Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

MAZÁK

представено на 18 септември 2007 година(1)

Дело C-368/06

Cedilac SA

срещу

Ministère de l’Économie, des Finances et de l’Industrie

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal administratif de Lyon (Франция)

„Данъчно облагане — ДДС — Право на приспадане — Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета — Членове 17, 18 и 28, параграф 3, буква г) и параграф 4 — Отмяна от Франция на правилото за „едномесечно отлагане“ — Вземане от държавната хазна — Възстановяване на части“





1.        В своето преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО, препращащата юрисдикция иска от Съда да установи какво тълкуване следва да се даде на членове 17 и 18 и член 28, параграф 3, буква г) и параграф 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа(2) (наричана по-нататък „Шеста директива“).

I –    Релевантното общностно право

2.        Член 17, параграф 1 от Шеста директива гласи, че „[п]равото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.“ [неофициален превод]

3.        Член 18 от Шеста директива, озаглавен „Правила, регулиращи правото на приспадане“, предвижда:

„[…]

2.      Данъчнозадълженото лице извършва приспадането чрез изваждане от общата сума на дължимия данък върху добавената стойност за даден данъчен период на общата сума на данъка, по отношение на който по време на същия данъчен период е възникнало и може да бъде упражнено съгласно разпоредбите на параграф 1 правото на приспадане.

[…]

4.      Когато за даден данъчен период сумата на разрешеното приспадане превишава сумата на дължимия данък, държавите-членки могат или да възстановят надвзетия данък или да прехвърлят разликата към следващия период при условия, които те определят.

[…]“ [неофициален превод]

4.        В дял XVI от Шеста директива член 28 предвижда известен брой преходни разпоредби, които позволяват на държавите-членки по-специално да запазят освободените доставки и дерогациите до евентуалното им премахване. Така член 28, параграф 3, буква г) от Шеста директива предвижда, че по време на преходния период, посочен в член 28, параграф 4, държавите-членки могат „да продължат да прилагат разпоредби, дерогиращи от принципа на незабавното приспадане, установен в член 18, параграф 2, първа алинея“. [неофициален превод]

5.        Член 28, параграф 4 от Шеста директива има следното съдържание: „[п]реходният период е с първоначална продължителност от пет години, считано от 1 януари 1978 г. Най-късно 6 месеца преди изтичането на този период, при необходимост и след това, Съветът прави преглед на положението във връзка с дерогациите, посочени в параграф 3 въз основа на доклад на Комисията и с единодушно решение определя по предложение на Комисията дали някоя или всички тези дерогации да не бъдат отменени.“ [неофициален превод]

II – Релевантното национално право

6.        В съответствие с дерогацията, предвидена в член 28, параграф 3, буква г) от Шеста директива, след нейното влизане в сила Франция продължава да прилага правило, известно като правилото „за едномесечното отлагане“. По силата на правилото за едномесечното отлагане данъчнозадължените лица не разполагат с възможността, противно на изискването на член 17, параграф 1 от Шеста директива, да извършват незабавно приспадане от дължимия от тях данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) на данъка, който те са заплатили върху стоките, които не представляват дълготрайни активи, и върху услугите. Това приспадане може да бъде извършено едва през следващия месец.

7.        С приемането на 22 юни 1993 г. на член 2.-I от Закон № 93-859 за изменение на Закона за финансите за 1993 г.(3) Франция отменя правилото за едномесечното отлагане. Така член 271, параграф 3 от Code général des impôts [Общ данъчен кодекс] (наричан по-нататък „CGI“), въведен с член 2.-I от Закона за изменение на Закона за финансите за 1993 г., предвижда, че данъчнозадължените лица имат право да приспадат вече платения от тях ДДС за стоки и услуги от дължимия от тях ДДС за месеца, през който възниква правото на приспадане.

8.        Освен отмяната на правилото за едномесечното отлагане, с член 2.-I от Закона за изменение на Закона за финансите за 1993 г. в Кодекса се въвежда една преходна разпоредба. Тази разпоредба се съдържа в член 271 A от CGI.

