Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

P. MENGOZZI

представено на 18 декември 2014 година(1)

Дело C-560/13

Finanzamt Ulm

срещу

Ingeborg Wagner-Raith, правоприемник на Maria Schweier

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof (Германия)

„Непоставен преюдициален въпрос — Свободно движение на капитали — Член 73В от Договора за ЕО — Член 57 ЕО — Клауза „standstill“ — Трети страни — Отвъдморски страни и територии (ОСТ) — Правна уредба на държава членка, предвиждаща фиксирано данъчно облагане на доходите от чуждестранни инвестиционни фондове, които не предоставят на инвеститорите подробна информация за печалбите („schwarze Fonds“) — Предоставяне на финансови услуги — Преки инвестиции“





I –  Въведение

1.        С това преюдициално запитване Bundesfinanzhof (Германия) иска да се установи какъв е обхватът на израза „движение[…] на капитали от и към трети страни, свързано с преки инвестиции […] [или] предоставянето на финансови услуги“, предвиден в член 73В от Договора за ЕО, и считано от 1 май 1999 г., в член 57, параграф 1 ЕО(2).

2.        Спорът в основата на това запитване е между г-жа Wagner-Raith, правоприемник на г-жа Schweier, и Finanzamt Ulm във връзка с данъчното облагане на капиталовите доходи от участия в инвестиционни фондове със седалище на Каймановите острови за данъчните години 1997—2003.

3.        Установено е, че по време на целия разглеждан период данъчното облагане в Германия на притежателите на дялове от инвестиционни фондове се урежда от Закона за търгуването на дялове от чуждестранни инвестиционни схеми и данъчното облагане на доходи от чуждестранни инвестиции (Gesetz über den Vertrieb ausländischer Investmentanteile und über die Besteuerung der Erträge aus ausländischen Investmentanteilen)(3) (наричан по-нататък „AuslInvestmG“), в който се прави разграничение между три категории чуждестранни инвестиционни фондове, обичайно и съответно известни като „бели“, „сиви“ и „черни“ фондове в зависимост от това дали спазват разпоредбите на AuslInvestmG.

4.        Така по силата на член 17, параграф 3 от AuslInvestmG даден фонд се смята за попадащ в първата категория, ако чуждестранното инвестиционно дружество е заявило пред германския контролен орган намерението си да търгува публично в Германия с дялове от чуждестранни инвестиционни фондове или, в случай на допускане на тези дялове на официалния пазар или на регулирания пазар на германска борса, е упълномощило установен в Германия представител, като освен това отговаря на известни изисквания за уведомяване и обявление. В този случай данъчното облагане на притежателите на дялове по принцип се извършва според същите принципи за „прозрачност“ като за притежателите на дялове във фонд, установен от германско инвестиционно дружество, тоест също както ако самите те пряко са генерирали доходи от участията си в колективния портфейл(4). Данъчната основа се образува от действително разпределените печалби, както и от някои доходи, които се считат за такива(5).

5.        Ако чуждестранно инвестиционно дружество не изпълнява изискванията по член 17, параграф 3 от AuslInvestmG, но посредством представяне на документи е доказало действително разпределените печалби, както и някои „приходи, считани за разпределени“, и освен това е упълномощило установен в Германия представител по силата на член 18, параграф 2 от AuslInvestmG, фондът попада в категорията, на т.нар. „сиви“ фондове. В този случай данъчното облагане на притежателите на дялове по принцип се извършва по същия начин като за т.нар. „бели“ фондове в съответствие с член 18, параграф 1 от AuslInvestmG.

6.        В случай че чуждестранно инвестиционно дружество не изпълнява изискванията нито на член 17, параграф 3, нито на член 18, параграф 2 от AuslInvestmG, фондът се счита за „черен“, а данъчно облагане на притежателите на дялове в него се урежда от член 18, параграф 3 от AuslInvestmG. Тази разпоредба предвижда, че дадена фиксирана сума се счита за разпределена и получена от притежателите на дялове. Посочената фиксирана сума представлява 90 % от капиталовата печалба, генерирана между първата и последната цена на обратно изкупуване на инвестиционния дял, определена за календарната година, но не по-малко от 10 % от последната цена на обратно изкупуване през данъчната година. Ако не е била определена цена на обратно изкупуване, би трябвало да се приложи котираната на борсата или пазарната цена. Фиксираната сума е задължителна и не е възможно да се оспорва чрез представяне на доказателства за противното въз основа по-специално на счетоводни документи, удостоверяващи наличието на генерирани, но неразпределени доходи на притежателите на дялове.

7.        Разглежданият в главното производство спор е възникнал във връзка именно с прилагането на схемата за фиксирано облагане относно капиталовите доходи от черни фондове.

8.        Като притежателка на депозит на ценни книжа в LGT Bank in Liechtenstein AG (наричана по-нататък „LGT Bank“), съдържащ по-специално дялове в инвестиционни фондове със седалище на Каймановите острови, г-жа Schweier декларира размера на доходите си за годините 1997—2003 пред германските данъчни органи, като прилага предоставените ѝ от LGT Bank документи и се основава на член 18, параграф 3 от AuslInvestmG.

9.        Германските данъчни органи изменят актовете за установяване на дължим данък върху доходите за въпросните години и за всяка от тези години определят размера на капиталовите доходи на г-жа Schweier от фондовете на LGT Bank на обща сума, надвишаваща 623 000 EUR.

10.      Г-жа Schweier подава жалба по административен ред срещу това решение, като се позовава на обстоятелството, че предвиденото в член 18, параграф 3 от AuslInvestmG фиксирано данъчно облагане противоречи на свободното движение на капитали, и моли германските данъчни органи да извършат оценка на действителните ѝ доходи по реда и при условията на член 18, параграф 1 от същия закон, представяйки им необходимите за целта документи и сметки.

11.      Тъй като германските данъчни органи отхвърлят жалбата по административен ред, г-жа Schweier подава жалба пред Finanzgericht (Финансов съд) на Baden-Württemberg, който я уважава в основната ѝ част, като приема, че член 18, параграф 3 от AuslInvestmG накърнява свободното движение на капитали. Въз основа на това посоченият съд изменя изчисления размер на капиталовите доходи, получени от г-жа Schweier за всяка една от съответните данъчни години, основавайки се на действително получените според нейната оценка доходи. Възприетият от посочения съд общ размер достига приблизително 285 000 EUR.

