Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA

представено на 25 октомври 2017 година(1)

Съединени дела C-398/16 и C-399/16

X BV (C-398/16)

X NV (C-399/16)

срещу

Staatssecretaris van Financiën

(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия)

„Преюдициално запитване — Корпоративен данък — Свобода на установяване — Приспадане от местно дружество майка на лихви по заем за придобиване на дялове от чуждестранно дъщерно дружество — Приспадане от местно дружество майка на загуба на стойността на дяловото му участие в дъщерно дружество в резултат на курсовите разлики — Консолидирана група“






1.        Съдът нееднократно е имал повод да се произнесе по законодателството на държавите членки в областта на корпоративните данъци в хипотезата на групи, съставени от дружество майка и неговите дъщерни дружества(2).

2.        По-конкретно, нидерландските данъчни разпоредби относно консолидираните групи от дружества са разгледани най-малко в две предходни решения(3). Съгласно тези разпоредби дадена група може да се ползва от режима на данъчна консолидация само ако всички дружества, от които е съставена, са установени в Нидерландия, което води до изключване на чуждестранните.

3.        В решение X Holding(4) Съдът принципно признава съвместимостта на тази нидерландска законодателна уредба с правото на Съюза (по-конкретно, с разпоредбите на ДФЕС относно свободата на установяване). В конкретния случай Съдът приема, че изключването на чуждестранните дружества от режима на консолидация се обосновава с необходимостта от запазването на разпределението на данъчните правомощия между държавите членки.

4.        Впоследствие обаче, с решение от 2 септември 2015 г., Groupe Steria(5), обхватът на решение X Holding е нюансиран, като Съдът припомня, че от последното не „би могло да се заключи, че всяка разлика в третирането между, от една страна, включени в данъчно консолидирана група дружества, и от друга — дружества, които не са част от такава група, е съвместима с член 49 ДФЕС“(6). Съдът добавя, че приетата обоснованост се отнася единствено до разпоредбите на нидерландската уредба, които позволяват пренасянето на загуби в рамките на данъчно консолидираната група(7).

5.        С поставените с настоящите две преюдициални запитвания въпроси запитващата юрисдикция всъщност иска постановената в тази област съдебна практика да бъде пояснена. Пояснението е необходимо, за да се прецени дали е съвместим с правото на Съюза нидерландският режим на данъчна консолидация, съгласно който някои позиции финансови разходи могат да бъдат приспаднати в отчетите на дружеството майка, ако дъщерното му дружество е местно, но не и ако то е чуждестранно.

6.        Нидерландското законодателство предвижда, че разходите (лихвите), които заплаща дружество при получаването на финансиране от друго дружество от групата, не подлежат на приспадане, с изключение на случаите, когато между дружеството майка и дъщерното дружество е установен режим на данъчна консолидация, допустим единствено за местните дружества. Дело С-398/16 се отнася до това национално правило.

7.        Същият този критерий се прилага спрямо печалбите и загубите (включително произтичащите от изменение на курсовите разлики на чуждестранна валута), които не се вземат предвид при изчисляване на печалбата. Така загуба от курсови разлики, възникнала в резултат на дяловото участие на дружество майка в негово дъщерно дружество, няма да подлежи на приспадане, освен ако, отново, и двете не са част от консолидирана група, съставена само от местни дружества. Именно това е правилото, приложено по дело С-399/16.

 I.      Правна уредба

 A.      Правото на Съюза

8.        Член 49 от ДФЕС предвижда:

„В рамките на следващите разпоредби ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка се забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава членка, установили се на територията на друга държава членка.

Свободата на установяване включва правото на достъп до и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице, както и да се създават и ръководят предприятия, в частност дружества по смисъла на член 54, втора алинея при условията, определени от правото на държавата, където се извършва установяването за нейните собствени граждани, при спазването на разпоредбите на главата относно капиталите“.

9.        Съгласно член 54 ДФЕС:

„Дружествата, създадени в съответствие със законодателството на държава членка, които имат седалище, централно управление или основно място на дейност в рамките на Съюза, за целите на тази глава се третират по същия начин като физическите лица, които са граждани на държавите членки.

„Дружества“ означава дружества, създадени в съответствие с гражданското или търговското право, включително кооперации и други юридически лица, които се регулират от публичното или частното право, с изключение на тези с нестопанска цел“.

 Б.      Нидерландското право

 Wetopdevennootschapsbelasting 1969 (Закон за корпоративния данък от 1969 г., наричан по-нататък „Законът от 1969 г.“)

10.      Съгласно член 10а, параграф 2:

„При определяне на печалбата не подлежат на приспадане лихвите, начислени за дълг към свързано предприятие, при условие че този дълг е свързан с придобиването на […] дялове в свързано дружество, освен ако се извършва промяна в окончателното капиталово участие или крайния контрол върху това предприятие“.

11.      Съгласно член 10а, параграф 3 параграф 2 не се прилага, ако данъчнозадълженото лице докаже, че дългът и свързаните с него правни действия се дължат предимно на икономически причини.

12.      Съгласно член 13, параграф 1 при определяне на печалбата не се вземат предвид облагите, придобити от дяловото участие, както и разходите, свързани с придобиването или прекратяването на това участие (освобождаване от облагане на дялово участие).

