Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА V. TRSTENJAK

представено на 20 март 2012 година(1)

Дело C-31/11

Marianne Scheunemann

срещу

Finanzamt Bremerhaven

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof (Германия)

„Основни свободи — Разграничение — Свобода на установяване — Член 49 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Член 63 ДФЕС — Данък върху наследствата — Наследяване на дялово участие на наследодателя, представляващо лично имущество, като едноличен съдружник в капиталово дружество със седалище в трета страна — Национална разпоредба, която предвижда данъчни облекчения за дружествата със седалище или основно място на дейност на територията на тази страна“





I –  Въведение

1.        Настоящото дело е образувано по преюдициално запитване на Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд) съгласно член 267 ДФЕС, с което той отправя до Съда на Европейския съюз въпрос за тълкуването на разпоредби на първичното право относно свободното движение на капитали.

2.        Повод за преюдициалното запитване е спор между г-жа Scheunemann (наричана по-нататък „жалбоподателката в главното производство“) и Finanzamt Bremerhaven (данъчна служба, Бремерхафен) (наричана по-нататък „ответникът в главното производство“) за законосъобразността на акт за установяване на данъчно задължение във връзка с наследството. Жалбоподателката в главното производство, която наред с другото наследява дялово участие като едноличен съдружник в капиталово дружество със седалище в Канада, оспорва отказа да бъдат приложени редица данъчни облекчения, приложими съгласно националното право за дяловете в капиталови дружества със седалище в Германия и в други държави от Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък „ЕИП“). Тя твърди, че са нарушени разпоредбите относно свободното движение на капитали. Според жалбоподателката тези норми налагат спорните данъчни облекчения да бъдат предоставени и за дяловете в капиталови дружества със седалище в трета страна. Жалбата с искане за съответна корекция на данъчното ѝ задължение е отхвърлена на първа инстанция с мотива, че спорните данъчни облекчения следва да се разглеждат не с оглед на свободното движение на капитали, а само с оглед на свободата на установяване. Тази свобода обаче не се прилагала в случаите на установяване в трети страни.

3.        Настоящото дело, освен въпроса дали подобно данъчно диференциране е съвместимо с правото на Съюза, поставя въпроса и за разграничението между свободното движение на капитали и свободата на установяване, като и двата въпроса следва да се изяснят в светлината на досегашната практика на Съда. На първо място, трябва да се изработят ясни критерии за това разграничение. Значението, което има определянето на съотношението на отделните основни свободи една спрямо друга в специфичния контекст на главното производство, не на последно място се свързва с невъзможността за жалбоподателката — в случай че релевантно е не свободното движение на капитали, а свободата на установяване — да се позовава на предоставената ѝ от правото на Съюза защита, за да се възползва от предвидените в националното право данъчни облекчения.

II –  Правна уредба

 А – Право на Съюза

4.        Член 43 ЕО (понастоящем член 49 ДФЕС) предвижда:

„В рамките на следващите разпоредби ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка се забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка.

Свободата на установяване включва правото на достъп до и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице, както и да се създават и ръководят предприятия, в частност дружества по смисъла на член 48, параграф 2 при условията, определени от правото на държавата, където се извършва установяването за нейните собствени граждани, при спазването на разпоредбите на главата относно капиталите“.

5.        Съгласно член 56, параграф 1 ЕО (понастоящем член 63, параграф 1 ДФЕС):

„В рамките на разпоредбите на настоящата глава, всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети страни се забраняват“.

6.        Приложение I към Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 година за прилагане на член 67 от Договора(2) се отнася, в раздел XI („Движения на капитали за лични цели“), и до „Наследства по закон и по завещание“ (точка Г).

7.        Член 58 ЕО (понастоящем член 65 ДФЕС) по-конкретно гласи:

„1. Разпоредбите на член 56 не накърняват правото на държавите членки:

а)      да прилагат съответните разпоредби на тяхното данъчно законодателство, които провеждат разграничение между данъкоплатци, които не са в еднакво положение що се отнася до тяхното място на пребиваване или място на инвестиране на капитала;

б)      да вземат всички необходими мерки за предотвратяване на нарушенията на националните законови и подзаконови норми, в частност в данъчната област и областта на надзора за благоразумие на финансовите институции, или да предвидят процедури за деклариране на движението на капитали за целите на административната или статистическата информация, или да вземат мерки, които са оправдани от съображения за обществен ред или обществена сигурност.

2. Разпоредбите на настоящата глава не накърняват приложимостта на ограниченията на правото на установяване, които са съвместими с този договор.

3. Мерките и процедурите, посочени в параграфи 1 и 2 не представляват средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на свободното движение на капитали и плащания по смисъла на член 56“.

 Б – Национално право

8.        Релевантните норми се намират в Erbschaft- und Schenkungsteuergesetz (Закон за данъка върху наследствата и даренията) в приложимата му редакция през процесната 2007 г.(3) (наричан по-нататък „ErbStG“).

9.        Съгласно член 1, параграф 1, точка 1 от ErbStG с данък върху наследствата се облагат придобиванията по случай на смърт.

10.      Съгласно член 2, параграф 1 от ErbStG на облагане с посочения данък подлежи цялото имущество, преминало у лице, което към момента на възникване на данъчното задължение живее в Германия. Тук се включва и имуществото в чужбина, т.е. обхванати са и дяловите участия в капиталови дружества със седалище извън Германия.

11.      В редакцията на член 13а, параграфи 1 и 2 от ErbStG, приложима към разглеждания момент, са предвидени облекчения във връзка с имуществата на предприятия, със земеделските и горски предприятия, и с дяловете в капиталови дружества. Тези разпоредби гласят следното:

„(1) Не се облагат с данък имуществата на предприятия, имуществата на земеделски и горски предприятия и дяловете в капиталови дружества по смисъла на параграф 4, при спазване на разпоредбите на параграф 2, на обща стойност до 225 000 EUR

1.      при придобивания по случай на смърт;

[…]

(2)      Остатъчната стойност на имуществото по смисъла на параграф 4, след прилагането на параграф 1, е 65 %“.

