Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н M. POIARES MADURO

представено на 12 юни 2008 година(1)

Дело C-288/07

The Commissioners of Her Majesty’s Revenue & Customs

срещу

Isle of Wight Council,

Mid-Suffolk District Council,

South Tyneside Metropolitan Borough Council,

West Berkshire District Council

(Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (Chancery Division) (Обединено кралство)

„Данък върху добавената стойност — Дейности, извършвани от публичноправен субект — Платени паркинги — Нарушаване на конкуренцията“





1.        Въпросите, предмет на настоящото преюдициално запитване, се отнасят до тълкуването на член 4, параграф 5, втора алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа(2) (наричана по-нататък „Шеста директива“), който предвижда публичноправните субекти да се разглеждат като данъчнозадължени по данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) лица за дейностите, осъществявани в качеството им на органи на публична власт, доколкото разглеждането им като данъчно незадължени лица би довело до значително нарушаване на конкуренцията. Ето защо от Съда се иска да уточни условията на тази дерогация от прогласеното в първата алинея от същия член правило за разглеждане на публичноправните субекти като данъчно незадължени лица за дейностите, които упражняват като органи на публична власт. С други думи, общностният съдия трябва да уточни водещите критерии за повторното въвеждане на общия принцип за облагане с ДДС на икономическите дейности.

I –    Правна уредба, обстоятелствата по главното производство и преюдициалните въпроси

2.        Главното производство се отнася до стопанисването и управлението на закрити автомобилни паркинги от страна на четири органа на местна власт в Обединено кралство Великобритания и Северна ирландия — Isle of Wight Council, Mid-Suffolk District Council, South Tyneside Metropolitan Borough Council и West Berkshire District Council(3). Частният сектор предлага подобни услуги във всеки от районите, управлявани от органите на местна власт.

3.        В миналото органите на местно самоуправление са третирани като данъчнозадължени лица за ДДС върху приходите, получени от лицата, ползващи това оборудване. ДДС е бил фактуриран на клиентите, а събраният ДДС — впоследствие превеждан на данъчната администрация на Обединеното кралство.

4.        Въпреки това на основание член 4, параграф 5, първа алинея от Шеста директива ответниците в главното производство считат, че имат право да им бъде възстановен заплатеният преди това ДДС, доколкото според този член: „[д]ържавите, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като органи на публична власт, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности или сделки“. [неофициален превод]

5.        В следващите алинеи на член 4, параграф 5 от Шеста директива обаче се предвижда при определени обстоятелства тези органи да продължат да се считат за данъчнозадължени по ДДС лица. Както е посочено:

„Въпреки това, когато се ангажират, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с такива дейности или сделки, те се считат за данъчнозадължени лица по отношение на тези дейности или сделки, при което третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията.

Във всеки случай тези субекти се считат за данъчнозадължени лица във връзка с дейностите, изброени в приложение Г, при условие че същите не се извършват в толкова малък обем, за да бъдат определени като незначителни.

Държавите-членки могат да считат дейностите на такива органи, които са освободени от данък съгласно член 13 или 28, за дейности, които същите извършват в качеството си на органи на публичната власт.“ [неофициален превод]

6.        Тъй като са счели, че не отговарят на условията на различните дерогации от правилото за третиране като данъчно незадължени лица и улеснени от решението по дело Fazenda Pública(4), органите на местно самоуправление са поискали от компетентните данъчни органи (Commissioners of Her Majesty’s Revenue & Customs, жалбоподатели в главното производство) възстановяване на внесения след 2000 г. ДДС. Те приемат в действителност, че считането им за данъчно незадължени лица не води до нарушаване на конкуренцията и a fortiori до нарушаване на конкуренцията в управляваните от тях райони, което да се приеме за значително.

7.        Commissioners отказват да извършат възстановяването. След произнасянето на VAT and Duties Tribunal по жалбата на органите на местна власт срещу това решение, жалбоподателите подават въззивна жалба в High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Обединено кралство), който решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли словосъчетанието „нарушаване на конкуренцията“ да се преценява за всеки отделен публичноправен субект, така че в контекста на настоящото дело то да се тълкува по отношение на района или районите, където посоченият правен субект стопанисва и управлява паркинги, или по отношение на цялата национална територия на държавата-членка?