13.      Член 15 предвижда:

„1. Когато данъчнозадължено лице (дружество майка) е икономически и юридически собственик на не по-малко от 95 % от номиналния внесен капитал на друго данъчнозадължено лице (дъщерно дружество), по тяхно искане двете данъчнозадължени лица се облагат като едно данъчнозадължено лице, т.е. — все едно че дейността и имуществото на дъщерното дружество съставляват неразделна част от дейността и имуществото на дружеството майка. Данъкът се събира на равнището на дружеството майка. В този случай данъчнозадължените лица се разглеждат заедно като данъчна единица. Данъчната единица може да включва няколко дъщерни дружества.

[…]

3.      Параграф 1 се прилага само ако:

[…]

b. за двете данъчнозадължени лица се прилагат едни и същи разпоредби за изчисляване на печалбата;

c.      двете данъчнозадължени лица са установени в Нидерландия […]“.

 II.      Фактите по делата и преюдициалните въпроси

 А.      Дело С-398/16

14.      Нидерландското дружество(8) X BV е част от шведска група, към която принадлежи и едно италианско дружество. За придобиването на дялове от последното, които са били собственост на трети лица, X BV учредява друго дружество в Италия, в коeто внася капитал в размер на 237 312 000 EUR. Тази сума е финансирана с (лихвения) заем, който шведско дружество от същата група от дружества е предоставило на X BV.

15.      Вследствие на този заем X BV дължи на шведското дружество заемодател през 2004 г. лихви в размер на 6 503 261 EUR. В своята декларация за облагане с корпоративни данъци за 2004 г. X BV приспада тази сума като разход, подлежащ на приспадане от приходите му. Нидерландската данъчна администрация обаче не допуска това приспадане, като се позовава на член 10а, параграф 2, буква b) от Закона от 1969 г., и му издава спорния в главното производство данъчнооблагателен акт.

16.      В жалбата срещу този акт X BV посочва, че е щяло да може да приспадне лихвите по заема, ако му беше позволено да формира една данъчна единица с дъщерното си дружество. X BV твърди, че тъй като нидерландското законодателство предвижда тази възможност само за местните дружества, правото му на свобода на установяване е било ограничено в противоречие с членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС.

17.      Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия), сезиран с касационна жалба, отправя до Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли членове 43 ЕО и 48 ЕО (понастоящем 49 ДФЕС и 54 ДФЕС) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, въз основа на която на установено в държава членка дружество майка не се разрешава да приспадне лихвата по заем, свързан с капиталово участие в установено в друга държава членка дъщерно дружество, макар че такова приспадане би било възможно, ако посоченото дъщерно дружество беше включено в данъчна единица — имаща характеристиките на нидерландска данъчна единица — с посоченото дружество майка, тъй като в този случай вследствие на консолидацията не би могло да се установи връзката с такова капиталово участие?“.

 Б.      Дело С-399/16

18.      Нидерландското дружество X NV е част от група от дружества, която включва по-специално при режим на данъчна единица дъщерното дружество A Holdings BV. Последното от своя страна притежава всички дялове от капитала на британското дружество A Holdings UK.

19.      На 11 ноември 2008 г. A Holdings BV прехвърля дяловете си в A Holdings UK на дъщерното си дружество C(9).

20.      В своите декларации за облагане с корпоративни данъци за данъчните години 2008 и 2009. X NV иска да приспадне като разход намаляването на стойността на дяловото си участие в резултат на промените във валутния обменен курс. На основание член 13, параграф 1 от Закона от 1969 г. нидерландската администрация не допуска това приспадане(10).

21.      X NV обжалва административното решение, като изтъква, че е щяло да може да приспадне претърпяната загуба от курсовите разлики, ако му беше позволено да формира консолидирана група с британското си дъщерно дружество. Счита, че тъй като нидерландското право предвижда тази възможност само за местните дружества, упражняването на правото му на свобода на установяване е ограничено.

22.      Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия), сезиран с касационна жалба, отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Следва ли членове 43 ЕО и 48 ЕО (понастоящем 49 ДФЕС и 54 ДФЕС) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която установено в държава членка дружество майка не може да вземе предвид загуба от курсови разлики по отношение на сумата, инвестирана в установено в друга държава членка дъщерно дружество, макар че би могло да направи това, ако посоченото дъщерно дружество е включено в данъчна единица, имаща характеристиките на нидерландска данъчна единица, с установено в първата посочена държава членка дружество, което се дължи на консолидацията в рамките на данъчната единица?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли или е задължително при определяне на загубата от курсови разлики, която следва да се вземе предвид в този случай, да се приеме, че в данъчната единица са били включени и (едно или повече) преки и непреки дъщерни дружества, установени в Европейския съюз, които съответното дружество майка притежава косвено посредством посоченото дъщерно дружество?

3)      При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли в този случай да се вземат предвид само загуби от курсови разлики, които биха били отразени при включване в данъчната единица на дружеството майка през годините, за които се отнася правният спор, или следва да се вземат предвид и резултати от курсови разлики, които биха били отразени през предишните години?“.

