Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. SZPUNAR

представено на 18 февруари 2016 година(1)

Дело C-200/14

Silvia Georgiana Câmpean

срещу

Serviciul Fiscal Municipal Mediaș,
по-рано Administrația Finanțelor Publice a Municipiului Mediaș

и

Administrația Fondului pentru Mediu

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Sibiu (Румъния)

Дело C-288/14

Silvia Ciup

срещу

Administrația Județeană a Finanțelor Publice Timiș — Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice Timișoara

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Timiş (Румъния)

„Преюдициално запитване — Връщане на недължимо събран данък — Принципи на равностойност и ефективност — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 17, 20, член 21, параграф 1 и член 47 — Данък, събран в нарушение на правото на Съюза — Национална правна уредба на връщането — Изпълнение на съдебни решения, постановени срещу органи на публичната власт — Разсрочване на връщането в продължение на пет години — Изискване за наличие на съдебно решение — Изчисляване на лихвите — Ограничаване на възможността за прихващане с вземания за данъци — Невъзможност да се иска принудително изпълнение“





 Въведение

1.        Проблематиката относно действащия в Румъния данък, събиран при регистрацията на автомобили, от няколко години присъства трайно в практиката на Съда. В резултат от поредица негови решения този данък, в различните му последователни форми, бе признат за несъответстващ на правото на Съюза(2). Това обаче не изчерпва темата, тъй като също толкова проблематични се оказват приетите от румънските власти правила за връщането му(3).

2.        Именно по тези въпроси са преюдициалните запитвания по настоящите дела, отправени отделно до Съда от две румънски юрисдикции. Въпреки че тези дела не бяха съединени, Съдът реши да проведе съвместно заседание по тях, тъй като поставените от тях преюдициални въпроси в значителна степен се припокриват. С оглед на това реших и да представя общо заключение по двете дела.

 Правна рамка

 По правото на Съюза

3.        Данъкът, чието връщане искат жалбоподателите и в двете главни производства, е бил признат за несъответстващ на член 110 ДФЕС. Съгласно практиката на Съда правото на Съюза изисква връщането на такъв данък(4). То трябва да се осъществи в съответствие с принципите на равностойност и ефективност. Правната уредба, която е предмет на преюдициалните запитвания по настоящите дела, следва да се прецени с оглед на тези принципи.

4.        Запитващите юрисдикции освен това цитират редица разпоредби от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 17, 20, член 21, параграф 1 и член 47 от нея.

 Румънското право

5.        Установяването, в резултат от посочените по-горе решения на Съда, на несъответствието с правото на Съюза на данъка, събиран при регистрацията на автомобили втора употреба, внесени от други държави членки, изправя румънските власти пред необходимостта да извършат възстановяване на значителни суми, събрани на основание на посочения данък. При това положение те въвеждат специални правила във връзка с това възстановяване, съдържащи се в Ordonanța de urgență a Guvernului nr. 8 din 26 februarie 2014 pentru modificarea și completarea unor acte normative și alte măsuri fiscal-bugetare (Постановление с ранг на закон № 8 от 26 февруари 2014 г. за изменение и допълнение на някои нормативни актове и други данъчно-бюджетни мерки, наричано по-нататък „OUG № 8/2014“). По-специално член XV от посоченото постановление гласи:

„1.      Изплащането на сумите, определени с придобило изпълнителна сила до 31 декември 2015 г. съдебно решение, за връщане на таксата за замърсяване от моторни превозни средства и на таксата за замърсяващи емисии от моторни превозни средства, за лихвата до окончателното им изплащане и разноските за производството, както и на всички други присъдени суми, се извършва в продължение на 5 календарни години под формата на годишни плащания в размер на 20 % от тяхната стойност.

2.      Молбите за възстановяване, подадени от данъчнозадължени лица по параграф 1, се решават по реда на разпоредбите на Постановление с ранг на закон № 92/2003 относно Данъчно-процесуалния кодекс, с изменения и допълнения, в срок от 45 дни от регистрирането им, а плащането на годишните траншове се извършва по график, определен от Administraţia Fondului pentru Mediu (Агенция „Фонд околна среда“).

3.      Срокът по параграф 1 започва да тече от датата на изтичане на срока по параграф 2.

4.      В срока по параграф 1 се спира всяко производство по принудително изпълнение.

5.      Сумите по параграф 1, изплащани на основание на настоящото постановление, се индексират с индекса за потребителските цени, обявен от Institutul Naţional de Statistică (Националния статистически институт).

6.      Процедурата за извършване на плащанията по изпълнителни основания се определя с обща заповед на министъра на околната среда и климатичните промени и на министъра на публичните финанси при спазване на сроковете по параграф 1.

7.      Плащанията на дължимите сумите по изпълнителни основания, издадени до влизането в сила на настоящото постановление, за които не е започнала процедура по принудително изпълнение, се извършват при спазване на разпоредбите на параграфи 1—6“.

