2.6.

Допускат ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, принципът на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания възможността данъчните органи да отменят признаването на правото на данъчнозадълженото лице на приспадане на ДДС, съдържащо се в предходни ревизионни доклади или в предходни решения, постановени по административни жалби?