 III.      Обобщение на становищата на страните

 A.      По дело С-398-16

23.      X BV отстоява правото си да приспадне лихвите по заем, получен от шведско дружество, което е част от неговата група от дружества. Приспадането е щяло да бъде допуснато, ако дъщерното дружество е било местно за Нидерландия данъчнозадължено лице и ако е формирало с него консолидирана група, което съгласно нидерландското законодателство е недопустимо. Различното третиране, произтичащо от това законодателство, има за последица инвестициите за учредяване на дъщерни дружества в други държави членки на Съюза да бъдат по-малко привлекателни, отколкото направените в Нидерландия.

24.      X BV добавя, че това различно третиране може да бъде обосновано само с императивни съображения от общ интерес, при условие че не се надхвърля необходимото за защита на този интерес.

25.      Като се позовава на решение X Holding, X BV твърди, че отказът да се признае приспадането, не отговаря на целта за гарантиране на балансирано разпределение на данъчните правомощия между държавите членки, тъй като приспадането не води до преместване на данъчната основа от една държава в друга.

26.      Според X BV прилаганото ограничение не може да се обоснове и с необходимостта да се гарантира съгласуваност на данъчния режим на консолидираните групи. Твърди, че Съдът(11) не допуска тази обосновка, освен ако не е налице пряка връзка между предоставянето на данъчното предимство и компенсацията на това предимство с определено данъчно задължение. В спорния случай не била налице пряка връзка (в смисъл предимството да компенсира данъчно задължение) между възможността лихвите по заема да бъдат приспаднати от резултата на консолидираната група и неизгодните аспекти, посочени в акта за преюдициално запитване(12).

27.      Според X BV Съдът би трябвало да отговори положително на отправения въпрос.

28.      Според Комисията отношението между нидерландско дружество майка и негово — също нидерландско — дъщерно дружество се третира по различен начин от отношението между същото дружество майка и негово чуждестранно дъщерно дружество. Член 10а от Закона от 1969 г. допуска само в първия случай посредством консолидация да се приспаднат лихвите по заем, предоставен от дружество от групата, чийто размер се използва като вноска в капитала на друго дъщерно дружество.

29.      Комисията отбелязва, че различното третиране не произтича директно от член 10а от Закона от 1969 г., тъй като тази разпоредба урежда някои операции между свързани предприятия с цел да не се допуснат злоупотреби и се прилага както спрямо вътрешни, така и спрямо трансгранични положения. Разграничаването на вътрешните и вътрешнообщностните положения е последица от режима на облагане на консолидираните групи: докато при трансгранично положение прилагането на член 10а от Закона от 1969 г. не може да бъде избегнато, при чисто националните положения това е възможно чрез създаването на консолидирана група.

30.      Въз основа на решение X Holding Комисията твърди, че различното третиране трябва да бъде обосновано от императивни съображения от общ интерес, тъй като са обективно сравними положението на местно дружество майка, което иска да създаде данъчна единица с дъщерно дружество, което също е местно лице, и положението на местно дружество майка с чуждестранно дъщерно дружество.

31.      Комисията счита, че не е налице обоснованост от гледна точка на разпределението на данъчните правомощия между държавите членки, тъй като в разглеждания случай става въпрос само за данъчните правомощия на Нидерландия.

32.      Комисията счита, че не може да се прави позоваване на евентуалното засягане на съгласуваността на нидерландската данъчна система, тъй като не съществува пряка връзка между полученото данъчно предимство и неговата компенсация чрез определено данъчно задължение(13). Според нея липсата на съгласуваност се корени в самата нидерландска данъчна система, тъй като, от една страна, се приема за необходимо прилагането на разпоредбите за предотвратяване на злоупотреби по член 10а от Закона от 1969 г. както спрямо вътрешни, така и спрямо трансгранични положения, а от друга страна, се допуска чисто националните консолидирани групи да избегнат прилагането на тези правила.

33.      Нидерландското правителство твърди, че член 10а, параграф 2 от Закона от 1969 г. сам по себе си не противоречи на свободата на установяване. В разглеждания случай евентуалните ограничения произтичат от обстоятелството, че местно дружество майка не може да формира данъчна единица с чуждестранно дъщерно дружество. Нидерландското правителство обаче твърди, че са налице императивни съображения от общ интерес, които обосновават посочената разпоредба.

34.      Възможността за приспадането на лихви в рамките на една консолидирана група произтича от самото ѝ естество. В резултат на консолидацията капиталовите вноски между дружество майка и дъщерно дружество не са забележими от данъчна гледна точка в рамките на една и съща данъчна единица, тъй като операциите в рамките на групата се неутрализират. Тъй като в режима на консолидация съществува само едно имущество, причислено към дружеството майка, капиталовите вноски в рамките на една и съща данъчна единица са невъзможни от данъчна гледна точка. Ето защо в този случай член 10а от Закона от 1969 г. не се прилага, а приспадането на лихвите е в пряка и неразривна връзка с консолидацията в рамките на една и съща данъчна единица.

