Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н P. MENGOZZI

представено на 17 юни 2010 година(1)

Дело C-20/09

Европейска комисия

срещу

Португалска република

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Допустимост — Запазване на последиците от неизпълнението на задължения — Свободно движение на капитали — Член 56 ЕО и член 40 от Споразумението за ЕИП — Държавни ценни книжа — Преференциално данъчно третиране“





I –    Въведение

1.        В настоящото дело Европейската комисия сезира Съда с иск по член 226 ЕО, с който да се установи, че като е предвидила във връзка с узаконяването на положението на данъчнозадължените лица преференциално данъчно третиране само за издадените от португалската държава ценни книжа, Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 56 ЕО и по член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“).

II – Правна уредба

2.        Особеният режим за узаконяване на положението на данъчнозадължените лица (Regime Excepcional de Regularização Tributária de elementos patrimoniais que não se encontrem no território português, наричан по-нататък „ОРУП“) е приет от Събранието на Републиката със Закон №°39-A/2005 от 29 юли 2005 г., публикуван на същата дата в Diário da República(2).

3.        ОРУП се въвежда с цел борба с данъчните измами и с избягването на данъци чрез установяването на ограничена във времето мярка за стимулиране, насочена към неизправните данъчнозадължени физически лица, така че те доброволно да узаконят данъчното си положение, що се отнася до дължащата се на пропуск или измама липса на декларация за намиращи се в чужбина доходи и имущество, подлежащи на облагане.

4.        За да се постигне тази цел, член 1 от ОРУП се прилага по отношение на имущество, представляващо депозити, депозитни сертификати, ценни книжа и други финансови инструменти, които не се намират на португалска територия. Във връзка с ОРУП имуществото се облага с обща ставка от 5 % върху стойността му, посочена в декларацията за узаконяване на положението на данъчнозадължените лица в съответствие с членове 2 и 5 от ОРУП.

5.        Съгласно член 6, параграф 1 от ОРУП тази обща ставка от 5 % се намалява наполовина, ако имуществото представлява издадени от португалската държава ценни книжа. Намалена ставка се прилага също така и за друго имущество, ако стойността му е реинвестирана в издадени от португалската държава ценни книжа най-късно към датата на подаване на декларацията за узаконяване на положението на данъчнозадължените лица в съответствие с член 6, параграф 2 от ОРУП.

6.        За да се ползват обаче от предвидената в член 6, параграф 1 от ОРУП намалена ставка от 2,5 %, издадените от португалската държава ценни книжа трябва да останат собственост на декларатора най-малко в продължение на три години, считано от датата на подаване на декларацията за узаконяване на положението на данъчнозадължените лица, независимо от датата на тяхното придобиване, в съответствие с член 6, параграф 4 от ОРУП. Съгласно член 6, параграф 5 от ОРУП при неспазване на този минимален срок на притежаване се заплаща разликата до размера на сумата, която би се дължала при прилагането на общата ставка от 5 %.

7.        ОРУП прекратява действието си на 31 декември 2005 г.

III – Досъдебна процедура

8.        В резултат на оплакване преди прекратяването на действието на ОРУП на 19 декември 2005 г. Комисията отправя до Португалската република официално уведомително писмо. В това писмо тя преценява, че Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 56 ЕО и по член 40 от Споразумението за ЕИП, доколкото прилагала по-благоприятна ставка за узаконяване на положението на данъчнозадължените лица по отношение на имущество, представляващо издадени от португалската държава ценни книжа, или по отношение на стойността на реинвестирано в такива ценни книжа имущество, в сравнение с узаконяването на положението на данъчнозадължените лица по отношение на имущество, което не е инвестирано в издадени от португалската държава ценни книжа най-късно към датата на подаване на декларацията за узаконяване на положението на данъчнозадължените лица.

9.        На 27 февруари 2006 г. португалското правителство отговаря на официалното уведомително писмо. Преди всичко португалското правителство поддържа, че изложените от Комисията твърдения за нарушение не отговарят на настоящото положение, тъй като според него твърдяното неизпълнение на произтичащите от член 56 ЕО и от член 40 от Споразумението за ЕИП задължения вече не съществува. Освен това португалското правителство смята, че ОРУП не нарушава общностното право. Във всеки случай спорният правен режим бил обоснован поради съображения от общ интерес, а за борба с избягването на данъци и данъчните измами.

10.      Тъй като не е удовлетворена от този отговор, на 11 май 2007 г. Комисията изпраща мотивирано становище в съответствие с член 226 ЕО, с което приканва Португалската република да се съобрази със задълженията си по член 56 ЕО и член 40 от Споразумението за ЕИП в двумесечен срок, считано от получаване на посоченото становище.

11.      Португалското правителство поддържа позицията си, изложена в отговор на официалното уведомително писмо.

IV – Производство пред Съда и искания на страните

12.      При тези условия с искова молба, депозирана в секретариата на Съда на 15 януари 2009 г., Комисията предявява настоящия иск.

13.      Комисията иска от Съда:

–        да установи, че като е предвидила във връзка с узаконяването на положението на данъчнозадължените лица по силата на Закон № 39-A/2005 преференциално данъчно третиране само за издадените от португалската държава ценни книжа Португалската република е нарушила задълженията си по член 56 ЕО и по член 40 от Споразумението за ЕИП;

–        да осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.

14.      Португалската република иска от Съда да отхвърли иска и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

15.      Страните са изслушани в съдебното заседание, състояло се на 11 май 2010 г.

V –    Правни съображения

 А –      По допустимостта на иска

1.      Доводи на страните

16.      В своя защита Португалската република посочва, че искът бил недопустим на две основания. На първо място, тя изтъква, че иск за установяване на неизпълнение на задължения не би трябвало да се приема за допустим, когато твърдяното нарушение е преустановено много преди определения в мотивираното становище срок (в конкретния случай повече от година и половина), тъй като действието на Закон № 39-A/2005 е преустановено на 31 декември 2005 г. Ето защо искът бил недопустим поради липса на предмет. На второ място, според ответната държава членка предметът на неизпълнението на задължения, посочен в мотивираното становище, не съвпадал с този в официалното уведомително писмо. Всъщност Комисията обяснила единствено в мотивираното становище, че твърдяното неизпълнение на задължения се дължало не както било посочено в официалното уведомително писмо на преференциалното третиране на издадените от португалската държава ценни книжа в сравнение с останалото имущество, а само в сравнение с издадените от други държави членки ценни книжа.

