Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)

25 ноември 2021 година(*)

„Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 2 — Сделка, която подлежи на облагане с ДДС — Понятие — Член 168, буква a) и член 176 — Право на приспадане на платения ДДС по получени доставки — Отказ — Рекламни услуги, които според данъчния орган са прекомерно скъпи и не носят изгода — Липса на оборот, генериран в полза на данъчнозадълженото лице“

По дело C-334/20

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Veszprémi Törvényszék (Общ съд Веспрем, Унгария) с акт от 20 юли 2020 г., постъпил в Съда на 23 юли 2020 г., в рамките на производство по дело

Amper Metal Kft.

срещу

Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága,

СЪДЪТ (седми състав),

състоящ се от: I. Ziemele, председател на шести състав, изпълняваща функциите на председател на седми състав, T. von Danwitz (докладчик) и A. Kumin, съдии,

генерален адвокат: M. Szpunar,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Amper Metal Kft., отV. Pallós, ügyvéd,

–        за унгарското правителство, от М. Z. Fehér и R. Kissné Berta, в качеството на представители,

–        за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и O. Serdula, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от A. Armenia и L. Havas, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Amper Metal Kft. и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága (дирекция „Жалби“ на Националната данъчна и митническа администрация, Унгария) по повод на отказа на последната да признае правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС), платен от Amper Metal по получени доставки на рекламни услуги.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС гласи:

„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

[…]

в)      доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“.

4        Член 73 от Директивата за ДДС предвижда:

„По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката“.

5        Съгласно член 80, параграф 1 от Директивата за ДДС, за да се предотврати неплащането или избягването на данъци, държавите членки могат да вземат мерки, за да гарантират, че по отношение на доставката на стоки или услуги на бенефициери, с които съществуват семейни или други близки лични връзки, връзки по управлението, собствеността, членството, финансови или юридически връзки, както са определени от държавата членка, данъчната основа е пазарната стойност на операцията — в случаите, изброени в тази разпоредба.

6        Член 168, буква а) от Директивата за ДДС гласи:

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава[та] членка, в която извършва тези сделки[,] да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

а)      дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице“.

7        Съгласно член 176, първа алинея от Директивата за ДДС:

„Съветът [на Европейския съюз] единодушно, по предложение на [Европейската комисия] определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като [разходите за] луксозни стоки, забавления или развлечения“.

 Унгарското право

8        Член 119, параграф 1 от Az általános forgalmi adóról szóló 2007. évi CXXVII. törvény (Закон № CXXVII от 2007 г. за данъка върху добавената стойност; наричан по-нататък „Законът за ДДС) предвижда, че освен ако в този закон е предвидено друго, правото на приспадане на данъка възниква, когато трябва да се определи дължимият данък, съответстващ на данъка, начислен по получени доставки, включително в случаите, когато изчисляването на този данък се извършва по реда на член 196/B, параграф 2, буква а) от този закон.

9        Член 120, буква а) от Закона за ДДС предвижда, че доколкото данъчнозадълженото лице, действащо в това си качество, използва или оползотворява по друг начин стоките или услугите за целите на извършваните от него облагаеми доставки на стоки или услуги, то има правото да приспадне от данъчното си задължение данъка, който му е фактуриран от всяко друго данъчнозадължено лице — включително лица и организации, подлежащи на облагане с опростен корпоративен данък — във връзка с придобиването на стоките или използването на услугите.

10      Член 8, параграф 1, буква d) от Аz társasági adóról és az osztalék adóról szóló 1996. évi LXXXI. törvény (Закон № LXXXI от 1996 г. за корпоративния данък и за данъка върху дивидентите, наричан по-нататък „Законът за корпоративния данък“) предвижда, че към резултата преди облагане се прибавят сумите, отчетени като разходи или разноски и приложени при намаляването на този резултат — включително амортизацията поради обезценка на дълготрайни материални или нематериални активи — които нямат връзка с търговската дейност или с дейността, генерираща приходи, по-специално съгласно предвиденото в приложение 3 към същия закон.