12.      Германските данъчни органи сезират Bundesfinanzhof с ревизионна жалба, като изтъкват, че член 18, параграф 3 от AuslInvestmG попада в приложното поле на клаузата „standstill“, предвидена в член 57, параграф 1 ЕО, що се отнася до движението на капитали между държавите членки и трети страни. Според посочените органи тази разпоредба трябвало да се приложи в спор като този по главното производство, защото урежданите от AuslInvestmG положения засягат или предоставянето на финансови услуги, или понятието за пряка инвестиция по смисъла на член 57, параграф 1 ЕО.

13.      Според Bundesfinanzhof AuslInvestmG отговаря на времевото и персоналното условие по член 57, параграф 1 ЕО, тъй като посоченото законодателство в основната си част е останало непроменено от 31 декември 1993 г. и в конкретния случай се отнася до дяловете от инвестиционни фондове, чиито управляващи дружества са със седалище в трети страни, но материалноправното условие изглежда неизпълнено, поради което ревизионната жалба на германските данъчни органи следва да се отхвърли. Всъщност според запитващата юрисдикция не подлежи на съмнение, че макар член 57, параграф 1 ЕО да не е приложим в делото по главното производство, както тя е склонна да приеме, предвиденото в член 18, параграф 3 от AuslInvestmG фиксирано данъчно облагане, съчетано, от една страна, с невъзможността инвеститорът да докаже действителния размер на доходите си, когато даден инвестиционен фонд не отговаря на условията по член 17, параграф 3 от същия закон, и от друга страна, с това, че не е бил назначен представител в съответствие с член 18, параграф 2 от посочения закон, явно е несъвместимо със свободното движение на капитали, предвидено в член 56 ЕО, и не можело да се обоснове с разпоредбите на член 58 ЕО или с императивни съображения от общ интерес. Следователно, като се позовава на решение Cilfit и др.(6), запитващата юрисдикция смята, че не е необходимо да поставя въпрос относно тълкуването на членове 56 ЕО и 58 ЕО.

14.      За сметка на това, тъй като е възможно да останат някои съмнения относно материалноправния обхват на член 57, параграф 1 ЕО, по-специално след решение VBV — Vorsorgekasse(7) относно тълкуването на понятието за пряка инвестиция, Bundesfinanzhof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Допуска ли свободното движение на капитали по член [56 ЕО] национална разпоредба (в случая член 18, параграф 3 от AuslInvestmG), по силата на която при определени условия за местни лица, притежаващи дялове от чуждестранни инвестиционни фондове, в допълнение към разпределените дивиденти следва да се определят и фиктивни приходи в размер на 90 % от разликата между първата и последната цена на обратно изкупуване за годината, но не по-малко от 10 % от последната цена на обратно изкупуване (или от борсовата или пазарната стойност), по отношение на участия във фондове от трети страни, тъй като по същество непроменената от 31 декември 1993 г. разпоредба е във връзка с предоставянето на финансови услуги по смисъла на клаузата [„standstill“] по член [57, параграф 1 ЕО]?

Ако не бъде отговорено утвърдително на първия въпрос:

2)      Във всички случаи ли участието в такъв инвестиционен фонд със седалище в трета страна представлява пряка инвестиция по смисъла на член [57, параграф 1 ЕО], или отговорът на този въпрос зависи от обстоятелството дали въз основа на национални разпоредби на държавата, където се намира седалището на инвестиционния фонд, или по други причини участието позволява на инвеститора да участва ефективно в управлението на инвестиционния фонд или в контрола върху него?“.

15.      Писмени становища по тези въпроси представят германското, италианското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Европейската комисия. В съдебното заседание от 20 ноември 2014 г. са изслушани г-жа Wagner-Raith, германското правителство и Комисията, като останалите заинтересовани страни не се явяват.

II –  Анализ

 А – По обхвата на преюдициалното запитване

16.      Както ясно се вижда от текста и мотивите на преюдициалното запитване, запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе с тълкуване единствено на член 57, параграф 1 ЕО, но не и на член 56 ЕО, за който е известно, че забранява всички ограничения на движението на капитали между държавите членки, както и между държавите членки и трети страни.

17.      Като счита, че разглежданият в спора по главното производство данъчен режим е явно несъвместим със свободното движение на капитали, предвидено във втората посочена разпоредба, запитващата юрисдикция всъщност съвсем недвусмислено приема, че не е необходимо да поставя въпрос на Съда в тази връзка.

18.      Следователно в отговора си Съдът би трябвало да изхожда от постулата, че въпросният данъчен режим, приложим за инвеститорите, притежаващи дялове в черни инвестиционни фондове, по принцип противоречи на член 56 ЕО.

19.      Разбира се, както вече съм имал повод да установя, за да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция въпреки ограничено формулираното от нея преюдициално запитване, Съдът понякога си позволява или да провери, имайки предвид разглежданото в главното производство фактическо положение и доводите, изтъкнати от заинтересованите страни в хода на производството, дали дадена разпоредба на правото на Съюза, която не е предмет на преюдициалното запитване, при все това би могла да бъде приложима в конкретния случай, или да преформулира зададените въпроси, за да включи в тълкуването на правото на Съюза една или повече негови разпоредби по искане на страните или служебно(8).

20.      Колкото и легитимен и похвален да е този подход, който Комисията впрочем приканва да се следва в конкретния случай, от една страна, той трябва да бъде съвместен с направлението в съдебната практика, според което само запитващата юрисдикция може да определя предмета и съдържанието на въпросите, които възнамерява да постави на Съда(9). От друга страна, той трябва също да бъде съвместен със съдебната практика, впрочем цитирана от запитващата юрисдикция, която допуска, че национална юрисдикция, чиито актове съгласно вътрешното право не подлежат на обжалване по съдебен ред, не е при всички случаи задължена да постави въпрос на Съда относно разпоредба от правото на Съюза, която трябва да приложи в отнесен пред нея спор, по-специално ако разглежданият правен въпрос е разрешен в установена практика на Съда или ако правилното прилагане на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение(10).

21.      В случай като този в настоящото дело, в който, макар да е сезиран с преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, Съдът не е натоварен от запитващата юрисдикция със задачата да отговори на всички повдигнати пред нея въпроси от правото на Съюза, смятам, че Съдът по принцип трябва да прояви сдържаност, като се ограничи единствено до отговора на поставените му въпроси за тълкуването на член 57 ЕО, а не да разширява предмета на преюдициалното запитване, като включи в него и въпроса, който съзнателно не е отправен, а именно за тълкуването на член 56 ЕО.