2)      Какво означава словосъчетанието „би довело до“? По-специално каква степен на вероятност или ниво на сигурност е необходима, за да е изпълнено това условие?

3)      Какво означава думата „значително“? По-специално дали с думата „значително“ се има предвид въздействие върху конкуренцията, което е по-скоро незначително или de minimis, „съществено“ въздействие или „изключително“ въздействие?“

II – Правен анализ

 А –          По първия преюдициален въпрос

8.        С този въпрос препращащата юрисдикция пита по същество дали предвидената в член 4, параграф 5, втора алинея от Шеста директива хипотеза налага да се преценява на местно равнище евентуалното нарушаване на конкуренцията вследствие на третирането като данъчно незадължени лица на публичноправните субекти, които упражняват определени дейности в качеството си на органи на публична власт, като предполага определянето на условията на конкуренция спрямо конкретния пазар, или следва да се преценява единствено с оглед на съответната дейност.

1.      Предварителни бележки по структурата на член 4, параграф 5 от Шеста директива

9.        Отговорът на първия въпрос налага кратко припомняне на структурата на член 4, параграф 5 от Шеста директива. С тази разпоредба е въведено правилото за третиране на публичноправните субекти като данъчно незадължени по ДДС лица, когато действат в качеството си на органи на публична власт. Чрез дерогация от това правило, уредена в член 4, параграф 5, първа алинея от Шеста директива, във втора алинея от същия член въпреки всичко се предвижда задължение за тези органи да внасят ДДС, доколкото необлагането с ДДС на посочените дейности би довело до значително нарушаване на конкуренцията. Това общо изключение, от друга страна, е допълнено с трета алинея, която определя дейностите, по отношение на които публичноправните субекти се считат за данъчнозадължени за ДДС лица, независимо че ги упражняват в качеството си на органи на публична власт. Въпреки това ако тези дейности са незначителни, държавите-членки могат, ако желаят, да ги изключат от приложното поле на ДДС.

10.      Различните алинеи на член 4, параграф 5 от Шеста директива следователно са тясно свързани. Така например прилагането на втора алинея от тази разпоредба предполага попадане в приложното поле, посочено в първа алинея. Съдът тълкува тази разпоредба в смисъл, че поставя две кумулативни условия за третирането като данъчно незадължено лице. От една страна, тези дейности трябва да се упражняват от публичноправен субект, а от друга страна, публичноправният субект трябва да упражнява дейностите в качеството си на орган на публична власт. По-нататък се уточнява, че с посочените дейности се имат предвид дейностите, които тези субекти упражняват в рамките на специалния за тях правен режим, с изключение на дейностите, които те упражняват при същите правни условия като частните икономически оператори(5).

11.      На това основание и подобно на становището на Комисията на Европейските общности е възможно в дадения случай да се изразят съмнения относно едновременното изпълнение на посочените условия за предоставянето под наем на места за паркиране от органите на местна власт. По-точно, не е ясно дали отдаването под наем на места за паркиране се подчинява на правния режим, характерен за публичноправните субекти. Въпреки това, тъй като националният съд a quo не е поставил този въпрос пред Съда и доколкото проверката за изпълнението на посочените условия се извършва от националната юрисдикция(6), не е необходимо този проблем да бъде разглеждан по-нататък.

2.      Тълкуването на член 4, параграф 5, втора алинея от Шеста директива

12.      Както беше посочено по-горе, с основния въпрос, поставен в настоящото дело, Съдът се приканва да се произнесе по подхода, който следва да се възприеме при преценката дали е налице посоченото в член 4, параграф 5, втора алинея от Шеста Директива значително нарушаване на конкуренцията, с който член се прави дерогация от предвиденото в първа алинея от посочения член третиране като данъчно незадължени лица на публичноправните субекти, действащи в качеството на органи на публична власт.