17.      Комисията отхвърля всички тези доводи и поддържа, че искът е напълно допустим. Що се отнася до предмета на иска, Комисията уточнява, че все още съществувал правен интерес от продължаване на производството. Тя поддържа, че в настоящото дело, обратно на съдебната практика, на която се позовава португалското правителство(3), била действала своевременно, което позволявало Съдът да постанови a contrario, че настоящият иск е допустим. Освен това последиците от ОРУП се запазвали, тъй като лицата, които не са могли да се възползват от по-благоприятното данъчно третиране, оставали в по-неблагоприятно финансово положение в сравнение с тези, които са имали тази възможност. В съдебното заседание Комисията добавя, че за последиците от спорния закон свидетелствало още и задължението на данъчнозадължените лица, притежаващи издадени от португалската държава ценни книжа, които искат да се възползват от ставката (за узаконяване) от 2,5 %, да запазят тези ценни книжа в продължение на не по-малко от три години от подаването на данъчната си декларация за узаконяване в съответствие с член 6, параграф 4 от ОРУП. Що се отнася до твърдяното несъответствие между официалното уведомително писмо и мотивираното становище, изложеното в мотивираното становище твърдение за нарушение било само уточнение на посоченото в официалното уведомително писмо. Това твърдение за нарушение вече задължително се съдържало в официалното уведомително писмо. Ето защо изобщо не ставало въпрос за изменение на първоначално посоченото твърдение за нарушение.

2.      Съображения

 a)     По второто възражение за липса на процесуална предпоставка, изведено от несъответствието между официалното уведомително писмо и мотивираното становище

18.      В самото начало смятам, че второто възражение на Португалската република за липса на процесуална предпоставка, изведено от несъответствието между официалното уведомително писмо и мотивираното становище, безспорно трябва да се отхвърли.

19.      В това отношение следва да се напомни разликата между тези два акта в досъдебната процедура. Съгласно практиката на Съда посоченото в член 226 ЕО мотивирано становище трябва да съдържа последователно и подробно изложение на съображенията, довели Комисията до убеждението, че съответната държава не е изпълнила едно от задълженията си по Договора за ЕО. Обратно, за официалното уведомително писмо не може да се прилагат толкова строги изисквания за точност, тъй като то по необходимост е само първоначално кратко изложение на твърденията за нарушения. Следователно нищо не пречи на Комисията да изложи подробно в мотивираното становище твърденията за нарушения, които вече е изтъкнала по-общо в официалното уведомително писмо(4).

20.      В случая Комисията не оспорва, че докато официалното уведомително писмо сравнява преференциалното третиране на издадените от португалската държава държавни ценни книжа по отношение на всяко друго имущество, мотивираното становище от своя страна има за цел единствено да съпостави посочените ценни книжа с издадените от други държави членки държавни ценни книжа.

21.      Все пак това не променя обстоятелството, че понятието за имущество е по-общо отколкото това за държавни ценни книжа и задължително обхваща последното. Поради това издаденото в настоящия случай мотивирано становище представлява само уточнение на изложените в официалното уведомително писмо твърдения за нарушение и дори напълно законосъобразно ограничаване на предмета на неизпълнението на задължения(5). По този начин предметът на неизпълнението на задължения не е изменен с мотивираното становище, а е посочен по-подробно и дори ограничен по смисъла на цитираната по-горе в точка 19 от настоящото заключение съдебна практика.

 б)     По първото възражение за липса на процесуална предпоставка, изведено от липсата на настоящо нарушение на Договора и на Споразумението за ЕИП.

22.      Произнасянето по първото възражение за липса на процесуална предпоставка според мен поставя повече затруднения и налага преглед на съдебната практика по въпроса за допустимостта на иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен срещу временни национални мерки, проблематика, която отчасти вече съм разгледал в заключенията си по дело Комисия/Гърция(6) и по дело Комисия/Германия(7).

23.      Бих искал да напомня, че в рамките на предвиденото в член 226 ЕО производство задачата на Комисията ѝ позволява именно да поиска установяването на евентуални неизпълнения на задълженията, произтичащи от общностното право, с оглед преустановяването им(8).

24.      Освен това в съответствие с член 226 ЕО и съгласно съдебната практика наличието на неизпълнение на задължения от държава членка трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на срока, даден в мотивираното становище(9). Както вече е отбелязал генералният адвокат Lenz по дело Комисия/Италия(10), липсва какъвто и да е правен интерес Съдът да установи нарушение на Договора, ако то междувременно е преустановено преди изтичането на дадения в издаденото от Комисията мотивирано становище срок(11).

25.      Това се налага, разбира се, когато преустановяването на твърдяното нарушение на общностното право се дължи на намесата на съответната държава членка в съответствие с мотивираното становище.

26.      Ето защо Съдът е отхвърлил като недопустим иска за неизпълнение на задължения, предявен срещу съответната държава членка, затова че е приела множество законодателни мерки, които след проверката от Съда въз основа на обясненията на страните са се оказали отменени преди изтичането на дадения в мотивираното становище на Комисията срок(12).

27.      Случаят по настоящото дело обаче не е такъв. В действителност разпоредбите на ОРУП не са формално отменени и Португалската република не е предприела действия, за да се съобрази с мотивираното становище преди изтичането на предоставения в него срок.

28.      В случая няма съмнение, че Закон № 39-A/2005 е преустановил действието си на 31 декември 2005 г. или много преди края на определения в издаденото на 11 май 2007 г. мотивирано становище срок.

29.      Поради това следва да се провери дали, както поддържа Комисията, към датата на която е изтекъл този срок, твърдяното нарушение на член 56 ЕО и член 40 от Споразумението за ЕИП е продължавало да поражда последици.

30.      В това отношение практиката на Съда не изглежда еднозначна и се различава в зависимост от съответните отрасли, като в някои решения се изисква спорните разпоредби да продължават да пораждат последици, докато в други — това условие дори не се обсъжда.

31.      Сред последните внимание заслужават решенията, постановени в областта на риболовните квоти, с които няколко иска за установяване на неизпълнение на задължения са приети за допустими, макар Комисията да е започнала досъдебните процедури дълго след края на спорните годишни риболовни сезони(13). По-специално в дело Комисия/Франция, посочено по-горе, Френската република прави възражение за недопустимост на иска за установяване на неизпълнение на задължения на основание, че този иск се отнася до риболовни сезони отпреди повече от десет години, поради което тя вече не може да направи нищо, за да отстрани неизпълнението(14).

32.      В отговор на тези доводи Съдът напомня най-напред, че Комисията не е длъжна да доказва наличието на правен интерес, по-нататък, че тя трябва да прецени целесъобразността от предявяване на иск срещу държава членка, и по-специално да избере момента, в който да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения, и накрая, че Комисията не е длъжна да спазва определен срок за предявяване на иск в рамките на член 226 ЕО(15).

