EU tax law WEB -

5.9.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 340/21

1)

Когато в съответствие с правото на държавата членка лихвите върху размера на подлежащия на приспадане надвзет ДДС (наричани по-нататък „лихвите по ДДС“), който не е могъл да бъде възстановен поради „условието за платените престации“, се изчисляват чрез прилагане на лихвен процент, който включва безспорно лихвите по кредити на краткосрочния паричен пазар, и е определен в основния лихвен процент на централната банка, увеличен с два процентни пункта, във връзка с периода на деклариране на ДДС, по такъв начин, че тези лихви се начисляват от деня, следващ деня на подаването на формуляра за деклариране на ДДС, в който данъчнозадълженото лице е посочило надвзет ДДС, който трябва да бъде прехвърлен за следващия период на деклариране поради условието за „платените престации“, до последния ден за подаване на следващия формуляр за деклариране на ДДС, следва ли правото на Съюза и по-специално член 183 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“), принципите на ефективност и равностойност, на директен ефект и на пропорционалност, както и решението на Съда от 23 април 2020 г. по съединени дела Sole-Mizo и Dalmandi Mezőgazdasági (C-13/18 и C-126/18) (наричано по-нататък „решение Sole-Mizo и Dalmandi Mezőgazdasági“) да се тълкуват в смисъл, че им противоречи практика на държава членка като разглежданата по настоящото дело, която не позволява, освен лихвите по ДДС, да се плащат лихви, предназначени да компенсират данъчнозадължено лице за обезценяването на въпросната сума поради изтичането на времето от посочения период на деклариране до ефективното плащане на лихвите?

2)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли правото на Съюза, посочено в този въпрос, и решение Sole-Mizo и Dalmandi Mezőgazdasági да се тълкуват в смисъл, че е съвместим с тях фактът, че национална юрисдикция определя приложимия лихвен процент за обезценяването на парите като съвпадащ с процента на инфлация?

3)

Трябва ли правото на Съюза, споменато в първия преюдициален въпрос, и решение Sole-Mizo и Dalmandi Mezőgazdasági да се тълкуват в смисъл, че не допускат практика на държава членка, която при изчисляването на размера на паричното обезценяване взема предвид и факта, че до реализирането на условието за „платените престации“, тоест до плащането на насрещната престация за стоката или услугата, съответното данъчнозадължено лице е имало на свое разположение възнаграждението за престациите и съответния данък, и по този начин отчита, освен регистрирания процент на инфлация за периода на парично обезценяване, колко време данъчнозадълженото лице е било лишено от ДДС (не е могло да поиска неговото възстановяване)?