9.        Член 271 A, параграф 1 от CGI предвижда, че данъкоплатците, започнали своята дейност преди 1 юли 1993 г., изваждат от сумата на подлежащия на приспадане ДДС едно „референтно приспадане“. Референтното приспадане по принцип се изчислява въз основа на средната месечна сума на подлежащия на приспадане данък през юли 1993 г. и през единадесетте предходни месеца.

10.      Член 271 A, параграф 2 от CGI предвижда по-специално, че когато сумата на референтното приспадане не може да бъде извадена в пълен размер от подлежащия на приспадане данък, оставащата част се приспада през следващия месец. Ако сумата на приспаднатия данък, получена след изваждане на референтното приспадане, е по-малка от тази на подлежащия на приспадане ДДС за предходния месец, оставащата част от референтното приспадане се пренася в следващите данъчни декларации.

11.      По силата на член 271 A, параграф 3 от CGI сумата на правата на приспадане, които данъчнозадълженото лице не е упражнило съгласно член 271 A, параграф 1 от CGI, като се имат предвид правилата, определени в член 271 A, параграф 2, представлява вземане на данъчнозадълженото лице от държавната хазна. Това вземане не може да бъде нито прехвърляно, нито продавано. То обаче може да бъде предмет на залог или гаранция. Освен това може да бъде прехвърляно при сливане или продажба на предприятие. Относно изплащането на вземането е предвидено по-специално, че то трябва да се извърши в максимален срок от двадесет години.

12.      Член 271 A, параграф 5 от CGI предвижда, че когато сумата на референтното приспадане не надвишава 10 000 FRF, данъкоплатците по принцип не са длъжни да изваждат това приспадане при предвидените в параграф 1 от същия член условия.

13.      Съгласно Декрет № 93-1078 от 14 септември 1993 г.(4), Декрет № 94-296 от 6 април 1994 г.(5) и Декрет № 2002-179 от 13 февруари 2002 г.(6) вземанията, на които данъчнозадължените лица са титуляри на основание член 271 A от CGI, са изплатени по следния начин:

–        през 1993 г. вземанията, чийто размер не е надвишавал 150 000 FRF (22 867,35 EUR), са изплатени в пълен размер. През същата година надвишаващите този размер вземания са изплатени в размер до 25 %, но не по-малко от 150 000 FRF (22 867,35 EUR),

–        през 1994 г. оставащите вземания са записвани в сметките и са изплатени в размер от 10 % от първоначалната им стойност,

–        през всяка следваща година вземанията са изплащани в размер от 5 % от първоначалната им стойност и

–        през 2002 г. предсрочно са изплатени в пълен размер всички оставащи вземания.

14.      Дължимата лихва за разглежданите вземания е била 4,5 % за 1993 г., 1 % за 1994 г. и 0,1 % за всяка следваща година.

III – Главното производство и преюдициалното запитване

15.      На 26 декември 2002 г. дружеството Cedilac SA (наричано по-нататък „жалбоподателя“) отправя искане до френската държава да му бъде изплатена сумата от 1 524 806,62 EUR заедно с лихвите като обезщетение за претърпените от него вреди през периода 1993—2002 г. в резултат на прилагането на мярката, приета с цел да съпътства отмяната на правилото за едномесечно отлагане.

16.      Тъй като Ministre de l’économie, des finances et de l’industrie [министърът на икономиката, на финансите и на индустрията] не отговоря на това искане за обезщетение, което е равностойно на мълчалив отказ на искането, Cedilac обжалва този мълчалив отказ пред Tribunal administratif de Lyon [Административен съд Лион, Франция].

17.      В съответствие с член L.113-1 от Code de justice administrative [Кодекс на административното правосъдие] с решение от 15 ноември 2005 г. Административен съд Лион иска становище от Conseil d’État [Държавен съвет] по въпроса „[с]ъвместима ли е с разпоредбите на член 17 и член 18, [параграф] 4 от [Шеста директива] разпоредбата, приета от Франция с цел да съпътства отмяната на правилото за едномесечно отлагане, установено в член 271 А от [Кодекса] и в последващите декрети за неговото прилагане“.

18.      В становище от 14 юни 2006 г. Conseil d’État приема, че сложността на въпроса оправдава неговото отнасяне като преюдициално запитване до Съда.