33.      Следва да се отбележи, че поради това Съдът дори не проверява дали твърдяното нарушение продължава да съществува към датата на изтичане на определения в мотивираното становище срок, въпреки че това всъщност е възражението на Френската република срещу допустимостта на иска. Вместо това разсъжденията на Съда се основават единствено на посочените в предходната точка от настоящото заключение три довода.

34.      Тези разсъждения обаче не отговарят по подходящ начин на направеното от Френската република възражение за липса на процесуална предпоставка за допустимост на иска, изведено по същество от това, че неизпълнението на задължения, в което тя се упреква, вече не е настоящо.

35.      Всъщност най-напред както безспорно признатата свобода на преценка на Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение, така и липсата на каквото и да е задължение за нея да докаже правен интерес, по никакъв начин не се припокриват с въпросите, свързани с наличието на настоящо неизпълнение на задължения или със запазването на неговите правни последици в случай на точно определено нарушение на общностното право; докато наличието на предоставена на Комисията свобода на преценка и липсата на задължение за доказване на правен интерес се отнасят до субективните права на Комисията, съществуването на нарушение към датата на изтичането на определения в мотивираното становище срок е обективно условие за допустимост, което трябва да се установи предварително от Съда, ако е необходимо, и служебно(16). Освен това съдебната практика, която изисква доказването на правен интерес от страна на Комисията в рамките на иск за установяване на неизпълнение на задължения, се прилага само когато твърдяното нарушение е отстранено след изтичането на определения в мотивираното становище срок(17), а не преди това.

36.      По-нататък направените от Съда в точка 24 от Решение от 1 февруари 2001 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, позовавания на Решение по дело Комисия/Германия(18) и Решение по дело Комисия/Италия(19), за да се обоснове свободата на преценка, с която разполага Комисията по отношение на избора на момента, в който да предяви иска за установяване на неизпълнение на задължения, ми се струват неотносими.

37.      В цитираните от Съда Решение по дело Комисия/Германия и Решение по дело Комисия/Италия, посочени по-горе, направените от ответните държави членки възражения за липсата на процесуална предпоставка са твърде различни от тези, на които се позовава френското правителство в делото, по което е постановено Решение от 1 февруари 2001 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе. В първото дело германското правителство оспорва допустимостта на иска, като твърди, че е в ход съобразяване с мотивираното становище, че предявяването на иска нарушава принципа на оправданите правни очаквания и съвпада по време с преговори в Съвета на Европейския съюз(20). Във второто решение Италианската република се позовава по-специално на нарушение на правото на защита, като твърди, че Комисията погрешно е започнала второ производство за установяване на нарушение, което по същество съдържа същите твърдения за нарушение като тези, изложени в по-рано предявен срещу нея иск за установяване на нарушение(21). Дори обаче при изложените по-горе обстоятелства да са разбираеми разсъжденията на Съда, основани на съществуването на свобода на преценка на Комисията по отношение на избора на момента, в който да се предяви искът за неизпълнение на задължения, такива разсъждения не могат да се приложат и спрямо положение, при което, както в посоченото по-горе Решение от 1 февруари 2001 г. по дело Комисия/Франция, направеното от ответната държава възражение за недопустимост се отнася до продължаването на нарушение на Договора към момента на изтичане на определения в мотивираното становище срок.

38.      Поради това смятам, че в конкретния случай не е подходящо да се следва разгледаната по-горе тенденция в съдебната практика, отнасяща се до риболовните квоти(22).

39.      За сметка на това предлагам Съдът да се ръководи от впрочем по-богатата, установена в други области практика, съгласно която Съдът преценява допустимостта на иска за установяване на неизпълнение на задължения, като разглежда въпроса дали към датата на предоставения срок за съобразяване с мотивираното становище твърдяното нарушение на общностното право, което привидно е преустановено, продължава да поражда последици.

40.      Първоначално тази съдебна практика се установява в областта на обществените поръчки. Така Съдът обявява исковете на Комисията за установяване на неизпълнение на задължения за допустими, когато договорите, за които се твърди, че са сключени в нарушение на съответните разпоредби на вторичното общностно право, не са изцяло изпълнени към датата на изтичането на определения в мотивираното становище срок и следователно продължават да пораждат последици(23). Обратно, исковете за установяване на неизпълнение на задължения са приети за недопустими, когато тези договори вече изцяло са изчерпали действието си(24) или когато национално постановление, с което се разрешава възлагането на обществени поръчки в случаи, които не са предвидени в директивите „за обществените поръчки“ е изчерпало „всички свои юридически последици“(25).

41.      Тази тенденция в съдебната практика се разпростира също така и по отношение на други области.

42.      Ето защо Съдът се позовава на цитираните по-горе решения при проверката на допустимостта на иск за установяване на неизпълнение на задължения, от една страна(26), във връзка с транспонирането на Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда(27), и от друга страна(28), във връзка със спазването на разпоредбите на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна(29).

43.      Неотдавна Съдът приложи тази практика и в Решение от 6 декември 2007 г. по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, което се отнася до нарушение на свободата на установяване на психотерапевтите в Германия(30).

44.      Предмет на разглеждане в това дело е съвместимостта с член 43 ЕО на национални преходни разпоредби, които предвиждат единствено за психотерапевтите, които са упражнявали своята дейност в дадена област в Германия в рамките на германските здравноосигурителни каси за определен период, възможността да упражняват дейността си по договор със здравноосигурителна каса и отказват да предоставят тази възможност на психотерапевтите, които са упражнявали дейността си през същия период извън Германия в рамките на здравноосигурителните каси на друга държава членка. Германското правителство оспорва наличието на настоящо нарушение на свободата на установяване, доколкото Комисията е издала мотивираното становище повече от две години след преустановяване на действието на преходните разпоредби.

45.      В отговор на това възражение за липсата на процесуална предпоставка Съдът, след като отбелязва, че следва да провери в съответствие с практиката дали към края на определения в мотивираното становище срок „спорната правна уредба продължава да поражда последици“(31), установява, че невъзможността за психотерапевтите, които не са упражнявали дейността си през разглеждания период в Германия, да се ползват от спорните преходни разпоредби не е ограничена във времето, има постоянен характер, и по-конкретно продължава към момента на изтичане на определения в мотивираното становище срок(32). Поради това той отхвърля направеното от германското правителство възражение за липсата на процесуална предпоставка, като пояснява, че спорните преходни разпоредби са продължавали да пораждат последици към релевантната за преценка на допустимостта на иска за установяване на неизпълнение на задължения дата(33).

46.      Тази съдебна практика ми се струва последователна и в съответствие с целта на член 226 ЕО, която се състои в това на държавите членки да се даде възможност да се съобразят с мотивираното становище и като цяло с техните задължения, произтичащи от общностното право към момента на изтичането на определения в това становище срок(34). Държава членка би могла обаче да се възползва от такова положение само ако към определената в мотивираното становище дата съществува реална възможност за тази държава да преустанови твърдяното неизпълнение на задължения, включително и последиците от него, като промени поведението си lato sensu.