35.      На последно място, нидерландското правителство посочва, че така нареченият „подход на отделни елементи“, възприет след решение X Holding, е неприложим спрямо спорната разпоредба. Въпреки това, в случай че Съдът реши да възприеме този подход, различното третиране може да бъде обосновано с императивно съображение от общ интерес: ограничаването на приспадането на лихвите имало за цел да предотврати изкуствени действия, които не са обосновани от икономически причини. Възможността, която член 10а от Закона от 1969 г. предоставя на данъчнозадълженото лице, позволявайки му да докаже, че не е извършило изкуствени действия, била гаранция за пропорционалния характер на мярката.

 Б.      По дело С-399/16

 1.      По първия преюдициален въпрос

36.      Дружеството X NV и Комисията приемат, че съгласно нидерландското право загубата в резултат на курсовите разлики, претърпяна във връзка с капиталовото участие на това дружество в британско дъщерно дружество, не може да бъде приспадана в декларацията за облагане с корпоративни данъци. Същата тази загуба щяла да подлежи на приспадане в режим на данъчна консолидация, ако дъщерното дружество било установено в Нидерландия — положение, което очевидно е сравнимо с това на нидерландско дружество, чието дъщерно дружество също е нидерландско и извършва дейност в Обединеното кралство. Различното третиране на сходни положения представлява пречка пред свободата на установяване.

37.      Това различно третиране би могло да бъде обосновано единствено със запазването на балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки или със запазване на съгласуваността на нидерландската данъчна система.

38.      Що се отнася до първото основание, X NV и Комисията считат, че в случая данъчните правомощия на Нидерландия не са засегнати. Загубата в резултат на курсовите разлики, претърпяна от нидерландското дружество във връзка с капиталовото му участие в британското дъщерно дружество, не е видима в счетоводството на последното, което се води в лири стерлинги.

39.      По отношение на второто (възможно) основание X NV и Комисията припомнят, че за да се приеме за такова запазването на съгласуваността на данъчната система, трябва да е налице пряка връзка, от една страна, между предоставянето на данъчното предимство, и от друга страна, компенсирането на това предимство с определено данъчно задължение. В разглеждания случай не е налице такава връзка между предимството (т.е. приспадането на загубата в резултат на курсовите разлики) и посочените неблагоприятни последици, описани от запитващата юрисдикция(14).

40.      Според правителството на Нидерландия X NV иска да избегне неблагоприятната последица по член 13 от Закона от 1969 г. (невъзможността да приспадне загубата в резултат на курсовите разлики) и въпреки това да се възползва от „освобождаване[то] от облагане на дялово участие“. Съгласно нидерландското право обаче от ограниченото приложение на „освобождаване[то] от облагане на дялово участие“ не може да се ползва дружество майка, чието дъщерно дружество е местно.

41.      Според нидерландското правителство в решения X Holding и Groupe Steria(15) Съдът е постановил, че компенсирането на относимите към дружеството майка отделни печалби и загуби на дружествата от една данъчна единица и неутрализирането на сделките в рамките на групата са неразривно свързани с формирането на обща данъчна единица, в рамките на която както дяловото участие в друго дружество от групата, така и финансовите резултати от това участие нямат данъчно отражение.

42.      Възможността да се формира консолидирана група не водела a priori до данъчно предимство във връзка с риска от загуба от курсови разлики, тъй като, макар нидерландското законодателство да не допуска нейното приспадане, то също така не включва печалбите от курсови разлики в облагаемата основа на корпоративния данък. Ето защо изключването на загубите от курсови разлики във връзка с дялово участие в чуждестранно дъщерно дружество не ограничавало свободата на установяване.

43.      Освен това загубите от курсови разлики не можело да бъдат вземани предвид при данъчното облагане на консолидираните групи, дори да не бъдело допуснато прилагането на „освобождаване от облагане на дяловото участие“. Тъй като факторите, свързани с капиталовото участие (като разпределението на печалба и промяната на стойността на участието), не се включват в крайния финансов резултат на общата данъчна единица, същите не могат да бъдат основание за каквото и да било приспадане. Ето защо, що се отнася до загубите от курсови разлики, не съществувало различно третиране между дружество майка с чуждестранно дъщерно дружество и дружество майка с местно дъщерно дружество (когато двете участват в една консолидирана група).

 2.      По втория и третия преюдициален въпрос

44.      Във връзка с втория въпрос дружеството X NV и Комисията отбелязват, че нидерландското право предоставя свобода на дружеството майка да реши дали да формира с местните си дъщерни дружества консолидирана група, като наред с това му позволява да избере с кои дъщерни дружества да я формира. По отношение на определени елементи не би трябвало третирането на трансграничните групи да е различно в сравнение с третирането на изцяло националните групи. С други думи, вземайки като база за сравнение приспадането на загубите от курсови разлики при облагането на националните общи данъчни единици, третирането на дружество майка с чуждестранно дъщерно дружество не може да бъде по-неблагоприятно.

45.      Що се отнася до третия въпрос, X NV и Комисията застъпват становището, че дружеството жалбоподател не може да бъде облагано по по-неблагоприятен начин отколкото национална група, съставена от дружество майка и дъщерните дружества, формиращи обща данъчна единица.