13.      По този въпрос между страните има различия. Докато ответниците в главното производство и италианското правителство пледират в подкрепа на конкурентноправен подход, което предполага конкретно и предварително проучване на съответния пазар с цел да бъде установено дали посочената дейност следва да бъде облагана с ДДС, жалбоподателите в главното производство от своя страна изразяват предпочитание към данъчноправния подход, основаващ се на съответната дейност. Обединеното кралство набляга освен това на трудността при прилагане на критериите за конкуренция в областта на данъците. Ирландия прави опит да сближи тези позиции, като приема, че тези възможности подлежат на преценката на държавите-членки.

14.      Както ще бъде посочено по-долу, трябва да се предпочете данъчноправният подход. В действителност, въведената с Шеста директива данъчна система цели да наложи ДДС върху всички икономически дейности. Така например член 2 от Шеста директива гласи, че „с данък върху добавената стойност се облагат: 1. доставките на стоки и услуги, извършени възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, 2. Вносът на стоки“. Единствено по силата на дерогация от общото правило определени дейности са извадени от приложното поле на ДДС. В този контекст член 4, параграф 5, първа алинея от Шеста директива гласи, че не подлежат на облагане дейностите, извършвани от публичноправен субект, действащ в качеството си на орган на публична власт. В замяна на това дори и да са изпълнени условията на дерогиране от данъчно облагане, общностният законодател е намерил за необходимо в трета алинея от този член да запази в сила облагането по отношение на някои от тези дейности. Доколкото член 4, параграф 5 от Шеста директива във всичките си алинеи касае едни и същи субекти, действащи в качеството си на органи на публична власт, единственото оправдание за проведеното в различните алинеи разграничаване за данъчни цели на дадените дейности почива само върху съществената разлика между тези дейности. Това положение е потвърдено от Съда, който изтъква, че повторното въвеждане на облагането, предвидено в член 4, параграф 5, трета алинея от Шеста директива, цели да гарантира „че определени категории стопански дейности, чиято значимост следва от техния предмет, не избягват облагането с ДДС“(7).

15.      В действителност причината за предвидената в член 4, параграф 5 от Шеста директива дерогация от режима на ДДС на икономическите дейности почива на обикновената презумпция, че дейностите, извършвани от публичноправните субекти като органи на публична власт, са по естеството си регулативни и свързани с упражняването на правомощия на публична власт. При тези обстоятелства необлагането с ДДС на тези дейности няма потенциално антиконкурентно действие спрямо дейностите, упражнявани в частния сектор, доколкото по принцип тяхното извършване се поема само или почти само от публичния сектор. По този начин е спазен данъчният неутралитет.

16.      Въпреки това тази презумпция си остава обикновена. Доколкото определението за публичноправни субекти, действащи в качеството си на органи на публична власт, почива на общностни критерии, но зависи и от вътрешната организация на всяка държава-членка, голяма е вероятността някои от тези дейности, извършвани от посочените публичноправни субекти, да са възложени и на частния сектор. Дейности, които по естеството си са основно икономически, могат всъщност да изпълнят условията на изключението, предвидено в член 4, параграф 5, първа алинея от Шеста директива, доколкото националната правна уредба поставя публичноправния субект в рамките на „специалeн за него правен режим“, като съгласно практиката на Съда специфичността на подобен режим води до квалифицирането на дейността като упражнявана в качеството на орган на публична власт. Изключването обаче на такива в основната си част икономически дейности може да доведе до нарушаване на конкуренцията, доколкото посочените дейности са или могат да бъдат като цяло извършвани успоредно на или дори основно от частния сектор. Отсъствието на данъчно облагане тогава би довело до отклонение от системата на ДДС, която почива пред всичко на принципа на данъчeн неутралитет.