22.      Всъщност, както посочвам в точка 19 от заключението по дело Fonnship и Svenska Transportarbetareförbundet(11), от практиката на Съда следва, че до настоящия момент той систематично отказва да измени или да разшири предмета на преюдициално запитване отвъд рамките, определени от запитващата юрисдикция, когато тя изрично или имплицитно отказва да отправи (допълнителен) въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, поставен изрично пред нея от една от страните в главното производство.

23.      Следването на тази насока не е прекъснато с решение Fonnship и Svenska Transportarbetareförbundet(12), тъй като в това дело Съдът, заседаващ в голям състав, се ограничава до отговора на въпроса, отправен му от произнасяща се като последна инстанция национална юрисдикция.

24.      Макар контекстът на свързаната с въпросите на производството проблематика в настоящото дело да е различен от този по дело Fonnship и Svenska Transportarbetareförbundet, разликата не е толкова значителна, че на Съда да бъде предложено да се самосезира с въпроса, който не е отправен до него.

25.      Най-напред, обстоятелството, че неотправеният от запитващата юрисдикция въпрос по принцип и съвсем логично предхожда разглеждането на въпроса, който тя решава да постави на Съда, докато в дело Fonnship и Svenska Transportarbetareförbundet се разглежда обратният случай, според мен не трябва да води до особени последици.

26.      Както вече посочих и както отлично са разбрали италианското правителство и правителството на Обединеното кралство в писмените си становища, всъщност е напълно възможно, за да отговори на поставения въпрос, Съдът да изходи само от постулата или предположението, че разглежданият данъчен режим противоречи на член 56 ЕО, като запитващата юрисдикция е тази, която трябва да реши дали — след като Съдът е отговорил на отправения въпрос и ако е необходимо — да потвърди в окончателното си решение анализа, който тя посочва в преюдициалното си запитване по отношение на прилагането на член 56 ЕО.

27.      От тази гледна точка посоченият случай впрочем не се различава много от разглеждания от Съда в решение Pedro IV Servicios(13). Всъщност по това дело Съдът е сезиран с искане за тълкуване на регламенти за освобождаване, уреждащи прилагането на член 81, параграф 3 ЕО за категории споразумения за изключително закупуване и вертикални споразумения между предприятия, въпреки че запитващата юрисдикция изобщо не му е поставила въпроса, който задължително го предхожда, дали разглежданите по това дело споразумения действително противоречат на член 81, параграф 1 ЕО.

28.      След като по същество установява, че не съществуват пречки да отговори на отправените въпроси, свързани с тълкуването на регламентите за освобождаване по категории, без предварително да извърши сложен икономически и правен анализ на условията за прилагане на член 81, параграф 1 ЕО, и с оглед на приетото в решение Cilfit и др. (EU:C:1982:335)(14), Съдът се ограничава до отговор единствено на поставените му въпроси.

29.      Вярно е, че за разлика от случаите по дела Pedro IV Servicios, от една страна, и Fonnship и Svenska Transportarbetareförbundet, от друга, в които националните юрисдикции не уточняват посоката, в която възнамеряват да разрешат непоставените на Съда въпроси, в мотивите на преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция недвусмислено заявява намерението си да отхвърли тезата на германските данъчни органи и на германското правителство, че предвиденият в член 18, параграф 3 от AuslInvestmG режим е съвместим с член 56 ЕО или обоснован от императивни съображения от общ интерес.

30.      Според мен от това не трябва да се прави извод, че намерението на запитващата юрисдикция е да поиска от Съда на Европейския съюз изрично да потвърди отговора, който тя възнамерява да даде на неотправения въпрос, понеже, като се позовава специално на правото на преценка, предоставено на националните юрисдикции, включително и на произнасящите се като последна инстанция, след решение Cilfit и др. (EU:C:1982:335), запитващата юрисдикция действително смята, че с оглед на практиката на Съда е очевидно, че член 18, параграф 3 от AuslInvestmG накърнява свободното движение на капитали, предвидено в член 56 ЕО.

31.      В този подход на откровено лоялно сътрудничество по-скоро съзирам волята да се предостави — първо на правителствата на държавите членки и на заинтересованите страни, посочени в член 23 от Статута на Съда, уведомени за преюдициалното запитване, и след това на самия Съд — възможността за оспорване на защитаваното от запитващата юрисдикция тълкуване, в случай че предложеното разрешение на въпроса, който не е отправен от посочената юрисдикция, се основава на явно неправилно тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза или на очевидно неточни правни предположения.

32.      При подобна хипотеза смятам, че всъщност е от съществено значение, предвид необходимостта да се осигури еднакво тълкуване на правото на Съюза и защитата на частноправните субекти, Съдът да може да поправя подобни грешки, допуснати от произнасяща се като последна инстанция юрисдикция, макар да са били свързани с въпрос, който посочената юрисдикция умишлено не му е поставила(15).

33.      Случаят по настоящото дело обаче не е такъв.

34.      Всъщност преценката на запитващата юрисдикция далеч не е явно погрешна и трябва да бъде приета, както трябва да бъде прието и че възпиращият характер на разглеждания данъчен режим е безспорен — както Комисията също поддържа в писменото си становище.

35.      В случая дяловете в национални инвестиционни фондове никога не са подлежали на фиксирано данъчно облагане, както тези в чуждестранни фондове, при които, ако спадат към т.нар. „черни“ фондове, то дори е задължително, без притежателите на дялове да имат каквато и да било възможност да докажат действителния размер на получените доходи. Освен това, както показва положението с капиталовите доходи, получени от г-жа Wagner-Raith, данъчната основа при фиксираното облагане е значително по-голяма от тази, при която се отчитат действителните доходи в случая с белите или сивите фондове, както за целия период 1997—2003 г., така и за всяка данъчна година, взета поотделно.

36.      Освен това е важно да се отбележи, че в неотдавнашното си решение Van Caster(16) Съдът приема, че германското законодателство, което, считано от 2003 г., заменя разглеждания в спора по главното производство данъчен режим, е в противоречие със свободното движение на капитали.