46.      Правителството на Нидерландия счита, че на втория и третия въпрос трябва да бъде предоставен един и същ отговор. Не трябва да се допуска дружеството майка да може да избира какви дружества и кои данъчни години да включва в данъчната декларация на формираната консолидирана група. Ако съществувала такава възможност, тя щяла да бъде упражнявана a posteriori, съобразно вече известни данни, което би позволило да се вземат предвид курсовите разлики и да се избира („cherry picking“) кое дъщерно дружество и коя данъчна година е най-изгодно да бъдат включени с риск данъчната основа да бъде намалена.

 IV.      Производството пред Съда

47.      Преюдициалните запитвания постъпват в секретариата на Съда на 18 юли 2016 г.

48.      На 9 август е взето решение за съединяване на дела С-398/16 и С-399/16.

49.      Писмени становища представят X BV, X NV, правителството на Нидерландия и Европейската комисия. Не е счетено за необходимо да се проведе съдебно заседание.

 V.      Анализ

 A.      Предварителни бележки

50.      Въпросите, на които Съдът трябва да отговори в настоящото преюдициално производство, се отнасят до облагането на групите от дружества, данъчният режим за които може да има различни варианти. Съгласно един от тях всяко от предприятията, от които е съставена групата, има качеството на самостоятелно данъчнозадължено лице, т.е. плаща данъци за всичките си приходи дори когато някои от тях са в резултат на осъществяването на сделки с предприятия от същата група.

51.      Други законодателства, напротив, предоставят на групите възможността да плащат данъци съобразно специалния режим на данъчна консолидация, така че данъкът се начислява само веднъж на самата група (по-конкретно на дружеството майка) в качеството ѝ на икономическа единица. Съгласно този модел сделките между предприятията в групата са неутрални от данъчна гледна точка, т.е. не се вземат предвид при определяне на облагаемата данъчна основа.

52.      В разглежданите два случая е налице една и съща хипотеза, в която дружеството майка, установено в Нидерландия, твърди, че е претърпяло загуби, произтичащи от отношенията му с неговите дъщерни дружества, като тези загуби не могат да бъдат приспаднати в неговата декларация за облагане с корпоративни данъци, тъй като законодателството на посочената държава членка не допуска това. Дружеството добавя, че ако можеше да формира данъчна единица (консолидирана група) с чуждестранните си дъщерни дружества, приспадането щеше да бъде допуснато.

53.      Нидерландското законодателство предвижда, че групите от дружества могат да се ползват от режима на данъчна консолидация само ако са съставени от дружества, установени в Нидерландия. Чуждестранните дружества не могат да се ползват от този режим. Както вече посочих(16), в решение X Holding, Съдът е приел, че загубите на дъщерно дружество, установено извън Нидерландия, може да не бъдат отчетени за намаляване на облагаемата данъчна основа на дружеството майка, тъй като нидерландското законодателство допуска консолидацията само за местните дъщерни дружества. Според Съда това различно третиране е обосновано от запазването на балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки.

54.      Hoge Raad (Върховен съд) тълкува решението X Holding „в смисъл, че членове 43 ЕО и 48 ЕО допускат не само „произтичащата от естеството на данъчната единица последица (която се прилага само към местните дружества), че загубите в рамките на данъчната единица могат да бъдат компенсирани, но и всякакви други различия, които се проявяват при издаването на данъчния акт и се дължат на консолидацията“. С тези решения „Hoge Raad (Върховен съд) отнема на данъчнозадължените лица възможността, като се позовават на свободата на установяване, по свое усмотрение да се възползват от предимствата на отделните елементи, които са пряко свързани с естеството на данъчната единица (консолидацията)“(17).

55.      Така според запитващата юрисдикция от решение X Holding може да бъде изведено правило за „всичко или нищо“, съгласно което не може да бъдат избрани само някои от последиците на режима на данъчна единица. Всяко предимство, произтичащо от формирането на данъчна единица с местни дъщерни дружества било обосновано, тъй като не е възможно да бъда възприет „подход на отделните елементи“. По този начин се премахва възможността последиците от данъчната консолидация да бъдат разпрострени спрямо чуждестранните предприятия.

56.      Съмненията на запитващата юрисдикция са породени от последващите постановени от Съда решения Groupe Steria и Finanzamt Linz(18). По тези две дела приетото за недопустимо от Съда различно третиране е свързано именно с „отделни елементи“ (разходи и тежести от дяловото участие на дружеството майка, в първия случай, и амортизация на търговската стойност на предприятието, във втория) от връзката между майките и дъщерните дружества — местни и чуждестранни, в рамките на данъчното облагане на групите от дружества.

57.      В решение Groupe Steria Съдът постановява по-конкретно, че „данъчните предимства, различни от пренасянето на загубите в рамките на данъчно консолидираната група“, следва да се разглеждат отделно. Само в хода на тази преценка е възможно да се установи „дали държава членка може да запази тези предимства за включените в данъчно консолидирана група дружества и поради това да изключи прилагането им за трансгранични положения“(19).

58.      Ще разгледам преюдициалните въпроси съобразно този принцип, след което ще трябва да установя дали приложеното в разглежданите две производства нидерландско законодателство може да се окаже в противоречие с член 49 ДФЕС, който предвижда задължение за премахване на ограниченията върху свободата на установяване.

