Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА E. SHARPSTON

представено на 12 септември 2013 година(1)

Дело C-174/12

Alfred Hirmann

срещу

Immofinanz AG

(Преюдициално запитване, отправено от Handelsgericht Wien (Австрия)

„Дружествено право — Директива 77/91/ЕИО — Отговорност на акционерното дружество — Защита на инвеститор, основал решението си на неточна информация — Съвместимост на национална норма, предвиждаща унищожаване на сделка за покупката на акции“





1.        Когато инвеститор, който е закупил акции в акционерно дружество на вторичния пазар (тоест не като част от увеличаването на акционерния дружествен капитал), впоследствие твърди, че информацията в проспекта за ценните книжа, на която се е позовал при осъществяване на покупката, не е била нито пълна, нито вярна, може ли съдът да осъди дружеството да унищожи договора, като го задължи да придобие повторно собствените си акции и да възстанови средствата на инвеститора, или правото на ЕС не допуска подобно средство за защита? Освен това има ли право този инвеститор да поиска първоначалната покупна цена или възстановяване на стойността на акциите към датата на предявяване на своя иск?

2.        Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена), отправил настоящото преюдициално запитване, формулира въпросите си във връзка с Директива 77/91/ЕИО (наричана по-нататък „Втора директива в областта на дружественото право“)(2). На 25 октомври 2012 г. обаче тази директива е отменена и заменена от нов, преработен текст: Директива 2012/30(3). Поради това в настоящото заключение ще говоря за Втора директива в областта на дружественото право в минало време. Доколкото обаче разпоредбите на отменената директива се откриват в идентична по същество формулировка в преработената редакция (и когато това е така, еквивалентните разпоредби са посочени в бележки под линия), се надявам, че направените уточнения ще се отнасят в еднаква степен както за предходната, така и за бъдещата уредба.

3.        Запитващата юрисдикция посочва, че член 15(4) от Втора директива в областта на дружественото право е ограничавал правото на акционерното дружество да разпределя капитала си на акционерите, а член 18(5) е забранявал придобиването на собствени акции от дружеството. Националната юрисдикция иска да установи дали посочените разпоредби възпрепятстват налагането на подобно средство за защита на акционерно дружество, което носи гражданскоправна отговорност към инвеститорите, която възниква от неизпълнение на задължението му за предоставяне на информация. Препятства ли Втора директива в областта на дружественото право подобно средство за защита, когато то би било свързано с използването на записания капитал и би могло да доведе до несъстоятелност на дружеството? Накрая, препятства ли принципът на равно третиране на акционерите прилагането на подобно средство за защита?

4.        В своето преюдициално запитване националната юрисдикция иска указания и относно евентуалното значение във връзка с разглеждания от нея спор на Директивата относно проспекта(6), на Директивата относно изискванията за прозрачност(7), на Директивата относно пазарната злоупотреба(8) и на Директивата относно гаранциите(9).

 Правото на ЕС

5.        Посочените от националната юрисдикция директиви попадат в две широки категории: директиви, свързани предимно с корпоративното управление (Втора директива в областта на дружественото право и Директивата относно гаранциите), и директиви, свързани предимно със защитата на акционерите (Директивата относно проспекта, Директивата относно изискванията за прозрачност и Директивата относно пазарната злоупотреба)(10). С цел по-лесно разбиране в изложението на релевантното законодателство на ЕС ги групирам в съответствие с тази класификация.

 Директивите в областта на корпоративното управление

 Втора директива в областта на дружественото право

6.        Второ и четвърто съображение от Втора директива в областта на дружественото право предвиждат, че:

„[…] за да се гарантира минимална равностойна защита на акционерите и кредиторите на акционерните дружества, особено значение има съгласуването на националните разпоредби, свързани с тяхното учредяване и с поддържането, увеличаването или намаляването на техния капитал;

[…]

[…] трябва да бъдат приети разпоредби на Общността за поддържането на капитала, който съставлява обезпечение за кредиторите, по-специално като се забрани всяко намаляване на капитала чрез разпределянето му между акционерите, когато последните нямат право на това, и като се предвидят ограничения за правото на дружеството да придобива собствените си акции“.

7.        Втора директива в областта на дружественото право се прилага за посочените в член 1, параграф 1 акционерни дружества, сред които, що се отнася до Австрия, е включено „die Aktiengesellschaft“(11).

8.        Член 6(12) от Втора директива в областта на дружественото право изисква за учредяването или получаването на разрешение за започване на дейността акционерното дружество да притежава определен записан минимален капитал.

9.        Член 12(13) от същата директива предвижда, че „акционерите не могат да бъдат освободени от задължението им да изплатят вноските си“.

10.      Член 15, параграф 1(14) гласи:

„а) Освен в случаите на намаляване на записания капитал, не може да се прави разпределяне между акционерите, когато на последната дата от последната финансова година нетните активи, отразени в годишните доклади на дружеството, са или след такова разпределяне биха спаднали под размера на записания капитал заедно с онези резерви, които не подлежат на разпределяне по закон или според устава.

[…]

в) Размерът на сумите, разпределени между акционерите, не може да надвишава размера на печалбата в края на последната финансова година заедно с пренесената печалба и със сумите, изтеглени от резервите, предназначени за тази цел, намален с пренесените загуби и сумите, отнесени в резерв в съответствие със закона или устава.

г) Изразът „разпределяне“, използван в букви а) и в), включва по-конкретно изплащането на дивиденти и лихви по акциите“.

11.      Ако има разпределени средства в нарушение на член 15, член 16 предвижда, че те „трябва да бъдат върнати от получилите ги акционери, ако дружеството докаже, че тези акционери са знаели за нередовността на извършеното разпределяне или с оглед на обстоятелствата не са могли да не знаят това“.

Член 18, параграф 1(15) предвижда, че „[а]кциите на едно дружество не могат да се записват от самото дружество“. (В останалата си част член 18 е ирелевантен за настоящото производство.)

12.      Член 19(16) разрешава на дружествата да придобиват собствени акции в съответствие с определените в него условия. Тези условия включват по-специално изискването за разрешение от общото събрание, което определя реда и условията за такова придобиване(17); придобиването да не може да доведе до намаляване на нетните активи под размера, посочен в член 15, параграф 1, буква а)(18), и само напълно изплатени акции да могат да бъдат включени в транзакцията(19). Държавите членки могат да обвържат придобиването с допълнителните условия, посочени в член 19, параграф 1, подточки i)—v).

13.      Член 20, параграф 1, буква г)(20) разрешава на държавите членки да не прилагат предвидените в член 19 условия по отношение по-специално на „акции, придобити по силата на юридическо задължение“.

14.      Накрая, член 42 предвижда, че при въвеждането на Втора директива в областта на дружественото право „държавите членки гарантират равното третиране на всички акционери с еднакво положение“.

 Директивата относно гаранциите

15.      Директивата относно гаранциите урежда и обстоятелствата, при които съществуването на дружеството може да се обяви за недействително, както и последиците от обявената недействителност.

16.      Член 12 от Директивата относно гаранциите предвижда, че държавите членки могат да предвиждат недействителността на дружествата да бъде обявявана само със съдебно решение и единствено в случаите, изчерпателно посочени в буква б), подточки i)—vi) от него.