6.        Разпоредбите за изпълнение на OUG № 8/2014 са приети с Правилник № 365/741/2014 на министъра на финансите и министъра на околната среда и климатичните промени(5) (наричан по-нататък „Правилник № 365/741/2014“). Приложение I към този правилник определя процедурата по връщане на данъка. Съгласно информацията в преюдициалното запитване тази процедура предвижда между другото, че: връщането се извършва само по молба на данъчнозадълженото лице, към която то е задължено да приложи включително заверен препис от съдебното решение, установяващо задължението за връщане (точки 1—3, 7 и 8); молбата за възстановяване на данъка се разглежда в срок от 45 дни, което представлява изключение от обичайно приложимия в подобни хипотези 30-дневен срок (точка 5); дължимите на основание възстановяването суми могат да се прихващат с други данъчни задължения на заинтересуваното лице, но само до размера на годишната сума (20 %), посочен в OUG № 8/2014 (точка 19).

7.        Съгласно членове1—3 от Ordonanţa nr. 22 din 30 ianuarie 2002 privind executarea obligaţiilor de plată ale instituţiilor publice, stabilite prin titluri executorii (Постановление с ранг на закон № 22 от 30 януари 2002 г. относно изпълнението на установени по изпълнителни титули задължения за плащане в тежест на публични институции, с изменения, наричано по-нататък „OUG № 22/2002“):

„Член 1

1.      Установените с изпълнително основание вземания в тежест на публичните институции и органи се погасяват от сумите, одобрени за тази цел в техните бюджети, или, според случая, от разходните пера, в които се вписва съответното задължение.

2.      Установените с изпълнително основание вземания в тежест на публичните институции и органи не могат да се погасяват от сумите, предназначени в одобрения бюджет за покриване на разходи за организацията и дейността, включително и на тези за персонала, с цел изпълнение на законоустановените правомощия и задачи, за които те са създадени.

Член 2

Ако изплащането на установените с изпълнително основание вземания не започне или не продължи поради липса на средства, институцията длъжник е задължена в срок от 6 месеца да предприеме необходимите действия за изпълнение на задължението за плащане. Този срок започна да тече от деня, в който длъжникът е получил покана за плащане, издадена от компетентния орган по изпълнението по молба на взискателя.

Член 3

Ако публичните институции не изпълнят задължението си за плащане по член 2, взискателят може да иска принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс и/или съгласно други законови разпоредби, приложими в тази област“.

8.        Накрая, съгласно член 101, параграф 1 от Ordinul Ministerului Finanţelor Publice nr. 2336 din 19 iulie 2011 pentru aprobarea Procedurii de punere în aplicare a titlurilor executorii în baza cărora se solicită înfiinţarea popririi conturilor autorităţilor şi instituţiilor publice deschise la nivelul unităţilor Trezoreriei Statului (Наредба № 2336 на министъра на финансите от 19 юли 2011 г. за приемане на процедура по изпълнение на изпълнителни основания, по които се запорират открити в рамките на държавния бюджет сметки на публични органи и институции, наричана по-нататък „Наредба № 2336/2011“):

„В случай на постановен от съда запор на сметка, изпълнението може да бъде насочено само срещу запорирани суми на разположение на длъжника или които му се дължат от трети лица, позволяващи удовлетворяването на вземания, приети за изпълнение от публичната институция или орган при спазване на ограниченията по член 1, параграф 2 от [OUG № 22/2002] в редакцията след допълненията със Закон № 288/2002, с изменения и допълнения“.

 Фактите, ходът на производството и преюдициалните въпроси

 Дело C-200/14

9.        На 9 декември 2011 г. Silvia Georgiana Câmpean, ищца в главното производство, придобива автомобил втора употреба, първоначално регистриран в друга държава членка. За регистрацията на автомобила в Румъния ищцата в главното производство е заплатила такса за замърсяващи емисии в размер на 2737 RON (румънски леи).

10.      На 21 февруари 2012 г. ищцата предявява пред запитващата юрисдикция иск за възстановяване на тази сума, увеличена със съответната лихва, като се позовава на несъответствието на този данък с правото на Съюза.

11.      На 5 ноември 2012 г. посочената юрисдикция се обръща до Съда с преюдициално запитване относно съответствието на таксата за замърсяващи емисии с правото на Съюза. Съдът отговаря, че член 110 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на данъци като румънската такса за замърсяващи емисии(6).

12.      Запитващата юрисдикция обаче изпитва съмнения дали установеното от нея задължение за връщане на посочения данък ще бъде ефективно с оглед на влизането в сила на OUG № 8/2014. Поради това посочената юрисдикция се обръща отново към Съда със следното преюдициално запитване, което за прегледност наричам въпрос № 1:

„1)      Може ли член 6 [ДЕС], членове 17, 20, член 21, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципът за възстановяване на забранените от правото на Съюза такси, изведен в практиката на Съда, Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа [и] Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член XV от OUG № 8/2014?“.

13.      Преюдициалното запитване е постъпило в Съда на 22 април 2014 г. След изпращането му до Съда ищцата в главното производство е поискала допълване на преюдициалното запитване с оглед на влизането в сила на Правилник № 365/741/2014, както и на съмненията относно ефективността на решенията относно задължението за връщане на данъка в светлината на други разпоредби на румънското право. С оглед на това запитващата юрисдикция допълва акта за запитване със следните въпроси, които наричам въпроси № 2—6:

„2)      Може ли правото на Съюза, на което е направено позоваване в определението за отправяне на преюдициалното запитване, предмет на дело C-200/14, както и Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Препоръка № (80) 2 на Комитета на министрите да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като съдържащата се в [Правилник № 365/741/2014], членове 1, 2 и 3 от [OG № 22/2002] и [Наредба № 2336/2011]?

