EU tax law WEB -

11.7.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 266/16

1)

Трябва ли член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директивата за ДДС (1) да се тълкуват в смисъл, че ако данъчният орган констатира по отношение на който и да е член на веригата от плащания нарушение на специалната правна уредба в областта на плащанията, поети по силата на договор, подписан с данъчнозадълженото лице или по силата на споразумения, сключени между членовете на веригата, или нарушение на която и да е друга правна уредба, това нарушение е факт, който сам по себе си е достатъчен от обективна страна, за да се докаже наличието на данъчна измама, дори когато дейността на членовете на веригата е законна във всички аспекти или данъчният орган трябва и в този случай да установи в какво се състои данъчната измама, както и от който от членовете на веригата и чрез какви действия ги е извършил? В този контекст в случай, че се констатира неизпълнение, необходимо ли данъчният орган да разглежда причинно-следствената връзка между неизпълнението на нормативните задължения, регламентиращи икономическата дейност и правото на приспадане на данъчнозадълженото лице, по начин, че единствено при установяване на такава връзка на данъчнозадълженото лице може да бъде отказано правото на приспадане на ДДС?

2)

Може ли предвид посочените членове от директивата за ДДС, както и правото на справедлив съдебен процес, закрепено като общ принцип на правото в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и основните принципи на пропорционалност и правна сигурност, да се изисква от данъчнозадълженото лице, във връзка с общото му задължение за контрол, да проверява дали членовете нагоре по веригата са изпълнили задълженията си, установени в специалната правна уредба за отразяването на фактурираните плащания и изискванията за осъществяване на законна дейност? При утвърдителен отговор, става ли въпрос за непрекъснато задължение на данъчнозадълженото лице за цялото времетраене на правоотношението или евентуално с каква честота следна да го изпълнява?

3)

Трябва ли член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че ако данъчнозадълженото лице установи, че някой член нагоре по веригата не е изпълнил задълженията си, за данъчнозадълженото лице възниква задължение да не упражни правото си приспадане на ДДС, който е заплатил в случая, като в противен случай прилагането на приспадането на ДДС би се квалифицирало като избягване на данъчно облагане?

4)

Трябва ли посочените членове от Директивата за ДДС, във връзка с принципите на правна сигурност и неутралитет на данъка, да се тълкуват в смисъл, че при разглеждането и квалифицирането на елемента измама по веригата, както и при определянето на релевантните факти и оценката на доказателствата в тяхна подкрепа, данъчният орган не може да пренебрегне разпоредбите на специалната правна уредба относно фактурираните плащания, по-специално нормите, регулиращи правата и задълженията на страните?

5)

Съвместима ли е с посочените членове от Директивата за ДДС, както и с правото на справедлив съдебен процес, закрепено като общ принцип на правото в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с основния принцип на правна сигурност, практика на данъчния орган, изразяваща се в това, че вследствие проверка на правото на приспадане във връзка с икономическа операция, осъществена при осъществяване на дейност по предоставяне на услуги, реалното съществуване на посочената икономическа операция, документирано с фактури, договори и други счетоводни документи, може да бъде оспорено въз основа на констатации, направени от проверяващия орган по време на ревизия, на направените по време на ревизията заявления на проверяваните лица, както и свидетелски показания, направени от служители, наети чрез агенции за временна заетост, относно това какво е мнението им за трудовото им правоотношение, каква правна квалификация следва да му бъде дадена и кой смятат, че изпълнява функциите на работодател?

6)

Съвместима ли е с посочените членове от Директивата за ДДС и съвместима ли е с правото на справедлив съдебен процес, закрепено като общ принцип на правото в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с основния принцип на правна сигурност, практика на данъчния орган, изразяваща се в това, че възможността на данъчнозадълженото лице да осъществява икономическата си дейност по начин, който му позволява да намали във възможно най-голяма степен разходите си, се квалифицира като незаконосъобразно упражняване на право и въз основа на това данъчният орган упражнява правомощието си да преквалифицира договор между страни, които преди това не са били договорно обвързани?