17.      В член 13 се уреждат последиците от обявената недействителност.

 Директиви за защита на акционерите

 Директивата относно проспекта

18.      Целите на Директивата относно проспекта включват хармонизирането на изискванията за изготвянето, одобряването и разпространението на проспекта, който следва да бъде публикуван, когато се предлагат публично ценни книжа или когато такива се допускат до търговия на регулиран пазар в някоя от държавите членки.

19.      Съображение 10 от Директивата относно проспекта гласи, че нейната цел е „да се гарантира защитата на инвеститорите и пазарната ефективност“.

20.      Съображение 19 гласи, че се „[и]зискват […] гаранции за защитата на интересите на фактическите и потенциалните инвеститори във всички държави членки, за да бъдат те улеснени при осъществяването на информирана оценка на [риска] и по този начин да вземат инвестиционни решения при пълно осъзнаване на фактите“.

21.      Член 5 от Директивата относно проспекта изисква той да съдържа „цялата информация, която […] е необходима, за да се способства инвеститорът при вземането на информирано решение за активите и пасивите, финансовото положение, печалби и загуби, както и относно перспективите на емитента и на всеки гарант и относно правата, които са във връзка с тези ценни книжа. Тази информация следва лесно да се анализира и да бъде представена в лесно разбираема форма“.

22.      Член 6 от Директивата относно проспекта предвижда:

„1. Държавите членки гарантират, че отговорност за информацията, представена в проспекта, носи поне емитентът или неговите административни, ръководни или надзорни органи, предлагащата страна, лицето, което кандидатства за допускане до търгуване на регулиран пазар, или гарантът, съобразно приложимия случай. Отговорните лица следва да бъдат ясно обозначени в проспекта чрез техните имена и функции или в случая на юридически лица — чрез наименованията им и седалищата им, както и декларации от тях, че доколкото знаят, съдържащата се в проспекта информация е в съответствие с фактите и че проспектът не допуска каквито и да е грешки да засегнат неговото значение.

2. Държавите членки гарантират, че техните закони, подзаконови и административни разпоредби относно гражданската отговорност се прилагат относно тези лица, които са отговорни за предоставената в проспекта информация.

[…]“.

23.      Член 25, параграф 1 от Директивата относно проспекта предвижда:

„Без да се засяга правото на държавите членки да налагат наказателни санкции и без да се засяга техният режим на гражданска отговорност, държавите членки гарантират, в съответствие с националното си право, че могат да бъдат предприети подходящи административни мерки и могат да бъдат наложени административни наказания срещу отговорните лица, когато се нарушават разпоредбите, […] приети в изпълнение на настоящата директива. Държавите членки гарантират, че тези мерки са ефективни, съразмерни и възпиращи“.

 Директивата относно изискванията за прозрачност

24.      Директивата относно изискванията за прозрачност има за цел да подобри по-специално защитата на инвеститорите и ефикасността на пазара, като изисква издателите на ценни книжа да осигурят необходимата прозрачност чрез редовен информационен поток(21).

25.      Член 7 от Директивата относно изискванията за прозрачност предвижда:

„Държавите членки гарантират, че отговорността за информацията, която трябва да се подготви и представи на обществеността съгласно членове 4, 5, 6 и 16, [се поема] поне от издателя или от неговите административни, управленски или контролни органи, и трябва да се погриж[ат] техните законови, подзаконови и административни разпоредби за отговорността да се отнасят за издателите, за органите, посочени в настоящия член, или за отговорните лица на издателите“.

26.      Членове 4, 5, 6 и 16 от Директивата относно изискванията за прозрачност изискват издателят да обяви публично: годишен финансов отчет, шестмесечен финансов отчет, декларация от своето управление и всички промени в правата, дадени от различните класове акции или ценни книги.

27.      Член 17 от Директивата относно изискванията за прозрачност, озаглавен „Информация за притежателите на ценни книжа, допуснати за търгуване на регулиран пазар“, предвижда:

„1.      Издателят на акции, допуснати за търгуване на регулиран пазар, осигурява еднакво третиране на всички [притежатели] на акции, които са в еднаква позиция.

[…]“.

28.      Член 28, параграф 1 от Директивата относно изискванията за прозрачност предвижда:

„Без да се засяга правото на държавите членки да налагат [наказателни санкции], държавите членки гарантират в съответствие с националното си законодателство, че при неспазване на разпоредбите, приети в съответствие с настоящата директива, ще се вземат поне съответните административни мерки или на отговорните лица ще се налагат съответните гражданск[оправни санкции] и/или административни наказания. Държавите членки гарантират, че тези мерки ще бъдат ефикасни, адекватни и разубеждаващи“.

 Директивата относно пазарната злоупотреба

29.      Директивата относно пазарната злоупотреба има за цел по-специално да утвърждава интегритета на пазара чрез хармонизацията на законодателството на държавите членки, с което се забраняват търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара.

30.      Член 14, параграф 1 от Директивата относно пазарната злоупотреба предвижда:

„Без да се засяга правото им да налагат наказателноправни санкции, държавите членки следят, в съответствие с тяхното вътрешно право, да бъде възможно взимането на подходящи административни мерки или прилагането на административни санкции по отношение на лицата, отговорни за нарушаването на разпоредбите, приети въз основа на настоящата директива. Държавите членки правят необходимото тези мерки да бъдат ефикасни, съразмерни на нарушението и възпиращи“.

 Австрийското право

31.      Kapitalmarktgesetz (Закон за капиталовия пазар) предвижда в член 5 (във връзка с потребителските сделки):

„(1)      Ако публично предложение, за което трябва да бъде издаден проспект, е направено без предварително да са публикувани проспект или информацията по член 6, инвеститорите, или потребителите по смисъла на член 1, параграф 1, точка 2 от Konsumentenschutzgesetz (Закон за защита на потребителите)(22), могат да се откажат от предложението си или от договора.

[…]

(4)      Правото на отказ съгласно параграф 1 се погасява с изтичането на една седмица от деня, в който проспектът или информацията по член 6 са били публикувани. […]

(5)      Споразуменията, които противоречат на параграфи 1—4 и са в ущърб на потребителите, са нищожни.

(6)      По-широките права на инвеститорите съгласно други разпоредби се запазват“.

32.      Член 6 от Kapitalmarktgesetz, озаглавен „Притурки към проспекта“, предвижда:

„(1)      Всяко важно ново обстоятелство, съществена грешка или неточност във връзка с информацията, включена в проспекта, която може да повлияе върху преценката във връзка с ценните книжа или инвестициите и която възниква или бъде забелязана в периода между одобряването на проспекта и окончателното прекратяване на действието на публичното предложение или, съобразно конкретния случай, допускането до търговия на регулирания пазар, ако това събитие настъпи по-рано, се посочват в притурка към проспекта (изменяща или допълваща информация). Тази притурка (изменяща или допълваща информация) се публикува и депозира незабавно от молителя (член 8а, параграф 1) в съответствие най-малко със същите правила, каквито са приложени при публикуването и депозирането на оригиналния проспект. […]

(2)      Инвеститорите, които са се съгласили да закупят или да запишат ценни книжа след като е настъпило обстоятелство, грешка или неточност по смисъла на параграф 1, но преди да бъде публикувана свързаната с тях притурка, имат право, което могат да упражнят в рамките на два работни дни след публикуването на притурката, да оттеглят своето съгласие. Член 5 се прилага по аналогия. Ако пък инвеститорите са потребители по смисъла на член 1, параграф 1, точка 2 от Konsumentenschutzgesetz, посоченият в член 5, параграф 4 срок също се прилага“.