3)      Може ли посочените по-горе право на Съюза и практика на Съда [решение Costanzo, 103/88, EU:C:1989:256] да се тълкуват в смисъл, че органите на националната администрация (по настоящото дело — данъчната и по въпросите на околната среда) трябва да изпълняват служебно и незабавно съдебните решения, произнесени по данъчни дела от административен характер, без да бъде необходимо получателят на възстановяването да прибягва към принудително изпълнение или към допълнителни формалности, налагани от длъжниците ответници?

4)      Какъв е съгласно правото на Съюза срокът за „незабавно“ изпълнение от страна на органите на националната администрация на съдебните решения по административни данъчни дела или за прихващане на вземанията на получателите на възстановяван данък с други техни насрещни задължения към държавата?

5)      Може ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че санкциите от вида на предвидените в глава II, буква б) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа (съответстващи на глобата, предвидена в член 24, параграф 3 от Закон № 554/2004) могат да се прилагат и в хипотезата на неизпълнение на имуществени задължения, определени в тежест на администрацията със съдебни решения?

6)      В хипотезата на принудително изпълнение на съдебните решения, произнесени срещу публичната администрация, кои са активите, които биха могли да подлежат на запор според глава II, точка 2, буква г) от Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа?“.

14.      Допълнителните преюдициални въпроси са постъпили в Съда на 18 декември 2014 г.

 Дело C-288/14

15.      Silvia Ciup, ищца в главното производство, придобива автомобил втора употреба, първоначално регистриран в друга държава членка. За регистрацията на автомобила в Румъния ищцата в главното производство е заплатила такса за замърсяващи емисии в размер на 1 774 RON.

16.      На 12 юли 2012 г. тя се обръща към ответника в главното производство с искане за връщане на данъка. Молбата ѝ не била уважена, поради което ищцата предявила иск пред запитващата юрисдикция. Съдът уважил иска, като постановил връщане на данъка ведно с лихвите, начислявани след изтичането на 45-дневен срок, считано от деня на подаване на молбата за връщане на данъка (този срок е изтекъл на 27 август 2012 г.), до деня на действителното изпълнение.

17.      В главното производството по настоящото дело ищцата иска лихви в размер на 485 RON за времето между внасянето на спорния данък (тоест от 15 октомври 2010 г.) до 27 август 2012 г. Тя иска освен това незабавно изплащане на лихвите без разсрочване на траншове.

18.      Запитващата юрисдикция, която установява, че разпоредбите на OUG № 8/2014 не допускат да се уважат исканията на ищцата, спира производството и отправя до Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли принципите на равностойност и на ефективност на правните способи за защита срещу нарушения на правото на Европейския съюз, прогласени в съдебната практика на Съда, както и правото на собственост, записано в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че те не допускат вътрешноправни разпоредби, по силата на които възстановяването на таксите, събрани в нарушение на общностното право, и на съответните лихви, разпоредено с влязло в сила окончателно съдебно решение до 31 декември 2015 г., се отлага с разсрочване за период от 5 години?“.

19.      Актът за запитване е постъпил в Съда на 12 юни 2014 г.

 Производството пред Съда

20.      Писмени становища са представили: ищцата в главното производство по дело C-200/14, румънското правителство и Европейската комисия. Представители на ищцата в главното производство по дело C-200/14 и на Комисията са се явили на общото по двете дела заседание, проведено на 22 октомври 2015 г.

 Анализ

21.      Задължението за връщане ведно с лихвите на събран в нарушение на правото на Съюза данък допълва правата, признати на правните субекти от правните норми на Съюза, които не са били съобразени(7). В отсъствието на съответни разпоредби от правото на Съюза в тази област определянето на правилата и процедурите за възстановяване е част от националната уредба на държавите членки. В това отношение държавите членки са обвързани от принципите на равностойност и ефективност. Разпоредбите на румънското право, до които се отнасят запитванията, следва да се преценяват с оглед преди всичко на тези принципи(8). Запитващите юрисдикции отправят и въпрос относно съответствието на тези разпоредби с някои разпоредби на Хартата. Ще се спра на този въпрос в края на настоящото заключение. Най-напред обаче следва да се разгледа повдигнатият от румънското правителство въпрос за допустимостта на преюдициалните въпроси по дело C-200/14.

 По допустимостта на преюдициалните въпроси по дело C-200/14

22.      Най-напред, следва да се разгледа твърдението на румънското правителство, че Съдът не е компетентен да тълкува актове, приети в рамките на Съвета на Европа, поради което преюдициалните въпроси са недопустими по отношение на тези актове(9).

23.      Следва това становище да бъде потвърдено. Действително актовете на Съвета на Европа не подлежат на разглеждане от Съда, поради което той не е компетентен да се произнася с решение относно тяхното тълкуване. По настоящото дело Съдът следователно не е компетентен да отговори на преюдициалните въпроси, доколкото се отнасят до актове на Съвета на Европа.