47.      Поради това смятам, че в съответствие с тази тенденция в съдебната практика в конкретния случай следва да се провери дали ОРУП е продължавал да поражда последици след изтичането на определения в мотивираното становище срок.

48.      В това отношение следва да се напомни, че Закон № 39-A/2005 преустановява действието си на 31 декември 2005 г., докато определеният в мотивираното становище срок за съобразяване с него изтича през юли 2007 г.

49.      Следва да се отбележи също така, че съгласно член 6, параграф 4 от ОРУП издадените от португалската държава държавни ценни книжа, притежавани от ползващи се от разглеждания преференциален режим местни за Португалия данъчнозадължени лица, трябва да останат собственост на декларатора най-малко в продължение на три години, считано от датата на подаване на декларацията за узаконяване на положението му, независимо от датата на тяхното придобиване, като в противен случай деклараторът трябва да заплати разликата между преференциалната и общата ставка. Освен това в съответствие с член 5, параграф 2 от ОРУП декларацията за узаконяване на положението на данъчнозадължените лица трябва да се подаде до 16 декември 2005 г. Следователно ползването на преференциалното третиране може да се осъществи изцяло само след изтичането на тригодишния срок от подаването на декларацията за узаконяване на положението на данъчнозадължените лица, тоест не по-рано от края на юли 2008 г. и не по-късно от 16 декември 2008 г.

50.      Оттук следва съвсем ясно, че ОРУП продължава да поражда последици през юли 2007 г., а именно към момента на изтичането на определения в мотивираното становище срок. Освен това към тази дата Португалската република все още разполага с реалната възможност да се съобрази с мотивираното становище, като например възстанови единна ставка, приложима за всички държавни ценни книжа, издадени от държавите членки и от страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), договарящи страни по Споразумението за ЕИП.

51.      Обстоятелството, че ОРУП все още поражда последици след преустановяване на действието на Закон № 39-A/2005 изглежда се потвърждава от предоставената на португалската данъчна администрация възможност да прилага общата ставка от 5 % спрямо данъчнозадължените лица, които прехвърлят издадените от португалската държава държавни ценни книжа през тригодишния период, посочен в член 6, параграф 4 от ОРУП. Всъщност тази обусловена от прехвърлянето на въпросните ценни книжа възможност в известен смисъл е позволявала на португалската данъчна администрация да смекчи, макар и по конкретен и ограничен начин, последиците от твърдяното неизпълнение на задължения след 31 декември 2005 г., като възстанови в определени случаи равното третиране между данъчнозадължените лица в зависимост от това дали те са притежавали ценни книжа, издадени от португалската държава или от други държави членки (или от страни от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), договарящи страни по Споразумението за ЕИП). Следователно самото съществуване на тази възможност за намеса на португалската данъчна администрация дълго след 31 декември 2005 г., която все още е настояща към момента на изтичането на предоставения за съобразяване с мотивираното становище срок, според мен се явява в подкрепа на факта, че ползването от преференциалното данъчно третиране не е изцяло осъществено към датата на преустановяване на Закон № 39-A/2005.

52.      Накрая ми се струва, че не трябва да се приеме изложеният от Португалската република в съдебното заседание довод, според който по същество неизпълнението на задължения, в което тя се упреква, не обхващало тригодишния срок, свързан със запазването на издадените от Португалската република ценни книжа, доколкото Комисията само поискала Португалската република да разпростре преференциалното третиране и по отношение на притежателите на ценни книжа, издадени от държави членки, различни от Португалия, при положение че наложеният на данъчнозадължените лица, притежаващи издадени от португалската държава държавни ценни книжа, срок за запазване на ценните книжа не представлявал предимство, а неблагоприятна последица за посочените данъчнозадължени лица.

53.      Независимо от това дали срокът за запазване на разглежданите ценни книжа представлява предимство за съответните данъчнозадължени лица, доводът на Португалската република е неотносим при разглеждането на въпроса дали Закон № 39-A/2005 е изчерпал всички свои последици преди изтичането на определения в мотивираното становище срок с оглед на проверката за допустимост на иска. Освен това твърдяното неизпълнение на задължения се отнася именно за този закон в неговата цялост, следователно без да се изключва член 6, параграфи 4 и 5 от ОРУП.

54.      Бих искал да напомня също така, че производството за установяване на неизпълнение на задължения е обективно и има за цел да се установи неизпълнение на задължения, произтичащи от Договора. Следователно то не разрешава на Комисията да наложи на държава членка да възприеме дадено поведение. Ето защо според мен Португалската република не би могла да привежда довода, че със започнатото срещу нея производство Комисията само искала от нея да разпростре предвиденото за притежателите на издадени от португалската държава държавни ценни книжа преференциално третиране и по отношение на притежателите на такива ценни книжа, издадени от другите държави членки. В конкретния случай не е било възможно Португалската република да не е наясно с това, че Комисията може само да я прикани да преустанови констатираното в досъдебната процедура неравно третиране, което според нея нарушава разпоредбите на Договора. Следователно Португалската република е разполагала с достатъчно широка свобода на преценка, за да промени поведението, в което се упреква в мотивираното становище, така че да възстанови равното третиране, за което се твърди, че е нарушено, включително и след преустановяване на действието на Закон № 39-A/2005 в периода, в който той продължава да поражда последици(35).

55.      При тези обстоятелства предлагам на Съда да отхвърли възражението на Португалската република за липсата на процесуална предпоставка и поради това да обяви настоящия иск за допустим.

 в)     При условията на евентуалност по своевременното предявяване на иска на Комисията

56.      Ако Съдът все пак не възприеме предложението за обявяване на настоящия иск за допустим с довода, че ОРУП е продължил да поражда последици при изтичане на определения в мотивираното становище срок, той ще трябва да се произнесе по твърдението на Комисията, според която било достатъчно да се установи, че тя е предявила иска си своевременно, за да се приеме, че той е допустим.

57.      В това отношение по аргумент a contrario Комисията се позовава на Решение от 31 март 1992 г. по дело Комисия/Италия, посочено по-горе(36), постановено в областта на възлагането на обществените поръчки, в което Съдът приема за недопустим иск за установяване на неизпълнение на задължения, по-специално с мотива, че от една страна, Комисията не била действала своевременно, за да предотврати посредством производствата, които са на нейно разположение, последиците от твърдяното неизпълнение, и от друга страна, че тази институция дори не се е позовала на обстоятелства, които биха ѝ попречили да приключи досъдебната процедура по член 226 от Договора, преди да бъде преустановено неизпълнението(37).