19.      С решение от 5 септември 2006 г. Административен съд Лион решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Съвместима ли е с разпоредбите на член 17 и член 18, параграф 4 от [Шеста директива] разпоредбата, приета от Франция с цел да съпътства отмяната на правилото за едномесечно отлагане?“

20.      В своето решение препращащата юрисдикция моли също Съдът да разгледа това запитване по реда на бързото производство на основание член 104а, първа алинея от неговия процедурен правилник „с оглед на броя на вече предявените жалби и значителното финансово отражение върху държавния бюджет [...]“.

21.      С Определение от 25 септември 2006 г. председателят на Съда отхвърля искането за разглеждане по реда на бързото производство.

22.      Жалбоподателят, френското правителство и Комисията представят писмени становища. Не е направено искане за насрочване на съдебно заседание и такова не е проведено.

IV – Основни доводи на страните

23.      Жалбоподателят поддържа, че установената в член 271 А от CGI мярка, приета с цел да съпътства отмяната на правилото за едномесечно отлагане, което представлява пречка за незабавното приспадане на ДДС, противоречи на принципа на неутралитета на режима на ДДС и на членове 17 и 18 от Шеста директива.

24.      Той се основава по-специално на решението на Съда по дело Комисия/Италия(7). В решението си по това дело Съдът е постановил, че като е предвидила възстановяване на надвзет ДДС за определена категория данъчнозадължени лица посредством емитиране на държавни облигации, Италия е нарушила задълженията си по членове 17 и 18 от Шеста директива. В решението си по това дело Съдът е приел, че редът и условията за възстановяване, установени от държавата-членка съгласно член 18, параграф 4 от Шеста директива, трябва да позволяват на данъчнозадълженото лице да възстанови изцяло, при съответните условия, вземането, което произтича от надвнесения ДДС. Според жалбоподателя това налага възстановяването да бъде направено в разумен срок и с плащане в брой или по равностоен начин. При всички случаи приетият метод на възстановяване не трябва да създава никакъв финансов риск за данъчнозадълженото лице.

25.      Освен това жалбоподателят подчертава, че обратно на ситуацията по горепосоченото дело Комисия/Италия, в която емитираните за възстановяване на надвзетия ДДС държавни облигации са се котирали на фондовата борса, по настоящото дело не е било възможно вземанията от държавната хазна да бъдат нито прехвърляни, нито продавани. Още повече, върху вземанията се начислявала незначителна законна лихва и самите данъчнозадължени лица трябвало да понесат почти сигурния риск от тяхното обезценяване за период от двадесет години. Жалбоподателят добавя, че спорната мярка нарушава принципа на равенство между данъчнозадължените лица. В заключение жалбоподателят иска от Съда да даде отрицателен отговор на въпроса, поставен от препращащата юрисдикция.

26.      Френското правителство счита, че поставеният от препращащата юрисдикция въпрос трябва да бъде преформулиран. Франция поддържа, че препращащата юрисдикция всъщност иска да се установи дали мярката, приета с цел да съпътства отмяната на правилото за едномесечно отлагане, противоречи на член 28, параграф 3, буква г) от Шеста директива. Тя счита, че на така преформулирания въпрос следва да се даде отрицателен отговор.

27.      Комисията счита, че в рамките на едно преюдициално запитване Съдът не е длъжен да се произнася върху съответствието на националните разпоредби с общностното право. Компетентни за това са националните юрисдикции, след като евентуално в рамките на преюдициалното производство получат от Съда необходимите уточнения относно обхвата и тълкуването на общностното право.

28.      Според Франция правилото за едномесечно отлагане, което е дерогация от прогласения в член 18, параграф 2 от Шеста директива принцип за незабавно приспадане на ДДС, било разрешено с член 28, параграф 3, буква г) от същата директива. В резултат от отмяната на това правило от юли 1993 г., данъчнозадължените лица можели да упражнят своите права на приспадане, възникнали през юни и юли 1993 г. В резултат на това тази реформа създала тежест за държавния бюджет, оценявана на стойност между 80 милиарда и 100 милиарда FRF. Поради тази причина бил установен механизъм за разсрочване във времето на тази изключителна загуба за държавния бюджет. Франция добавя, че този механизъм не засягал всички данъкоплатци на ДДС. Всъщност съгласно член 271 А, параграф 5 от CGI предприятията, за които сумата на референтното приспадане е по-малка от 10 000 FRF, не са подложени на механизма за разсрочено възстановяване. По този начин 82 % от предприятията не са засегнати от този механизъм.