59.      Ще следвам подхода, който Съдът е използвал нееднократно при разглеждането на преюдициални въпроси, отправени в подобни на разглеждания случаи, отнасящи се до сферата на прякото данъчно облагане. Начинът, по който Съдът процедира, на фази или поетапно, има за цел да се установи, най-напред, приложимата свобода и евентуално възникналото ѝ ограничаване. След това, Съдът сравнява разглежданите случаи, за да установи дали е налице различно третиране, което налага подробна преценка на вътрешните разпоредби, които го установяват. Накрая, Съдът проверява дали националната мярка, ограничаваща съответната свобода, е евентуално обоснована от императивни съображения от общ интерес, както и дали е пропорционална.

60.      В самото начало искам да отбележа, че разлика в данъчното третиране на дъщерни дружества, които са съответно местни и чуждестранни лица в държавата на дружеството майка, може да съставлява пречка за дружеството майка да упражни свободата си на установяване, възпирайки го да учреди дъщерни дружества в други държави членки(20). Следователно приложимата разпоредба от ДФЕС е член 49, а разликата в третирането на местни и чуждестранни дъщерни дружества представлява ограничение на прогласената в тази разпоредба свобода.

61.      За да бъде съвместима с разпоредбите на Договора във връзка със свободата на установяване, подобна разлика в третирането трябва да се отнася до положения, които не са обективно сходни, или да е обоснована от императивно съображение от общ интерес(21). Дори разликата в третирането да е обоснована, необходимо е също така нейното прилагане да е подходящо, за да се гарантира осъществяването на преследваната с нея цел, както и тя да не надхвърля необходимото за нейното постигане(22).

 Б.      По дело 398/16

62.      Накратко, изходната фактическа обстановка по спора представлява отношение, страни по което са три дружества от една и съща група, установени в различни държави членки на Съюза. От една страна, шведско дружество е предоставило лихвен заем на нидерландско дружество. От друга страна, нидерландското дружество е инвестирало средствата по заема в придобиването на дялово участие в италианско дъщерно дружество.

63.      Спорът възниква, тъй като нидерландското дружество иска да приспадне в своята декларация за облагане с корпоративни данъци стойността на лихвите, дължими на дружеството от същата група.

64.      Принципно член 10а, параграф 2 от Закона от 1969 г. не допуска приспадане в случаите, когато заем е предоставен между предприятия от една и съща група (свързани предприятия). Посоченото ограничение обаче отпада, ако свързаните дружества изберат да плащат данъци като консолидирана група или обща данъчна единица.

65.      В нидерландското право създаването на консолидирани групи се урежда от следните принципи:

–        съществува свобода за избор на дружествата, който ще формират консолидираната група(23),

–        възможността за създаване на консолидирана група е ограничена до дружествата, които са местни лица в Нидерландия(24).

66.      От точка 2.8.3 от акта за преюдициално запитване се установява, че разликата в третирането произтича от обстоятелството, че ако дъщерното дружество е било установено в Нидерландия, същото би могло да се включи в данъчната единица наред с нидерландското дружество. В този случай член 10а от Закона от 1969 г. не се прилага и лихвите по заема биха могли да се приспаднат.

67.      По този начин инвестицията за придобиване на целия капитал на местно дъщерно дружество става по-привлекателна от придобиването на капитала на чуждестранно дъщерно дружество: финансовите разходи (лихви) по взетия за закупуване на акциите или на дружествените дялове заем в първия случай подлежат на приспадане, а във втория — не.

68.      Налице ли са сходни положения? Утвърдителният отговор е предоставен от Съда именно във връзка със същото нидерландско законодателство (член 15 от Закона от 1969 г.), приложимо по разглежданите преюдициални запитвания.

69.      В решение X Holding Съдът постановява, че „[п]оложението на местно дружество майка, което иска да образува обща данъчна единица с местно дъщерно дружество, и положението на местно дружество майка, което иска да образува обща данъчна единица с чуждестранно дъщерно дружество, са обективно сходни от гледна точка на целта на данъчен режим като разглеждания в главното производство, доколкото и в двата случая дружеството майка иска да ползва предимството на този режим, който в частност позволява печалбите и загубите на включените в общата данъчна единица дружества да се консолидират на равнището на дружеството майка и да се запази данъчно неутралният характер на сделките в рамките на групата“(25).

70.      Решение X Holding се отнася до възможността дружеството майка да приспада загубите на дъщерното дружество, като за тази цел се взема предвид финансовият резултат на последното за цялата данъчна година. Въпреки че в разглеждания случай не се търси същото приспадане(26), считам, че пак са налице две обективно сравними положения, тъй като става въпрос за финансов разход, направен от дружеството майка във връзка с неговото участие в дъщерното дружество, независимо дали е налице консолидация.

71.      Освен това съществува известно сходство и с дело Groupe Steria. По посоченото дело се разглежда въпросът дали така наречената „пропорционална част разходи и разноски“ (която представлява разноските на дружеството майка, свързани с капиталовото му участие в дъщерното дружество) подлежи на приспадане в режима на консолидация, от който са изключени чуждестранните дъщерни дружества. Тук спорът се отнася до друг разход (лихвите по заема) на дружеството майка, като следва да се прецени дали определянето му като неподлежащ на приспадане прави по-малко привлекателно упражняването на свободата на установяване в същото отношение.