11      Точка 4 от приложение 3 към Закона за корпоративния данък гласи:

„За целите на член 8, параграф 1, буква d) не се считат за разходи или разноски, извършени в интерес на търговската дейност, по-специално: насрещната престация (цялостна или частична) за услуга, която надвишава 200 000 HUF (унгарски форинти) [(около 555 EUR)] без ДДС, когато обстоятелствата (като например търговската дейност на данъчнозадълженото лице, неговия оборот, характера на услугата или насрещната престация за нея) позволяват да се направи категоричен извод, че прибягването до тази услуга противоречи на изискванията за разумно управление; насрещните престации за услуги, получени от същото лице на същото основание за една данъчна година, се вземат предвид заедно“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

12      Amper Metal е унгарско дружество, което осъществява дейност в сектора на електроинсталациите.

13      През 2014 г. Amper Metal сключва договор с дружеството Sziget-Reklám Kft. за предоставяне на рекламни услуги, състоящи се в поставянето на рекламни знаци на Amper Metal върху автомобили по време на автомобилно рали в Унгария. Във връзка с тези услуги през 2014 г. Sziget-Reklám издава дванадесет фактури за общата сума от 48 000 000 HUF (около 133 230 EUR), към която се прибавя ДДС в размер на 12 960 000 HUF (около 35 970 EUR), като ставката на ДДС е 27 %. Amper Metal приспада платения за тези услуги ДДС в данъчните си декларации за периода от 1 януари до 31 декември 2014 г.

14      След проверка a posteriori на тези декларации унгарският първоинстанционен данъчен орган отказва това приспадане. Освен това с оглед на установени данъчни задължения той изисква от Amper Metal плащането на сума, равна на размера на неправомерно приспаднатия ДДС, и му налага данъчна санкция в размер на 3 240 000 HUF (около 8991 EUR), заедно с лихви за забава в размер на 868 000 HUF (около 2409 EUR). Този данъчен орган приема, че разходите за съответните рекламни услуги не представляват разход, свързан с генериращата приходи и подлежаща на данъчно облагане дейност на Amper Metal, и че поради това платеният от Amper Metal ДДС не подлежи на приспадане съгласно член 120 от Закона за ДДС.

15      В подкрепа на решението си посоченият данъчен орган се позовава на заключения на вещи лица по данъчни и рекламни въпроси. Според тях посочените рекламни услуги са твърде скъпи и всъщност не са довели до никаква изгода за Amper Metal по-специално предвид характеристиките на клиентите на това дружество, а именно заводи за хартия, цехове за горещо валцуване и други промишлени съоръжения, чиито търговски решения не могат да бъдат повлияни от стикери върху състезателни автомобили. Въпросният данъчен орган уточнява в това отношение, че договорът за рекламни услуги не отговаря на изискванията за „разумно управление“ по смисъла на точка 4 от приложение 3 към Закона за корпоративния данък.

16      Amper Metal подава жалба по административен ред пред второинстанционния данъчен орган, който я отхвърля и потвърждава решението на първоинстанционния данъчен орган.

17      В този контекст Amper Metal сезира запитващата юрисдикция с искане за отмяна на решенията на първоинстанционния и на второинстанционния данъчен орган. Amper Metal изтъква, че правото на приспадане на ДДС може да бъде упражнено дори ако направените от данъчнозадълженото лице разходи не са нито разумни, нито икономически рентабилни, поради което според него твърдяната липса на рекламна стойност на предоставените услуги няма отражение върху това право. В допълнение, изискването за изгода, която да може да бъде доказана чрез цифрово изражение по партиди, противоречало на правото на Съюза, тъй като целта на общата система на ДДС била да се гарантира пълен неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че дейностите по принцип подлежат на облагане с ДДС. Amper Metal добавя, че данъчната основа съответства на действително получената от доставчика (в случая от Sziget Reklám) насрещна престация, поради което не може да се откаже признаване на правото на приспадане с мотива, че платената на посочения доставчик цена е несъразмерна.

18      От своя страна, дирекция „Жалби“ на Националната данъчна и митническа администрация твърди, че липсата на икономическа целесъобразност е пречка за упражняването на правото на приспадане на ДДС. Освен това тя поддържа, че член 80, параграф 1 от Директивата за ДДС позволява да се коригира отразената в съответната фактура данъчна основа, когато същата не съответства на пазарната стойност, какъвто според нея е разглежданият случай.

19      Запитващата юрисдикция счита, че основният въпрос, който се поставя в рамките на спора по главното производство, е дали за данъчнозадължено лице, което извършва само облагаема дейност, възниква право на приспадане на заплатен по получени доставки ДДС единствено когато това лице може да докаже с обективни и конкретни данни изгодата от услугата, която му е предоставена. Според тази юрисдикция член 120, буква a) от Закона за ДДС, който съдържа израза „оползотворява по друг начин“, изисква — съгласно значението на този израз на унгарски език — резултатно използване, както и ефективно и рентабилно използване. Посочената юрисдикция поставя въпроса за съответствието на подобно изискване с правото на Съюза. Ето защо според нея следва да се изясни дали член 168, буква а) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че възможността за приспадане на ДДС предполага непременно доказуема рентабилност под формата на увеличение на оборота на данъчнозадълженото лице.

