Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)

14 април 2021 година(*)

„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Членове 167 и 168 — Право на приспадане на ДДС, платен по получени доставки — Отказ — Измама — Верига от доставки — Отказ да се признае право на приспадане, когато данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, която е част от измама с ДДС“

По дело C-108/20

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Finanzgericht Berlin-Brandenburg (Финансов съд Берлин-Бранденбург, Германия) с акт от 5 февруари 2020 г., постъпил в Съда на 27 февруари 2020 г., в рамките на производство по дело

HR

срещу

Finanzamt Wilmersdorf

СЪДЪТ (десети състав),

състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, E. Juhász и I. Jarukaitis (докладчик), съдии,

генерален адвокат: E. Танчев,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за HR, от M. Wulf, Rechtsanwalt,

–        за германското правителство, от J. Möller и S. Eisenberg, в качеството на представители,

–        за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и O. Serdula, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от J. Jokubauskaitė и L. Mantl, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,

постанови настоящото

Определение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 167 и член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между HR и Finanzamt Wilmersdorf (Данъчна служба Вилмерсдорф, Германия) (наричана по-нататък „данъчната администрация“) по повод на отказ да се признае правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС), платен по получени доставки във връзка с придобиването на напитки, извършено през данъчните 2009 г. и 2010 г.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Член 167 от Директива 2006/112, намиращ се в дял X („Приспадане на данъка“), глава 1 („Възникване и обхват на правото на приспадане“) от тази директива, гласи:

„Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем“.

4        Намиращият се в същата глава член 168 предвижда:

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

а)      дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;

[…]“.

5        Съгласно член 273, първа алинея от посочената директива:

„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица и при условие че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки формалности, свързани с преминаването на границите“.

 Германското право

6        Член 15 от Umsatzsteuergesetz (Закон за ДДС, BGBI. 2005 I, стр. 386) в редакцията му, приложима към фактите по спора в главното производство, предвижда в параграф 1:

„Данъчнозадълженото лице може да приспадне следните платени по получени доставки данъци:

1.      дължимия по закон данък за доставки на стоки и услуги, които са извършени от друго данъчнозадължено лице за нуждите на неговото предприятие. За да упражни правото на приспадане на данъка, данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, издадена в съответствие с членове 14 и 14а от този закон. […]

[…]“.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

7        През 2009 г. и 2010 г. HR осъществява заедно със съпруга си търговия на едро с напитки. В справка-декларациите по ДДС за тези данъчни години тя приспада платения ДДС по издадените от P GmbH фактури в размер на 993 164 EUR за 2009 г. и на 108 417,87 EUR за 2010 г. за действително извършени доставки на напитки.

8        С две междувременно влезли в сила присъди, постановени от наказателен съд, се установява, че P е придобило напитките, които впоследствие доставя на HR, като е извършило няколко измами с ДДС. Според констатациите на този съд съпругът на HR е доставил на P значителни количества спиртни напитки, кафе и Red Bull с оборот от около 80 милиона евро, без да издава фактури за тези доставки. Служител на P издава фиктивни фактури за покупката на тези стоки, въз основа на които P неоснователно се позовава на правото на приспадане на ДДС по получени доставки. В същото време съпругът на HR предоставя на разположение на P ценови листи и списък на потенциални купувачи за тези стоки. След това стоките са препродадени на различни купувачи, сред които и HR.

9        След като установява тези факти, данъчната администрация отказва да признае на P право на приспадане на ДДС и прави същото по отношение на HR, като по същество приема, че заедно с предприятието си последната е част от веригата от доставки, в която са били извършени измамите.

10      HR сезира запитващата юрисдикция, Finanzgericht Berlin-Brandenburg (Финансов съд Берлин-Бранденбург, Германия), пред която твърди, че отговаря на законовите условия, за да се ползва от правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС.

11      От своя страна данъчната администрация счита, че предвид участието на съпруга на HR и необичайната търговска практика, HR е трябвало да узнае факта, че заедно с предприятието си е била част от верига на доставки, в която са извършени данъчни измами с ДДС.