24.      На второ място, следва да се разгледа отправеното от румънското правителство твърдение относно недопустимостта на преюдициалните въпроси като цяло, поради това че се отнасят до проблеми, свързани с изпълнението на евентуално съдебно решение относно наличието на задължение за връщане на спорния данък, докато главното производство се отнася единствено до установяване на съществуването на такова задължение от страна на румънските власти. С оглед на изложеното, според румънското правителство поставянето на такива въпроси на настоящия етап от производството ги прави напълно хипотетични.

25.      В съответствие с установената практика на Съда обаче, въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, която той определя съгласно своите правомощия, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси(10).

26.      По настоящото дело несъответствието на спорния данък с правото на Съюза, а оттам и задължението за връщането му, поначало е предрешено, видно от отговора на Съда на първото преюдициално запитване, отправено от запитващата юрисдикция в главното производство(11). Отправените от тази юрисдикция по настоящото дело въпроси следователно без съмнение не се хипотетични по характер, нито пък са без връзка с разглеждания в главното производство пред запитващата юрисдикция спор. Въпросът обаче в каква степен запитващата юрисдикция ще бъде впоследствие в състояние да се ползва в решението си от дадените от Съда отговори е свързан с тълкуването на националната процесуална уредба, което е извън компетентността на Съда. Такава преценка може да направи само запитващата юрисдикция. След като обаче тази юрисдикция е счела, че отговорите на поставените от нея въпроси са необходими за постановяване на решение, Съдът не може да не уважи това становище.

27.      С оглед на изложеното считам, че няма основание за поставяне под съмнение на допустимостта на преюдициалните въпроси по дело C-200/14.

 Предварително уточнение относно принципа на лоялно сътрудничество

28.      Някои от актовете на румънското право, чието съответствие с правото на Съюза буди съмнения у запитващата юрисдикция, и по-специално OUG № 8/2014 и Правилник № 365/741/2014, са приети след обявяване на решенията на Съда, в които се установява несъответствието с правото на Съюза на действащи в Румъния данъци при регистрацията на автомобили(12). Тези актове имат за цел именно установяването на правила и процедури за връщане на такива данъци. Във връзка с това може да се постави въпросът дали определянето на правила за връщане на данъка, след като е установено противоречието му с правото на Съюза, не нарушава принципа на лоялно сътрудничество между Съюза и държавите членки, който произтича от член 4, параграф 3 ДЕС.

29.      По мое мнение обаче установяването на такива особени правила само по себе си не нарушава принципа на лоялно сътрудничество. В положение, при което държава члена е изправена пред необходимостта да извърши масово възстановяване на данъци, събрани от значителен брой данъчнозадължени лица, въвеждането на особени правила за това възстановяване може да се окаже не само необходимо от гледна точка на тази държава, но и благоприятно за заинтересуваните субекти. Тези особени правила обаче не трябва да са по-неблагоприятни в сравнение с общите правила и не могат прекомерно да затрудняват или да правят практически невъзможно да се получи възстановяване на данъка. С други думи те трябва да са в съответствие с принципите на равностойност и ефективност.

30.      Действително Съдът е постановил във връзка с предишния член 10 ЕО (понастоящем член 4, параграф 3 ДЕС), че в такива случаи държавите членки не могат да въвеждат правила, ограничаващи възможността да се иска възстановяване на събрания в разрез с правото на Съюза данък(13). Съдът обаче е стигнал до този извод на основание на принципите на равностойност и ефективност(14). Поради това според мен следва да се приеме, че принципът на лоялно сътрудничество допуска въвеждането от държавите членки на особени правила за връщане на данъци, чието несъответствие с правото на Съюза е било установено, при условие че тези правила са в съответствие с принципите на равностойност и ефективност.

 По принципа на равностойност

31.      В съответствие с утвърдената практика на Съда принципът на равностойност означава, че процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които данъчнозадължените лица черпят от правото на Съюза, не трябва да са по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни съдебни производства(15). Този принцип има по-специално съществено значение във връзка с правилата, установени от националната правна уредба на държава членка конкретно с цел възстановяване на данък, чието несъответствие с правото на Съюза е било установено, каквито са OUG № 8/2014 и Правилник № 365/741/2014.

32.      Запитващите юрисдикции не дават информация, позволяваща да се направи преценка на съответствието на разпоредбите от румънската правна уредба, които са предмет на разглеждане, с принципа на равностойност. Румънското правителство обаче твърди, че този принцип не е бил нарушен, тъй като правила, подобни на разсрочването на дължими от държавния бюджет суми на траншове, са прилагат в други случаи, например при забавени плащания на държавата по трудови правоотношения.

33.      В това отношение следва обаче да се подчертае, че преценката на националните разпоредби с оглед на съответствието им с принципа на равностойност изисква съпоставянето им с норми относно защитата на подобни по характер права, които произтичат от националното право. Съдът е възприел това положение съвсем ясно в практиката си, като е установил, че спазването на този принцип предполага разглежданата национална норма да се прилага еднакво и за исковете, основани на нарушение на правото на Съюза, и за исковете, основани на нарушение на вътрешното право, които имат сходни предмет и основание(16).