72.      Така от гледна точка на „подход[а] на отделните елементи“, на който се позовава запитващата юрисдикция, считам, че сходният характер на положенията и съответно различното третиране спрямо сходно данъчно положение не може да се отрече.

73.      След констатацията, че е налице различно третиране спрямо обективно сходни положения, вниманието следва да се насочи към въпроса дали е налице императивно съображение от общ интерес, което да обосновава различното третиране. Запитващата юрисдикция се позовава в тази връзка на съгласуваността на нидерландския режим на данъчна консолидация.

74.      В решение Groupe Steria, Съдът постановява, че „[з]а да може да бъде уважен довод, изграден върху подобна обосновка, трябва да бъде установено наличието на пряка връзка между съответното данъчно предимство и компенсирането на това предимство с определено данъчно задължение, като прекият характер на тази връзка трябва да се преценява с оглед на целта на въпросното законодателство (решение [от 13 март 2014 г.,] Bouanich, C-375/12, EU:C:2014:138, т. 69 и цитираната съдебна практика)“(27).

75.      Нито в акта за преюдициално запитване, нито в становището на нидерландското правителство откривам доводи, които са достатъчни, за да се приеме такава обосновка. Всъщност доводите на посоченото правителство(28) са по-скоро в подкрепа на прилагането „без ограничения“ на решение X Holding, отхвърляйки „подхода на отделните елементи“. Като цитира решение Groupe Steria, същото правителство се позовава единствено на необходимостта от запазване на балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите членки, без да разглежда по-нататък този въпрос (не обяснява защо в случая би се стигнало до липса на баланс).

76.      По отношение на дело С-398/16 позоваването от страна на нидерландското правителство на обстоятелството, че системата на данъчна консолидация включва съгласуван пакет от благоприятни и неблагоприятни последици, е прекалено общо. Както посочих, същото правителство не посочва нито едно обстоятелство, от което да може да се заключи, че във връзка с конкретния начин на приспадане на лихвите по заема на дадено дъщерно дружество съгласуваният характер на тази система ще бъде нарушен.

77.      По-подробни са аргументите на нидерландското правителство във връзка с борбата срещу избягване на данъчното облагане, като императивно съображение от общ интерес (на което обаче запитващата юрисдикция не се позовава в т. 2.8.6 от акта за преюдициално запитване). Нидерландското правителство пояснява, че целта на член 10а от Закона от 1969 г. е да се попречи на извършването на изкуствени действия, които не се дължат на действителни икономически причини, а са насочени преди всичко към избягване на плащането на дължимите данъци върху печалбите, реализирани на нидерландска територия(29).

78.      В същия ред на мисли нидерландското правителство твърди, че допускането на възможността за избор от страна на данъчнозадълженото лице a posteriori би било равнозначно да се даде превес на най-благоприятната от данъчна гледна точка възможност. Този довод обаче е изложен съвсем лаконично във връзка с проблемите, свързани с приспадането на лихвите по заема (той е малко по-подробно изложен във връзка със загубите, разглеждани по дело С-399/16).

79.      Разпоредба като член 10а, параграф 2 от Закона от 1969 г., установена с цел борба срещу данъчните измами, наистина би могла да обоснове известни ограничения на свободата на установяване(30). Както правителството на Нидерландия обяснява, докато дивидентите, получени от участващо в групата дружество, увеличават данъчната основа, то лихвите по заем между същите тези дружества я намаляват. Поради тази причина съществува риск за целостта на данъчната основа и целта е да не се допусне приходите да бъдат „неутрализирани“ чрез лихвени заеми, които не се включват в данъчната основа и освен това правят възможно нейното намаляване с размера на начислените лихви.

80.      Освен това член 10а от Закона от 1969 г. се прилага към отношенията между дружествата от групата, независимо дали са установени във или извън Нидерландия. Следователно затрудненията не произтичат от тази разпоредба, тъй като, в рамките на борбата срещу избягването на данъци, тя третира еднакво както местните, така и чуждестранните лица.

81.      Изложеното обяснение обаче се оборва от обстоятелството, че описаната цел за недопускане избягването на данъци не засяга местните дружества, които са се възползвали от възможността за данъчно облагане в режим на данъчна консолидация. Борбата срещу данъчните измами действително би могла да обясни съществуването на разпоредбата, но трудно може да се разбере защо се предоставя толкова различно третиране на отношенията между дружествата в групата в зависимост от това дали са избрали или не режима на данъчна консолидация. Докато лихвите по заеми в рамките на групата по правило не подлежат на приспадане, независимо от мястото на установяване на дружествата, за консолидираните групи това приспадане е допустимо.

82.      В случаите на заем, предоставен от нидерландско дружество (майка) на нидерландско дъщерно дружество, при условията на данъчна консолидация първото ще може да си приспадне лихвите. Обратно — ако същият този заем е предоставен от дружеството майка на италианско дъщерно дружество, консолидацията не е възможна и лихвите не подлежат на приспадане. От гледна точна на избягването на данъци — ако желаната последица е да не се намалява изкуствено данъчната основа на дружеството майка в Нидерландия — не става ясна причината, поради която това се допуска, когато дружествата са само нидерландски, а се ограничава, ако в групата участва дружество от друга държава членка: същото избягване е възможно и в двата случая.