20      При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли, или може ли член 168, буква а) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че съгласно посочената разпоредба — предвид съдържащия се в нея глагол „се използват“ — не може да се откаже приспадане на ДДС за сделка, попадаща в приложното поле на Директивата за ДДС, с аргумента, че съгласно преценката на данъчния орган предоставената от издателя на фактурата услуга в рамките на сделка между независими участници не носи „изгода“ за облагаемите сделки на получателя на фактурата, доколкото:

–        стойността на предоставената от издателя на фактурата услуга (реклама) е несъразмерна с изгодата (оборот/увеличение на оборота), произтичаща от същата тази услуга за нейния получател, или

–        посочената услуга (реклама) не е генерирала никакъв оборот за получателя ѝ?

2)      Трябва ли, или може ли член 168, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно посочената разпоредба може да се откаже приспадане на ДДС за сделка, попадаща в приложното поле на Директивата, с аргумента, че съгласно преценката на данъчния орган стойността на предоставената от издателя на фактурата услуга в рамките на сделка между независими участници е несъразмерна, тъй като услугата (реклама) е скъпа, а цената за същата — прекомерна спрямо тази за друга или други взети за сравнение услуги?“.

 По преюдициалните въпроси

21      С преюдициалните си въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 168, буква а) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице не може да приспадне платения ДДС по получени доставки на рекламни услуги, тъй като, от една страна, фактурираната цена за такива услуги е прекомерна спрямо референтна стойност, определена от националния данъчен орган, и от друга страна, такива услуги не са довели до увеличение на оборота на това данъчнозадължено лице.

22      Член 168, буква а) от Директивата за ДДС предвижда, че доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държавата членка, в която извършва тези сделки, да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати, дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице.

23      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика правото на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. То се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки. Всъщност режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платен ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. Общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС. Доколкото данъчнозадълженото лице, което в това си качество придобива стока или услуга, използва тази стока или услуга за нуждите на облагаемите си сделки, то има право да приспадне дължимия или платен за тази стока или услуга ДДС (решения от 14 септември 2017 г., Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс, C-132/16, EU:C:2017:683, т. 25—27 и от 16 септември 2020 г., Mitteldeutsche Hartstein-Industrie, C-528/19, EU:C:2020:712, т. 23—25 и цитираната съдебна практика).

24      В настоящия случай запитващата юрисдикция поставя въпроса за значението на израза „се използват“, употребен в член 168, буква а) от Директивата за ДДС. По-специално тя иска да се установи дали прекомерността на цената, фактурирана за услугите, предоставени на данъчнозадълженото лице, от една страна, и обстоятелството, че тези услуги не са довели до никакво увеличение на оборота на данъчнозадълженото лице, от друга страна, могат да попречат да се признае правото на приспадане на ДДС, платен по получените доставки на тези услуги.

25      Първо, що се отнася до прекомерността на фактурираната цена за услугите, предоставени на данъчнозадълженото лице, и до отражението ѝ върху правото на приспадане, следва да се отбележи, от една страна, че прилагането на член 168, буква а) от Директивата за ДДС предполага наличието на получена доставка, която сама по себе си подлежи на облагане с ДДС.

26      В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че доставка на услуги е извършена възмездно по смисъла на Директивата за ДДС и следователно подлежи на облагане с ДДС само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя. Случаят е такъв, ако съществува пряка връзка между извършената услуга и получената ѝ равностойност и платените суми действително представляват насрещна престация за услуга, която е определяема в рамките на такова правоотношение, при което се правят взаимни престации (решение от 21 януари 2021 г., UCMR — ADA, C-501/19, EU:C:2021:50, т. 31 и цитираната съдебна практика).