37.      В този смисъл, като се основава на практиката си, Съдът постановява, че свободното движение на капитали не допуска национално законодателство като разглежданото в посоченото решение, което предвижда, че ако чуждестранен инвестиционен фонд не изпълнява предвидените в това законодателство задължения за съобщаване и публикуване на определена информация, важащи без разлика за местните и за чуждестранните фондове, доходите на данъчнозадълженото лице от този инвестиционен фонд подлежат на фиксирано облагане, доколкото това законодателство не дава възможност на данъчнозадълженото лице да представи документи или сведения, чрез които може да се установи действителният размер на доходите му(17).

38.      Тази преценка безспорно може да се приложи поне за режима, въведен с член 18, параграф 3 от AuslInvestmG.

39.      Накрая, тази преценка не би трябвало да е оборима поради специфичното за делото в главното производство обстоятелство, че г-жа Schweier е придобила дялове в инвестиционни фондове, установени в отвъдморска страна и територия (наричана по-нататък „ОСТ“) на Обединеното кралство, в конкретния случай — Каймановите острови(18) — фигурираща сред изброените, първо, в приложение IV към Договора за ЕИО след Акта за присъединяване на Обединеното кралство(19), и след това — в приложение II към Договора за ЕО.

40.      Важно е да се припомни, че от създаването на Европейската икономическа общност основите на правния статут на ОСТ са се запазили по същество непроменени(20). Тези образувания, въпреки че са свързани правно и/или конституционно с дадена държава членка, са изключени от териториалния обхват на Договорите, както това следва, при действието на Договора за ЕИО, от член 227, параграф 3 от същия, и при това на Договора за ЕО — от член 299, параграф 3 от последния, като едновременно се ползват със „специалните договорености за асоцииране, съдържащи се в част четвърта“ от съответните договори. Това остава така и по силата на Договора за функционирането на ЕС(21).

41.      Целта на тези специални договорености е да съдействат за икономическото и социалното развитие на ОСТ и да създадат тесни икономически връзки между тях и Общността (Европейския съюз) като цяло(22).

42.      Наличието на подобни специални договорености за асоцииране на страни и територии, които са свързани с някои държави членки, но не са европейски, поражда някои проблеми по отношение на приравняването им като държави членки или като трети страни при определянето дали общите разпоредби на Договорите са приложими за тях, на които проблеми Съдът не дава еднозначен отговор, вероятно поради хибридния характер на тези образувания и характера sui generis на асоциирането между тях и Съюза(23).

43.      Що се отнася до прилагането на основните свободи на движение, признати от правото на Съюза, в разсъжденията си Съдът изхожда от констатацията, че поради специалните договорености на асоцииране ОСТ не се ползват от общите разпоредби на правото на Съюза, освен ако изрично не се препраща към тях(24).

44.      В част четвърта от последователните договори не се съдържат разпоредби относно свободното движение на капитали, но от това Съдът не заключава, че тези разпоредби не се прилагат за ОСТ. Всъщност, тъй като тази свобода обхваща и третите страни, би било най-малкото неуместно образувания, които се ползват със специални договорености за асоцииране, целящи установяване на тесни икономически връзки със Съюза, да не могат да се ползват от свобода, конкретно обхващаща всички трети страни. Ето защо в решение Prunus и Polonium, което се отнася до данъчното облагане на преки инвестиции, извършени във Франция от дружество със седалище на Британските Вирджински острови, Съдът приема, че ОСТ се ползват от предвидена в член 63 ДФЕС либерализация на движението на капитали в качеството си на трети страни(25), въпреки че според мен би било по-правилно да се каже, че ОСТ се ползват от либерализация на движението на капитали, равностойна на тази, предоставена на трети страни, предвид характера sui generis на техния статут.

45.      Всъщност за квалифицирането на национална мярка като представляваща ограничение на движението на капитали между държавите членки и ОСТ важи преценката на Съда в решение Prunus и Polonium (EU:C:2011:276), че член 63 ДФЕС се прилага и по отношение на ОСТ, тъй като няма специална разпоредба, най-малкото равностойна по обхват на член 63 ДФЕС, която да урежда това движение.

46.      Случаят не е такъв през периода между влизането в сила на Договора от Маастрихт, тоест считано от принципната либерализация на движението на капитали и по отношение на трети страни, предвидена в член 73Б от Договора за ЕО, до 2 декември 2001 г., тъй като нито едно решение на Съвета, прието по силата на част четвърта от Договора за ЕО, не предвижда свобода на движение на капитали между държавите членки и ОСТ, която да е равностойна на приложимата за трети страни. За сметка на това на 2 декември 2001 г. влиза в сила Решение 2001/822/ЕО на Съвета от 27 ноември 2001 година за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейската общност („Решение за отвъдморско асоцииране“)(26), чийто член 47, параграф 1 Съдът разглежда в скорошното си решение X и TBG(27) като характеризиращ се с особено широк обхват, доближаващ се до този на член 56 ЕО в отношенията между държавите членки и третите страни.

47.      Макар че в главното производство извършените от г-жа Schweier инвестиции, които се отнасят, нека напомня, до периода 1997—2003 г., отчасти попадат в обхвата на член 73Б от Договора за ЕО и отчасти — на член 47, параграф 1 от Решението за отвъдморско асоцииране, това не променя ограничителния характер на предвидения в член 18, параграф 3 от AuslInvestmG режим по отношение на тези разпоредби.

48.      С оглед на всички тези съображения предлагам на Съда да не разглежда неотправения му от запитващата юрисдикция въпрос относно тълкуването на член 56 ЕО.

 Б – По поставените въпроси и тълкуването на член 57, параграф 1 ЕО

49.      С двата си въпроса запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали клаузата „standstill“, предвидена в член 57, параграф 1 ЕО и отнасяща се конкретно до ограниченията на свободното движение на капитали спрямо трети страни, се прилага за данъчен режим като разглеждания в главното производство.

50.      Според първото изречение на тази разпоредба „[р]азпоредбите на член 56 ЕО не накърняват прилагането спрямо трети страни на всяко от ограниченията, действащи към 31 декември 1993 година по силата на националното право […], които са приети по отношение на движението на капитали от и към трети страни, свързано с преки инвестиции […] [или] предоставянето на финансови услуги […]“.

51.      Прилагането на посочената разпоредба, която разрешава на държавите членки да запазят ограничения на движението на капитали, следователно зависи от това дали са изпълнени три кумулативни критерия, а именно: персонален критерий — съответната национална мярка да се отнася до една или няколко трети страни или да се прилага за тях, времеви критерий — разглежданите ограничения да съществуват към 31 декември 1993 г., и материалноправен критерий — съответното движение на капитали да включва една от операциите, изчерпателно изброени в член 57, параграф 1, първо изречение ЕО(28).