58.      Следователно Комисията твърди, че тъй като в случая е действала своевременно, предявеният от нея иск трябва да бъде приет за допустим.

59.      Ако считам, че поддържаната от Комисията теза трябва да бъде възприета, то това е именно защото положението в настоящото дело съответства точно на хипотезата, разгледана от мен в точка 54 от заключението ми по дело Комисия/Германия, посочено по-горе(38).

60.      Както изтъквам по същество в тази точка от посоченото по-горе заключение обстоятелството, че иск за установяване на неизпълнение на задължения е предявен след преустановяване на действието на национална мярка, която също така е спряла да поражда последици, не е пречка Съдът да приеме за допустим иск за установяване на неизпълнение на задължения срещу такава мярка, ако се окаже, че Комисията не е разполагала с реално време да доведе докрай етапите на досъдебната процедура преди това преустановяване. Да се приеме недопустимостта на иска в този случай всъщност би означавало да се възнагради „консумирането“ на твърдяното неизпълнение, когато Комисията не е могла да предприеме действия преди преустановяването му и да предотврати настъпването на неговите последици a fortiori, когато Комисията е направила всичко възможно, за да действа своевременно.

61.      В случая, доколкото от една страна, ОРУП е бил в сила само около пет месеца, и от друга страна, Комисията е отправила официалното уведомително писмо още преди преустановяването на действието на Закон № 39-A/2005, според мен тя е действала своевременно.

62.      Що се отнася до първия аспект, възможно е, разбира се, чисто хипотетично да се предположи, както поддържа Португалската република в съдебното заседание, че Комисията е могла да проведе цялата досъдебна процедура в петмесечния срок, предхождащ преустановяването на действието на Закон № 39-A/2005.

63.      При все това е известно също така, че съгласно съдебната практика Комисията е длъжна да предостави на държавите членки разумен срок, за да отговорят на официалното уведомително писмо и да се съобразят с мотивираното становище и че преценката за това дали този срок е разумен трябва да се направи в зависимост от всички обстоятелства в конкретния случай. Ето защо Съдът е приел, че много кратки срокове могат да бъдат обосновани в особени случаи, по-специално когато е необходимо спешно да се отстрани неизпълнение на задължения или когато съответната държава членка е напълно наясно с позицията на Комисията много преди началото на процедурата(39).

64.      Все пак предвид ограничеността на твърдяното неизпълнение и факта, че Комисията е уведомена за приемането на спорния закон едва през септември 2005 г., трудно е да се допусне, че настоящото дело би могло да отговори на условията на тази съдебна практика, установена във връзка с дела по деликатни и сериозни въпроси като отказа на френските власти да прекратят забраната за внос на говеждо месо от Великобритания(40) или възлагането на значителни обществени поръчки на територията на държава членка(41).

65.      Що се отнася до втория аспект, държа да отбележа, че положението в разглеждания случай ясно се различава в това отношение от онова в основата на дело Комисия/Германия, посочено по-горе(42), при което Комисията започва досъдебната процедура близо две години след преустановяване на действието на преходните разпоредби(43).

66.      С оглед на тези обстоятелства считам, че искът би следвало да се обяви за допустим само поради съображението, че Комисията е действала своевременно.

 Б –      По същество

 1.      Доводи на страните

67.      Комисията смята, че разпоредбите на ОРУП представляват ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член 56 ЕО и на член 40 от Споразумението за ЕИП. Според нея ползващите се от ОРУП данъчнозадължени лица били разубедени да запазят узаконеното си имущество под форма, различна от издадените от португалската държава държавни ценни книжа. При все това Комисията изобщо не оспорва, че държавните ценни книжа биха могли да се ползват от по-благоприятно третиране, а особеният проблем в конкретния случай се състоял в това дали национална разпоредба може да поставя в по-благоприятно положение издадените само от една държава членка държавни ценни книжа. Така Комисията е на мнение, че прилагането на намалена данъчна ставка само за узаконеното имущество, представляващо издадени от португалската държава държавни ценни книжа, е дискриминационно ограничение на движението на капитали.

68.      Като се основава на Решение по дело Verkooijen(44), Комисията приема, че не съществува никаква обективна причина, обосноваваща разликата между преференциалната ставка от 2,5 % и общата ставка от 5 %, доколкото положението на данъчнозадължените лица било еднакво. Освен това нито докладите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)(45), на които се позовава португалското правителство в писмената си защита, нито Директива 2003/48/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 година относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания(46) позволявали да се обоснове преференциалното третиране, предоставено на издадените от португалската държава държавни ценни книжа.

69.      Португалското правителство смята, че ако искът се приеме за допустим, предвиденото единствено за държавните ценни книжа, издадени от португалската държава, преференциално третиране в рамките на ОРУП било обосновано по силата на член 58, параграф 1, буква б) ЕО. Във връзка с това обосноваването с оглед на общ интерес се състояло в борбата с избягването на данъци и данъчните измами.

70.      В подкрепа на своята теза португалското правителство се позовава на Директива 2003/48. Тъй като в последната се допуска този вид разграничение за издадените от публичен орган прехвърляеми дългови ценни книжа, при приемането на ОРУП било счетено също така за законосъобразно да се предостави преференциално третиране на притежателите на издадените от португалската държава ценни книжа.

71.      Освен това според португалското правителство посочените по-горе доклади на ОИСР задължавали държавите членки, които са договарящи страни в тази организация, да приемат мерки, чиято цел е да насърчат доброволното узаконяване на положението на данъчнозадължените лица, които като влагали средства в чужбина, укривали доходи, облагаеми в държавата, за която са местни лица.

72.      Накрая, като напомня, че целта на ОРУП била да се узакони положението на данъчнозадължените лица по отношение на имуществото, за което е избегнато плащането на данъци в Португалия, португалското правителство счита, че спорният правен режим е законосъобразен. Всъщност разглежданият данък действително функционирал като „цена на узаконяването“ на положението на данъчнозадължените лица. Този данък бил вид компенсаторно обезщетение за погасяването на дължимите на португалската държава данъчни задължения за разглежданото имущество.

73.      Ето защо тази функция по обезщетяване обосновавала предвиждането на по-ниска цена за издадените от португалската държава държавни ценни книжа, за разлика от режима на ценните книжа на всяка друга държава членка, тъй като в рамките на ОРУП чрез погасяването на съответните данъчни задължения се държало сметка за данъчните постъпления на тази държава членка.

 2.     Съображения

 a)     По наличието на ограничение на свободното движение на капитали

74.      Както Съдът вече се е произнасял, наложени от държава членка мерки, които са от естество да разубедят местните лица да сключват заеми или да инвестират в други държави членки, представляват ограничения върху движението на капитали по смисъла на член 56 ЕО(47).