29.      Франция и Комисията са на мнение, че мярката, приета с цел да съпътства отмяната на правилото за едномесечно отлагане, е съвместима с практиката на Съда по член 28, параграф 3 от Шеста директива. Те считат, че следва да се приложат по аналогия разсъжденията на Съда, изложени в неговото Решение по дело Norbury Developments (8). По тази начин Франция и Комисията поддържат, че след като държава-членка не може да разшири обхвата на съществуваща дерогация по член 28, параграф 3, буква г) от Шеста директива, тя може частично и постепенно да откаже нейното прилагане.

30.      Комисията посочва, че отмяната на правилото за едномесечно отлагане и съпътстващите го мерки, оспорени от жалбоподателя в главното производство, са записани в един и същи законодателен акт. Мерките били предназначени да улеснят преминаването към прилагане на правилата, установени в членове 17 и 18 от Шеста директива, и на правилото за незабавно приспадане на ДДС.

31.      Според Франция и Комисията обстоятелствата в конкретния случай не са същите като тези по делото, приключило с Решение по дело Комисия/Италия(9).

32.      По това дело Съдът заключава, че като извършва възстановяване на надвзетия ДДС чрез емитиране на държавни облигации за определена категория данъчнозадължени лица, кредитори на държавата, Италия не е изпълнила своите задължения по членове 17 и 18 от Шеста директива. В решението по това дело обаче логиката на Съда се основавала на обстоятелството, че за разлика от Франция, в конкретния случай Италия не можела да се позовава на никаква дерогация по Шеста директива.

33.      Комисията добавя, че положението на всички данъчнозадължени лица станало значително по-благоприятно след отмяната на правилото за едномесечно отлагане, независимо от съдържанието на член 271 A от CGI.

V –    Съображения

34.      Препращащата юрисдикция иска от Съда да се произнесе по въпроса дали разпоредбата, приета от Франция с цел да съпътства отмяната на правилото за едномесечно отлагане, е съвместима с член 17 и член 18, параграф 4 от Шеста директива.

35.      Следва да се има предвид, че в рамките на прилагането на член 234 ЕО Съдът не е компетентен да се произнася по въпроса за съответствието на националните разпоредби с общностното право. В замяна на това с оглед на изложените от националния съд данни Съдът може да изведе от текста на формулирания от него въпрос елементи за тълкуването на общностното право(10).

36.      Вследствие на това от текста на въпроса и от разсъждението, стоящо в основата на акта за препращане, стигаме до извода, че препращащата юрисдикция желае да установи дали членове 17 и 18 и член 28, параграф 3, буква г) и параграф 4 от Шеста директива допускат мерки като разглежданата в главното производство мярка.

37.      Според постоянната съдебна практика предвиденото в член 17 и сл. от Шеста директива право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да се ограничава. В частност това право се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени облагаеми доставки(11). Освен това всяко ограничение на правото на приспадане на ДДС има отражение върху равнището на данъчната тежест и трябва да се прилага по сходен начин във всички държави-членки. Вследствие от това тези дерогации са позволени само в изрично предвидените в Шеста директива случаи(12).

38.      Преди влизането в сила на Шеста директива Франция прилага правилото за едномесечно отлагане. Според становищата на страните в съответствие с това правило френските данъкоплатци можели да приспаднат от дължимия от тях ДДС данъка, който са заплатили върху придобитите стоки, едва през месеца, следващ месеца, през който е възникнало правото на приспадане. С изрично изключение, предвидено в член 28, параграф 3, буква г) от Шеста директива, на Франция било позволено да запази правилото за едномесечно отлагане, предшествало тази директива, след нейното влизане в сила.