52.      Посочената разпоредба се прилага и в контекста на движението на капитали между държавите членки и ОСТ, включително след 2 декември 2001 г. Всъщност в член 47, параграф 2 от Решението за отвъдморско асоцииране се посочва по-специално, че държавите членки и ОСТ имат право да предприемат мерки, упоменати mutatis mutandis в член 57 ЕО, в съответствие с условията, постановени там(29).

1.     По времевия и персоналния критерий по член 57, параграф 1 ЕО

53.      Нито запитващата юрисдикция, нито представилите писмени становища заинтересовани страни изразяват някакво колебание относно изпълнението на първите два критерия.

54.      Всъщност не следва да се спирам на изпълнението на времевия критерий, понеже, както запитващата юрисдикция и Комисията припомнят, предвиденият в член 18, параграф 3 от AuslInvestmG данъчен режим вече съществува към 1969 г., без оттогава да е претърпявал съществени изменения(30).

55.      Персоналният критерий също е изпълнен, понеже, както вече посочих, независимо дали ОСТ се считат за трети страни или просто се разглеждат като такива, предвидените в член 57, параграф 1 ЕО условия при всички случаи се прилагат спрямо тях пряко или посредством член 47, параграф 2 от Решението за отвъдморско асоцииране.

56.      Освен това ми се струва, че изпълнението на персоналния критерий по член 57, параграф 1 ЕО не следва да бъде отхвърлено поради обстоятелството, че дяловете на г-жа Schweier във въпросните инвестиционни фондове, както и свързаните с тях доходи, са внесени във финансова институция, която най-вероятно е установена в държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, подписано на 2 май 1992 г.(31) (наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“), в конкретния случай — Княжество Лихтенщайн, срещу което, както е известно, държавите членки вече не могат да се позовават на член 57, параграф 1 ЕО след 1 май 1995 г. — датата на влизане в сила на Споразумението за ЕИП по отношение на това княжество(32).

57.      Всъщност, ако независимо от възприетите в националното законодателство критерии държавите членки бяха лишени от възможността да се позовават на член 57, параграф 1 ЕО всеки път, когато движението на капитали от и към трета страна преминава през територията на друга държава членка или държава — страна по Споразумението за ЕИП, тази разпоредба би била лишена от съществената част от полезното си действие. Впрочем нито една от страните по главното производство или от заинтересованите страни не твърди обратното.

58.      Освен това, както е видно от акта за преюдициално запитване, прилагането на член 18, параграф 3 от AuslInvestmG зависи преди всичко от седалището на управляващото инвестиционните фондове дружество, в конкретния случай — Каймановите острови, а не от мястото, където са депозирани дяловите ценни книжа(33).

59.      При това положение, както вече посочих, същността на зададените от запитващата юрисдикция въпроси се състои в обхвата на материалноправния критерий по член 57, параграф 1 ЕО.

2.     По материалноправния критерий по член 57, параграф 1 ЕО

60.      Запитващата юрисдикция иска от Съда по-конкретно да установи смисъла на израза „движение[…] на капитали […], свързано с преки инвестиции […] [или] предоставянето на финансови услуги“, така че да ѝ позволи да определи дали с оглед на положението по главното производство предвиденият в член 18, параграф 3 от AuslInvestmG данъчен режим валидно би могъл да се запази в сила на основание член 57, параграф 1 ЕО.

61.      Струва ми се, че на първия въпрос на запитващата юрисдикция относно понятието „предоставяне на финансови услуги“ трябва да се даде утвърдителен отговор, в резултат на което, ако Съдът сподели това становище, не се налага да се дава отговор на втория въпрос, свързан с понятието „преки инвестиции“. При всички случаи колебанията на запитващата юрисдикция по отношение на последния въпрос могат бързо да бъдат разсеяни.

 а)     По израза „предоставяне на финансови услуги“ по смисъла на член 57, параграф 1 ЕО

62.      С първия въпрос се цели да се определи дали данъчният режим по член 18, параграф 3 от AuslInvestmG може да се запази в положение като по главното производство, поради това че се прилага спрямо движение на капитали, включващо предоставяне на финансови услуги, по смисъла на член 57, параграф 1 ЕО.

63.      Тъй като Съдът все още не е изяснил този израз, запитващата юрисдикция е на мнение, че предвид необходимостта разпоредбите на член 57, параграф 1 ЕО да се тълкуват стеснително, с предоставянето на финансови услуги са свързани само такива норми, чийто адресат е самият доставчик на финансови услуги от трети страни и които определят условията и начина на предоставяне на услугите, с изключение, при всички случаи, на разпоредбите на националното право, чийто предмет е данъчното облагане на инвеститорите.

64.      Комисията приема това тълкуване, но германското, италианското правителство и правителството на Обединеното кралство го отхвърлят. Посочените три заинтересовани страни по същество твърдят, от една страна, че понятието за предоставяне на финансови услуги може да включва мерки, които се отнасят до получателя на услугата, и от друга страна, че в конкретния случай съществува тясна връзка между предмета на националната мярка — а именно данъчното облагане на притежателите на дялови ценни книжа в чуждестранни инвестиционни фондове — и действията на фондовете, които не изпълняват изискванията по член 17, параграф 3 и член 18, параграф 2 от AuslInvestmG. С други думи, националното данъчно законодателство се отнасяло до предоставянето на финансови услуги, тъй като инвестиционните фондове били най-малкото косвено обвързани да съблюдават националните норми за прозрачност, установени с посоченото законодателство.

65.      От своя страна най-напред ще припомня, че в заключението ми по дело Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company(34) вече съм имал възможност да изтъкна някои съображения относно посоченото в член 57, параграф 1 ЕО понятие „предоставяне на финансови услуги“.

66.      Както уточнявам в това заключение, при липсата на определение на въпросното понятие е правилно да се предположи, че то се отнася до услугите, предоставяни от финансови институции като банки, застрахователни дружества, инвестиционни дружества и други дружества с подобен характер. Без никакво съмнение инвестиционен фонд (или по-точно дружеството, което осигурява управлението му) принадлежи към тази категория институции.