17.      Общностният законодател е възнамерявал да предотврати преди всичко тази хипотеза, като е предвидил в член 4, параграф 5, трета алинея от Шеста директива облагането с ДДС на определени дейности, изброени изрично в приложение Г към Директивата. Посочените дейности съответстват на далекосъобщителните услуги; снабдяването с вода, газ, електроенергия и топлинна енергия; превоза на стоки; предоставянето на пристанищни и летищни услуги; пътническия превоз; доставката на нови стоки, произведени за продажба; сделките, извършвани от интервенционни земеделски агенции по отношение на земеделски продукти в съответствие с регламентите относно общата организация на пазара на тези продукти; организирането на търговски панаири и изложби; складирането; дейностите на органи за търговска реклама; дейностите на туристически агенти; дейностите на ведомствени магазини, кооперации и столове на промишлени предприятия и подобни институции и дейностите на радио- и телевизионните организации, различни от посочените в член 13, буква А, параграф 1, буква р) от Шеста директива. От прочита на тази алинея ясно се установява, че облагането се прилага независимо от наличието на действителна или потенциална конкуренция на равнище на съответния местен пазар, на който тези дейности могат да се упражняват също така и от публичноправни субекти в рамките на специалeн за тях правен режим. От значение е единствено естеството на дадената дейност.

18.      Следователно член 4, параграф 5, втора алинея от Шеста директива, който в съответствие с трета алинея от същия член въвежда дерогация от правилото за необлагане с данък, следва да бъде тълкуван като съответен на логиката на трета алинея, а именно: завръщане към принципа за облагане с ДДС на икономическите дейности.

19.      В този контекст критерият за нарушаване на конкуренцията се налага с единствената цел да помогне на компетентните национални органи да определят кои дейности подлежат на облагане с ДДС и кои — не. Понятието за нарушаване на конкуренцията се прилага не като принцип за регулиране на особени икономически отношения като картелни споразумения или злоупотреба с господстващо положение, а като поясняващ критерий, който държавите-членки да ползват при въвеждането на режима на ДДС, за да могат да определят упражняването на кои дейности трябва да бъде облагано с ДДС(8). Този критерий е съобразен с общностната данъчна политика, която в съответствие с принципа на данъчна неутралност цели да подчини всички икономически дейности на облагане с данък върху добавената стойност.

20.      От друга страна, единствено този подход позволява гарантирането на принципа на опростяване, свързан с необходимостта от правна сигурност при събирането на данъка. Тези принципи биха били силно засегнати, ако се анализира отделно по всеки конкретен случай конкурентното положение на съответния пазар. Освен това в същото време възприетият подход има предимството да избегне административните разходи, които са особено тежки за компетентните национални органи.

21.      Така член 4, параграф 5, втора алинея от Шеста директива ДДС трябва да бъде тълкуван в смисъл, че в рамките на предоставената им за транспониране на този член(9) свобода на преценка държавите-членки определят в зависимост от естеството на конкретните дейности дали е налице опасност от нарушаване на конкуренцията, ако упражняващите ги в качеството си на органи на публична власт публичноправни субекти бъдат третирани като данъчно незадължени лица.

 Б –     По втория преюдициален въпрос

22.      С втория си въпрос националната юрисдикция иска да се установи какъв е обхватът на израза „би довело до значително нарушаване на конкуренцията“, използван в член 4, параграф 5, втора алинея от Шеста директива. Тя би желала да разбере дали този израз включва само действителната конкуренция или обхваща и потенциалната конкуренция.

23.      Вземането предвид на потенциалната конкуренция следва логически от тълкуването, направено в рамките на първия въпрос. В действителност, доколкото се налага разбирането за преценка според дейността, конкурентното положение на даден местен пазар е без особено значение

24.      Преди всичко, Съдът вече е уточнявал, че член 4, параграф 5, втора алинея от Шеста директива „по този начин отчита положението, при което в рамките на специалния за тях правен режим публичноправните субекти упражняват дейности, които могат да бъдат извършвани в конкуренция с тях от частни лица, подчинени на частноправен режим или въз основа на административни концесии, за да гарантира данъчния неутралитет, който е основна цел на Шеста директива“(10). Следователно ако би трябвало да се вземе предвид само действителната конкуренция, данъчният неутралитет не би бил защитен, тъй като само действителната конкуренция изключва отчитането на последващото навлизане, в определен срок или непосредствено след това на дадени частни оператори, които при всички положения ще бъдат данъчнозадължени за ДДС. При тези условия обаче ясно се вижда, че третирането като данъчно незадължени лица на публичноправните оператори, упражняващи същата дейност като частните оператори, данъчнозадължени по ДДС, може да доведе до значително нарушаване на конкуренцията.