12      Запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно начина на тълкуване на понятието „верига от доставки“ от гледна точка на правото на Съюза и по въпроса дали деловите отношения, предмет на делото, с което е сезирана, могат да попаднат в обхвата на това понятие, като отбелязва, че нито HR, изтъквайки правото си на приспадане на платения по получени доставки ДДС за извършените от P доставки на напитки, нито последното в качеството му на доставчик на стоките са извършили измама с ДДС при разглежданите сделки.

13      Според нея може да се приеме, че единствено обстоятелството, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае за данъчна измама, извършена на етап преди разглежданата сделка, го лишава от правото да приспадне ДДС по получени доставки. Така понятието „верига от доставки“ се разбира в смисъл, че е достатъчно доставената стока да е предмет на няколко последователни сделки и участието в извършената нагоре по веригата от доставки измама е налице само поради факта, че тя се отнася до една и съща стока, без да е необходимо данъчнозадълженото лице да е улеснило или насърчило измамата със спорната сделка.

14      Настоящият състав е по-склонен обаче да приеме, че с оглед на принципите на данъчна неутралност и на пропорционалност такова тълкуване на понятието „верига на доставките“ би било твърде широко. Според нея от практиката на Съда следва, че отказът да се признае право на приспадане в случай на измама може да се предвиди само когато характерът на измама на няколко последователни сделки произтича именно от особеното съчетаване на тези сделки, взети като цяло, какъвто например е случаят, когато последователните доставки се вписват в общ план, чиято цел е да затрудни проследяването на доставените стоки и следователно разкриването на извършените по веригата от доставки измами. Подобен анализ се подкрепя от съдебната практика, която поставя отказа да се признае право на приспадане в зависимост от това дали данъчнозадълженото лице е „участвало“, или „е било замесено“. Според нея самият факт, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае за измамата, не е достатъчен, за да се приеме, че е участвало или е замесено в нея, тъй като, за да участва или да е било замесено, трябва да е налице личен принос за измамата, най-малкото под формата на насърчаване или улесняване. Недобросъвестността като чисто субективно обстоятелство не може да замести активното участие, което е необходимо, за да приеме, че данъчнозадълженото лице е участвало или е било замесено.

15      Така според нея в случай като този по делото, с което е сезирана, където не е налице прикриване на отношения на снабдяване, нито на доставчици, когато извършената нагоре по веригата от доставки измама е изцяло завършена и не може повече да бъде улеснена или насърчавана и не съществува общ план, който да предвижда, че доставките са част от измама, обхващаща няколко сделки, правото на приспадане не следва да бъде отказано. При тези обстоятелства обвързващата P и HR сделка може да се счита за последица от отношението на снабдяване, независима от сделката, свързана с извършената нагоре по веригата измама, така че веригата от доставки е приключила с P. Въпросът дали съпругът на HR е предоставил списъка с клиентите и с разглежданите стоки на P е ирелевантен, тъй като това обстоятелство не поставя под въпрос факта, че извършените от P на HR доставки не са оказали никакво влияние върху измамата, извършена преди това от същото дружество. Освен това разглежданите сделки не са причинили вреда в областта на ДДС, тъй като P е платец на фактурирания ДДС, и не са създали данъчно предимство, което може да е в противоречие с целите на Директива 2006/112.

16      Запитващата юрисдикция счита, че при такива обстоятелства запазването на последиците от извършена на предходен етап измама за всички последващи сделки, когато данъчнозадълженото лице просто е знаело или е трябвало да знае за измамата, би представлявало непропорционално ограничение на принципа на данъчна неутралност, като се има предвид, че отказът да се признае право на приспадане не може да има характер на санкция. В подкрепа на тази правна теза според нея е обстоятелството, че съгласно практиката на Съда, въпросът дали дължимият ДДС по предходни или последващи сделки за продажба на съответните стоки е бил внесен в бюджета или не, не влияе върху правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС. В този контекст Съдът винаги е подчертавал, че мерките, които държавите членки могат да приемат по член 273 от Директива 2006/112, за да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратят данъчните измами, не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели. Не изглежда обаче, че широкото тълкуване на понятието „верига от доставки“ би могло да постигне тези цели. Накрая, неправилността на отказа да се предостави право на приспадане на ДДС при тези обстоятелства, би могла да произтича и от практиката на Съда, съгласно която в областта на ДДС не следва да се прави разлика между законни и незаконни сделки.