12.      Съгласно член 13a, параграф 4, точка 3 от ErbStG „необлагаемата част от стойността на имуществото и оценката по намалена стойност […] [се прилагат] към […] дялове във всяко капиталово дружество, което към момента на възникване на данъчното задължение има седалище или основно място на дейност на територията на страната и прякото участие на наследодателя или дарителя в номиналната стойност на капитала на това дружество е над една четвърт от него“.

13.      Съгласно член 13а, параграф 5, точка 4 от ErbStG пълното или частично освобождаване от данък и оценката по намалена стойност отпадат с обратна сила, ако в рамките на пет години от придобиването на дялове в капиталово дружество наследникът ги продаде изцяло или отчасти.

14.      От материалите по делото е видно, че данъчната администрация, позовавайки се на Решение по дело Jäger(4), решава да прилага данъчните облекчения по член 13a, параграфи 1 и 2 от ErbStG и към дяловете на капиталови дружества със седалище в друга държава членка, които не са листвани на борсата. В допълнение, след разглеждания период самият член 13a от ErbStG е изменен в смисъл, че към имуществата, освободени от данък, вече се включват и дяловете, които са лично имущество и представляват над 25 % от капитала на дружество със седалище в държава членка на Съюза или в държава от ЕИП. Дяловете в дружества със седалище в държави, които не са членки на Съюза или на ЕИП, остават, както и преди, изключени от обхвата на разпоредбата.

III –  Фактическа обстановка, главно производство и преюдициални въпроси

15.      Жалбоподателката, която живее в Германия, е единствената наследница на починалия си през февруари 2007 г. баща, който също е живял в Германия. В наследственото имущество се включва и дялово участие на бащата като едноличен съдружник в капиталово дружество със седалище в Канада. Счетено е, че наследството на дъщерята подлежи на облагане без ограничения с германския данък върху наследствата.

16.      С акт за установяване на данъчно задължение от 24 ноември 2008 г. така придобитото имущество е обложено с данък върху наследствата. Прието е, че след като капиталовото дружество няма нито седалище, нито основно място на дейност в Германия или в друга държава — членка на Европейския съюз, данъчните облекчения по член 13а, параграфи 1 и 2 във връзка с параграф 4 от ErbStG, в редакцията му в сила към процесната дата (т.е. необлагаема част от стойността на имуществото в размер на 225 000 EUR и оценка по намалената с 35 % стойност на остатъчното имущество), са неприложими.

17.      След като жалбата ѝ по административен ред е отхвърлена, жалбоподателката подава жалба срещу акта пред Finanzgericht (финансов съд), като по-специално твърди, че е нарушен член 56 ЕО. Според нея фактическата обстановка по делото трябва да се разглежда в светлината на свободното движение на капитали. То налагало въпросните данъчни облекчения да се предоставят и за дяловете в капиталови дружества със седалище в трета страна.

18.      Finanzgericht отхвърля жалбата и в мотивите си посочва, че тези данъчни облекчения трябва да се разглеждат не с оглед на свободното движение на капитали, а само с оглед на свободата на установяване, поради което не можело да се иска данъчно облекчение в случай на установяване в трета страна. Жалбоподателката подава ревизионна жалба срещу това решение пред Bundesfinanzhof.

19.      Bundesfinanzhof изразява съмнения относно мотивите на Finanzgericht, като посочва, че съгласно практиката на Съда данъчното третиране на наследствата, независимо от какъв вид, попада в обхвата на разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали. Според Bundesfinanzhof Съдът трябва да изясни дали положението, при което националните данъчни облекчения не са приложими при придобиването на дялове в капиталови дружества със седалище и основно място на дейност в трета страна, е съвместимо с правото на Съюза. Ето защо Bundesfinanzhof спира производството и поставя на Съда следния преюдициален въпрос:

Трябва ли член 56, параграф 1 ЕО във връзка с член 58 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която при изчисляване на данъка върху наследствата представляващото лично имущество дялово участие като едноличен съдружник в капиталово дружество със седалище и основно място на дейност в Канада се отчита в пълната му стойност, докато във връзка с придобиването на такъв дял в капиталово дружество със седалище или основно място на дейност в Германия е предвидена необлагаема част от стойността на имуществото и се вземат предвид само 65 % от остатъчната стойност?

IV –  Производство пред Съда

20.      Актът за преюдициално запитване от 15 декември 2010 г. постъпва в секретариата на Съда на 20 януари 2011 г.

21.      Германското правителство и Европейската комисия представят писмени становища в срока, предвиден в член 23 от Статута на Съда.

22.      След като никой от участниците в производството не е поискал провеждането на устна фаза на производството, заключението по настоящото дело бе изготвено след общото събрание на Съда на 7 февруари 2012 г.

V –  Основни доводи на страните в производството

 А – По приложимата основна свобода

23.      Германското правителство и Комисията считат, че съгласно практиката на Съда придобиването по случай на смърт е форма на движение на капитали, която извън чисто националните случаи попада в обхвата на член 63 ДФЕС. От тази съдебна практика следвало, че правна уредба на данъка върху наследствата, която води до намаляване на стойността на наследственото имущество, представлявала ограничение на свободното движение на капитали.

24.      В крайна сметка обаче, за да се определи дали дадена национална уредба попада в приложното поле на свободното движение на капитали или на свободата на установяване, от значение било каква норма от правото на Съюза е засегната в по-голяма степен. При това следвало да се направи цялостна преценка, която включва предмета на спорната национална разпоредба, нейната цел и действителните съотношения на участие в капитала на дружеството в главното производство. В главното производство били засегнати предимно разпоредбите относно свободата на установяване. Германското правителство и Комисията са на мнение, че жалбоподателката не може да се позовава на тези основни свободи, понеже разпоредбите на Договора относно свободата на установяване не съдържат норми, които включват в приложното поле на тези разпоредби и случаите, в които е налице трансгранична връзка с трета страна.

 Б – По наличието на ограничение на свободното движение на капитали

25.      При условията на евентуалност германското правителство и Комисията излагат доводи по въпроса дали в главното производство е налице ограничение на свободното движение на капитали.

26.      Докато германското правителство изтъква само, че приложното поле на свободата на движение на капитали е засегнато, Комисията изрично твърди, че тази основна свобода е ограничена. В случаите на дружествени дялове спорната национална уредба изключвала необлагаемата част от стойността на имуществото и оценката по намалена стойност, ако седалището и основното място на дейност на съответното дружество са в чужбина. Така се намалявала стойността на наследственото имущество, доколкото то включвало дялове в такива дружества, в сравнение с наследственото имущество, включващо дялове в дружества със седалище или основно място на дейност в Германия. Това представлявало ограничение на свободното движение на капитали.