34.      Поради това преценката на съответствие с този принцип на правила относно връщането на признат за нарушаващ правото на Съюза данък изисква съпоставянето им с действащи националноправни норми за връщането на данък, за който е установено — например след проверка за конституционосъобразност — че е бил събран в нарушение на националното право. Националните норми относно връщането или изплащането на вземания от държавния бюджет, различни по естеството си от вземанията за възстановяване на недължимо събран данък, каквито например са забавените възнаграждения, в случая следователно са без никакво значение и не предопределят нито съответствието, нито несъответствието с принципа на равностойност на правила относно връщането на данък, чието несъответствие с правото на Съюза е било установено.

35.      Поради това с цел осъществяване на такава преценка запитващите юрисдикции ще трябва да идентифицират действащи в националната правна уредба правила за връщане на данък, събран в нарушение на националното право, и да сравнят с тях правилата за връщане на спорния в главното производство данък, чието несъответствие с правото на Съюза е било установено(17). Ако запитващите юрисдикции установят, че последните правила са по-неблагоприятни, те са задължени да не ги прилагат, така че заинтересуваните данъчнозадължени лица да могат да получат възстановяване в съответствие с правила, които не са по-неблагоприятни, отколкото ако искат възстановяване на събран в нарушение на националното право данък.

36.      На преюдициалните въпроси и по двете разглеждани дела следва с оглед на изложеното да се отговори в смисъл, че принципът на равностойност при защитата на права, произтичащи от правото на Съюза и от националната правна уредба, не допуска въвеждането в националната правна уредба на държавите членки на правила за възстановяването на данък, чието несъответствие с правото на Съюза е било установено, които са по-неблагоприятни от правилата за връщане на данък, събран в нарушение на националната правна уредба. Тази преценка е от компетентността на националните юрисдикции.

 По принципа на ефективност

37.      Независимо от изпълнението на изискванията за равностойност националните разпоредби за защита на произтичащи от правото на Съюза права трябва да отговарят и на критерия за ефективност. Тази независимост на посочените два принципа е особено важна, тъй като произтичащите от тях изисквания трябва да се изпълнят едновременно. Казано с други думи, изискванията по отношение на националните разпоредби не са изпълнени, ако произтичащите от правото на Съюза права не са ефективно защитени, дори в случаите, в които аналогични права, произтичащи от националната правна уредба, са защитени по същия или равностоен начин.

38.      В съответствие с възприетата в съдебната практика формулировка принципът на ефективност изисква националните разпоредби да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза(18). По отношение на връщането на събран в нарушение на правото на Съюза данък това означава, че данъчнозадълженото лице има право не само да получи цялата сума на данъка ведно с припадащите се лихви, а така също и че правилата за подобно връщане не могат прекомерно, тоест излизайки извън очертанията на необходимото, да затрудняват упражняването на това право.

39.      С оглед на изложените принципи следва да се направи преценка на особените правила за връщане на данъка при регистрация на автомобили, посочени в отделните преюдициални запитвания.

 Разсрочване на връщането на данъка в продължение на пет години

40.      Събирането на данък в нарушение на правото води до възникване на положение на противоправност. Връщането на такъв данък има преди всичко за цел отстраняването на това положение на противоправност. Това положение се запазва до момента на връщане на данъка на данъчнозадълженото лице. Поради това данъкът трябва да бъде върнат незабавно, тоест непосредствено след въвеждането на необходимите процедури, предназначени да установят задължението за връщане и неговото изпълнение.

41.      Всяко необосновано забавяне води до продължаване на състоянието на противоправност, възникнало при събирането на данъка в разрез с правната уредба, поради което е пречка за постигане на целта, обслужвана от задължението за връщане на този данък. Това по-специално се наблюдава в случая, когато държавата членка предвижда разсрочване на връщането на данъка на траншове, поради което съзнателно и целенасочено продължава това състояние на противоправност. Следователно това действие е в противоречие с принципа на ефективност.

42.      Втората цел, обслужвана от задължението за връщане — ведно с лихвите — на данъка, който е в несъответствие с правото на Съюза, е поправянето на вредата, причинена от загубата на възможност за разпореждане с финансови средства в резултат от недължимо събрания данък(19). Отсрочването във времето или разсрочването на траншове на изплащането на дължимите на това основание лихви води до неотстраняване на вредата през съответния период. Следователно това представлява нарушение на принципа на ефективност. Следва също да се добави, че тази вреда настъпва още в момента на събиране на данъка. Нейното поправяне изисква следователно изплащането на лихви за целия период, от деня на събиране на недължимия данък до деня на действителното му възстановяване на данъчнозадълженото лице.

43.      Един от способите за връщане на недължимо събрания данък може да бъде прихващането му с други задължения на заинтересованото данъчнозадължено лице към държавния бюджет. В такъв случай обаче пълно приложение намират посочените по-горе принципи (точки 41 и 42). От тази гледна точка ограничаването на възможността за такова прихващане в рамките на всяка година до 20 % от общата сума за възстановяване също е в разрез с принципа на ефективност. Подобно прихващане трябва да може да се прави незабавно за цялата сума на недължимо събрания данък ведно с дължимите лихви, а ако сумата за възстановяване надвишава размера на задълженията на данъчнозадълженото лице, остатъкът трябва незабавно да се връща в парична форма.