33.      Член 11 от Kapitalmarktgesetz, озаглавен „Съпътстваща проспекта отговорност“, предвижда:

„(1) За вредата, понесена от инвеститор, поради това че се е доверил на информацията в проспекта или на друга информация, която се изисква съгласно този федерален закон (член 6) и има определящо значение за преценката във връзка с ценните книжа или инвестициите, отговорност носят:

1.      емитентът — за невярна или непълна информация, предадена по негова вина или по вина на негови служители или на други лица, които са участвали в изготвянето на проспекта,

[…]

(6)      Ако нарушението не е умишлено, отговорността към всеки отделен инвеститор е ограничена до платената от него покупна цена ведно с разходите и лихвите, считано от момента на плащане на покупната цена. […]

(7)      Правата на инвеститорите съгласно този федерален закон, ако не бъдат изключени по други съображения, трябва да бъдат предявени по съдебен ред в срок от десет години от момента на изтичане на предложението, за което трябва да бъде издаден проспект.

(8)      Исканията за обезщетение, които произтичат от нарушение на други законови разпоредби или на договори, се запазват“.

34.      Aktiengesetz (Закон за акционерните дружества) предвижда в член 52 („Забрана за връщане на вноски“):

„Направените от акционерите вноски не могат да им бъдат връщани; докато съществува дружеството те имат право само на печалбата, отразена в годишния счетоводен баланс, освен ако съгласно закона или устава тя не подлежи на разпределение. В случаите на правомерно придобиване на собствени акции (членове 65 и 66) плащането на цената за придобиване не се счита за връщане на вноски“.

 Обстоятелствата, производството и отправените въпроси

35.      На 7 януари 2005 г. г-н Alfred Hirmann купува чрез посредник 1 375,02406(23) акции от Immofinanz AG (наричано по-нататък „Immofinanz“), акционерно дружество („Aktiengesellschaft“), за сумата от 10 013,75 EUR. Покупката е извършена на вторичния пазар, а не в рамките на увеличение на капитала на Immofinanz. Г-н Hirmann заплаща цената за покупката на Aviso Zeta AG (наричано по-нататък „Aviso Zeta“), а в замяна на това акциите са заведени на открит на името на г-н Hirmann депозит на ценни книжа в Aviso Zeta.

36.      На 15 август 2011 г. г-н Hirmann предявява иск срещу Immofinanz на основание на член 6, параграф 2 във връзка с член 5, параграф 4 от Kapitalmarktgesetz, член 11 от Kapitalmarkgesetz и на основание на институтите на унищожаване поради грешка и на обезщетяване. Той е поискал унищожаване на сделката за покупка на акции. В резултат от него следвало да се възстанови покупната цена по сделката към момента на сключването ѝ в замяна на обратното прехвърляне на акциите на Immofinanz.

37.      Г-н Hirmann обвинява Immofinanz в присвояване и измама, и по-специално че дружеството е манипулирало курса на акциите и е предприело незаконни мерки за поддържането на курса им. Той твърди, че наличният към съответния момент проспект за ценни книжа, въз основа на който е взел решение за покупка на акциите, e бил заблуждаващ. Обратно на информацията в този проспект, с постъпленията от емисията били закупени акции на Immofinanz с цел манипулиране на курса им и спекулация. Използването на паричните средства с цел злоупотреба породило по-големи от обявените в проспекта рискове. Като цяло данните в проспекта за ценни книжа не били нито пълни, нито верни. Те също не били разбираеми, нито лесни за анализиране.

38.      Immofinanz оспорва твърдените факти. Освен това то сочи, че правото на ЕС не допуска акционерните вноски да бъдат връщани, докато съществува дружеството. Подобна отговорност на акционерното дружество спрямо съдружниците в него — на каквото и да било правно основание — била в противоречие със забраната съгласно правото на ЕС за връщането на вноски.

39.      С оглед на очертаните обстоятелства и преди да се произнесе с решение, Handelsgericht Wien спира производството и отправя следните въпроси:

„1.      Национална норма, по силата на която акционерното дружество като емитент носи отговорност към лицето, закупило акции, при неизпълнение на предвидените от законодателството относно капиталовия пазар задължения за предоставяне на информация съгласно разпоредбите на:

–        членове 6 и 25 от [Директивата относно проспекта],

–        членове 7, 17 и 28 от [Директивата относно изискванията за прозрачност], и

–        член 14 от [Директивата относно пазарната злоупотреба],

съвместима ли е с членове 12, 15, 16, 19 и 42 от [Втора директива в областта на дружественото право], в действащата ѝ към момента редакция?

2.      Разпоредбите на членове 12, 15, 16, и по-специално на членове 18, 19 и 42 от [Втора директива в областта на дружественото право], в действащата ѝ към момента редакция, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която в случаите на посочената във въпрос 1 отговорност акционерното дружество трябва да възстанови на купувача платената цена за придобиване и да получи обратно съответните акции?

3.      Разпоредбите на членове 12, 15, 16, 18, 19 и 42 от [Втора директива в областта на дружественото право], в действащата ѝ към момента редакция, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че посочената във въпрос 1 отговорност на акционерното дружество може

–        да обхваща и нетните активи на акционерното дружество (записан капитал и резерви по смисъла на член 15, параграф 1, буква а) от споменатата директива), и

–        да е налице, дори когато може да доведе до несъстоятелност на акционерното дружество?

4.      Разпоредбите на членове 12 и 13 от [Директивата относно гаранциите] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която придобиването на дял от дружественото имущество се унищожава с обратна сила, така че при унищожаване на договор за покупка на акции трябва да се счита, че то има действие ex nunc (вж. Решение на Съда от 15 април 2010 г. по дело C-215/08, „E. Friz GmbH“)?

5.      Разпоредбите на членове 12, 15, 16, 18, 19 и 42 от [Втора директива в областта на дружественото право], в действащата ѝ към момента редакция, и на членове 12 и 13 от [Директивата относно гаранциите] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че отговорността е ограничена до стойността на акциите — а в случаите на котирано на борсата дружество, до борсовия курс на акциите — която те имат към момента на предявяване на правото, така че понякога акционерът може да получи сума, която е по-малка от първоначално платената от него цена за тези акции?“.

40.      Писмени становища представят г-н Hirmann, Immofinanz, Aviso Zeta, австрийското, португалското правителство и Европейската комисия. Г-н Hirmann, Immofinanz, португалското правителство и Комисията представят устни становища в заседанието от 17 април 2013 г.

 Предварителни въпроси

41.      Преди да разгледам петте въпроса, отправени от националната юрисдикция, е необходимо да изясня някои предварителни въпроси.

42.      Първо, отбелязвам, че макар директивите, свързани със защитата на акционерите, да хармонизират основните елементи, в редица отношения те оставят широка свобода на преценка в рамките на националната правна уредба.