В – По наличието на основателна причина за ограничението на свободното движение на капитали

27.      Според германското правителство ограничението на свободното движение на капитали в главното производство е оправдано. То счита, че съществуват по-специално принципни съображения, свързани с политиката по заетостта, които оправдават настоящото ограничение при прилагането на данъчните облекчения. Правоприемството при предприятията в трети страни обективно не било сходно с правоприемството при предприятия със седалище в Европейския съюз или в ЕИП. Доколкото данъчните облекчения били свързани с определени условия, имало значителна необходимост и от данъчен контрол, който нямало как да бъде осъществен по същия начин в случай на капиталово дружество със седалище в Канада.

28.      Според Комисията пък ограничението на свободното движение на капитали е неоправдано. Във връзка с целта на националния законодател да не обременява прекомерно наследниците на имущество, свързано с дадено предприятие, и да избегне продажбата или обременяването на предприятието с цел заплащане на данъка върху наследствата, Комисията твърди, че няма индикации за това, че желаните последици биха могли да настъпят само ако данъчното предимство се ограничи до дяловете в дружества със седалище в Германия. Относно липсата на сходство Комисията счита, че няма доказателства в подкрепа на тезата, че случаите, в които дружеството има седалище или основно място на дейност в Германия, се отличават от тези, в които дружеството има седалище или основно място на дейност в чужбина, било то в друга държава членка или в трета страна. Накрая, Комисията изяснява, че съгласно практиката на Съда държавите членки не биха могли да се позовават на доводи, основаващи се на евентуално липсваща реципрочност, за да ограничат свободното движение на капитали в случаи, които са свързани с трети страни.

VI –  Правна преценка

 А – Уводни бележки

29.      Предвид сложността на спорната правна уредба и законодателните промени, които тя е претърпяла във времето, е желателно да се обобщят нейните основни положения. Видно от акта за преюдициално запитване, настоящото дело се отнася до национална уредба относно изчисляването на данъка върху наследствата в случаите, при които в наследственото имущество е включено и представляващо лично имущество дялово участие в капиталово дружество, което участие трябва да е поне 25 % от капитала на дружеството. Съгласно посочената уредба при наследяването на съответния дял се предвижда необлагаема част от стойността на имуществото и се отчита само 65 % от остатъчната му стойност. Тези предимства първоначално са се прилагали само тогава, когато седалището или основното място на дейност на съответното дружество е на територията на Германия, но не и в случаите на дружества със седалище и основно място на дейност в чужбина. В резултат от Решение по дело Jäger, в което Съдът приема тази уредба за несъвместима със свободното движение на капитали(5), националният законодател частично се отказва от това разграничение, като започва да прилага горепосочените данъчни предимства и спрямо дружества със седалище и основно място на дейност в ЕИП. Особеността на настоящото дело се състои в това, че и двата относими елемента се намират в трета страна извън Европа. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали при така дадените обстоятелства спорната правна уредба е съвместима със свободното движение на капитали.

30.      За прегледност отделните аспекти на разглеждане на правната уредба следва да се определят предварително въз основа на някои разсъждения. На първо място, отговорът на преюдициалния въпрос налага да се прецени дали разпоредбите относно свободното движение на капитали изобщо са приложими. Преценката пък зависи от това как тази основна свобода се съотнася към разпоредбите относно свободата на установяване, която също е приложима при някои обстоятелства. Тук трябва да се съсредоточи проверката, с което да определи и нейния по-нататъшен ход. Едва тогава ще може да се определи по какви правни критерии трябва да се преценява дали спорната правна уредба е съвместима с правото на Съюза. Доколкото сред основните свободи единствено приложното поле на свободното движение на капитали обхваща положения, които имат връзка с трети страни, въпросът дали евентуалното ограничение е оправдано, би се поставил само ако се установи, че тази основна свобода не е изключена от друга основна свобода.

 Б – Приложима основна свобода

1.     Критерии за разграничение

31.      За отговора на въпроса коя е основната свобода, с оглед на която трябва да се преценява настоящият случай, е нужно да се изясни коя разпоредба на правото на Съюза е засегната в по-голяма степен(6). За тази цел следва да се направи цялостна преценка, която да включва предмета на спорната национална разпоредба(7), нейната цел, както и реалните съотношения на участие в капитала на дружеството в главното производство.

32.      По принцип националната правна уредба следва да се проверява единствено с оглед на една от двете релевантни основни свободи, ако другата свобода е изцяло второстепенна спрямо първата и може да се разглежда заедно с нея(8). Такъв е случаят, когато действието на националната правна уредба върху упражняването на дадена основна свобода е просто неизбежна последица от ограничаването на друга свобода, засегната в по-голяма степен от тази уредба(9). Ако пък не може да се определи коя от свободите има превес, защото националната правна уредба попада непосредствено в обхвата и на двете релевантни основни свободи, то тогава и двете са приложими в еднаква степен(10).

33.      Спорната национална уредба урежда данъчните последици при придобивания по случай на смърт. Вярно е, че поначало преките данъци — към които спада и разглежданият данък върху наследствата — са от компетентността на държавите членки. Съдът обаче е изяснил, че държавите членки могат да упражняват компетентността си в тази област единствено в съответствие с правото на Съюза, по-специално с основните свободи(11). Следователно не отпада възможността Съдът да провери дали спорната национална уредба е съвместима с правото на Съюза. Ето защо се поставя единствено въпросът за евентуалните последици, които тази уредба би имала за свободното движение на капитали и за свободата на установяване.

2.     Последици на националната правна уредба за основните свободи

 а) Свободно движение на капитали

 i) Материална приложимост

34.      По отношение на свободното движение на капитали при всички случаи се налага изводът, че приложното поле на тази основна свобода е засегнато, тъй като в главното производство е налице придобиване по случай на смърт. Тази хипотеза, както ще бъде изяснено в детайли по-долу, попада в обхвата на свободното движение на капитали.