17      При тези обстоятелства Finanzgericht Berlin-Brandenburg (Финансов съд Берлин-Бранденбург) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 167 и член 168, буква а) от Директива 2006/112[…] да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на национално законодателство, съгласно което се отказва право на приспадане на [ДДС] по получени доставки и в случаите, в които е извършена измама по [ДДС] с друга сделка по веригата на доставките преди тази на данъчнозадълженото лице и то е знаело или е трябвало да знае за тази измама, дори когато това лице чрез получената от него доставка не е участвало в данъчната измама, доставката не е част от измамата и чрез нея не е улеснено или благоприятствано извършването на измамата?“.

 По преюдициалния въпрос

18      Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, по-специално когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът на този въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

19      Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.

20      С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС се отказва на данъчнозадължено лице, което е придобило стоки, които са били предмет на данъчна измама с ДДС, извършена нагоре по веригата от доставки, и което е знаело или е трябвало да знае за нея, въпреки че не е участвало активно в тази измама.

21      Съдът многократно припомня, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112. В това отношение той постановява, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза и че при това положение националните органи и юрисдикции следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. в този смисъл решения от 6 юли 2006 г., Kittel и Recolta Recycling, C-439/04 и C-440/04, EU:C:2006:446, т. 54 и 55 и от 16 октомври 2019 г., Glencore Agriculture Hungary, C-189/18, EU:C:2019:861, т. 34 и цитираната съдебна практика).

22      Съдът също така многократно припомня, че може да бъде отказано право на приспадане не само когато самото данъчнозадължено лице извършва измама, но и когато се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги участва в сделка, която е част от измама с ДДС (вж. в този смисъл решения от 6 юли 2006 г., Kittel и Recolta Recycling, C-439/04 и C-440/04, EU:C:2006:446, т. 59, от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, EU:C:2012:373, т. 45 и от 16 октомври 2019 г., Glencore Agriculture Hungary, C-189/18, EU:C:2019:861, т. 35 и цитираната съдебна практика).

23      В това отношение се приема, че с оглед на целите на Директива 2006/112 такова данъчнозадължено лице следва да се счита за участник в измамата, и то без значение дали извлича печалба от препродажбата на стоките или от използването на услугите в рамките на облагаемите сделки, извършени от него впоследствие, тъй като в такава ситуация това данъчнозадължено лице подпомага извършителите на измамата и става техен съучастник (вж. в този смисъл решения от 6 юли 2006 т., Kittel и Recolta Recycling, C-439/04 и C-440/04, EU:C:2006:446, т. 56 и 57, от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, EU:C:2012:373, т. 46, от 6 декември 2012 г., Bonik, C-285/11, EU:C:2012:774, т. 39, от 13 февруари 2014 г., Maks Pen, C-18/13, EU:C:2014:69, т. 27 и от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp, C-277/14, EU:C:2015:719, т. 48).

24      Съдът също така неколкократно уточнява, че когато са изпълнени материалноправните условия за възникване на правото на приспадане на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие че въз основа на обективни данни се установи, че то е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на стоките или услугите, основание за правото на приспадане, е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги (вж. в този смисъл решения от 6 декември 2012 г., Bonik, C-285/11, EU:C:2012:774, т. 40, от 13 февруари 2014 г., Maks Pen, C-18/13, EU:C:2014:69, т. 28 и определение от 3 септември 2020 г., Vikingo Fővállalkozó, C-610/19, EU:C:2020:673, т. 53).

25      Всъщност Съдът в това отношение постановява, че режимът на правото на приспадане, предвиден в Директива 2006/112, не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице е опорочена поради измама с ДДС — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане, тъй като установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет (вж. в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, EU:C:2012:373, т. 47 и 48, от 6 декември 2012 г., Bonik, C-285/11, EU:C:2012:774, т. 41 и 42 и определение от 3 септември 2020 г., Vikingo Fővállalkozó, C-610/19, EU:C:2020:673, т. 52).