 Връщане по молба на данъчнозадълженото лице и задължение за прилагане на определени документи

44.      Що се отнася до разпоредбата, която предвижда връщането на несъответстващия с правото на Съюза данък по молба на заинтересуваното данъчнозадължено лице, не считам, че тя е в нарушение на принципа на ефективност. Според мен е допустимо от данъчнозадълженото лице да се изискват активни действия за привеждане в изпълнение на предоставените му права. Изискването на такива действия не затруднява прекомерно тяхното упражняване, а още по-малко пък го прави невъзможно. Според мен не може принципът на ефективност да се тълкува в смисъл, че изисква от държавите членки служебно да връщат събрани в нарушение на правото на Съюза данъци.

45.      Подобно на това, не мисля, че би се наложило да се признае за прекомерно изискването за предоставяне на документи, доказващи идентичността на молителя или предоставеното му право на възстановяване на данъка.

46.      Ако обаче съответната разпоредба от приложение I към Правилник № 365/741/2014 следва да се разбира в смисъл, че връщането настъпва под условие за предварително снабдяване на данъчнозадълженото лице с осъдително съдебно решение, установяващо задължението за такова връщане, според мен това условие без съмнение е в противоречие с принципа на ефективност. Тълкуването на правото на Съюза, в случая на член 110 ДФЕС, от който произтича несъответствието с това право на румънския данък, събиран при регистрацията на автомобили, е било направено в решенията на Съда. Тези решения са задължителни не само за съдилищата, които са отправили преюдициални запитвания с такъв предмет, а и за всички останали румънски съдилища, а също и, както основателно отбелязва Комисията в своите становища, за административните органи. С оглед на това необходимостта да се води дело пред съд, чийто изход е предварително известен, последвано от отделно административно производство, води до прекомерно затрудняване на упражняването на правото на възстановяване на данъка.

 Ограничаване на размера на финансовите средства, предназначени за връщането на данъка

47.      Ограничаването на размера на финансовите средства, които могат да се заделят за връщане на данъка, до предвидените за целта в бюджета на съответния разпоредител с бюджетни средства суми може на практика да направи невъзможно връщането на данъка, ако тези суми се окажат недостатъчни. Такова ограничение според мен е в очевидно противоречие с принципа на ефективност, още повече че обуславя връщането на данъка от обстоятелство, зависещо изцяло от носителя на задължението за възстановяване, а именно от държавата. Следователно то всъщност позволява връщането да се избегне под претекст за липса на средства, предвидени за целта в бюджета. Задължението за връщане на събран в нарушение на правото на Съюза данък е за постигане на определен резултат, чието изпълнение държавата членка не може да избегне.

 Ограничения относно принудителното изпълнение

48.      Изпълнението на задължението за връщане на събрания в нарушение на правото на Съюза данък действително може да настъпи по молба на заинтересованото лице, но трябва да бъде доброволно, което означава, че данъчнозадълженото лице не може да бъде задължавано да инициира производство по принудително изпълнение. Ако обаче държавата членка не изпълнява изцяло или отчасти това задължение, на данъчнозадълженото лице трябва да се предостави право да инициира процедура по принудително изпълнение. В тази хипотеза поради посочените в точка 47 по-горе съображения националната правна уредба не може да ограничава активите, срещу които да се насочи принудителното изпълнение, до изрично предвидените за връщане на данъка суми. В такъв случай длъжник се явява държавният бюджет, поради което принудителното изпълнение трябва да се осъществява по действащите в правната уредба на съответната държава членка общи правила за принудително изпълнение на парични задължения спрямо държавния бюджет.

49.      Що се отнася обаче до момента, от който е възможно принудително изпълнение относно връщането на неправомерно събрания данък, принципът на ефективност според мен допуска държава членка, която е въвела особена процедура за връщане на събрани в нарушение на правото на Съюза данъци, да направи невъзможно осъществяването на принудително изпълнение по отношение на такова връщане до приключването на тази процедура. Условието в такъв случай е самата процедура да бъде в съответствие с принципите на равностойност и ефективност. Ако обаче тази процедура нарушава посочените принципи, например поради това че необосновано отлага във времето реалното и пълно връщане на данъка ведно с лихвите, данъчнозадълженото лице трябва да има възможност да инициира принудително изпълнение, ако не получи възстановяване в разумен срок.

 Срок за разглеждане на молбата за връщане

50.      В съответствие с националните разпоредби, които са предмет на преюдициалните въпроси, молбите за връщане на спорните данъци се разглеждат в срок от 45 дни. Този срок според мен не е прекомерно продължителен и се вмества в обичайно възприетите в държавите членки граници за разглеждане на административни преписки, поради което не считам, че би бил в противоречие с принципа на ефективност.

51.      Видно от предоставената от запитващите юрисдикции информация обаче, този срок е по-дълъг от обичайно приложимия 30-дневен срок по този вид преписки съгласно румънската правна уредба. Това може да се окаже проблематично от гледна точка на принципа на равностойност. Преценката по тези въпроси е от компетентността на националните юрисдикции.