43.      Така (например) член 6, параграф 2 от Директивата относно проспекта изисква от държавите членки да гарантират, че „техните закони, подзаконови и административни разпоредби относно гражданската отговорност се прилагат относно тези лица, които са отговорни за предоставената в проспекта информация“. Разпоредбата се допълва от тази на член 25, параграф 1, който изисква държавите членки да „гарантират, в съответствие с националното си право, че могат да бъдат предприети подходящи административни мерки и могат да бъдат наложени административни наказания срещу отговорните лица“ (курсивът е мой), но „без да се засяга техният режим на гражданска отговорност“.

44.      Подобно на това, член 28, параграф 1 от Директивата относно изискванията за прозрачност и член 14, параграф 1 от Директивата относно пазарната злоупотреба съдържат по същество успоредни по съдържанието си разпоредби. Първо, правото на държавите членки да налагат наказателноправни санкции се запазва изрично. На следващо място, на държавите членки се възлага задължението (да „гарантират/следят“) в съответствие с националното им законодателство да се вземат/да бъде възможно взимането на съответни административни мерки и/или прилагането на административни санкции(24). Накрая, държавите членки „гарантират, че тези мерки ще бъдат ефикасни, адекватни и разубеждаващи“.

45.      От това следва, че освен ако определено средство за защита в случай на неизпълнение на задължение, попадащо в обхвата на тези директиви, е изрично забранено (или от директивата, или от друг акт на ЕС), държавите членки остават свободни да предвидят онова, което считат за уместно.

46.      Второ, въпреки че националната юрисдикция все още не е направила фактическа констатация дали и евентуално до каква степен Immofinanz е предоставило заблуждаваща информация, въз основа на която г-н Hirmann решава да извърши покупка на акции, която в противен случай би могъл да не осъществи, някои обстоятелства са безспорни. Г-н Hirmann закупува определен брой акции на определена дата и цена. Тези акции са закупени на вторичния пазар чрез посредник (Aviso Zeta). Цената на акциите е изцяло изплатена. Покупката обаче изобщо не е свързана с увеличаването на записания капитал на Immofinanz. Става дума за съвсем обикновена сделка с акции, каквито ежедневно се осъществяват на капиталовия пазар.

47.      Трето, важно е не само да се направи разграничение между гражданскоправниите административните санкции, от една страна, и наказателните, от друга; следва също да се вземе под внимание какви са исканията в националното производство, в рамките на което възниква настоящото преюдициално запитване. В това производство г-н Hirmann иска да се възстанови положението, в което би се намирал, ако не бе извършил покупката на акциите: да се премахнат последиците от сделката и да му бъдат възстановени средствата заедно с лихва от датата на покупката (7 януари 2005 г.) до датата на решението на националната юрисдикция. Първоначално би могъл да се постави въпросът дали искът действително следва изобщо да се характеризира като такъв за налагането на „санкция“, тъй като в по-голяма степен наподобява реституционен иск или иск за реализирането на гражданскоправна отговорност на дружеството за непозволено увреждане. Доколкото обаче успешното или не водене на иска зависи от това дали е било налице задължение за предоставянето на вярна информация на потенциалния акционер и дали това задължение не е било изпълнено, би могло да се приеме, че гражданскоправната санкция за неизпълнението (ако се докаже настъпването му), в случая определена в националния закон, се изразява в задължение за дружеството да премахне последиците от сделката и да възстанови покупната цена. В отсъствието на подобно задължение неизпълнението на законоустановеното задължение би останало несанкционирано (а още по-малко пък с „ефикасна, адекватна и разубеждаваща“ санкция).

48.      Накрая, има определени въпроси, свързани с настъпването на фактите във времето, които следва да се имат предвид.

49.      Г-н Hirmann купува акциите си на 7 януари 2005 г. Ако и доколкото той прави това въз основа на заблуждаваща информация, предоставена от Immofinanz, на тази дата настъпва неизпълнението на законоустановеното задължение. На същата дата вече е изтекъл срокът за транспонирането на Втора директива в областта на дружественото право (1 януари 1994 г.)(25) и на Директивата относно пазарната злоупотреба (12 октомври 2004 г.). Датата, към която обаче следва да се разгледа средството за защита, с което той би следвало да разполага, не е тази, а 15 август 2011 г. — датата, на която предявява иск пред националната юрисдикция за унищожаването на сделката с акциите. Към посочения момент са изтекли и сроковете за транспониране на Директивата относно проспекта (1 юли 2005 г.), на Директивата относно изискванията за прозрачност (20 януари 2007 г.) и на Директивата относно гаранциите (в кодифицираната ѝ версия — последният краен срок за транспониране, посочен в приложение I, част Б, е 1 януари 2007 г.).

50.      След направените уточнения се насочвам към разглеждането на различните отправени от националната юрисдикция въпроси.

 Съображения

 Въпроси 1, 2 и 3

51.      Първите три въпроса на националната юрисдикция са свързани с различни аспекти на проблема дали Втора директива в областта на дружественото право не допуска премахването на последиците от сделка с акции, когато дружество не е изпълнило задълженията си да предостави информация на бъдещите инвеститори. Поради това ще разгледам заедно тези въпроси. По същество запитващата юрисдикция иска да установи дали членове 12, 15, 16, 18, 19, и/или 42 от Втора директива в областта на дружественото право не допускат национално законодателство, с което се транспонират Директивите за защита на акционерите и което предвижда, че когато акционерно дружество не е изпълнило своите задължения, то отговаря като издател спрямо инвеститора и има задължение да възстанови покупната цена и да получи обратно акциите. Освен това националната юрисдикция пита дали, ако от акционерното дружество се изисква да поеме тази отговорност дори в случай че е необходимо за целта да използва нетните си активи (записания капитал и резервите) и/или има възможност поемането на тази отговорност да доведе до неговата несъстоятелност, това е в противоречие с Втора директива в областта на дружественото право.

52.      Основният повод за загриженост на националната юрисдикция е свързан с това, че е възможно действията на Австрия за транспониране на „другите“ мерки на ЕС, и по-специално на директивите за защита на акционерите, да не са били предвидени от законодателя на ЕС; както и че по този начин Австрия (неумишлено) е създала положение, при което предвиденото средство за защита в случай на нарушение на предоставените с някоя от тези директиви права е в противоречие с Втора директива в областта на дружественото право. За да бъда възможно най-полезна за националната юрисдикция, ще възприема донякъде нетрадиционен подход в анализа на първите три въпроса. Най-напред, във връзка с начина на транспониране ще разгледам какво тези три директиви уреждат (и по-важното, какво не уреждат), като обърна внимание на свободата на преценка, предоставена от законодателя на ЕС на държавите членки. След това ще се спра на Втора директива в областта на дружественото право и ще разгледам разпоредбите (немалко на брой) от нея, посочени от запитващата юрисдикция, от гледна точка на въпроса дали все пак някоя от тях е пречка за наличието на национална норма като разглежданата в главното производство.