26      Противно на направеното от запитващата юрисдикция тълкуване на практиката на Съда, от съдебната практика, изложена в точки 21—25 от настоящото определение, ясно следва, на първо място, че сам по себе си фактът, че данъчнозадълженото лице е придобило стоки или услуги, въпреки че е знаело по какъвто и да било начин, че с това придобиване участва в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена нагоре по веригата от доставки на стоки или услуги, за целите на Директива 2006/112 се счита за участие в тази измама. Както изтъква германското правителство, единственото позитивно действие, което е определящо за обосноваването на отказ да се признае право на приспадане в подобна ситуация, е придобиването на тези стоки или услуги. При това положение няма никаква нужда, за да се обоснове такъв отказ, да се установи, че това данъчнозадължено лице е участвало активно в посочената измама по един или друг начин, било то и само като се насърчава или улеснява активно тази измама. Също така няма значение, че то не е прикрило отношенията си на снабдяване и доставчиците си.

27      Това важи в още по-голяма степен, тъй като съгласно тази съдебна практика данъчнозадълженото лице, което е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС, извършена нагоре по веригата от доставки на стоки или услуги, също е лишено от правото на приспадане. При това положение именно неполагането на определени усилия води до отказ да се признае право на приспадане.

28      В това отношение следва да се припомни, че Съдът вече многократно постановява, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от стопанския субект да вземе всички мерки, които могат разумно да се искат от него, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не го води до участие в данъчна измама, тъй като определянето на мерките, които в конкретния случай е разумно да се изискат от желаещото да упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице, за да се увери, че сделките му не са част от измама, извършена от стопански субект нагоре по веригата, зависи главно от обстоятелствата по конкретния случай (вж. в този смисъл решения от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, EU:C:2012:373, т. 54 и 59 и от 19 октомври 2017 г., Paper Consult, C-101/16, EU:C:2017:775, т. 52).

29      Съдът уточнява, че когато са налице данни за евентуални нарушения или измама, добрият търговец би могъл, според обстоятелствата по конкретния случай, да проучи друг доставчик, от когото възнамерява да купува стоки или да получава услуги, за да се увери в неговата надеждност (решение от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, EU:C:2012:373, т. 60, определения от 16 май 2013 г., Hardimpex, C-444/12, непубликувано, EU:C:2013:318, т. 25 и от 3 септември 2020 г., Vikingo Fővállalkozó, C-610/19, EU:C:2020:673, т. 55).

30      Освен това, тъй като запитващата юрисдикция по същество изтъква, че недобросъвестността на данъчнозадълженото лице не може да представлява критерий, който може да замести активното участие на това данъчнозадължено лице, следва да се отбележи, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно (вж. в този смисъл решения от 28 март 2019 г., Vinš, C-275/18, EU:C:2019:265, т. 33 и от 17 октомври 2019 г., Unitel, C-653/18, EU:C:2019:876, т. 33).

31      Не е необходимо обаче да е установена недобросъвестността на данъчнозадълженото лице, за да му бъде отказано право на приспадане, тъй като от изложената в точки 21—25 от настоящото определение съдебна практика и от предходните съображения следва, че обстоятелството, че данъчнозадълженото лице е придобило стоки или услуги, въпреки че е знаело или е трябвало да знае — като е взело мерки, които разумно могат да се изискват от него, за да се увери, че сделката не го води до участие в измама — че с това придобиване той участва в сделка, част от измама, е достатъчно, за да се приеме за целите на Директива 2006/112, че посоченото данъчнозадължено лице е участвало в тази измама, и да го лиши от правото на приспадане.

32      На второ място, не може да се възприеме тълкуването, че от една страна, понятието „верига от доставки“ трябва да се разбира като отнасящо се единствено до случаите, в които измамата произтича от специфично съчетание на последователни сделки или от общ план, който предвижда, че доставките са част от измама, която обхваща няколко сделки, и от друга страна, сделката, извършена от данъчнозадълженото лице, и сделката, опорочена от извършената нагоре по веригата измама, би трябвало да се считат, извън тези случаи, за независими сделки, по-специално когато извършването на измамата вече е било завършено в момента, в който е осъществена първата от тези сделки, така че тази измама вече не може да бъде нито улеснена, нито насърчавана.