67.      Освен това продължавам да смятам, че предвид текста на член 57, параграф 1 ЕО в приложното му поле попада единствено движението на капитали, „свързани“ с предоставянето на финансови услуги, а не обратно — предоставянето на финансови услуги, свързано или водещо до движение на капитали. Това разграничение е от съществено значение. Всъщност единствено националните мерки, чийто предмет засяга основно движението на капитали, попадат в обхвата на член 57, параграф 1 ЕО. Националните мерки, чийто предмет засяга основно предоставянето на финансови услуги, се изключват от него, защото те трябва да се разглеждат въз основа на разпоредбите на Договора относно свободното предоставяне на услуги, които, както е известно, не включват нито отношенията с трети страни, нито с ОСТ(35).

68.      Следователно, когато в член 57, параграф 1 ЕО се посочва, че същият се отнася до движението на капитали, свързано с предоставяне на финансови услуги, според мен не става дума, че в приложното му поле трябва да се включват национални мерки, чийто предмет засяга условията или начините на предоставянето на услуги. Всъщност, ако случаят беше такъв, подобна мярка просто не би попаднала в приложното поле на разпоредбите относно свободното движение на капитали и следователно — на член 57, параграф 1 ЕО, а на тези, свързани с предоставянето на услуги.

69.      Член 57, параграф 1 ЕО не може да се тълкува в смисъл, че само повтаря извършеното в Договора общо разграничение между приложното поле на разпоредбите относно предоставянето на услуги, били те и само „финансови“, и на разпоредбите относно движението на капитали. Съдържащата се в посочения член резерва, макар германското правителство да счита, че следва да се тълкува стеснително(36), трябва все пак да може да запази известно полезно действие.

70.      Поради това член 57, параграф 1 ЕО разглежда движението на капитали, „свързано с“, тоест което води до предоставянето на финансови услуги(37).

71.      В дело Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company (EU:C:2013:710), в което става въпрос за данъчното облагане в Полша на дялове от инвестиционен фонд в трета страна, съдържащи се в дружествения капитал на полски дружества, съответното движение на капитали не е свързано с предоставяне на финансови услуги от страна на инвестиционния фонд в полза на въпросните дружества. Освен това в заключението уточнявам също, че спорната национална мярка не се отнася и до движението на капитали, свързано с предоставянето на финансови услуги, извършено от инвестиционния фонд в полза на притежателите на дялове в него, независимо дали последните пребивават на територията на държава членка или на трета страна. Следователно не може да се извърши позоваване на прилагането на член 57, параграф 1 ЕО(38).

72.      На Съда не се е наложило да разгледа тази проблематика, тъй като прилагането на предвидената в член 57, параграф 1 ЕО клауза „standstill“ основателно е отхвърлено единствено с мотива, че разглежданото полско законодателство в това дело не изпълнява времевия критерий на посочения член(39).

73.      В настоящото дело въпросното движение на капитали — а именно операциите по придобиване на дялове от инвестиционни фондове, установени в ОСТ, от които инвеститорът получава дивиденти, подлежащи на оспорваното фиксирано данъчно облагане — според мен непременно е свързано с предоставяне от съответните инвестиционни фондове на финансови услуги в полза на инвеститора. Всъщност без тези услуги придобиването на въпросните дялове просто не би имало смисъл, по-конкретно в случай на неинституционален инвеститор, ползващ се по този начин от набор от възможности за инвестиране в зависимост от различни релевантни параметри, от които по принцип е щял да бъде лишен, ако е взел решение да инвестира пряко в капиталовия пазар. Освен това именно финансовите услуги оптимизират и увеличават печалбите, които биха могли да се обложат съгласно националното данъчно законодателство.

74.      Обстоятелството, че националната мярка засяга на първо място инвеститора, а не лицето, предоставящо услуги, не променя с нищо тази констатация, тъй като определящият критерий по член 57, параграф 1 ЕО се отнася по-скоро до причинно-следствената връзка, съществуваща между движението на капитали и предоставянето на финансови услуги, а не до персоналния обхват на спорната национална мярка или отношението ѝ с лицето, предоставящо услугата, вместо с получателя на услугите. В случаите когато посоченото движение непременно води до такова предоставяне, член 57, параграф 1 ЕО трябва да бъде приложен, ако и останалите условия, предвидени в посочената разпоредба, са изпълнени.

75.      Освен това, противно на изложеното от Комисията в съдебното заседание, нищо не подсказва, че данъчните правни уредби на държавите членки са изключени от приложното поле на член 57, параграф 1 ЕО или вече — на член 64, параграф 1 ДФЕС. Доказателство за това е че в решенията си Holböck(40), Prunus и Polonium (EU:C:2011:276), Welte (EU:C:2013:662), както и Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company (EU:C:2014:249) Съдът разглежда приложимостта на тази разпоредба в контекста на националните данъчни мерки.

76.      Следователно смятам, че на първия преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че национална разпоредба като член 18, параграф 3 от AuslInvestmG — която след 31 декември 1993 г. по същество не е изменяна и при определени условия предвижда прилагането на фиксирано данъчно облагане спрямо националните притежатели на дялове в инвестиционни фондове, установени в трети страни или отвъдморски страни и територии, приравнени с посочените трети страни — се отнася до движение на капитали, свързано с предоставяне на финансови услуги, по смисъла на член 73В от Договора за ЕО и считано от 1 май 1999 г. — по смисъла на член 57, параграф 1 ЕО.

77.      При тези условия вторият въпрос не следва да се разглежда, тъй като е поставен единствено в случай че на първия бъде даден отрицателен отговор.

78.      Поради това ще анализирам втория отправен от запитващата юрисдикция въпрос единствено при условията на евентуалност, в случай че Съдът не приеме формулираното от мен предложение.

 б)     По понятието за „преки инвестиции“ по смисъла на член 57, параграф 1 ЕО

79.      Както вече уточних в заключението по делото, по което е постановено решение Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company(41), тъй като понятието за преки инвестиции не е определено в Договора за ЕО, досега Съдът се е опирал върху определенията, дадени в номенклатурата на приложение I към Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 година за прилагане на член 67 от Договора(42), и съдържащите се в нея обяснителни бележки(43).

80.      Съгласно тези определения понятието за преки инвестиции се отнася до инвестициите на физически или юридически лица, които служат за установяване или поддържане на трайни и преки връзки между лицето, което предоставя капитала, и предприятието, на което този капитал се предоставя с цел извършване на стопанска дейност(44).

81.      Въз основа на тези определения сред видовете движение на капитали Съдът прави разграничение между „преките“ инвестиции под формата на участие в предприятие чрез притежаване на акции, което позволява на акционера да участва ефективно в управлението и контрола му, и „портфейлни“ инвестиции, които включват придобиването на ценни книжа на капиталовия пазар с единственото намерение да се инвестират средства, без да се влияе върху управлението и контрола на предприятието(45).