27      Пряка връзка съществува, когато две престации взаимно се обуславят, т.е. едната от тях се извършва само при условие че ще се извърши и другата, и обратно (решение от 11 март 2020 г., San Domenico Vetraria, C-94/19, EU:C:2020:193, т. 26 и цитираната съдебна практика). За сметка на това обстоятелството, че дадена икономическа сделка е извършена на цена, по-висока или по-ниска от себестойността, и следователно на цена, по-висока или по-ниска от нормалната пазарна цена, е без значение за квалификацията като възмездна сделка, тъй като това обстоятелство не може да засегне пряката връзка между доставките на услуги, които са или трябва да бъдат извършени, и насрещната престация, която е получена или която следва да бъде получена, чиято стойност е определена предварително и съгласно ясно установени критерии (решение от 15 април 2021 г., Administration de l’Enregistrement, des Domaines et de la TVA, C-846/19, EU:C:2021:277, т. 43 и цитираната съдебна практика).

28      От друга страна, що се отнася до размера на ДДС, който данъчнозадълженото лице може да приспадне, следва да се припомни, че съгласно посочената в точка 23 от настоящото решение съдебна практика правото на приспадане по принцип се упражнява по отношение на целия данък, начислен по получени доставки, като този данък се изчислява в зависимост от приложимата данъчна основа. Съгласно общото правило, посочено в член 73 от Директивата за ДДС, по отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77 от тази директива, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация — получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката — от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката. Следователно става въпрос за насрещната престация, договорена между страните и платена на доставчика, а не за обективна стойност като пазарната стойност или пък референтна стойност, определена от данъчния орган.

29      Въпреки че, за да се предотврати неплащането и избягването на данъци, член 80 от Директивата за ДДС въвежда изключение от посоченото общо правило, като предвижда, че данъчната основа може да съответства на пазарната стойност на съответната сделка, следва да се припомни, че тази разпоредба се отнася само до доставката на стоки или услуги на бенефициери, с които съществуват семейни или други близки лични връзки, връзки по управлението, собствеността, членството, финансови или юридически връзки, както са определени от съответната държава членка.

30      Второ, що се отнася до липсата на увеличение на оборота на данъчнозадълженото лице, която свидетелствала за липса на изгода от получените от него услуги, в самото начало следва да се припомни, че член 168, буква а) от Директивата за ДДС предполага получените от данъчнозадълженото лице стоки и услуги да се използват за целите на облагаемите му сделки. По-специално в член 176, първа алинея от Директивата за ДДС е изрично предвидено, че ДДС не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като разходите за луксозни стоки, забавления или развлечения. Така посоченият от данъчнозадълженото лице разход по получени доставки трябва да бъде за стопанска дейност и получените стоки или услуги трябва да се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице, но нито член 168, буква а), нито член 176, първа алинея от Директивата поставят упражняването на правото на приспадане в зависимост от критерий, свързан с увеличението на оборота на данъчнозадълженото лице, или по-общо от критерий за икономическа рентабилност на получената доставка.

31      За сметка на това съгласно постоянната съдебна практика наличието на пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на ДДС, по принцип е необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС за получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право. Правото на приспадане на ДДС, начислен за получените доставки на стоки или услуги, предполага, че разходите, направени за получаването им, са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи право на приспадане (решения от 14 септември 2017 г., Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс, C-132/16, EU:C:2017:683, т. 28 и от 16 септември 2020 г., Mitteldeutsche Hartstein-Industrie, C-528/19, EU:C:2020:712, т. 26 и цитираната съдебна практика).

32      Също съгласно постоянната съдебна практика дори при липса на такава връзка се приема, че е налице право на приспадане в полза на данъчнозадълженото лице, когато разходите за въпросните доставки са част от общите разходи на това лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходи от този вид всъщност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице (решения от 14 септември 2017 г., Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс, C-132/16, EU:C:2017:683, т. 29 и от 16 септември 2020 г., Mitteldeutsche Hartstein-Industrie, C-528/19, EU:C:2020:712, т. 27 и цитираната съдебна практика).

33      От това следва, че наличието на право на приспадане се определя в зависимост от извършените доставки, за които са предназначени получените доставки. Наличието на пряка и непосредствена връзка предполага, че разходите по получените доставки са включени в цената на конкретни извършени доставки или съответно в цената на стоките или услугите, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност (вж. в този смисъл решение от 16 септември 2020 г., Mitteldeutsche Hartstein-Industrie, C-528/19, EU:C:2020:712, т. 28 и цитираната съдебна практика).