35.      Договорът не дава определение на понятието „движение на капитали“. Тъй като член 63 ДФЕС по същество все пак възпроизвежда съдържанието на член 1 от Директива 88/361 и макар тази директива да е приета на основание член 69 и член 70, параграф 1 от Договора за ЕИО (членове 67—73 от Договора за ЕИО са заменени с членове 73б—73ж от Договора за ЕО, впоследствие членове 56—60 ЕО, понастоящем членове 63—66 ДФЕС), според постоянната съдебна практика номенклатурата относно движението на капитали, приложена към тази директива, запазва своя указателен характер с оглед дефинирането на понятието „движение на капитали“(12).

36.      В това отношение, като напомня по-специално, че наследствата, които представляват прехвърляне на едно или повече лица на имущество, оставено от починалото лице, попадат в раздел ХІ от приложение І към Директива 88/361, озаглавена „Движения на капитали за лични цели“, Съдът постановява, че наследствата представляват движения на капитали, с изключение на случаите, в които съставните им елементи са в границите само на една държава членка(13).

37.      Свободното движение на капитали е засегнато от националната уредба относно данъка върху наследствата, тъй като се придобива имущество, което се намира в друга държава. По отношение на придобиването по случай на смърт Съдът счита, че то е трансгранична транзакция, която е предпоставка за приложимостта на свободното движение на капитали(14). С наследяването всъщност имуществото на починалия преминава у едно или повече лица, тоест правата и задълженията, от които се състои имуществото, преминават у наследниците.

38.      Положението обаче, при което лице, пребиваващо в една държава членка към момента на смъртта си, оставя в наследство на друго лице, пребиваващо в същата държава, имоти, които се намират в друга държава членка, според становището на Съда в никакъв случай не представлява чисто вътрешно положение(15). Същото трябва да важи и за случаи като настоящия, в които наследодателят оставя в наследство на единствената си наследница 100 % от дяловете в капиталово дружество със седалище в трета страна. В допълнение, наследяването на дялове в дружество, установено в трета страна, по принцип попада в приложното поле на свободното движение на капитали, тъй като съгласно член 63, параграф 1 ДФЕС е гарантирано свободното движение на капитали и към трети страни. Ето защо разглежданото в главното производство наследяване е трансгранична транзакция, която отговаря на горепосоченото определение на „движение на капитали“.

39.      Следователно се налага изводът, че правна уредба като разглежданата в главното производство по принцип може да попада в обхвата на разпоредбите от Договора относно свободното движение на капитали.

 ii) Ограничение

40.      Член 63, параграф 1 ДФЕС съдържа обща забрана на ограниченията върху движението на капитали между държавите членки. Видно от постоянната съдебна практика, сред мерките, забранени с член 63, параграф 1 ДФЕС като ограничаващи движението на капитали, са тези, които водят до намаляване на стойността на наследственото имущество на лицето, живеещо в държава, различна от държавата членка, в която се намира съответното имущество и която облага неговото наследяване(16).

41.      В настоящото дело спорната правна уредба изключва прилагането на необлагаема част от стойността на имуществото съгласно член 13а, параграф 1, точка 1 от ErbStG и оценката по намалена стойност съгласно член 13а, параграф 2 от ErbStG, ако седалището и основното място на дейност на съответното дружество са в чужбина. Така наследственото имущество, което включва дялове в такова дружество, от гледна точка на данъчно задълженото лице се третира по-неблагоприятно в сравнение с наследствено имущество, включващо дялове в дружества със седалище или основно място на дейност в Германия. В крайна сметка за наследниците това представлява намаляване на стойността на имуществото и следователно е налице ограничение на сводното движение на капитали.

 б) Свобода на установяване

42.      Поради специфичната си цел и предмет обаче спорната национална уредба вероятно засяга и приложното поле на свободата на установяване.

 i) Критерият за безспорно влияние върху дружеството

43.      В подкрепа на тази теза може да е обстоятелството, че споменатата правна уредба не се прилага общо за всяка хипотеза, при която се придобиват дялови участия в дружества по случай на смърт, а обхваща само много конкретно определени случаи. Съгласно член 13a, параграфи 1 и 2 във връзка с параграф 4, точка 3 от ErbStG данъчните облекчения под формата на необлагаема част от стойността на имуществото и на оценка по намалена стойност се прилагат само ако „прякото участие на наследодателя в номиналната стойност на капитала на съответното дружество е над една четвърт от него“. Ограничаването на приложимостта на тези облекчения по отношение на дялови участия в дружества над определен процент би могло да има, както ще изложа по-долу, последици за разграничението между свободното движение на капитали и свободата на установяване.

44.      Свободата на установяване съгласно член 49 и сл. ДФЕС се отнася до установяването на физически или юридически лица в друга държава членка с цел упражняване на дейност като самостоятелно заето лице. Това означава действителното упражняване на икономическа дейност посредством постоянен обект в друга държава членка за неопределен срок(17). Понятието „установяване“ е много широко, то включва възможността за всеки гражданин на Съюза стабилно и трайно да участва в икономическия живот на държава членка, различна от държавата му по произход(18).

45.      Решение по дело Baars(19) най-добре описва същността на свободата на установяване, и то в специфичния, като настоящия, случай на притежател на дялове в капиталово дружество. В това решение Съдът обявява разпоредбите на Договора относно свободата на установяване за приложими в хипотеза, при която съответният гражданин на държава членка, където той живее, има 100 % участие в капитала на дружество със седалище в друга държава членка. Съдът мотивира решението си с това, че подобно участие дава на притежателя на дяловете такова влияние върху решенията на дружеството, че той може да определя неговата дейност. С оглед на факта, че свободата на установяване обхваща и създаването и управлението на предприятия, в частност на дружества в една държава членка от граждани на друга държава членка, прилагането на разпоредбите на първичното право относно тази основна свобода към положение като описаното, в което притежателят на дялове упражнява изключително важна функция в рамките на дружество, също следва да се определи за правилно.