 Директивите за защита на акционерите

 Директивата относно проспекта

53.      Член 6, параграф 1 от Директивата относно проспекта изисква от държавите членки да гарантират, че отговорност за информацията, представена в проспекта, носи по-специално поне издателят. Тази разпоредба не само допуска национална норма, която предвижда отговорност спрямо инвеститора на акционерното дружество като издател, когато не са били изпълнени задълженията за предоставяне на информация, но и националната норма е в съответствие с нея. Действително член 6, параграф 1 допуска и други субекти освен издателя, „съобразно приложимия случай“, да носят отговорност в случай на неизпълнение на свързаните с предоставянето на информация задължения. Въз основа на доказателствата по делото пред Съда обаче няма основания да се приеме, че в случая образувание, различно от Immofinanz, отговаря като издател за съдържащата се в неговия проспект информация. Когато самият издател отговаря за предоставената информация, член 6 ясно изисква той да носи отговорност, ако информацията не е вярна или е заблуждаваща.

54.      Член 6, параграф 1 от Директивата относно проспекта не уточнява какви „административни мерки“ трябва да се предприемат или какви „административни наказания“ да се наложат, когато се установи такава отговорност. Член 6, параграф 2 посочва (императивно), че държавите членки „гарантират, че техните закони, подзаконови и административни разпоредби относно гражданската отговорност“ се прилагат относно „тези лица, които са отговорни за предоставената в проспекта информация“, но също не урежда по-подробно какво гражданскоправно средство за защита следва да се осигури. Член 25 единствено потвърждава, че административните мерки и наказания, които държавите членки следва да наложат, не „засягат техни[те] режим[и] на гражданска отговорност“ (нито правото им да налагат наказателни санкции).

55.      Следователно съгласно Директивата относно проспекта държавите членки притежават широка свобода на преценка при спазване на общите принципи на правото на ЕС и съответните разпоредби от законодателството му, що се отнася до естеството на средствата за защита, които предоставят в рамките на своя режим на гражданска отговорност.

56.      В случая националното правило, предмет на разглеждане в главното производство, предвижда възстановяване на покупната цена в съчетание с връщането на акциите на дружеството. В съответствие с предоставеното ѝ право държавата членка е избрала именно това средство за защита. То не е в противоречие и не отслабва действието по някакъв очевиден начин на евентуално предвидените в същата хипотеза наказателноправни санкции или административни мерки или наказания. Със сигурност Директивата относно проспекта допуска това средство за защита. Неговата съразмерност с претърпените от инвеститора вреди е ясна. Не се отличава с очевидна непропорционалност спрямо нарушението на изискванията за предоставяне на информация. Съществува вероятност това средство за защита да разубеди издателите да въвеждат инвеститорите в заблуждение с цел да закупят акции, като не изпълняват задълженията си във връзка с предоставянето на информация; поради това съществува вероятност това средство за защита да се окаже също ефективно и възпиращо. Ето защо според мен то е в съответствие с общите принципи на правото на ЕС и вероятно обслужва преследваните с Директивата относно проспекта цели.

 Директивата относно изискванията за прозрачност

57.      Член 7 от Директивата относно изискванията за прозрачност задължава държавите членки да гарантират, че отговорността за информацията, която трябва да се подготви и представи на обществеността съгласно тази директива, се поема от издателя или от неговите административни, управленски или контролни органи. Национална норма, която предвижда отговорност за дружеството като издател заради неизпълнението на задължения съгласно директивата, според мен правилно отразява изискванията по този член. Също така тази норма не нарушава принципа на равно третиране, закрепен в член 17 от посочената директива.

58.      Директивата относно изискванията за прозрачност не уточнява какво гражданско средство за защита следва да се осигури, ако бъде установена отговорността на издателя. Член 28, параграф 1 единствено изисква държавите членки да гарантират, че „ще се вземат поне съответните административни мерки или на отговорните лица ще се налагат съответните гражданск[оправни санкции] и/или административни наказания“ (без да се засяга правото им да налагат наказателни санкции), като добавя, че „[д]ържавите членки гарантират, че тези мерки ще бъдат ефикасни, адекватни и разубеждаващи“.

59.      Както и във връзка с Директивата относно проспекта, в случая законодателят на ЕС е предоставил широка свобода на преценка. Средство за защита, което изисква от дружеството да възстанови покупната цена и да придобие обратно своите акции, според мен съвсем точно попада в рамките на свободата на преценка и (както посочих по-горе) не подлежи на изключване с оглед на общите принципи на правото на ЕС. Доколкото мога да преценя, то също така не е в противоречие и не отслабва действието на евентуално предвидените в същата хипотеза наказателноправни санкции или административни мерки или наказания.

 Директивата относно пазарната злоупотреба

60.      Член 14 от Директивата относно пазарната злоупотреба изисква от държавите членки да гарантират, че ще бъде възможно вземането на „подходящи административни мерки“ или прилагането на „административни санкции“ по отношение на „лицата, отговорни“ за нарушаването на директивата, „[б]ез да се засяга правото им да налагат наказателноправни санкции“. Както във връзка с Директивата относно проспекта и Директивата относно изискванията за прозрачност, Директивата относно пазарната злоупотреба не уточнява какви средства за защита следва да бъдат предоставени, когато се установи отговорността на издателя. Следователно държавите членки отново се ползват с широка свобода на преценка в това отношение при спазване на ограниченията, наложени от общите принципи на правото на ЕС и релевантните законодателни актове на същия. Ако акционерно дружество наруши посочената директива, националната норма, която предвижда отговорността му за това нарушение, е в съответствие с текста и целта на член 14 от Директивата относно пазарната злоупотреба.

61.      Предвиденото съгласно гражданскоправния режим на австрийското национално право средство за защита съвсем точно попада в рамките на свободата на преценка, с която се ползват държавите членки. Според мен (поради съображенията, които вече изложих) то е в съответствие с общите принципи на правото на ЕС. Накрая, доколкото мога да преценя, то не е в противоречие и не отслабва действието на евентуално предвидените в същата хипотеза наказателноправни санкции или административни мерки или наказания.

62.      Поради това моето заключение е, че Директивата относно проспекта, Директивата относно изискванията за прозрачност и Директивата относно пазарната злоупотреба допускат национална норма, която предвижда, че ако акционерно дружество не изпълнява своите задължения, произтичащи от тези директиви, същото е задължено да придобие обратно своите акции и да възстанови покупната цена на инвеститора.

 Втора директива в областта на дружественото право

63.      Макар директивите за защита на акционерите да допускат подобна национална норма (и макар действително да изглежда, че тя е в съответствие с техните текстове и утвърждава целите им), в противоречие ли е тази норма — както твърди Immofinanz — с Втора директива в областта на дружественото право?

64.      Immofinanz и Aviso Zeta твърдят, че Втора директива в областта на дружественото право не допуска такава национална норма, тъй като е в противоречие с принципа за запазване на капитала, със забраната дружеството да придобива собствените си акции и с принципа на равно третиране. По-специално Immofinanz и Aviso Zeta твърдят, че Втора директива в областта на дружественото право не допуска подобна отговорност да възниква във връзка с нетните активи на дружеството или нейният обхват да е толкова широк, че да води до неговата несъстоятелност.

65.      Г-н Hirmann, португалското правителство и Комисията сочат, че разглежданата национална норма е допустима с оглед на Втора директива в областта на дружественото право, макар че за да е в състояние да поеме отговорност, акционерното дружество би трябвало да използва своите нетни активи или да бъде обявено в несъстоятелност.