82.      Макар тези две категории инвестиции да попадат в обхвата на понятието за движение на капитали, в замяна на това само „преките инвестиции“, в това число произтичащото от тях изплащане на дивиденти, са предмет на изключението, допуснато по член 57, параграф 1 ЕО(46).

83.      Макар за целите на прилагането на член 57, параграф 1 ЕО запитващата юрисдикция да посочва, че е склонна да следва тази разграничителна линия между преките и портфейлните инвестиции, като в конкретния случай смята, че положението на притежателите на дялове от инвестиционните фондове по принцип не попада в обхвата на първата категория, тя все пак се пита дали с решение VBV — Vorsorgekasse(47) от 7 юни 2012 г. Съдът не е нюансирал и дори опровергал тази съдебна практика.

84.      Вече съм разгледал и отхвърлил подобен довод в заключението си по дело Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company(48) — довод, изтъкнат от полското правителство, на който обаче Съдът не е счел за необходимо да отговори.

85.      Поради това по същество ще се огранича с препращане към съображенията, изтъкнати в посоченото заключение по този въпрос. По-конкретно е важно да се припомни, че макар решение VBV — Vorsorgekasse (EU:C:2012:327) да засяга ограничения на придобиването от страна на юридическо лице (професионален осигурителен фонд) — установен в Австрия институционален инвеститор — на дялове от колективен инвестиционен фонд със седалище в друга държава членка — операция, която Съдът квалифицира в началото на разсъжденията си като „пряка инвестиция“ — въпросът към Съда не се отнася до член 64, параграф 1 ДФЕС, който заменя член 57, параграф 1 ЕО, а единствено до член 63 ДФЕС. Макар обаче член 63 ДФЕС да има много широко приложно поле и да допуска известна „несъгласуваност“ при употребата на термините, обозначаващи различните категории движение на капитали, случаят не е такъв с категориите, изброени в член 64, параграф 1 ДФЕС, който, припомням, като дерогация от свободата, предвидена в правото на Съюза, следва да бъде тълкуван стриктно в съответствие със съдебната практика(49). Следователно, тъй като не е сезиран с въпрос за тълкуване на член 64, параграф 1 ДФЕС, Съдът очевидно не е имал намерение да разширява обхвата на понятието за пряка инвестиция по смисъла на тази разпоредба.

86.      Разбира се, подобно на твърденията на Комисията в писменото ѝ становище, не следва напълно да бъде изключено притежател на дялове от инвестиционен фонд да може действително да участва в управлението или контрола на управляващото посочения фонд дружество, така че в зависимост от обстоятелствата по всеки отделен случай може да се направи заключение дали става въпрос за пряка инвестиция.

87.      Представените в решение VBV — Vorsorgekasse (EU:C:2012:327) данни от фактическа и правната страна за съжаление не позволяват да се установи, че случаят е такъв, що се отнася до придобиването от австрийския професионален фонд на дялове от колективния инвестиционен фонд, установен в Люксембург.

88.      При все това и при всички случаи, изглежда най-малкото несигурно, предвид естеството и обема на извършените от г-жа Schweier инвестиции, тя да е придобила дялове, които да ѝ позволяват да получи право на контрол върху инвестиционните фондове, чиито управляващи дружества са установени на Каймановите острови. Напротив, много по-вероятно е, предвид съдържащата се в преписката информация, в качеството си на частен инвеститор г-жа Schweier просто да е участвала в колективен портфейл, съставен от тези фондове, с единственото намерение да извърши финансова инвестиция. Установено е обаче, че предвиденият в член 18, параграф 3 от AuslInvestmG данъчен режим се прилага, когато са извършени такива портфейлни инвестиции.

89.      Следователно смятам, че решение VBV — Vorsorgekasse (EU:C:2012:327) не оказва влияние върху тълкуването на посоченото в член 57, параграф 1 ЕО понятие за пряка инвестиция и че предвид всички съдържащи се в преписката правни и фактически обстоятелства не може да се извършва позоваване на дерогацията, предвидена в посочената разпоредба, поради това че положението в главното производство не засяга „движението на капитали от и към [трета страна], свързано с преки инвестиции“.

III –  Заключение

90.      Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Bundesfinanzhof (Германия) преюдициални въпроси по следния начин:

„Национална разпоредба като член 18, параграф 3 от Закона за търгуването на дялове от чуждестранни инвестиционни схеми и данъчното облагане на доходи от чуждестранни инвестиции (Gesetz über den Vertrieb ausländischer Investmentanteile und über die Besteuerung der Erträge aus ausländischen Investmentanteilen) — която след 31 декември 1993 г. по същество не е изменяна и при определени условия предвижда прилагането на фиксирано данъчно облагане спрямо националните притежатели на дялове в инвестиционни фондове, установени в трети страни или отвъдморски страни и територии, приравнени с посочените трети страни — се отнася до движение на капитали, свързано с предоставяне на финансови услуги, по смисъла на член 73В, параграф 1 от Договора за ЕО и считано от 1 май 1999 г., по смисъла на член 57, параграф 1 ЕО“.

1 – Език на оригиналния текст: френски.

2 – Извън случаите, които с оглед прилагането във времето на Договорите не допускат това, за удобство по-нататък в заключението ще се позовавам единствено на член 57, параграф 1 ЕО, тъй като предвидените в двата члена условия не са били изменяни.

3 – BGBl 1998 I, стр. 2820.

4 – По силата на разпоредбите на Закона за инвестиционните дружества (Gesetz über Kapitalanlagegesellschaften, наричан по-нататък „KAGG“) в редакцията му в сила до 31 декември 2013 г.

5 – Вж. член 38b от KAGG.

6 – Решение Cilfit и др. (283/81, EU:C:1982:335, т. 21).

7 – Решение VBV — Vorsorgekasse (C-39/11, EU:C:2012:327).

8 – Вж. точка 17 от моето заключение, представено по дело Fonnship и Svenska Transportarbetareförbundet (C-83/13, EU:C:2014:201), както и цитираната в тази точка съдебна практика.

9 – Вж. по-специално решения Kerafina-Keramische und Finanz-Holding и Vioktimatiki (C-134/91 и C-135/91, EU:C:1992:434, т. 16), Belgian Electronic Sorting Technology (C-657/11, EU:C:2013:516, т. 28) и Consiglio nazionale dei geologi и Autorità garante della concorrenza e del mercato (C-136/12, EU:C:2013:489, т. 29).