39.      Изричното изключение, предвидено в член 28, параграф 3, буква г) от Шеста директива все още е в сила на 1 юли 1993 г.(13), когато Франция отменя правилото за едномесечно отлагане и приема преходната мярка, съпътстваща тази отмяна. Ето защо ние считаме, че с приемането на 22 юни 1993 г. на член 2, параграфи I и II от Закона за изменение на Закона за финансите за 1993 г. Франция доброволно е приложила реформата, доколкото общностното право не е задължавало тази държава-членка да се откаже от изключението, от което същата се ползвала по силата на член 28, параграф 3, буква г) от Шеста директива.

40.      От прочита на становището на френското правителство е видно, че вследствие на правилото за едномесечно отлагане държавната хазна е била непрекъснато в положение на длъжник спрямо данъчнозадължените лица. Размерът на вземането варирал всеки месец в зависимост от размера на ДДС, който данъчнозадълженото лице имало право да приспадне за даден месец. Изглежда, че вземането не пораждало плащането на лихви.

41.      Препращащата юрисдикция посочва, че с приемането на Закон № 93 859 за изменение на Закона за финансите за 1993 г. Франция не само отменя правилото за едномесечно отлагане, но и също така установява предвидените в член 271 A от CGI преходни мерки. От прочита на приложимата национална правна уредба е видно, при условие това да бъде проверено от националната юрисдикция, че вследствие на въпросната отмяна данъчнозадължените лица, започнали своята дейност след 1 юли 1993 г., не са били подложени на правилото за едномесечно отлагане и че следователно платеният от тях ДДС е подлежал на незабавно приспадане съгласно установените правила в членове 17 и 18 от Шеста директива.

42.      Франция не се е задоволила обаче с отмяната на правилото за едномесечно отлагане. Всъщност според френското правителство и препращащата юрисдикция неговата отмяна е причинила значителни проблеми на бюджета. Според френското правителство и Комисията тези проблеми били предизвикани от факта, че данъчнозадължените лица, които към 1 юли 1993 г. вече упражнявали своята дейност, по принцип са имали възможността да упражнят през юли 1993 г. своите права на приспадане, възникнали през юни и юли 1993 г. и през следващите месеци можели да извършат незабавно приспадане на ДДС по силата на членове 17 и 18 от Шеста директива.

43.      Препращащата юрисдикция посочва, че мярката, съпътстваща отмяната на правилото за едномесечно отлагане, била извънредна мярка, приета с цел да позволи провеждането на тази данъчна реформа при поносими за държавния бюджет условия. Всъщност, както е видно от становището на френското правителство, сумите, засегнати от отмяната на правилото, изглежда са били твърде значителни(14). Следователно според препращащата юрисдикция член 271 A от CGI бил създаден по такъв начин, че да разсрочи в рамките на няколко години финансовите последици, породени от въпросното отпадане.

44.      Видно от анализа на законодателната уредба, представена от страните в техните становища, член 271 A от CGI е изисквал от данъчнозадължените лица да изчисляват едно референтно приспадане, което по принцип се установявало въз основа на средната месечна сума на ДДС, която те имали право да приспаднат за юли 1993 г. и за единадесетте предходни месеца. Когато референтното приспадане било по-голямо от 10 000 FRF, то се превръщало във вземане от държавната хазна. Според препращащата юрисдикция това вземане пораждало плащането на лихви и трябвало да бъде възстановено на засегнатото данъчнозадължено лице за период от двадесет години, който впоследствие бил намален на десет години. Според френското правителство поради прага от 10 000 FRF мярката, съпътстваща отмяната на правилото за едномесечно отлагане, е засегнала едва около 18 % от данъчнозадължените лица(15).

45.      Жалбоподателят поддържа, че съпътстващата мярка му е попречила да извърши незабавно приспадане на ДДС и че тя противоречала на принципа на неутралитета на ДДС, който изисква да бъде приспаднат всичкият надвнесен ДДС, както и на членове 17 и 18 от Шеста директива. Освен това в своето становище той се позовава в голяма степен на практиката на Съда в горепосоченото Решение по дело Комисия/Италия, по което е постановено, че режим, подобен на въведения от Италия, противоречи на членове 17 и 18 от Директивата.