66.      Австрийското правителство единствено обръща внимание на Съда на две решения на Oberster Gerichtshof (Върховния съд на Австрия) от 30 март 2011 г.(26) и 15 март 2012 г.(27), с които изразява съгласието си. В тези решения Oberster Gerichshof приема, че разпоредбите на Втора директива в областта на дружественото право допускат унищожаването на договора за покупка на акции и възстановяването на изплатените средства.

67.      Според мен Втора директива в областта на дружественото право допуска разглежданата национална норма.

68.      Запитващата юрисдикция се позовава на множество разпоредби от Втора директива в областта на дружественото право. За да внеса ред в анализа по-долу, ще ги проследя по следния начин. (1) Най-напред, ще разгледам дали плащане, направено на г-н Hirmann съгласно националноправната норма, би представлявало разпределяне, забранено по силата на член 15, което следва да се върне съгласно член 16. (2) На следващо място, ще разгледам нормата, недопускаща придобиването от дружество на собствените му акции, и изключенията от него (членове 18, 19 и 20). (3) По-нататък, ще се спра на изискването за равно третиране на акционерите (съдържащо се в член 42). (4) Ще завърша анализа си с разглеждането на последния посочен от запитващата юрисдикция член (член 12). (5) Накрая, ще засегна въпроса дали възможността, когато акционерното дружество поема такава отговорност, да възникне задължение за използване на нетните му активи или то да бъде обявено в несъстоятелност влияе върху формулираното от мен заключение.

 Правилата относно разпределянето (членове 15 и 16)

69.      Член 15 не допуска разпределяне между акционерите, ако нетните активи, отразени в годишните доклади на дружеството, са или след такова разпределяне биха спаднали под размера на записания капитал. (Член 6 изисква за учредяването или получаването на разрешение за започване на дейността акционерното дружество да притежава определен записан минимален капитал.) Включва ли обаче понятието „разпределяне“ законоустановеното задължение на дружеството да възстанови покупната цена на инвеститор, когато последното е нарушило задълженията си за предоставяне на информация?

70.      Понятието „разпределяне“, съдържащо се в член 15, не е дефинирано в рамките на Втора директива в областта на дружественото право, въпреки че съгласно член 15, параграф 1, буква г) то „включва по-конкретно изплащането на дивиденти и лихви по акциите“. Според мен това понятие следва да се тълкува в смисъл, че изключва плащане, направено за обезщетяването на инвеститор, който е претърпял вреда в резултат от неизпълнение на задължения на дружеството.

71.      Подобно тълкуване не е в противоречие с целите на член 15, който — съгласно формулировката на второ и четвърто съображение от Втора директива в областта на дружественото право — следва да гарантира минимална равностойна защита на акционерите и кредиторите, като по-конкретно акционерните дружества бъдат задължени да поддържат капитала си, „по-специално като се забрани всяко намаляване на капитала чрез разпределянето му между акционерите, когато последните нямат право на това“. Целта е била да се избегнат нежелани случаи на разпределяне на записания капитал на акционерите в качеството им на акционери, ако те нямат право на това. За разлика от това, плащане, направено на инвеститор, който е бил въведен в заблуждение от проспекта на дружеството да закупи акции, не се осъществява в качеството му на акционер (поради съображенията, които излагам по-долу) и представлява обезщетение, на което това лице има право.

72.      Това плащане не се осъществява по инициатива на самото дружество, а се извършва в изпълнение на установено по закон задължение. Задължението за извършването му възниква от правоотношението на дружеството с потенциалните инвеститори, които разчитат на проспекта, когато вземат решение дали да инвестират, а не от неговите правоотношения със съществуващите акционери. В този смисъл, ако след приключване на производството пред националната юрисдикция по настоящото дело бъде разпоредено плащане, то ще бъде осъществено, тъй като г-н Hirmann се явява трето лице кредитор, който има вземане към дружеството, а не поради това че е негов акционер.

73.      Такова плащане според мен не е „разпределяне“ на капитал по смисъла на член 15, параграф 1, дори когато третото лице кредитор е и акционер на съответното дружество. Това положение може да се изясни по-лесно с помощта на няколко примера.

74.      Да допуснем например, че собственикът на административната сграда, в която се намира дружеството, е негов акционер и дружеството забави плащането на дължимия наем. Собственикът предявява иск за несъбран наем. Правото му на вземане за наема няма да се основава на качеството му на акционер, а изплатеният от дружеството на собственика наем (независимо дали след размяна на кореспонденция или по силата на съдебен акт) няма да представлява разпределяне на капитал по смисъла на член 15.

75.      Подобно на това, ако служител на дружеството, който е закупил или е получил акции в него, впоследствие претърпи трудова злополука в нарушение на задължението на дружеството да полага дължимите грижи за служителите си, правото му да получи обезщетение от дружеството за претърпените вреди няма да има нищо общо с качеството му на акционер. Изплатеното от дружествата при такива обстоятелства обезщетение не би представлявало разпределяне на капитал.

76.      След като плащането на трето лице кредитор, който се явява и акционер, не е „разпределяне“ на капитал по смисъла на член 15, то е допустимо съгласно тази разпоредба.

77.      Член 16 от Втора директива в областта на дружественото право изисква единствено връщане на разпределените в нарушение на член 15 средства. С оглед на извода, който направих относно правилното тълкуване на член 15, следва, че член 16 не променя установеното положение.

 Правилото дружеството да не придобива собствени акции и изключенията от него

78.      Член 18, параграф 1 от Втора директива в областта на дружественото право забранява на дружествата да записват собствените си акции. Член 19 обаче предвижда, че държавите членки могат да им разрешат да придобиват собствени акции при определените в него условия, докато член 20 позволява държавите членки да не прилагат член 19, ако дружеството е придобило акции при определени обстоятелства.

79.      Целта на тези разпоредби е защитата на акционерите и кредиторите от пазарно поведение, което би могло да намали капитала на дружеството и да повиши изкуствено курса на акциите му. Тази цел не се осуетява с придобиването на собствени акции от дружеството, когато по закон то има такова задължение. Действително, както португалското правителство и Комисията правилно отбелязват, член 20, параграф 1, буква г) изрично разрешава на държавите членки да допуснат дружествата да придобиват акции „по силата на юридическо задължение“, без да прилагат процедурата, предвидена в член 19. В този смисъл, доколкото разглежданата национална норма изисква акционерното дружество да придобие (обратно) своите акции в рамките на средството за защита при неизпълнение на задълженията на дружеството, е налице придобиване по силата на юридическо задължение, за каквото член 20, параграф 1, буква г) предвижда изрично държавите членки да предоставят възможност.

80.      Оттук следва, че член 18 не е пречка за разглежданата национална правна норма.

 Принципът на равно третиране

81.      Член 42 предвижда, че при въвеждането на Втора директива в областта на дружественото право държавите членки гарантират „равното третиране на всички акционери с еднакво положение“. Това задължение се прилага, видно от израза „[з]а целите на въвеждането на настоящата директива“, единствено в рамките на тази конкретна мярка(28).