10 – Вж. по-специално решения Cilfit и др. (EU:C:1982:335, т. 21), както и Pedro IV Servicios (C-260/07, EU:C:2009:215, т. 36) и Boxus и др. (C-128/09—C-131/09, C-134/09 и C-135/09, EU:C:2011:667, т. 31).

11 – Заключение по дело Fonnship и Svenska Transportarbetareförbundet (C-83/13, EU:C:2014:201).

12 – Решение Fonnship и Svenska Transportarbetareförbundet (C-83/13, EU:C:2014:2053).

13 – Решение Pedro IV Servicios (C-260/07, EU:C:2009:215).

14 – Пак там (т. 36).

15 – Вж. в този смисъл заключение по дело Fonnship и Svenska Transportarbetareförbundet (C-83/13, EU:C:2014:201, т. 22).

16 – Решение Van Caster (C-326/12, EU:C:2014:2269).

17 – Пак там (т. 58 и диспозитива).

18 – До 2002 г. Каймановите острови се ползват със статут на „British dependent territory“ съгласно British Nationality Act 1981 (вж. приложение 6 към този закон). Посоченият статут е преименуван през 2002 г. на „British overseas territory“ по силата на British Overseas Territories Act от 26 февруари 2002 г.

19 – Списъкът на ОСТ, предмет на приложение IV към Договора за ЕИО, всъщност е изменен с член 24 от Акта за присъединяване на Кралство Дания, Ирландия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия към Европейските общности [неофициален превод] (ОВ L 73, 1972 г., стр. 18), като по-специално включва Каймановите острови.

20 – Вж. изложението в тази връзка в заключението на генералния адвокат Cruz Villalón по дело Prunus и Polonium (C-384/09, EU:C:2010:759, т. 24—29).

21 – Вж. член 355, параграф 2 ДФЕС.

22 – Вж. член 131, втора алинея от Договора за ЕИО и член 182, втора алинея от Договора за ЕО, както и вече член 198, втора алинея ДФЕС.

23 – Вж. заключението на генералния адвокат Cruz Villalón по дело Prunus и Polonium (EU:C:2010:759, т. 31—39).

24 – Решения Prunus и Polonium (EU:C:2011:276, т. 29) и X и TBG (C-24/12 и C-27/12, EU:C:2014:1385, т. 45).

25 – Решение Prunus и Polonium (EU:C:2011:276, т. 31). Съдът посочва „трети държави“, но би било по-подходящо да се каже „трети страни“ предвид липсата на суверенитет на тези образувания от гледна точка на международното публично право, което впрочем съответства на текста на членове 73Б и 73 В от Договора за ЕО, членове 56 ЕО и 57 ЕО и членове 63 ДФЕС и 64 ДФЕС.

26 – OВ L 314, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 25, стр. 74. Съгласно член 63 от него то се прилага до 31 декември 2011 г.

27 – Решение X и TBG (EU:C:2014:1385, т. 48).

28 – Вж. в този смисъл по-специално моето заключение по дело Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company (C-190/12, EU:C:2013:710, т. 53).

29 – Вж. също в този смисъл решение Prunus и Polonium (EU:C:2011:276, т. 32).

30 – Вж., на последно място, относно разглеждането на предвидения в член 57, параграф 1 ЕО времеви критерий решение Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company (C-190/12, EU:C:2014:249, т. 47—52).

31 – ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 11, стр. 53.

32 – Вж. в това отношение решение Ospelt и Schlössle Weissenberg (C-452/01, EU:C:2003:493, т. 31) във връзка с член 73В от Договора за ЕО.

33 – Макар в съдебното заседание адвокатът на г-жа Wagner-Raith да посочва, че единствено LGT Bank управлява депозираните средства, тези данни не са видни от акта за преюдициално запитване и не променят с нищо посоченото от тази юрисдикция обстоятелство, че инвестиционните фондове се управляват от установено на Каймановите острови дружество — обстоятелство, което по-специално задейства прилагането на спорната национална разпоредба.

34 – Заключение по дело Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company (EU:C:2013:710, т. 73—79).

35 – Що се отнася до неприлагането на разпоредбите на Договора, свързани със свободното предоставяне на услуги, в отношенията с трети страни, вж. решение Fidium Finanz (C-452/04, EU:C:2006:631, т. 25 и 47). Колкото до ОСТ, важно е да се отбележи, че в част четвърта от Договора не се посочва свободното предоставяне на услуги и че Седмото решение ОСТ само упоменава дългосрочна цел, състояща се в постепенната либерализация на обмена на услуги въз основа на ангажименти, поети в рамките на Общото споразумение по търговията с услуги (GATS).

36 – Вж. решение Welte (C-181/12, EU:C:2013:662, т. 29).

37 – Заключение по дело Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company (EU:C:2013:710, т. 77).

38 – Пак там (т. 78 и 79).

39 – Вж. решение Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company (C-190/12, EU:C:2014:249, т. 53).

40 – Решение Holböck (C-157/05, EU:C:2007:297, т. 37—45).

41 – Заключение по дело Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company (EU:C:2013:710, т. 60 и 61).

42 – OВ L 178, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 10.

43 – Вж. по-специално решения Holböck (C-157/05, EU:C:2007:297, т. 34 и цитираната съдебна практика) и Welte (EU:C:2013:662, т. 32).

44 – Вж. по-специално решение Welte (EU:C:2013:662, т. 32).

45 – Относно това разграничение вж. по-специално решения Orange European Smallcap Fund (C-194/06, EU:C:2008:289, т. 98—102), Glaxo Wellcome (C-182/08, EU:C:2009:559, т. 40 и цитираната съдебна практика) и Комисия/Португалия (C-212/09, EU:C:2011:717, т. 47).

46 – Вж. в този смисъл решение Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen (C-436/08 и C-437/08, EU:C:2011:61, т. 137 и 138), както и заключението по дело Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company (EU:C:2013:710, т. 64).

47 – Решение VBV — Vorsorgekasse (EU:C:2012:327).

48 – Заключение по дело Emerging Markets Series of DFA Investment Trust Company (EU:C:2013:710, т. 69—72). Това заключение е представено няколко дни, след като настоящото преюдициално запитване постъпва в Съда.

49 – Вж. решение Welte (EU:C:2013:662, т. 29).