46.      След Решение по дело Baars в съдебната практика е признато, че националните разпоредби, приложими спрямо дялови участия, които позволяват да се упражнява безспорно влияние върху решенията на съответното дружество и да се определя неговата дейност, попадат в материалния обхват на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване(20). Междувременно тази практика може да се приеме за утвърдена. Ето защо е логично спорната национална разпоредба да се разгледа с цел да се установи дали тя попада и в обхвата на разпоредбите относно свободата на установяване. За да е такъв случаят, тя трябва да обхваща, ако се изхожда от законодателния ѝ замисъл, такива участия, които позволяват на притежателя на дяловете да упражнява безспорно влияние върху дружеството по смисъла на съдебната практика. Въпросът е дали прагът за участие от над една четвърт от номиналната стойност на капитала на дадено дружество, определен от националния законодател, може да се разглежда като достатъчно висок, за да отговори на изискванията на съдебната практика.

47.      Несъмнено, посочените национални разпоредби просто определят размера на минималното участие, което е необходимо за предоставянето на данъчните облекчения. Следователно националната правна уредба може да обхваща и хипотеза, в която притежателят на дяловете, както в настоящия случай, има далеч по-голям дял от капитала на дружеството. Именно при положение като това в главното производство, в което жалбоподателката има 100 % участие в капитала на дружеството, не би следвало да има съмнение, че съгласно разпоредбите на националното дружествено право и на устава влиянието ѝ върху решенията на дружеството е значително, дори неограничено. Според мен поради сходствата във фактическата обстановка изводите на Съда в Решение по дело Baars могат да се приложат и в настоящото дело. Както Съдът правилно отбелязва там, лицето, което има такова влияние върху дадено дружество, упражнява свободата си на установяване(21). За прилагане на разпоредбите относно свободното движение на капитали обаче няма място. Ето защо свободата на установяване трябва да има предимство пред свободното движение на капитали.

48.      За пълнота, извън фактите по главното производство, обаче няма пречка да се изложат някои основни разсъждения за размера на определения праг за участие в съответното дружество. Вярно е, че участието от над една четвърт от номиналната стойност на капитала невинаги гарантира възможността да се определя дейността на дружеството. Значение по-скоро има как точно са разпределени дяловете в дружеството(22). Както убедително изясни германското правителство, позовавайки се на приложимите разпоредби на националното дружествено право, все пак дори относително скромното участие от поне 25 % дава възможност на съответния притежател да влияе върху съдбата на капиталовото дружество. Едно такова участие всъщност му дава възможност да играе ролята на блокиращо малцинство при взимането на важни, определящи бъдещото съществуване на предприятието решения. Така например съгласно член 179, параграф 2, първо изречение от Aktiengesetz (Закон за акционерните дружества) (наричан по-нататък „AktG“)(23) всяка промяна на устава на акционерното дружество изисква решение на общото събрание, което трябва да бъде взето с мнозинство от три четвърти от представения на гласуването капитал. Ето защо промяната на устава може да бъде възпрепятствана, ако малцинство, което има поне 25 % от представения капитал, я отхвърли. Случаят при дружествата с ограничена отговорност е сходен: съгласно член 53, параграф 2 от Gesetz betreffend die Gesellschaften mit beschränkter Haftung (Закон за дружествата с ограничена отговорност) (наричан по-нататък „GmbHG“)(24) за всяка промяна на дружествения договор е необходимо решение на съдружниците, взето с мнозинство три четвърти от подадените гласове. Ако липсва такова мнозинство, решение за промяна на дружествения договор не може да бъде взето.

49.      Тези съображения може би са изиграли роля и когато германският законодател е определил задължителен праг, над който следва да се предоставят данъчните облекчения. Както изтъкват германското правителство(25) и Комисията(26), тези данъчни облекчения се прилагат именно за наследници на големи дялове в дружества. Целта на разпоредбата е наследниците да бъдат освободени от данъчното бреме и да бъдат насърчени да извършват предприемаческа дейност. Така в крайна сметка би следвало да се осигури продължаването на дейността на предприятията и да се гарантират работните места по време на разглежданата като критична фаза на прехвърляне на предприятие в случай на наследяване. Това обаче предпоставя наличието на безспорно влияние върху предприятието, така че получатели на облекченията трябва да са само наследниците на дружествени дялове, които дават на притежателите си възможност за вземане на решения в дружеството. Ето защо изводите, които могат да бъдат направени след проучването на националните разпоредби в областта на дружественото и данъчното право, подкрепят становището, че тази правна уредба се отнася конкретно до участията в дружества, които гарантират безспорно влияние върху дружеството по смисъла на съдебната практика.

50.      Проверката в светлината на досегашната съдебна практика не води до друг извод. Имам предвид дело Lasertec(27), в което спорната национална мярка се е прилагала в случай, в който чуждестранно дружество има над една четвърт от капитала на местно дружество. Освен това засегнатото лице е притежавало две трети от номиналната стойност на капитала, така че за приложима е приета свободата на установяване. В дело Truck Center(28) спорната национална мярка е била ограничена до участие от поне 25 %. Засегнатото лице е притежавало 48 % от капитала, което според Съда му е осигурило безспорно влияние върху дружеството. Тази съдебна практика води до извода, че и законово установеното минимално изискване за участие от над една четвърт от номиналната стойност на капитала на съответното дружество е достатъчно, за да стане свободата на установяване приложима. На още по-силно основание този извод трябва да важи, когато притежателят на дяловете притежава, както в настоящия случай, дори 100 % участие в капитала на дружеството.

51.      Тъй като в настоящия случай следва да се приеме, че е налице безспорно влияние върху дружеството, съгласно практиката на Съда би трябвало да се приложат разпоредбите относно свободата на установяване.

 ii) По възраженията срещу приложимостта на тази съдебна практика

52.      В акта си за преюдициално запитване(29) обаче запитващата юрисдикция изразява съмнения за приложимостта на тази съдебна практика към настоящия случай. Тя посочва, че решенията, очертали тази съдебна практика, се отнасят не до данъчно облагане на наследства, а до други хипотези. Ето защо запитващата юрисдикция изглежда отдава предимство на прилагането на разпоредбите относно свободното движение на капитали. Тя счита, че свободата на установяване е засегната най-много косвено, поради което не може да се изключи приложимостта на свободното движение на капитали. Запитващата юрисдикция обаче посочва, че окончателното изясняване на този въпрос е от компетентността на Съда.