75.      Както Комисията обобщава в случая, без това да се оспорва от Португалската република, данъчнозадължените лица, притежаващи издадени от португалската държава държавни ценни книжа, са могли да се ползват от предвиденото в член 6, параграф 1 от ОРУП преференциално данъчно третиране в сравнение с данъчнозадължените лица, притежаващи държавни ценни книжа, издадени от други държави членки.

76.      Всъщност, докато последните е трябвало да заплащат данък при обща ставка от 5 % върху стойността на имуществото, посочено в декларацията им за узаконяване в съответствие с ОРУП, данъчнозадължените лица, инвестирали в издадени от португалската държава държавни ценни книжа, са дължали само данък при намалена ставка от 2,5 %.

77.      Такова преференциално третиране е могло да разубеди съответните данъчнозадължени лица да притежават държавни ценни книжа, издадени от други държави членки, тъй като по силата на ОРУП за последните се е прилагала по-неблагоприятна ставка от 5 %.

78.      От изложеното по-горе следва, че спорната мярка несъмнено представлява ограничение по смисъла на член 56, параграф 1 ЕО.

79.      Доколкото неизпълнението на задължения се отнася също така до данъчното третиране на държавни ценни книжа, издадени от държавите от ЕАСТ, договарящи страни по Споразумението за ЕИП, такова междинно заключение се налага и по отношение на член 40 от същото Споразумение, чийто правен обхват по същество е идентичен на този на член 56, параграф 1 ЕО(48).

 б)     По обосноваването на ограничението на свободното движение на капитали

80.      От постоянната съдебна практика следва, че като основен принцип на Договора свободното движение на капитали може да се ограничава от национална правна уредба само ако тя е обоснована от едно от посочените в член 58 ЕО съображения или от императивни съображения от общ интерес доколкото не съществува общностна мярка за хармонизация, предвиждаща мерки, необходими за осигуряване на защитата на тези интереси(49).

81.      При липсата на такава общностна хармонизация всяка държава членка следва да определи равнището, на което смята да осигури защитата на тези законни интереси, както и начина, по който да го постигне, при спазване на Договора, и по-специално на принципа на пропорционалност, според който приетите мерки трябва да са в състояние да гарантират постигането на преследваната от тях цел и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане(50).

82.      В случая португалското правителство посочва най-напред, че Директива 2003/48 могла да обоснове разлика в третирането между издадените от публичен орган прехвърлими дългови ценни книжа и такива ценни книжа, издадени от частни лица.

83.      Без да се налага подробно разглеждане на разпоредбите на Директива 2003/48, за мен тези доводи изобщо не са убедителни.

84.      Всъщност, дори и да предположим, че посочената директива установява посочената от португалското правителство разлика, това не означава, че се обосновава разлика в третирането на ценни книжа от същия вид, а именно в конкретния случай на издадените от други държави членки държавни ценни книжа. Такъв е обаче упрекът, отправен от Комисията, която, както бе отбелязано в точка 21 от настоящото заключение, ограничава предмета на спора във фазата на мотивираното становище до разликата в данъчното третиране в Португалия между издадените от Португалската република държавни ценни книжа и тези, издадени от другите държави членки (както и от страните от ЕАСТ, договарящи страни по Споразумението за ЕИП), а не до разликата в данъчното третиране между издадените от португалската държава държавни ценни книжа и всяко друго имущество.

85.      Следователно Директива 2003/48 не може да послужи за пример при обосноваване на разглежданите ограничения на свободното движение на капитали в настоящото дело.

86.      Ето защо остава да се провери дали, както по-нататък твърди португалското правителство, борбата с избягването на данъци и с данъчните измами би обосновала посочените ограничения.

87.      Наистина съгласно практиката на Съда посочената цел е в състояние да обоснове ограничение на свободното движение на капитали(51). Все пак въпросните ограничения, в случая тези произтичащи от прилагането на ОРУП, трябва да представляват необходими мерки, за да се попречи съответно на избягването на данъци и на данъчните измами(52).

88.      Струва ми се, че ОРУП не може да се разглежда като такава мярка.

89.      В това отношение португалското правителство изобщо не е обяснило или a fortiori доказало, че съществуващата разлика в данъчната ставка за издадените от португалската държава държавни ценни книжа, и за тези, издадени от други държави членки, е необходима с оглед постигането на преследваната от него цел от общ интерес, при положение че останалите правила на ОРУП, приложими за желаещите да узаконят положението си данъчнозадължени лица, се прилагат независимо от мястото, където са инвестирани капиталите. Всъщност обясненията, изведени от това, че разликата в данъчната ставка по същество е обоснована от по-значителното компенсаторно обезщетение за узаконените инвестиции, свързани с държавни ценни книжа, издадени от други държави членки, според мен се свеждат до опит за обосноваване на мярка, ограничаваща свободното движение на капитали, с преследването на чисто икономическа цел, а именно компенсирането на загубата на данъчни постъпления от държавата членка. Съгласно практиката на Съда обаче съображение от икономическо естество със сигурност не може да обоснове мярка, която противоречи на член 56, параграф 1 ЕО(53). Ако в съответствие с ОРУП всички данъчнозадължени лица, до които той се отнася, се приканват да узаконят положението си във връзка с неизплатения в Португалия данък, изобщо не виждам защо в хипотезата на избягване на данъци само тези, които са инвестирали в държавни ценни книжа на португалската държава, трябва да се ползват от преференциално третиране.

90.      Накрая според мен в разглеждания случай не може да се направи позоваване на посочените в точка 68 от настоящото заключение доклади на ОИСР. Тези доклади не позволяват на държавите — членки на Европейския съюз, да ограничават свободите на движение. Освен това твърде съмнително е такива, несъдържащи никакво юридическо задължение, доклади да могат като цяло да доведат до налагането на определено поведение на държавите членки.

91.      Според мен от изложеното по-горе следва, че ОРУП представлява предвидено в член 56 ЕО ограничение на свободното движение на капитали, което не може да бъде обосновано поради изложените от португалското правителство съображения.

92.      Считам, че същият извод се налага и що се отнася до твърдението за нарушение на член 40 от Споразумението за ЕИП.

93.      Всъщност, като се има предвид на първо място, че разглежданото положение засяга също така и държавните ценни книжа, издадени от държавите от ЕАСТ, договарящи страни по Споразумението за ЕИП, и на второ място, че Португалската република не е привела конкретни доводи, изведени от различния юридически контекст, в който се вписват ограниченията на движението на капитали между държавите членки и трети страни в сравнение с упражняването на свободното движение на капитали в Общността(54), които доводи евентуално биха могли да обосноват предвиденото в ОРУП преференциално данъчно третиране, това третиране нарушава също така и член 40 от Споразумението за ЕИП, без да може да бъде обосновано от целта за борба с избягването на данъци и данъчните измами.