82.      Акционерът, който по закон има право на обезвреда във връзка с покупката на акции, осъществена въз основа на заблуждаващ проспект, не е в същото положение като акционер, който не е основал решението си на такъв проспект. Поради това принципът на равно третиране на акционерите не е пречка да се осигури средство за защита на акционера(29), който има право на това средство.

 Член 12

83.      Член 12 от Втора директива не допуска акционерите да бъдат освободени от задължението им да изплатят вноските си, като по този начин защитава записания капитал, съставляващ основата на дружеството по силата на задължението целият записан капитал да бъде внесен. След като г-н Hirmann (a) е закупил обикновени акции на вторичния пазар, и (б) ги е изплатил изцяло, посочената разпоредба е ирелевантна за настоящия случай.

 Какво се случва, ако плащането е свързано с използването на записан капитал или на резерви, или би могло да доведе до несъстоятелност на дружеството?

84.      В самото начало ще отбележа, че доколкото мога да преценя, този въпрос е хипотетичен. Въз основа на материалите по настоящото дело няма основание да се приеме, че ако Immofinanz бъде осъдено да придобие обратно 1 375,02406 акции и да заплати на г-н Hirmann 10 013,75 EUR заедно с изтеклата лихва, на дружеството би се наложило да почерпи от резервите си или да използва записания капитал, за да изпълни това задължение.

85.      Ако и доколкото е необходимо да се отговори на този въпрос, поддържам неизменно становището си, че след като това плащане към трето лице кредитор не представлява разпределяне на капитал по смисъла на член 15, ограниченията, наложени от този член по отношение на частта от капитала, която акционерното дружество може да разпредели на своите акционери, не се прилагат във връзка с подобно плащане. Оттук следва, че изплащането на обезщетение на инвеститор от страна на акционерно дружество, което не е изпълнило задълженията си, не би било забранено съгласно член 15, дори ако изпълнението на посоченото задължение е свързано с използването на нетните активи на дружеството и би могло да доведе до неговата несъстоятелност.

86.      Мога обаче единствено да повторя, че въз основа на информацията, с която Съдът разполага, въпросът изглежда хипотетичен, а не отнасящ се до реално съществуващо положение.

87.      Поради това стигам до заключението, че Втора директива в областта на дружественото право допуска национална норма като разглежданата в настоящото производство.

 Въпроси 4 и 5

88.      С четвърти и пети въпрос националната юрисдикция по същество иска да установи определени положения, свързани с настъпването на обстоятелствата във времето; поради това ще разгледам тези въпроси заедно. Твърдяното нарушение настъпва на 7 януари 2005 г. Г-н Hirmann предявява иск за обезщетение на 15 август 2011 г. Препятстват ли Директивата относно гаранциите и/или Втора директива в областта на дружественото право възможността в националното законодателство да се предвижда унищожаването с обратна сила на договор за покупката на акции, водещо до възстановяване на първоначално платената на датата на настъпване на нарушението покупна цена (възстановяване въз основа на стойността на акциите ex tunc)? Или тези директиви всъщност изискват отговорността на издателя да се определи съгласно курса на акциите към датата на предявяване на иска (възстановяване въз основа на стойността на акциите ex nunc)?

89.      Г-н Hirmann твърди, че има право да получи първоначално платената покупна цена (заедно с лихва), поради това че ако не е бил въведен в заблуждение, не би сключил сделката с акциите. След като австрийското правителство изразява съгласие с позицията, възприета от Oberster Gerichtshof(30) в смисъл, че защитата на акционерите се ползва с предимство пред поддържането на целия дружествен капитал непокътнат, то не разглежда тези въпроси по същество.

90.      За разлика от това, Immofinanz твърди, че ако се допусне инвеститорът да поиска първоначалната покупна цена, това би могло да доведе до последици, идентични с тези от обявяване на недействителността на дружеството. Това би създало правна несигурност и би било в противоречие с членове 12 и 13 от Директивата относно гаранциите, която закрепва изчерпателно условията, при които може да се обяви недействителността на дружеството. По-нататък Immofinanz твърди (като се позовава на Решение по дело E. Friz(31) и в това отношение се ползва с подкрепата на Aviso Zeta), че запазването на дружеството има водещо значение. В този смисъл, ако следвало последиците от сделката с акциите да се премахнат, акциите да се върнат на Immofinanz, а средствата да се възстановят, подлежащата на възстановяване сума следвало да се изчисли ex nunc (съгласно стойността на акциите към момента на предявяване на иска), а не ex tunc (съгласно първоначалната покупна цена).

91.      Португалското правителство и Комисията считат, че членове 12 и 13 от Директивата относно гаранциите са неприложими. Унищожаването на сделката с акциите не водело до недействителността на Immofinanz. Такова решение трябвало да бъде постановено от съд. Освен това нито тези членове от Директивата относно гаранциите, нито Втора директива в областта на дружественото право изисквали унищожаването на договор да произвежда последици единствено ex nunc или произтичащата от това отговорност да се определя ex nunc. Комисията добавя, че националната юрисдикция следва да определи по размер отговорността на издателя, като вземе предвид принципа на равно третиране на акционерите, които са в едно и също положение.

92.      Съгласна съм със становищата на португалското правителство и Комисията.

93.      Член 12, буква а) от Директивата относно гаранциите предвижда, че „недействителността трябва да бъде обявена със съдебно решение“ и че може да бъде обявена само на едно от шестте основания, изчерпателно посочени в член 12, буква б), подточки i)—vi). Член 13 урежда последиците от тази недействителност. Съдебното решение, с което се установява отговорността на дружество, обаче не е едно и също с решението за обявяването на недействителност. Следователно членове 12 и 13 от Директивата относно гаранциите са явно ирелевантни за отговорността на акционерно дружество, което не е изпълнило задълженията си за предоставяне на информация; те също нямат отношение към въпроса дали тази отговорност произвежда последици ex nunc или ex tunc.

94.      Директивите за защита на акционерите не съдържат други конкретни изисквания относно естеството на средството за защита, което държавата членка трябва да наложи, ако издателят не изпълни задълженията си да предостави информация, освен че наложените санкции трябва да са „ефективни, съразмерни и възпиращи“. В този смисъл държавите членки се ползват с широка свобода на преценка, която по необходимост включва решението дали унищожаването на покупка на акции следва да произвежда последици ex tunc или ex nunc.

95.      В Решение по дело E. Friz(32) Съдът постановява, че когато потребител упражни правото си на отказ от участие в договорен фонд за недвижими имоти от затворен тип, учреден като гражданско дружество (Директива 85/577)(33), това не препятства унищожаването на договора ex nunc(34). Не е възможно това решение да се тълкува в смисъл, че изисква в рамките на разглежданите тук директиви държавите членки да гарантират, че унищожаването на сделка с акции вследствие на неизпълнение на задължението на дружеството да предостави информация ще произвежда единствено последици ex nunc.

96.      Накрая, не откривам никакво основание в текста на членове 12, 15, 16, 18, 19 и/или 42 от Втора директива в областта на дружественото право, позволяващо да се приеме, че те съдържат подобно изискване. Съгласна съм с Комисията, че е възможно да се наложи националната юрисдикция да предприеме действия, за да гарантира равното третиране на всички акционери, закупили акции въз основа на една и съща заблуждаваща информация, както изисква член 42. С изключение на това, считам, че всички посочени членове са ирелевантни за разрешаването на въпроса за избора между последиците ex tunc и ex nunc. Както вече посочих, това решение се урежда на плоскостта на националното право.