 Отговор на преюдициалните запитвания относно принципа на ефективност

52.      Предвид изложените по-горе съображения предлагам да се дадат следните отговори на преюдициалните въпроси:

1)         Принципът на ефективност на защитата на правата, които данъчнозадължените лица черпят от правото на Съюза, следва да се тълкува в смисъл, че не допуска националноправни разпоредби, предвиждащи:

–        разсрочване на траншове, изплащани ежегодно в продължение на пет години, на връщането на събран в нарушение на правото на Съюза данък и на дължимите на това основание лихви, както и ограничаване до размера на тези траншове на възможността за прихващане на дължимите на данъчнозадълженото лице на това основание суми с други негови данъчни задължения,

–        необходимостта данъчнозадълженото лице да се снабди със съдебно решение, установяващо правото на връщане на събран в нарушение на правото на Съюза данък, при положение че неправомерността на данъка произтича по несъмнен начин от практиката на Съда,

–        ограничаване на размера на финансовите средства, предназначени за връщане на данъка, до предвидените за целта в бюджета на съответния разпоредител с бюджетни средства суми,

–        ограничаване на възможността данъчнозадълженото лице да инициира процедура по принудително изпълнение, когато държавата необосновано отлага във времето връщането на данъка, или възможност за насочване на изпълнението единствено срещу заделените в бюджета суми за връщане на данъка.

2)         Принципът на ефективност на защитата на правата, които данъчнозадължените лица черпят от правото на Съюза, следва да се тълкува в смисъл, че допуска националноправни разпоредби, предвиждащи:

–        връщане на събран в нарушение на правото на Съюза данък по молба на заинтересованото данъчнозадължено лице и задължение за прилагане към молбата на документи, доказващи идентичността на молителя или предоставеното му право на възстановяване на данъка,

–        невъзможност за иницииране от страна на данъчнозадълженото лице на принудително изпълнение до приключване на процедурата по връщане на събрания в нарушение на правото на Съюза данък, стига тази процедура да отговаря на изискванията за равностойност и ефективност.

 По тълкуването на разпоредбите на Хартата

53.      Съгласно член 51, параграф 1 от Хартата нейните разпоредбите се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Видно от постоянната практика на Съда по тълкуването на посочената разпоредба от Хартата, основните права, гарантирани в правния ред на Съюза — и следователно преди всичко упоменатите в Хартата права — трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза. Ето защо гарантираните от Хартата основни права трябва да се зачитат, когато националната правна уредба попада в приложното поле на правото на Съюза(20).

54.      Румънските разпоредби, които са предмет на анализ по настоящите дела, предвиждат правилата за връщане на данък, чието несъответствие с правото на Съюза е било установено, поради което защитават произтичащите от него права. Следователно те без съмнение попадат в неговото приложно поле, което води и до приложимост на Хартата.

55.      По мое мнение обаче представеното по-горе тълкуване на принципите на равностойност и ефективност представлява достатъчно основание запитващите юрисдикции да установят, че някои разпоредби от румънската правна уредба относно връщането на събирания при регистрацията на автомобили данък са в несъответствие с правото на Съюза. Поради това разпоредбите на Хартата са от значение при тълкуването на принципа на ефективност във връзка с упражняването пред национални органи на произтичащи от правото на Съюза права. За сметка на това самостоятелният анализ на разпоредбите от румънската правна уредба с оглед на Хартата не е необходим с оглед на изложеното.

56.      Ако обаче Съдът не приеме моето предложение, че румънските разпоредби не отговарят на изискването за съответствие, би било необходимо те да бъдат анализирани с оглед на разпоредбите на Хартата, упоменати в преюдициалните запитвания. Този анализ би трябвало да разгледа основанията в подкрепа на евентуалната позиция, че румънските разпоредби са в съответствие с правото на Съюза, и особено с принципа на ефективност (анализът на съответствието им с принципа на равностойност е преди всичко от компетентността на националните юрисдикции). Тъй като обаче не откривам такива основания, не съм в състояние да направя този анализ.

 Заключение

57.      Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Tribunalul Sibiu и Tribunalul Timiş, по следния начин:

„1)      Принципът на равностойност при защитата на права, произтичащи от правото на Съюза и от националната правна уредба, не допуска въвеждането в националната правна уредба на държавите членки на правила за възстановяването данък, чието несъответствие с правото на Съюза е било установено, които са по-неблагоприятни от правилата за връщане на данък, събран в нарушение на националната правна уредба. Тази преценка е от компетентността на националните юрисдикции.

2)      Принципът на ефективност на защитата на правата, които данъчнозадължените лица черпят от правото на Съюза, следва да се тълкува в смисъл, че не допуска националноправни разпоредби, предвиждащи:

–        разсрочване на траншове, изплащани ежегодно в продължение на пет години, на връщането на събран в нарушение на правото на Съюза данък и на дължимите на това основание лихви, както и ограничаване до размера на тези траншове на възможността за прихващане на дължимите на данъчнозадълженото лице на това основание суми с други негови данъчни задължения,

–        необходимостта данъчнозадълженото лице да се снабди със съдебно решение, установяващо правото на връщане на събран в нарушение на правото на Съюза данък, при положение че неправомерността на данъка произтича по несъмнен начин от практиката на Съда,

–        ограничаване на размера на финансовите средства, предназначени за връщане на данъка, до предвидените за целта в бюджета на съответния разпоредител с бюджетни средства суми,

–        ограничаване на възможността данъчнозадълженото лице да инициира процедура по принудително изпълнение, когато държавата необосновано отлага във времето връщането на данъка, или възможност за насочване на изпълнението единствено срещу заделените в бюджета суми за връщане на данъка.