94.      Поради това предлагам Съдът да уважи иска на Комисията за установяване на неизпълнение на задължения.

VI – По съдебните разноски

95.      В съответствие с член 69, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

96.      Като се има предвид, че предлагам на Съда да уважи иска и че Комисията е направила искане ответната държава да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, считам, че последните трябва да бъдат поставени в тежест на Португалската република.

VII – Заключение

97.      Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да се произнесе както следва:

–        да установи, че като е предвидила във връзка с узаконяването на положението на данъчнозадължените лица по силата на Закон №°39-A/2005 от 29 юли 2005 г. преференциално данъчно третиране само за издадените от португалската държава държавни ценни книжа Португалската република не е изпълнила задълженията си по член 56 ЕО и по член 40 от Споразумението за европейско икономическо пространство (ЕИП) и

–        да осъди Португалската република да заплати съдебните разноски.

1 –      Език на оригиналния текст: френски.

2 – Diário da República I, серия A, №°145.

3 – Решение от 31 март 1992 г. по дело Комисия/Италия (C-362/90, Recueil, стр. I-2353).

4 –      Вж. в това отношение Решение от 31 януари 1984 г. по дело Комисия/Ирландия (74/82, Recueil, стр. 317, точка 20), Решение от 28 март 1985 г. по дело Комисия/Италия (274/83, Recueil, стр. 1077, точка 21), Решение от 17 септември 1996 г. по дело Комисия/Италия (C-289/94, Recueil, стр. I-4405, точка 16) и Решение от 6 ноември 2003 г. по дело Комисия/Испания (C-358/01, Recueil, стр. I-13145, точка 29).

5 –      Вж. в този смисъл Решение от 9 ноември 1999 г. по дело Комисия/Италия (C-365/97, Recueil, стр. I-7773, точка 25) и Решение от 18 май 2006 г. по дело Комисия/Испания (C-221/04, Recueil, стр. I-4515, точка 33).

6 –      Заключение, представено във връзка с Решение от 11 октомври 2007 г. (C-237/05, Сборник, стр. I-8203).

7 –      Заключение, представено във връзка с Решение от 6 декември 2007 г. (C-456/05, Сборник, стр. I-10517).

8 –      Вж. Решение от 1 февруари 2001 г. по дело Комисия/Франция (C-333/99, Recueil, стр. I-1025, точка 23), Решение от 2 юни 2005 г. по дело Комисия/Гърция (C-394/02, Recueil, стр. I-4713, точки 14 и 15) и Решение от 8 декември 2005 г. по дело Комисия/Люксембург (C-33/04, Recueil, стр. I-10629, точка 65).

9 –      Вж. по-специално Решение от 6 март 2008 г. по дело Комисия/Испания (C-196/07, непубликувано в Сборника, точка 25), Решение от 11 януари 2007 г. по дело Комисия/Ирландия (C-183/05, Сборник, стр. I-137, точка 17) и Решение от 13 април 2000 г. по дело Комисия/Люксембург (C-348/99, Recueil, стр. I-2917, точка 8).

10 –      Заключение, представено във връзка с Решение от 31 март 1992 г., посочено по-горе.

11 –      Вж. точка 11 от посоченото заключение.

12 –      Вж. Решение от 15 януари 2002 г. по дело Комисия/Италия (C-439/99, Recueil, стр. I-305, точки 15?17). В случая е ставало дума за частична недопустимост, доколкото искът за установяване на неизпълнение е бил насочен срещу два местни закона относно панаирите, изложбите в зали и пазарите.

13 – Вж. по-специално посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Франция (точки 22?26), Решение от 25 април 2002 г. по дело Комисия/Франция (C-418/00 и C-419/00, Recueil, стр. I-3969, точки 28?30) и Решение от 21 юли 2005 г. по дело Комисия/Белгия (C-149/03, непубликувано в Recueil). Следва да се отбележи, че в последното дело Съдът дори не разглежда допустимостта на предявения почти две години след последния спорен риболовен сезон иск за установяване на неизпълнение на задължения.

14 – Вж. точка 22 от Решение от 1 февруари 2001 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе.

15 – Вж. точки 23?25 от решението.

16 – Така в Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, Съдът съвсем правилно разглежда възражението за липса на процесуална предпоставка, изведено от липсата на настоящо нарушение на Договора, независимо и преди възражението, изведено от липсата на правен интерес на Комисията.

17 – Вж. Решение от 9 юли 1970 г. по дело Комисия/Франция (26/69, Recueil, стр. 565, точки 2?13) и точка 12 от заключението на генералния адвокат Lenz във връзка с Решение от 31март 1992 г. по дело Комисия/Италия, посочено по-горе.

18 – Решение от 1 юни 1994 г. (C-317/92, Recueil, стр. I-2039).

19 –      Решение от 18 юни 1998 г. (C-35/96, Recueil, стр. I-3851).

20 –      Решение от 1 юни 1994 г. по дело Комисия/Германия, посочено по-горе (точка 2).

21 –      Вж. посоченото по-горе Решение от 18 юни 1998 г. по дело Комисия/Италия (точки 21?31).

22 –      Във всеки случай, ако Съдът реши да се основава на такъв подход в съдебната практика в разглежданото дело, искът за установяване на неизпълнение на задължения ще бъде допустим, тъй като този подход не изисква да се докаже наличието на нарушение в края на определения в мотивираното становище срок.

23 –      Вж. по-специално Решение от 28 октомври 1999 г. по дело Комисия/Австрия (C-328/96, Recueil, стр. I-7479, точки 42?44), Решение от 10 април 2003 г. по дело Комисия/Германия (C-20/01 и C-28/01, Recueil, стр. I-3609, точки 32?37), Решение от 9 септември 2004 г. по дело Комисия/Германия (C-125/03, непубликувано в Сборника, точки 12 и 13), Решение от 4 октомври 2007 г. по дело Комисия/Италия (C-217/06, непубликувано в Сборника, точка 21) и Решение от 2 юни 2006 г. по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе (точки 18 и 19).

24 –      Вж. Решение от 11 октомври 2007 г. по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе (точки 29?35).

25 –      Вж. Решение от 27 октомври 2005 г. по дело Комисия/Италия (C-525/03, Recueil, стр. I-9405, точки 15 и 16).

26 –      Решение от 4 май 2006 г. по дело Комисия/Обединено кралство (C-508/03, Recueil, стр. I-3969, точка 73), в което Съдът се позовава на Решение от 31 март 1992 г. по дело Комисия/Италия, посочено по-горе.

27 –      ОВ L 175, стр. 40, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174.