 Заключение

97.      С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на отправения от Handelsgericht Wien въпрос по следния начин:

1.      Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета допускат национална норма, която предвижда, че ако акционерно дружество не изпълнява своите задължения, произтичащи от споменатите директиви, същото е задължено да придобие обратно своите акции и да възстанови покупната цена на инвеститора. Членове 12, 15, 16, 18, 19 и/или 42 от Директива 77/91/ЕИО на Съвета също допускат такава национална норма.

2.      Унищожаването с обратна сила на договора за покупка на акции, което води до възстановяването на първоначалната покупна цена, е допустимо както съгласно Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, така и съгласно Директива 77/91/ЕИО на Съвета.

1 – Език на оригиналния текст: английски.

2 – Втора директива на Съвета от 13 декември 1976 година за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни (OВ L 26, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 8). Втора директива в областта на дружественото право е отменена и заменена с Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни (OВ L 315, стр. 74). Преди това тя е била изменена с Директива 92/101/ЕИО на Съвета от 23 ноември 1992 година за изменение на Директива 77/91/ЕИО относно учредяването на акционерни дружества и поддържането и промяната на техния капитал (OВ L 347, стр. 64; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 126), като това изменение представлява редакцията, приложима към момента на сключване на договора за покупка на акции на 7 януари 2005 г., във връзка с който се води националното производство. Впоследствие тя е изменена с Директива 2006/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година за изменение на Директива 77/91/ЕИО на Съвета по отношение на учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал (OВ L 264, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 150) и с Директива 2006/99/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 година за адаптиране на някои директиви в областта на дружественото право поради присъединяването на България и Румъния (OВ L 363, стр. 137; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 3).

3 – Вж. бележка под линия 2 по-горе.

4 – Член 17 от Директива 2012/30 заменя член 15 от Втора директива в областта на дружественото право, посочена в бележка под линия 2 по-горе.

5 – Член 20 от Директива 2012/30 заменя член 18 от Втора директива в областта на дружественото право, посочена в бележка под линия 2 по-горе.

6 – Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (OВ L 345, стр. 64; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 23). Държавите членки са задължени да транспонират тази директива не по-късно от 1 юли 2005 г. (член 29). Не съм запозната дали тази редакция на Директивата относно проспекта е била транспонирана в австрийското право към 7 януари 2005 г., датата на сключване на договора за покупка на акции. Ако тя не е била транспонирана, е възможно националното право да е отразявало по-ранните изисквания на Директива 89/298/ЕИО от 17 април 1989 г. относно координиране на изискванията за изготвянето, разглеждането и разпределението на проспекта, който следва да бъде публикуван, когато публично се предлагат прехвърлими ценни книжа (OВ L 124, стр. 8). По-късно Директивата относно проспекта е изменена с Директива 2008/11/ЕО за изменение на Директива 2003/71/ЕО относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, по отношение на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (OВ L 76, стр. 37), но членове 6 и 25, които са приложими в настоящия случай, не са били изменени.

7 – Директива 2004/109/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (OВ L 390, стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 172). Тази директива е следвало да бъде транспонирана до 20 януари 2007 г. Следователно е възможно към датата на покупката на акциите националното право да е отразявало изискванията за прозрачност на Директива 2001/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2001 година относно допускането на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса и относно информацията, която подлежи на публикуване, цитирана по-горе, която е влязла в сила на 26 юли 2001 г. и с която са кодифицирани няколко по-ранни директива, включително Директива 82/121/ЕИО от 15 февруари 1982 година относно информацията, подлежаща на периодично публикуване от дружествата, чиито акции са допуснати до официална регистрация на фондовата борса (ОВ L 48, стр. 26).

8 – Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (OВ L 96, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 5, стр. 210). Въпреки че с оглед на целите, които си поставя, заглавието „Директива относно интегритета на пазара“ описва по-добре нейното съдържание, е възприето обичайното название „Директивата относно пазарната злоупотреба“, поради което в настоящия документ ще се придържам към това положение. Държавите членки са задължени да транспонират тази директива до 12 октомври 2004 г. Впоследствие тя е изменена с Директива 2010/78/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за изменение на директиви 98/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (OВ L 331, стр. 120), но член 14, параграф 1, който е предмет на разглеждане по настоящото дело, не е изменен.

9 – Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за координиране на гаранциите, които държавите членки изискват от дружествата по смисъла на член 48, втора алинея от Договора, за защита на интересите на членовете и на трети лица с цел тези гаранции да станат равностойни (OВ L 258, стр. 11). Тази директива е приета след разглежданата в националното производство покупка на акции. Цитираните от националната юрисдикция членове 12 и 13 към днешна дата не са претърпели изменения.

10 – По-долу ги наричам общо директиви за защита на акционерите.

11 – Същата позиция в списъка е запазена в член 1 и приложение I към Директива 2012/30, посочена в бележка под линия 2 по-горе.

12 – Член 6 от Директива 2012/30 заменя член 6 от Втора директива в областта на дружественото право.

13 – Член 14 от Директива 2012/30 заменя член 12 от Втора директива в областта на дружественото право.

14 – Заменен с член 17 от Директива 2012/30.

15 –      Заменен с член 20 от Директива 2012/30.

16 – Заменен с член 21 от Директива 2012/30.

17 – Член 19, параграф 1, буква а).

18 – Член 19, параграф 1, буква в).

19 – Член 19, параграф 1, буква г).

20 – Заменен с член 22, параграф 1, буква г) от Директива 2012/30.

21 – Съображения 1 и 2 от Директивата.

22 –      Потребителите по смисъла на тази разпоредба са частноправни субекти, които действат за своя сметка, а не от името на дружество. С оглед на покупката на акции, осъществена от г-н Hirmann, същият попада в това определение.

23 – Вероятно на читателя може да се стори любопитно, че покупката на акции от г-н Hirmann включва дробна част от акция. Въпреки това в акта за преюдициално запитване е посочена тази стойност.

24 – В допълнение, член 28, параграф 1 от Директивата относно изискванията за прозрачност посочва и гражданскоправните санкции.

25 – Вж. бележка под линия 2 по-горе, в която е посочена действащата към този момент редакция на Втора директива в областта на дружественото право.

26 – Дело 7 Ob 77/10i.

27 – Дело 6 Ob 28/12d.

28 – Решение от 15 октомври 2009 г. по дело Audiolux и др. (C-101/08, Сборник, стр. I-9823, точки 37—42). Вж. също пето съображение от Втора директива в областта на дружественото право.

29 – Когато няколко акционери имат право на средство за защита, националната юрисдикция очевидно ще трябва да приложи принципа на равно третиране по отношение на всички акционери в едно и също положение във връзка с определянето на размера на отговорността на дружеството по отношение на всеки от тях.

30 – Вж. по-горе, бележки под линия 26 и 27.

31 – Посочено в точка 39.

32 – Посочено по-горе в бележка под линия 31.

33 – Директива 85/577/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно защитата на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект (ОВ L 372, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 188).

34 – Решение по дело E. Friz, посочено в точка 39, точка 50.