53.      На съмнението на запитващата юрисдикция може да се възрази, че Съдът вече е приложил тази практика спрямо национална правна уредба, която съдържа данъчни норми в областта на наследяването — в Решение по дело Geurts и Vogten(30). Тази правна уредба се отнася до семейни дружества, при които наследодателят — евентуално съвместно с близки роднини — е притежавал поне 50 % от дружествения капитал, което му е осигурило безспорно влияние върху вземането на решения в съответното дружество и му е дало възможност да определя дейността на дружеството. Наследодателят е притежавал съвместно със съпругата си отчасти пряко, отчасти косвено 100 % от капитала на дружество със седалище в друга държава членка. Поради това в този случай са били приложени разпоредбите относно свободата на установяване.

54.      В посоченото решение Съдът постановява, че спорната правна уредба засяга главно свободата на установяване и попада в приложното поле единствено на разпоредбите от Договора, отнасящи се до нея. Според Съда, доколкото тази национална мярка има ограничително действие спрямо свободното движение на капитали, то това действие може да се разглежда като неизбежна последица от евентуално възпрепятстване на свободата на установяване и не оправдава разглеждането на тази мярка в светлината на свободното движение на капитали(31). Следователно Решение по дело Geurts и Vogten ясно показва, че свободата на установяване има предимство пред свободното движение на капитали, доколкото първата свобода е засегната в по-голяма степен.

55.      Цитираното решение същевременно показва, че няма очевидна причина тази съдебна практика да не намира приложение спрямо случаи на данъчно облагане на наследства. Обстоятелството, че придобиванията по случай на смърт са особена форма на движение на капитали, не е пречка за това. От една страна, при придобиванията по случай на смърт става въпрос за прехвърляне на дялове като всяко друго такова и всяко участие в дружество е свързано с трансфер на капитал. От друга страна, следва да се отчита, че доколкото разпоредбите относно данъчното облагане на наследства засягат пряко интересите на наследника, както Комисията правилно отбелязва, логично трябва да се съобрази и неговата гледна точка(32). Тук трябва да се има предвид, че при прехвърлянето на дяловете наследникът е в същото положение, в каквото се намира и всеки друг притежател на дялове в дружество. Наследникът всъщност встъпва на мястото на наследодателя по отношение на предмета на наследството. Ето защо той има същите основни свободи, каквито и наследодателят приживе в качеството му на притежател на дялове в дружеството. В това отношение направеното от Съда разграничение между т.нар. дялове, част от „портфейл“, и дялове, които позволяват на притежателя им да определя дейността на съответното дружество, е съвсем релевантно. Последният посочен случай е напълно равнозначен на установяване на наследника в друга държава.

56.      За пълнота следва да се добави, че Решение по дело Busley и Cibrian Fernandez(33), обратно на становището на запитващата юрисдикция, не дава полезни насоки за преценката на съотношението на двете основни свободи една спрямо друга особено защото изводите на Съда се отнасят изключително до обстоятелствата на конкретния случай. В това дело Съдът няма повод да разгледа въпроса дали свободата на установяване е приложима, тъй като разглежданият случай се отнася до различен предмет на наследството — недвижим имот, а не, както в настоящия случай, дялово участие в дружество. Същото важи и за другите цитирани в акта за преюдициално запитване Решение по дело Eckelkamp(34), Решение по дело Arens-Sikken(35) и Решение по дело Mattner(36). По тази причина Съдът и в тези дела постановява, че придобиването на недвижим имот по случай на смърт по принцип попада в обхвата на разпоредбите относно свободното движение на капитали. Тази съдебна практика сама по себе си не може да бъде оспорвана. Тя обаче не помага за преценката на случая по настоящото дело.

57.      Така при по-задълбочена проверка съмненията на запитващата юрисдикция се оказват необосновани. Ето защо не виждам основателни доводи срещу прилагането на принципите на съдебната практика в дело Baars към настоящия случай. Изводът е, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство поначало попада в материалния обхват и на свободата на установяване.

3.     Междинно заключение

58.      Въз основа на изложеното дотук следва да се приеме за установено, че спорната национална правна уредба по принцип засяга както свободното движение на капитали, така и свободата на установяване.

 В – Разграничение между основните свободи

59.      След като действието на спорната правна уредба върху свободното движение на капитали и върху свободата на установяване бе изследвано поотделно, сега се поставя въпросът дали една от тези свободи вероятно е засегната в по-голяма степен. За тази цел националната правна уредба следва да бъде преценена в нейната цялост, както и от гледна точка на съотношението на отделните разпоредби една спрямо друга.

60.      Най-напред за релевантно следва да се приеме обстоятелството, че тези разпоредби се отнасят изключително до участия в дружества, които позволяват на собственика им да упражнява безспорно влияние върху дружеството. Този факт подкрепя тезата, че непосредствено засегната е свободата на установяване, а не свободното движение на капитали. Ето защо в съответствие с вече обсъдената практика на Съда относно разграничението между двете основни свободи в една такава хипотеза свободата на установяване би трябвало да има предимство пред свободното движение на капитали.

61.      При изследването на този въпрос обаче трябва да се отчита и правилото в член 13, параграф 5 от ErbStG, което задължава наследника като условие за предоставянето на данъчни облекчения — доколкото дружеството е със седалище или основно място на дейност в държава от ЕИП — фактически да продължи дейността на предприятието в продължение най-малко на пет години и да не продава дяловете си в него. В допълнение тази разпоредба предвижда отпадането с обратна сила на облекченията, ако наследникът не изпълни тези условия. Разпоредбата очевидно визира положения, при които наследникът упражнява свободата си на установяване, за да участва трайно в икономическия живот в другата държава. Тя всъщност го задължава да продължи да ръководи предприятието, и то в продължение на немалък период. Възможността за отпадане с обратна сила на облекченията има за цел да гарантира, че в новото си качество на предприемач след прехвърлянето на наследственото имущество наследникът ще ориентира своето поведение през продължителен период съгласно изискванията на националния законодател. Като предлага финансови стимули на наследника за продължаване на дейността на предприятието, законът в крайна сметка го принуждава да поеме ролята на предприемач. При това неговата свобода на действие, в случай че не иска да загуби данъчните предимства, е много ограничена, преди всичко с оглед на възможността да продаде дружествените дялове или да реши да премести дружеството извън ЕИП. Именно с оглед на целеното действие спрямо наследника, който приема от наследодателя си толкова важна позиция в предприятието, че може да насочва търговската му дейност, изглежда, че ограничението на свободното движение на капитали е просто неизбежна последица от ограничението на свободата на установяване.