46.      Според мен, макар и действително да съществуват някои фактически сходства между конкретния случай и делото, приключило с посоченото по-горе Решение Комисия/Италия, съответните им правни уредби са напълно различни. В това последно дело засегнатата държава-членка е възстановила надвзет ДДС чрез емитиране на държавни облигации за някои данъчнозадължени лица. Италианската държава обаче не се е ползвала от дерогация, подобна на тази, от която се е ползвала Френската държава по член 28, параграф 3, буква г) от Шеста директива, и следователно не е можела законосъобразно да се отклони от прилагането на разпоредбите на членове 17 и 18 от Шеста директива, като установява правила, които не позволяват на данъчнозадължените лица да извършат незабавно приспадане на ДДС. Ето защо жалбоподателят не може да се позовава в подкрепа на своите доводи на това дело.

47.      Освен това, макар и да няма никакво съмнение, че по силата на член 28, параграф 3, буква г) от Шеста директива Франция можела да продължи да прилага правилото за едномесечно отлагане след влизането в сила на тази директива, с тази разпоредба обаче не ѝ се разрешавало да приема нова дерогация или да разширява приложното поле на съществуващата дерогация.

48.      Освен това по аналогия на разсъждението на Съда, изложено в Решение по дело Norbury Developments, считаме, че Шеста директива не представлява пречка за държава-членка да стесни приложното поле на дерогация като тази по член 28, параграф 3, буква г) от нея, доколкото отпадането на подобни дерогации представлява целта на член 28, параграф 4 от тази директива(16). В делото Norbury Developments Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия е стеснило приложното поле на данъчно освобождаване, което Шеста директива му е позволявала да запази(17). Съдът приема, че стеснително тълкуване на член 28, параграф 3, буква б) от Шеста директива, според което държава-членка, макар и да може да запази съществуващо освобождаване, не би могла частично да го отмени, би било в противоречие с посочената цел. Според Съда такова тълкуване би довело до негативни последици за еднаквото прилагане на Шеста директива, доколкото една държава-членка може да се окаже принудена да запази едно съществуващо освобождаване, макар и да смята, че едновременно е възможно, уместно и желателно постепенно да прилага предвидения от тази директива режим в съответната област.

49.      В делото, приключило с Решение Комисия/Франция(18), Съдът приема, че доколкото правната уредба на държава-членка изменя приложното поле на освободена доставка, като го стеснява, и с това се доближава до целта на Шеста директива, следва да се счита, че тази правна уредба попада в приложното поле на дерогацията, предвидена в член 17, параграф 6, втора алинея от Шеста директива. В решението по това дело относно иск по член 226 ЕО Съдът приема, че Франция, която стеснява приложното поле на съществуваща освободена доставка, като заменя в дадения случай пълното изключване на частните автомобили от правото на приспадане на ДДС с едно по-ограничено изключване, в рамките на което за автомобилите, предназначени изключително за шофьорски курсове, се разрешава приспадане на ДДС, не е нарушила своите задължения по член 17, параграф 2 от Шеста директива.

50.      От акта за препращане е видно, че за разлика от стесняването на приложното поле на изключването, въведено от френския законодател, по делото, приключило с горепосоченото Решение Комисия/Франция, и което изглежда по-скоро конкретна мярка с точно определени предели, законодателните мерки, съпътстващи отмяната на правилото за едномесечно отлагане, са изключително сложни и доколкото засягат данъчнозадължените лица, те ги засягат в различна степен в зависимост от размера на тяхното референтно приспадане. Вследствие от това, въпреки отпадането на правилото за едномесечно отлагане, считано от 1 юли 1993 г., някои данъчнозадължени лица до 2002 г. продължили да бъдат кредитори по вземания от държавната хазна.

51.      От прочита на становището на Комисията обаче е видно, при условие че националната юрисдикция провери дали това е така, че в резултат на доброволно предприетите от Франция реформи(19), довели до отпадането на правилото за едномесечно отлагане и до мярката, съпътстваща тази отмяна, се стига до постепенно намаляване на последиците от това правило. Освен това изглежда, че последиците от съпътстващата мярка постепенно също са намалели и са окончателно отстранени през 2002 г. Между 1993 г. и 2002 г. този процес изглежда довежда до намаляване на тежестта, понасяна от всички данъчнозадължени лица в резултат от прилагането на правилата в областта на ДДС.