34      Данъчните органи и националните съдилища трябва да вземат предвид всички обстоятелства, при които са осъществени съответните сделки, и да държат сметка само за доставките, които са обективно свързани с облагаемата дейност на данъчнозадълженото лице. По този начин наличието на подобна връзка трябва да се прецени с оглед на обективното съдържание на въпросната доставка (вж. в този смисъл решения от 14 септември 2017 г., Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс, C-132/16, EU:C:2017:683, т. 31 и от 16 септември 2020 г., Mitteldeutsche Hartstein-Industrie, C-528/19, EU:C:2020:712, т. 30 и цитираната съдебна практика).

35      В рамките на тази преценка липсата на увеличение на оборота на данъчнозадълженото лице не може да има значение за упражняването на правото на приспадане. Всъщност, както бе припомнено в точка 23 от настоящото решение, общата система на ДДС гарантира неутралитет от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС. Следователно веднъж възникналото право на приспадане остава придобито право дори когато впоследствие планираната икономическа дейност не е осъществена и следователно не е довела до облагаеми сделки или когато поради външни за неговата воля обстоятелства данъчнозадълженото лице не е могло да използва стоките или услугите, довели до приспадане при облагаеми сделки (решение от 12 ноември 2020 г., Sonaecom, C-42/19, EU:C:2020:913, т. 38 и 40 и цитираната съдебна практика).

36      В настоящия случай, доколкото получената доставка, а именно предоставянето на рекламни услуги на Amper Metal, подлежи на облагане с ДДС в съответствие с принципите, припомнени в точки 26 и 27 от настоящото решение, фактът, че платената цена е по-висока от пазарната цена или от евентуалната референтна стойност, определена от данъчния орган за аналогични рекламни услуги, не може да обоснове отказ да се признае правото на приспадане във вреда на данъчнозадълженото лице.

37      В този контекст размерът на ДДС, който може да бъде приспаднат, трябва да се определи в съответствие с релевантната данъчна основа с оглед на изискванията, посочени в точка 28 от настоящото решение, тоест в зависимост от действително платената от данъчнозадълженото лице насрещна престация, която следва от представените от него фактури. За сметка на това член 80 от Директивата за ДДС е ирелевантен, доколкото спорът по главното производство се отнася до сделка между независими участници.

38      Имайки предвид обстоятелствата по главното производство, запитващата юрисдикция ще трябва да прецени с оглед на обективното съдържание на разглежданите в главното производство рекламни услуги дали последните имат пряка и непосредствена връзка с последваща доставка, даваща право на приспадане, или при липса на такава — с цялостната икономическа дейност на Amper Metal (като част от неговите общи разходи), или пък посочените услуги са част от разходите за развлечения, които не представляват стриктно разходи за стопанска дейност по смисъла на член 176, първа алинея от Директивата за ДДС.

39      По-специално запитващата юрисдикция следва да прецени дали поставянето на рекламни стикери върху автомобили по време на разглежданото в главното производство автомобилно рали има за цел популяризиране на стоките и услугите, предлагани на пазара от Amper Metal, поради което то би могло да се приеме за част от общите разходи на предприятието, или напротив, направеният по този повод разход не представлява разход за стопанска дейност и няма никаква връзка с икономическата дейност на посоченото предприятие. Както бе посочено в точка 35 от настоящото решение, обстоятелството, че получените от Amper Metal услуги не са довели до увеличение на оборота му, е ирелевантно за целите на въпросната преценка.

40      По изложените съображения следва да се приеме, че член 168, буква а) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице може да приспадне платения ДДС по получена доставка на рекламни услуги, когато такава доставка на услуги подлежи на облагане с ДДС по смисъла на член 2 от Директивата за ДДС и има пряка и непосредствена връзка с една или няколко последващи облагаеми сделки или с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице (като част от неговите общи разходи), без да трябва да се вземе предвид обстоятелството, че фактурираната цена за такива услуги е прекомерна спрямо референтна стойност, определена от националния данъчен орган, или че тези услуги не са довели до увеличение на оборота на това данъчнозадължено лице.

 По съдебните разноски

41      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

Член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице може да приспадне платения данък върху добавената стойност (ДДС) по получена доставка на рекламни услуги, когато такава доставка на услуги подлежи на облагане с ДДС по смисъла на член 2 от Директива 2006/112 и има пряка и непосредствена връзка с една или няколко последващи облагаеми сделки или с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице (като част от неговите общи разходи), без да трябва да се вземе предвид обстоятелството, че фактурираната цена за такива услуги е прекомерна спрямо референтна стойност, определена от националния данъчен орган, или че тези услуги не са довели до увеличение на оборота на това данъчнозадължено лице.

Подписи


*      Език на производството: унгарски.