62.      От предходното следва, че спорната национална правна уредба засяга предимно свободата на установяване и попада само в приложното поле на разпоредбите от Договора, свързани с тази основна свобода. Ето защо, както Съдът е постановил в Решение по дело Geurts и Vogten по повод подобен случай(37), не е необходимо евентуалните ограничения на свободното движение на капитали да се разглеждат от гледна точка на съвместимостта им с членове 63—65 ДФЕС.

63.      Този извод важи дори когато, както в настоящия случай, съответното дружество е установено в трета страна и следователно разпоредбите относно свободата на установяване в крайна сметка не са приложими(38).

64.      В светлината на изложеното дотук правя извод, че жалбоподателката в главното производство не може да се позове на свободното движение на капитали, за да се възползва от предвидените в националното право данъчни облекчения. Правният критерий, спрямо който следва да се прецени дали спорната национална уредба е съвместима с правото на Съюза, са всъщност само разпоредбите на първичното право относно свободата на установяване. На нея обаче жалбоподателката в главното производство не може да се позове, тъй като трансграничната връзка в настоящия случай е единствено с Канада, която е трета страна.

65.      Съответно във връзка с предмета на преюдициалния въпрос се налага и изводът, че разпоредбите на първичното право относно свободното движение на капитали допускат национална правна уредба като разглежданата в настоящия случай, съгласно която при изчисляване на данъка върху наследствата представляващото лично имущество дялово участие като едноличен съдружник в капиталово дружество със седалище и основно място на дейност в Канада се отчита в пълната му стойност, докато във връзка с придобиването на такъв дял в капиталово дружество със седалище или основно място на дейност в Германия е предвидена необлагаема част от стойността на имуществото и се вземат предвид само 65 % от остатъчната стойност.

VII –  Заключение

66.      Въз основа на предходните съображения предлагам на Съда да даде следния отговор на преюдициалния въпрос на Bundesfinanzhof:

Член 63, параграф 1 ДФЕС (предишен член 56, параграф 1 ЕО) във връзка с член 65 ДФЕС (предишен член 58 ЕО) следва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, съгласно която при изчисляване на данъка върху наследствата представляващото лично имущество дялово участие като едноличен съдружник в капиталово дружество със седалище и основно място на дейност в Канада се отчита в пълната му стойност, докато във връзка с придобиването на такъв дял в капиталово дружество със седалище или основно място на дейност в Германия е предвидена необлагаема част от стойността на имуществото и се вземат предвид само 65 % от остатъчната стойност.

1 – Език на оригиналния текст: немски.

      Език на производството: немски.

2 – ОВ L 178, стр. 5; Специално издание на български език 2007 г., глава 10, том 1, стр. 10.

3 –      В редакцията при обнародването му на 27 февруари 1997 г. (BGBl. I стр. 378), с последващи изменения.

4 – Решение от 17 януари 2008 г. (C-256/06, Сборник, стр. I-123).

5 – Решение, посочено в бележка под линия 4 , точка 56.

6 – Вж. заключението на генералния адвокат Alber от 14 октомври 1999 г. по дело Baars (C-251/98, Recueil, стр. I-2787, точки 28—30).

7 – Вж. Решение от 12 септември 2006 г. по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas (C-196/04, Recueil, стр. I-7995, точки 31—33), Решение от 3 октомври 2006 г. по дело Fidium Finanz (C-452/04, Recueil, стр. I-9521, точки 34 и 44—49), Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in Class IV of the ACT Group Litigation (C-374/04, Recueil, стр. I-11673, точка 37 и сл.) и Решение по дело Test Claimants in the FII Group Litigation (C-446/04, Recueil, стр. I-11753, точка 36), Решение от 13 март 2007 г. по дело Test Claimants in the Thin Cap Group Litigation (C-524/04, Сборник, стр. I-2107, точки 26—34) и Решение от 10 февруари 2011 г. по дело Haribo и Österreichische Salinen (C-436/08 и C-437/08, Сборник, стр. I-305, точка 34).

8 – Вж. Решение от 24 март 1994 г. по дело Schindler (C-275/92, Recueil, стр. I-1039, точка 22), Решение от 22 януари 2002 г. по дело Canal Satélite Digital (C-390/99, Recueil, стр. I-607, точка 31), Решение от 25 март 2004 г. по дело Karner (C-71/02, Recueil, стр. I-3025, точка 46), Решение от 14 октомври 2004 г. по дело Omega (Recueil, стр. I-9609, точка 26), Решение от 26 май 2005 г. по дело Burmanjer и др. (C-20/03, Recueil, стр. I-4133, точка 35) и Решение по дело Fidium Finanz (посочено в бележка под линия 7, точка 34).

9 – Вж. Решение от 14 октомври 2004 г. по дело Omega (Recueil, стр. I-9609, точка 27), Решение по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas (посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 33), Решение по дело Fidium Finanz (посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 48); Определение от 10 май 2007 г. по дело Lasertec (C-492/04, Сборник, стр. I-3775, точка 25), Определение от 10 май 2007 г. по дело A и B (C-102/05, Сборник, стр. I-3871, точка 27); Решение от 18 юли 2007 г. по дело Oy AA (C-231/05, Сборник, стр. I-6373, точка 24), Решение от 25 октомври 2007 г. по дело Geurts и Vogten (C-464/05, Сборник, стр. I-9325, точка 16), Решение от 15 май 2008 г. по дело Lidl Belgium (C-414/06, Сборник, стр. I-3601, точка 16), и Решение от 26 юни 2008 г. по дело Burda (C-284/06, Сборник, стр. I-4571, точка 74), Решение от 26 март 2009 г. по дело Комисия/Италия (C-326/07, Сборник, стр. I-2291, точка 39), Решение от 18 юни 2009 г. по дело Aberdeen Property Fininvest Alpha (C-303/07, Сборник, стр. I-5145, точка 35), и Решение от 11 март 2010 г. по дело Attanasio Group (C-384/08, Сборник, стр. I-2055, точка 40).

10 – Вж. Решение от 24 май 2007 г. по дело Holböck (C-157/05, Сборник, стр. I-4051, точка 24), Решение по дело Комисия/Италия (посочено по-горе в бележка под линия 9, точка 36) и Решение от 11 ноември 2010 г. по дело Комисия/Поругалия (C-543/08, Сборник, стр. I-11241, точка 43).