52.      Въз основа на становищата на френското правителство и Комисията можем да се направи извода, че приетата от Франция реформа намалява в продължение на един десетгодишен период съществуващите различия, от една страна, между нейния данъчен режим, произтичащ от правилото за едномесечно отлагане, и от друга страна, членове 17 и 18 от Шеста директива, което по този начин е позволило на тази държава-членка да се съобрази с един от ключовите принципи на Шеста директива, а именно незабавното приспадане на ДДС.

53.      Освен това изглежда, при условие че националната юрисдикция провери дали това е така, че през 1993 г. тези различия вече са напълно отстранени — на първо място по отношение на данъчнозадължените лица, започнали своята дейност след 1 юли 1993 г., на второ място по отношение на тези, за които сумата на референтното приспадане е била по-ниска от 10 000 FRF, и на трето място, по отношение на тези, чието вземане от държавната хазна не е надвишавало 150 000 FRF (22 867,35 EUR). Всъщност от реформата, както тя е представена от страните, произтича, че още през 1993 г., тоест годината, в която реформата е приета, значителна част от референтното приспадане, в конкретния случай 25 %, била възстановена на всички данъчнозадължени лица, засегнати от съпътстващата мярка. През 1994 г. трябвало да бъдат възстановени други 10 % от референтното приспадане. В своя акт за препращане националната юрисдикция посочва също, че върху вземането от държавната хазна са начислявани лихви.

54.      Следователно стигаме до заключението, че членове 17 и 18 и член 8, параграф 3, буква г) и параграф 4 от Шеста директива по принцип допускат мерки като разглежданите в главното производство.

VI – Заключение

55.      С оглед на гореизложеното считам, че Съдът би трябвало да отговори на въпроса, поставен от Административен съд Лион, по следния начин:

Членове 17 и 18 и член 28, параграф 3, буква г) и параграф 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, по принцип допускат мерки като разглежданите в главното производство.

1 – Език на оригиналния текст: английски.

2 – ОВ L 145, 1977 г., стр. 1 .

3 – JORF № 143 от 23 юни 1993 г. г., стр. 8815.

4 – JORF № 214 от 15 септември 1993 г., стр. 12883.

5 – JORF № 89 от16 април 1994 г., стр. 5646.

6 – JORF № 39 от 15 февруари 2002 г., стр. 2968.

7 – Решение от 25 октомври 2001 г. (C-78/00, Recueil, стр. І-8195).

8 – Решение от 29 април 1999 г. (C-136/97, Recueil, стр. I-2491, точка 19).

9 – Вж. бележка под линия 7.

10 – Вж. по аналогия Решение от 14 юли 1971 г. по дело Muller и др. (10/71, Recueil, стр. 723, точка 7).

11 – Вж. Решение от 8 януари 2002 г. по дело Metropol и Stadler (C-409/99, Recueil, стр. I-81, точка 42).

12 – Вж. по-специално Решение от 19 септември 2000 г. по дело Ampafrance и Sanofi (съединени дела C-177/99 и C-181/99, Recueil, стр. I-7013, точка 34 и цитираната съдебна практика).

13 – Въпреки преходният период с първоначална продължителност от пет години, считано от 1 януари 1978 г., предвиден в член 28, параграф 4 от Шеста директива, изключението, формулирано в член 28, параграф 3, буква г) от тази директива, не е отменено от общностния законодател. Макар и това да не е релевантно от гледна точка на хронологията, явно това изключение е било запазено в т.нар. „преработена“ директива относно ДДС (вж. член 372 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

14 – Вж. точка 28 по-горе.

15 – Вж. точка 28 по-горе.

16 – Вж. в този смисъл Решение от 13 юли 2000 г. г. по дело Idéal tourisme (C-36/99, Recueil, стр. I-6049, точка 32) и Решение от 7 декември 2006 г. г. по дело Eurodental (C-240/05, Recueil, стр. I-11479, точка 52).

17 – Точка 20.

18 – Решение от 14 юни 2001 г. г. (C-345/99, Recueil, стр. I-4493).

19 – Вж. точка 39 по-горе.