25.      От друга страна, както подчертава генералният адвокат Kokott „[д]ори в момента никой конкурент да не предлага конкурентни престации, облагаеми с ДДС, рискът от нарушаване на конкуренцията е съвсем реален. В действителност е възможно и неблагоприятното изходно положение само по себе си да разубеди потенциалните конкуренти да навлязат на пазара […].“(11)

26.      Следователно и в съответствие със становището на Комисията, изразът „би довело до“ следва да бъде разглеждан като включващ както действителната, така и потенциалната конкуренция, при условие последната да е реална.

 В –     По третия преюдициален въпрос

27.      Третият въпрос на националната юрисдикция засяга смисъла на израза „значително нарушаване на конкуренцията“(12). Дали този израз има предвид въздействие върху конкуренцията, което да не е незначително или единствено „изключително“ въздействие, надхвърлящо нарушаването, което естествено би възникнало в резултат от съвместното съществуване на пазара на данъчнозадължени и данъчно незадължени доставчици?

28.      Трябва да призная, че първата ми мисъл беше да отговоря „нито едното, нито другото“. Несъмнено избирането на думата „значително“ е израз на волята на законодателя и предполага нарушаване на конкуренцията, което е достатъчно повече от незначително, но без да е изключително. Ето защо отговорът, който би могъл да се даде на този въпрос, напомня коментара на Бърнард Шоу, съгласно който „няма по-труден въпрос от този, чийто отговор е очевиден“. [свободен превод]

29.      В действителност при замяна на една дума с друга съществува риск за избора на точно съответстващ израз. Струва ми се по-уместно за начало да определим границите при тълкуването на определени понятия, на които всъщност при общо и абстрактно тълкуване може да се придаде всякакъв смисъл. Те придобиват пълното и цялостното си значение едва в момента на уточняването им в съответствие с конкретния случай и с оглед на целите на текста, в който са включени. В тази посока и в настоящия контекст, тълкуването на понятието „значително“ следва да отчита границите на преценката, предоставена на държавите-членки с Шеста директива, за да определят какво включва този израз в контекста на прилагането му(13).

30.      От друга страна, много често тълкуването на такова понятие може да бъде дадено само по пътя на изключването, като се изтъква по-скоро какво не представлява, отколкото какво представлява. На това основание и както се подчертава по-горе, алинеите на член 4, параграф 5 са тясно свързани, така че тълкуването на една от тях не може да се отклонява от валидното за всяка от тях. По този начин възприемането само на прерогативите на публична власт, за да квалифицираме дейността като такава, упражнявана от орган на публична власт, е достатъчно, за да изключи наличието на всяко нарушаване на конкуренцията по-специално с частните оператори, което би довело до лишаване от полезно действие на член 4, параграф 5, втора алинея от Шеста директива. По същия начин изключването от приложното поле на ДДС на субектите, действащи като органи на публична власт, само по себе си не може да бъде разглеждано като водещо до нарушаване на конкуренцията, оправдаващо облагането с ДДС по силата на член 4, параграф 5, втора алинея от Шеста директива. В действителност само значителното нарушаване на конкуренцията би следвало да доведе до заплащането на данък от страна на субекта, действащ като орган на публична власт, или би бил лишен от полезно действие член 4, параграф 5, първа алинея от Шеста директива. Всяко друго тълкуване носи риска от включването на практически всички дейности или сделки, извършвани от орган на публична власт, действащ като такъв, в приложното поле на дерогацията от правилото за третиране на тези субекти като данъчно незадължени лица.