28 –      Решение от 18 май 2006 г. по дело Комисия/Испания, посочено по-горе (точки 23?26), в което Съдът се позовава на посочените по-горе Решение от 31 март 1992 г. по дело Комисия/Италия и Решение от 27 октомври 2005 г. по дело Комисия/Италия.

29 –      ОВ L 206, стр. 7, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109.

30 –      Решение от 6 декември 2007 г., посочено по-горе.

31 –      Точка 16 от посоченото по-горе Решение от 6 декември 2007 г. В тази точка Съдът се позовава на три решения, постановени в областта на възлагането на обществените поръчки, по-специално посочените по-горе Решение от 10 април 2003 г. по дело Комисия/Германия, Решение от 9 септември 2004 г. по дело Комисия/Германия и Решение от 27 октомври 2005 г. по дело Комисия/Италия.

32 –      Точка 18 от решението.

33 –      Точка 20 от решението.

34 –      Вж. в този смисъл Решение от 13 декември 2001 г. по дело Комисия/Франция (C-1/00, Recueil, стр. I-9989, точка 64).

35 – Фактът, че в разпоредителната част на мотивираното становище държавата членка се упреква за това, че е запазила преференциално третиране само за притежателите на издадени от португалската държава ценни книжа, за мен не изглежда решаващ. Всъщност в рамките на производството за установяване на неизпълнение на задължения Комисията не разполага с правомощието да задължи държава членка да възприеме определено поведение спрямо местните за нея лица във вътрешнодържавно положение. Ето защо тя не е могла да оспори избора на португалския законодател да предостави ставка от 2,5 % на притежателите на издадени от португалската държава ценни книжа, които желаят да узаконят данъчното си положение. За сметка на това, като изхожда от тази предпоставка, тя е поканила тази държава членка да осигури предвиденото в разпоредбите на Договора равно третиране. Това изобщо не означава, че за да постигне тази цел и за да се съобрази с мотивираното становище, самата държава членка не може да преразгледа първоначалния си избор да предостави ставката от 2,5 % на съответните португалски данъчнозадължени лица, ако прецени, че това е най-целесъобразното или реалистично решение.

36 –      Решение от 31 март 1992 г.

37 –      Вж. Решение от 31 март 1992 г. по дело Комисия/Италия, посочено по-горе (точка 12).

38 –      Решение от 6 декември 2007 г.

39 –      Решение от 13 декември 2001 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе (точка 65 и цитираната съдебна практика).

40 –      Решение от 13 декември 2001 г.

41 –      Вж. Решение от 28 октомври 1999 г. по дело Комисия/Австрия (C-328/96, Recueil, стр. I-7479, точка 54).

42 –      Решение от 6 декември 2007 г.

43 –      Вж. по-специално точка 56 от моето заключение, посочено по-горе, по делото, по което е постановено решението от 6 декември 2007 г.

44 –      Решение от 6 юни 2000 г. (C-35/98, Recueil, стр. I-4071, точки 43 и 44).

45 –      Доклади на ОИСР, Подобряване на достъпа до банкова информация за данъчни цели, 2000 г., стр. 19 и Подобряване на достъпа до банкова информация за данъчни цели: доклад относно напредъка, 2007 г., стр. 26.

46 –      ОВ L 157, стр. 38, Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 64.

47 –      Решение от 14 ноември 1995 г. по дело Svensson и Gustavsson (C-484/93, Recueil, стр. I-3955, точка 10), Решение от 14 октомври 1999 г. по дело Sandoz (C-439/97, Recueil, стр. I-7041, точка 19) и Решение от 26 септември 2000 г. по дело Комисия/Белгия (C-478/98, Recueil, стр. I-7587, точка 18).

48 –      Вж. по-специално в този смисъл Решение от 11 юни 2009 г. по дело Комисия/Нидерландия (C-521/07, все още непубликувано в Сборника, точка 33) и Решение от 19 ноември 2009 г. по дело Комисия/Италия (C-540/07, все още непубликувано в Сборника, точка 66).

49 –      Вж. в това отношение Решение от 4 юни 2002 г. по дело Комисия/Португалия (C-367/98, Recueil, стр. I-4731, точка 49) и Решение от 14 февруари 2008 г. по дело Комисия/Испания (C-274/06, непубликувано в Сборника, точка 35).

50 –      Вж. в този смисъл Решение от 14 март 2000 г. по дело Église de scientologie (C-54/99, Recueil, стр. I-1335, точка 18), Решение от 4 юни 2002 г. по дело Комисия/Белгия (C-503/99, Recueil, стр. І-4809, точка 45), както и посочените по-горе Решение от 4 юни 2002 г. по дело Комисия/Португалия (точка 49) и Решение от 14 февруари 2008 г. по дело Комисия/Испания (точка 36).

51 –      Вж. по-специално, що се отнася до борбата с избягването на данъци Решение от 26 септември 2000 г. по дело Комисия/Белгия, посочено по-горе (точка 39), Решение от 13 декември 2005 г. по дело Marks & Spencer (C-446/03, Recueil, стр. I-10837, точки 49 и 51) и Решение от 18 юли 2007 г. по дело Oy AA (C-231/05, Сборник, стр. I-6373, точка 60) и що се отнася до борбата с данъчните измами, Решение от 23 февруари 1995 г. по дело Bordessa и др. (C-358/93 и C-416/93, Recueil, стр. I-361, точки 21 и 22), Решение от 14 декември 1995 г. по дело Sanz de Lera и др. (C-163/94, C-165/94 и C-250/94, Recueil, стр. I-4821, точка 22), както и Решение от 19 ноември 2009 г. по дело Комисия/Италия, посочено по-горе (точка 55).

52 – Вж. посочените по-горе Решение по дело Bordessa и др. (точка 21) и Решение от 26 септември 2000 г. по дело Комисия/Белгия (точка 40).

53 –      Вж. по-специално Решение по дело Verkooijen посочено по-горе (точка 48). Що се отнася до невъзможността да се обосноват национални мерки, ограничаващи свободното движение на капитали, за да се избегнат загубите на данъчни приходи, вж. по-специално Решение от 27 януари 2009 г. по дело Persche (C-318/07, Сборник, стр. I-359, точка 46 и цитираната съдебна практика).

54 –      Вж. в това отношение и в този смисъл Решение от 19 ноември 2009 г. по дело Комисия/Италия, посочено по-горе (точка 69). По-специално, за разлика от развитите от Италианската република доводи по делото, по което е постановено това решение, Португалската република никога не се е позовавала на факта, че предвиденото от ОРУП преференциално данъчно третиране е било въведено и е било необходимо, за да разреши проблема с липсата на какъвто и да е механизъм за обмен на информация между данъчните органи на държавите членки и тези на държавите от ЕАСТ, страни по Споразумението за ЕИП.