11 – Вж. Решение от 7 септември 2004 г. по дело Manninen (C-319/02, Recueil, стр. I-7477, точка 19), Решение от 14 септември 2006 г. по дело Centro di Musicologia Walter Stauffer (C-386/04, Recueil, стр. I-8203, точка 15), Решение от 29 март 2007 г. по дело Rewe Zentralfinanz (C-347/04, Сборник, стр. I-2647, точка 21) и Решение по дело Jäger (посочено по-горе в бележка под линия 4, точка 23).

12 – Вж. Решение от 16 март 1999 г. по дело Trummer и Mayer (C-222/97, Recueil, стр. I-1661, точка 21), Решение от 5 март 2002 г. по дело Reisch и др. (C-519/99—C-524/99 и C-526/99—C-540/99, Recueil, стр. I-2157, точка 30), Решение от 23 февруари 2006 г. по дело Van Hilten-van der Heijden (C-513/03, Recueil, стр. I-1957, точка 39), Решение по дело Fidium Finanz (посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 41) и Решение от 10 февруари 2011 г. по дело Missionswerk Werner Heukelbach (C-25/10, Сборник, стр. I-497, точка 15). Тълкуването на понятието „движение на капитали“ по смисъла на член 63 ДФЕС е пример за систематичното тълкуване на юридически актове с различен ранг в йерархията на нормативните актове на Съюза. В този случай Съдът тълкува първичното право в светлината на приетото въз основа на него вторично право (вж. Grundmann, S. Inter-Instrumental-Interpretation, Systembildung durch Auslegung im Europäischen Unionsrecht. — Rabels Zeitschrift für ausländisches und internationales Privatrecht. Vol. 75, 2011, р. 898).

13 – Решение по дело Jäger (посочено по-горе в бележка под линия 4, точка 25).

14 – Решение от 11 декември 2003 г. по дело Barbier (C-364/01, Recueil, стр. I-15013, точка 58) и Решение по дело Van Hilten-van der Heijden (посочено по-горе в бележка под линия 12, точки 41 и 42).

15 –      Решение по дело Jäger (посочено по-горе в бележка под линия 4, точка 26).

16 –      Вж. Решение по дело Van Hilten-van der Heijden (посочено по-горе в бележка под линия 12, точка 44), Решение по дело Jäger (посочено по-горе в бележка под линия 4, точка 32) и Решение по дело Missionswerk Werner Heukelbach (посочено по-горе в бележка под линия 12, точка 22).

17 –      Вж. Решение от 25 юли 1991 г. по дело Factortame II (C-221/89, Recueil, стр. I-3905, точка 20) и Решение от 30 ноември 1995 г. по дело Gebhard (C-55/94, Recueil, стр. I-4165, точка 25).

18 –      Вж. Решение по дело Gebhard (посочено по-горе в бележка под линия 17, точка 25) и Решение от 7 септември 2006 г. по дело N (C-470/04, Requei, стр. I-7409, точка 26).

19 – Решение от 13 април 2000 г. по дело Baars (посочено по-горе в бележка под линия 6).

20 – Вж. Решение от 23 октомври 2007 г. по дело Комисия/Германия (C-112/05, Сборник, стр. I-8995, точка 13), Решение по дело Комисия/Италия (посоченo по-горе в бележка под линия 9, точка 34), Решение от 21 октомври 2010 г. по дело Idryma Typou (C-81/09, Сборник, стр. I-10161, точка 47), Решение по дело Комисия/Португалия (посочено по-горе в бележка под линия 10, точка 41) и Решение от 10 ноември 2011 г. по дело Комисия/Португалия (C-212/09 Сборник, стр. I-10889, точка 43).

21 – Вж. Решение по дело Baars (посочено по-горе в бележка под линия 6, точка 22).

22 – Решение по дело Комисия/Италия (посочено по-горе в бележка под линия 9, точка 38).

23 –      Aktiengesetz (Закон за акционерните дружества) от 6 септември 1965 г. (BGBl. I, стр. 1089), последно изменен с член 2, параграф 49 от Закона от 22 декември 2011 г. (BGBl. I, стр. 3044).

24 –      Gesetz betreffend die Gesellschaften mit beschränkter Haftung (Закон за дружествата с ограничена отговорност), обнародван с преработения му текст в Bundesgesetzblatt, част III, № 4123-1, последно изменен с член 2, параграф 51 от Закона от 22 декември 2011 г. (BGBl. I стр. 3044).

25 – Вж. точка 60 от писменото становище на германското правителство.

26 – Вж. точка 50 от писменото становище на Комисията.

27 –      Определение по дело Lasertec (посочено по-горе в бележка под линия 9).

28 – Решение от 22 декември 2008 г. по дело Truck Center (C-282/07, Сборник, стр. I-10767).

29 – Вж. стр. 8 от акта за преюдициално запитване.

30 –      Решение по дело Geurts и Vogten (посочено по-горе в бележка под линия 9).

31 – Вж. Решение по дело Geurts und Vogten (посочено по-горе в бележка под линия 9, точка 16).

32 – Вж. точка 48 от писменото становище на Комисията.

33 – Решение от 15 октомври 2009 г. по дело Busley и Cibrian Fernandez (C-35/08, Сборник, стр. I-9807).

34 – Решение от 11 септември 2008 г. по дело Eckelkamp (C-11/07, Сборник, стр. I-6845).

35 – Решение от 11 септември 2008 г. по дело Arens-Sikken (C-43/07, Сборник, стр. I-6887).

36 – Решение от 22 април 2010 г. по дело Mattner (C-510/08, Сборник, стр. I-3553).

37 –      Вж. точка 54 от настоящото заключение.

38 – Вж. Определение по дело Lasertec (посочено по-горе в бележка под линия 9, точка 27) и Определение от 6 ноември 2007 г. по дело Stahlwerk Ergste Westig (C-415/06, все още непубликувано в Сборника, точка 13); Решение по дело Holböck (посочено по-горе в бележка под линия 10, точка 28). Във връзка със съотношението между свободата на предоставяне на услуги и свободното движение на капитала вж. Решение по дело Fidium Finanz (посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 50).