31.      Думата „значително“ налага нарушаването на конкуренцията, без да е незначително или изключително, да е несвойствено. Всяко друго доуточняване на понятието е възможно единствено с оглед дадения случай и при съобразяване с целите на Шеста директива, които бяха посочени в първата част от настоящото заключение. Ето защо по тази точка следва да се приеме, че тълкуването на това понятие е предоставено на преценката на държавите-членки, доколкото може да му се придаде смисъл единствено в контекста на прилагането му, стига посоченото тълкуване да е в съответствие с посочените вече цели на Шеста директива.

III – Заключение

32.      Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените преюдициални въпроси по следния начин:

„1)      Член 4, параграф 5, втора алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, следва да се тълкува в смисъл, че в рамките на преценката, предоставена им при транспонирането на тази разпоредба, държавите-членки трябва да определят дали е налице опасност от нарушаване на конкуренцията с оглед на дадените дейности, ако публичноправните субекти, които ги упражняват в качеството си на държавни органи, се третират като данъчно незадължени за ДДС лица.

2)      Изразът „би довело до“ следва да бъде разбиран като включващ не само ефективната конкуренция, но и потенциалната конкуренция, при условие че тя е реална.

3)      Думата „значително“ предполага, без да е незначително или изключително, нарушаването на конкуренцията да е несвойствено. Тълкуването на такова понятие попада в рамките на преценката на държавите-членки, доколкото то придобива смисъл само в контекста на прилагането му, стига това тълкуване да отговаря на посочените цели на Директива 77/388.“

1 – Език на оригиналния текст: френски.

2 – ОВ L 145, стр. 1. Тази директива е претърпяла множество последващи изменения, последното от които с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година (ОВ L 347, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), която възпроизвежда буквално в член 13, параграф 1, втора алинея разпоредбите на член 4, параграф 5, втора алинея от Шеста директива. Така също посоченото в член 4, трета алинея приложение Г става приложение І към Директива 2006/112.

3 – Наричани по-нататък „органи на местна власт“ или „ответниците по главното производство“.

4 – Решение от 14 декември 2000 г. (С-446/98, Recueil, стр. І-11435).

5 – Решение по дело Fazenda Pública, посочено по-горе (точки 16 и 17).

6 – Решение от 17 октомври 1989 г. по дело Comune di Carpaneto Piacentino и др. „Carpaneto I“ (231/87 и 129/88, Recueil, стр. 3233, точка 16) и Решение по дело Fazenda Pública, посочено по-горе (точкa 23).

7 – Решение по дело Carpaneto I, посочено по-горе (точка 26). Курсивът e мой.

8 – Вж. в този смисъл и позицията на генералния адвокат Mischo в точки 14 и 15 от заключението по дело Comune di Carpaneto Piacentino и др., „Carpaneto II“ (Решение от 15 май 1990 г. по дело С-4/89, Recueil, стр. І-1869).

9 – В потвърждение на свободата на преценка, предоставена на държавите-членки, вж. по-специално посочените по-горе Решения по дело „Carpaneto I“ (точка 23), по дело „Carpaneto II“ (точка 13) и по дело Fazenda Pública (точки 31 и 32). Уместно е също така да се уточни, че свободата на преценка, предоставена на държавите-членки например в рамките на член 4, параграф 5, втора алинея от Шеста директива, е по-широка, отколкото при транспонирането на трета алинея, в която дейностите, които по принцип подлежат на облагане, са предварително определени от общностния законодател.

10 – Решение по дело „Carpaneto I“, посочено по-горе (точка 22). Преследваната от тази алинея цел за данъчен неутралитет се потвърждава постоянно, вж. по-скорошното Решение от 8 юни 2006 г. по дело Feuerbestattungsverein Halle (С-430/04, Recueil, стр. І-4999, точка 24).

11 – Точка 131 от заключението по дело Hutchison 3G и др., по което е постановено Решение от 26 юни 2007 г. (С-369/04, Recueil, стр. І-5247).

12 – Курсивът е мой.

13 За подобни мотиви вж. по-специално Решение от 27 юни 2000 г. по дело Océano Grupo Editorial и Salvat Editores (С-240/98 до С-244/98, Recueil, стр. І-4941, точка 25 и сл.).