3)      Принципът на ефективност на защитата на правата, които данъчнозадължените лица черпят от правото на Съюза, следва да се тълкува в смисъл, че допуска националноправни разпоредби, предвиждащи:

–        връщане на събран в нарушение на правото на Съюза данък по молба на заинтересованото данъчнозадължено лице и задължение за прилагане към молбата на документи, доказващи идентичността на молителя или предоставеното му право на възстановяване на данъка,

–        невъзможност за иницииране от страна на данъчнозадълженото лице на принудително изпълнение до приключване на процедурата по връщане на събрания в нарушение на правото на Съюза данък, стига тази процедура да отговаря на изискванията за равностойност и ефективност“.

1 –      Език на оригиналния текст: полски.

2 –      Вж. решения Tatu (C-402/09, EU:C:2011:219), Nisipeanu (C-263/10, EU:C:2011:466), Manea (C-76/14, EU:C:2015:216) и редица определения по същия въпрос.

3 –      Вж. решения Irimie (C-565/11, EU:C:2013:250), Nicula (C-331/13, EU:C:2014:2285) и Târșia (C-69/14, EU:C:2015:662).

4 –      Вж. по-специално решение Târșia (C-69/14, EU:C:2015:662, т. 24).

5 –      Ordinul nr. 365/741/2014 privind aprobarea Procedurii de efectuare a plăţilor sumelor prevăzute prin hotărâri judecătoreşti având ca obiect restituirea taxei pe poluare pentru autovehicule şi a taxei pentru emisiile poluante provenite de la autovehicule şi a modelului şi conţinutului unor formulare şi pentru modificarea anexei nr. 4 la Ordinul ministrului mediului şi schimbărilor climatice şi al viceprim-ministrului, ministrul finanţelor publice, nr. 490/407/2013 pentru aprobarea Procedurii de restituire a sumelor prevăzute la art. 7, 9 şi 12 din Ordonanţa de urgenţă a Guvernului nr. 9/2013 privind timbrul de mediu pentru autovehicule, precum şi a sumelor stabilite de instanţele de judecată prin hotărâri definitive şi irevocabile.

6 –      Определение Câmpean и Ciocoiu (C-97/13 и C-214/13, EU:C:2014:229).

7 –      Решение Nicula (C-331/13, EU:C:2014:2285, т. 27, 28 и цитираната съдебна практика).

8 –      Запитващата юрисдикция по дело C-200/14, за разлика от запитващата юрисдикция по дело C-288/14, не упоменава директно във въпросите си двата принципа като предмет на поискано тълкуване. Посочила е обаче правилото за възстановяване на данъците, събрани в нарушение на правото на Съюза, неразделна част от което е спазването на принципите на равностойност и ефективност (вж. по-специално решение Târșia, C-69/14, EU:C:2015:662, т. 26 и 27). Съображенията относно тези два принципа следователно се отнасят и за дело C-200/14.

9 –      Става дума за Препоръка 16/2003 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, Резолюция № 1787/2011 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Препоръка № 80(2) на Комитета на министрите (вж. преюдициалните въпроси по дело C-200/14).

10 –      Решение Melki и Abdeli (C-188/10 и C-189/10, EU:C:2010:363, т. 27 и цитираната съдебна практика).

11 –      Определение Câmpean и Ciocoiu (C-97/13 и C-214/13, EU:C:2014:229).

12 –      Вж. решения Tatu (С-402/09, EU:C:2011:219) и Nisipeanu (C-263/10, EU:C:2011:466).

13 –      Решение Weber’s Wine World и др. (С-147/01, EU:C:2003:533, т. 86).

14 –      Вж. решение Deville (240/87, EU:C:1988:349, т. 12 и 13).

15 –      Вж. по-специално решения Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral (33/76, EU:C:1976:188, т. 5), Littlewoods Retail и др. (C-591/10, EU:C:2012:478, т. 27) и Târșia (C-69/14, EU:C:2015:662, т. 27).

16 –      Решение Littlewoods Retail и др. (С-591/10, EU:C:2012:478, т. 31, курсивът е мой).

17 –      Пак там.

18 –      Вж. по-специално решения Les Fils de Jules Bianco и Girard (331/85, 376/85 и 378/85, EU:C:1988:97, т. 12), Metallgesellschaft и др. (C-397/98 и C-410/98, EU:C:2001:134, т. 85) и Târșia (C-69/14, EU:C:2015:662, т. 27).

19 –      Вж. по-специално решения Metallgesellschaft и др. (C-397/98 и C-410/98, EU:C:2001:134, т. 87), Littlewoods Retail и др. (C-591/10, EU:C:2012:478, т. 25 и 29) и Irimie (C-565/11, EU:C:2013:250, т. 21 и 26).

20 –      Решение Åkerberg Fransson (С-617/10, EU:C:2013:105, т. 19 и 21).