33      Всъщност подобно тълкуване означава да се добавят допълнителни условия към отказа да се признае право на приспадане в случай на измама, които не произтичат от съдебната практика, изложена в точки 21—25 от настоящото определение. Както бе посочено в точка 31 от настоящото определение, фактът, че данъчнозадълженото лице е придобило стоки или услуги, въпреки че е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги участва в сделка, която е част от извършена нагоре по веригата измама, е достатъчен, за да се приеме, че това данъчнозадължено лице е участвало в тази измама и да го лиши от правото на приспадане.

34      Освен това подобно тълкуване не отчита факта, че извършена на един етап от веригата от доставки на стоки или услуги измама се отразява на следващите етапи от тази верига, ако размерът на събрания ДДС не съответства на дължимата сума в резултат от намаляването на цената на стоките или услугите поради несъбрания по получени доставки ДДС. Във всички случаи придобиването от данъчнозадълженото лице на стоки, които са били предмет на сделка нагоре по веригата от доставки, опорочена от измама, позволява продажбата им, видно от фактите по главното производство, така че, както отбелязва чешкото правителство, то улеснява измамата.

35      На трето място, за целите на преценката дали данъчнозадълженото лице е участвало в измама, е без значение дали разглежданата сделка му е предоставила данъчно предимство. Всъщност, за разлика от постановеното в областта на злоупотребите (решения от 21 февруари 2006 г., Halifax и др., C-255/02, EU:C:2006:121, т. 74 и 75; от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses, C-419/14, EU:C:2015:832, т. 36 и от 10 юли 2019 г., Kuršu zeme, C-273/18, EU:C:2019:588, т. 35), констатацията за участието на данъчнозадълженото лице в измама с ДДС не е зависи от условието тази сделка да му е предоставила данъчно предимство, чието предоставяне противоречи на целта, преследвана от разпоредбите на Директива 2006/112. Също така е без значение, че разглежданата сделка не е предоставила на данъчнозадълженото лице никакво икономическо предимство, както бе припомнено в точки 23 и 34 от настоящото определение.

36      На последно място, от съображенията, изложени в точки 23 и 25 от настоящото определение, че от една страна, въвеждането на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет, и от друга страна, данъчнозадълженото лице, което е знаело или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, която е част от измама, подпомага извършителите на тази измама и става техен съучастник, следва, че такова участие съставлява нарушение, за което това данъчнозадължено лице е отговорно.

37      Това тълкуване може да възпрепятства сделките с цел измама (вж. в този смисъл решение от 6 юли 2006 г., Kittel и Recolta Recycling, C-439/04 и C-440/04, EU:C:2006:446, т. 58), лишавайки от възможност да бъдат реализирани на пазара по-специално стоките и услугите, предмет на сделка, която е част от измама, и следователно допринася за борбата с измамите, която, както бе припомнено в точка 21 от настоящото определение, е призната и насърчавана от Директива 2006/112 цел. Като приема по последователен начин, че правото на приспадане трябва да бъде отказано, когато данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, която е част от измама, Съдът несъмнено приема, че отказ, направен при тези условия, не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. Съдът също така логично постановява, че такъв отказ не може да се счита за нарушение на принципа на данъчна неутралност, на който впрочем не може да се позовава за целите на приспадането на ДДС данъчнозадължено лице, което е участвало в данъчна измама (вж. по аналогия решения от 28 март 2019 г., Vinš, C-275/18, EU:C:2019:265, т. 33 и от 17 октомври 2019 г., Unitel, C-653/18, EU:C:2019:876, т. 33).

38      С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална практика, съгласно която правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС се отказва на данъчнозадължено лице, което е придобило стоки, които са били предмет на данъчна измама с ДДС, извършена нагоре по веригата от доставки, и което е знаело или е трябвало да знае за нея, въпреки че не е участвало активно в тази измама.

  По съдебните разноски

39      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална практика, съгласно която правото на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност (ДДС) се отказва на данъчнозадължено лице, което е придобило стоки, които са били предмет на данъчна измама с ДДС, извършена нагоре по веригата от доставки, и което е знаело или е трябвало да знае за нея, въпреки че не е участвало активно в тази измама.

Подписи


*      Език на производството: немски.