83.      Като цяло не считам, че борбата срещу избягването на данъци представлява императивно съображение от общ интерес, което да позволява да се легитимира различното третиране, тъй като именно начинът, по който е изградена данъчната консолидация в Нидерландия, дава възможност за правомерна облага за групите, съставени от местни дружества, докато за съставените от чуждестранни дружества тази възможност е изключена(31).

84.      Освен това по същия начин, по който може да се установи дали предоставянето на заем между дружеството майка и местното дъщерно дружество прикрива изкуствена конструкция, за която няма реално икономическо обяснение, с цел необосновано да бъде намалена данъчната тежест за първото(32), не виждам защо същата тази проверка да не може да бъде приложена спрямо отношенията с чуждестранното дъщерно дружество. Тази възможност реалното икономическо основание да се докаже за всеки отделен случай, е категорично отхвърлена a priori от правна уредба, която просто не я допуска спрямо чуждестранните дружества, на които забранява да участват в режима на консолидация на групи в Нидерландия.

85.      На последно място, Съдът вече е постановил по-специално в решение Euro Park Service(33), че „създаването на общо правило, което изключва автоматично определени категории сделки от данъчно предимство, независимо дали действително е налице данъчна измама или избягване на данъци, излиза извън рамките на необходимото за избягване на такава данъчна измама или избягване на данъци […]“.

 В.      По дело С-399/16

86.      Преди да пристъпя към разглеждането на преюдициалните въпроси по това дело, считам за целесъобразно да направя две предварителни уточнения. Първото се отнася до конкретния обхват на отрицателните курсови разлики, които засягат дяловото участие на дружеството майка в неговите чуждестранни дъщерни дружества, когато тези два вида дружества осъществяват дейност в различни валути.

87.      В това отношение считам за правилно направеното от правителството на Нидерландия уточнение за разграничаване между „загуби от курсови разлики на дъщерното дружество“ и „загуби от курсови разлики върху дъщерното дружество“. Първите се отнасят до загубите, произтичащи от инвестициите на дъщерното дружество, извършени в чуждестранна валута, които се отразяват във финансовия резултат на това дъщерно дружество. Обратно, „загуби[те] от курсови разлики върху дъщерното дружество“ намаляват, поне от счетоводна гледна точка, стойността на инвестицията на дружеството майка в дяловото участие (в чуждестранна валута) в дъщерното дружество и се отразяват върху финансовия резултат на дружеството майка.

88.      В разглеждания случай загубите от курсови разлики са пряко свързани със стойността на дяловото участие, а не с резултата от инвестициите, извършени от съответното дъщерно дружество. Следователно става въпрос за втората от описаните хипотези.

89.      Второто уточнение се отнася до увеличаването или намаляването на стойността на дяловете в капитала на дъщерното дружество, притежавани от дружеството майка, които може да бъдат засегнати от измененията на обменния курс. Този фактор може да бъде разглеждан от две гледни точки: а) промяната на тази стойност, докато дяловете са собственост на дружеството майка, и б) разликата в стойността към момента на прехвърлянето на дяловете, т.е. между стойността на придобиване и стойността на прехвърляне.

90.      Според мен в това отношение в акта за преюдициално запитване липсва достатъчно яснота: първият преюдициален въпрос изглежда се отнася до хипотезата на прехвърляне на дяловете, докато третият се отнася до периода, в който тези дялове се притежават от дружеството майка, без да бъдат прехвърляни.

91.      Ето защо, за да бъде очертан правилно предметът на спора, при отговора на първия въпрос трябва да се вземе предвид загубата на стойност в резултат на курсовите разлики при прехвърляне на дяловете; а при отговора на третия въпрос, напротив, следва да се има предвид тяхното обезценяване, докато са част от имуществото на дружеството майка, т.е. чисто счетоводното отчитане на обезценяването на дяловете.

 1.      По първия преюдициален въпрос

92.      От становищата на страните, и по-конкретно на жалбоподателя в главното производство, е видно, че спорът е възникнал, тъй като според него загубата от курсови разлики, отчетена към момента на прехвърлянето на дялове от A Holdings UK на дъщерното му дружество C, е щяла да може да бъде приспадната, ако X NV е можело да включи в консолидираната си група британското си дъщерно дружество(34).

93.      Причината е обстоятелството, че член 13 от Закона от 1969 г. установява така нареченото „освобождаване от облагане на дялово участие“: при определяне на печалбата на дружеството не се вземат предвид облагите, придобити от дяловото участие, както и разходите, свързани с придобиването или прекратяването на това участие. Това правило обаче не се прилага в случай на данъчна консолидация.

94.      Запитващата юрисдикция констатира различното третиране, като посочва, че установено в Нидерландия дружество майка „не може да вземе предвид загуба от курсови разлики по отношение на сумата, инвестирана в установено в друга държава членка дъщерно дружество, макар че би могло да направи това, ако посоченото дъщерно дружество е включено в данъчна единица, имаща характеристиките на нидерландска данъчна единица, с установено в [Нидерландия] дружество, което се дължи на консолидацията в рамките на данъчната единица“.

95.      Следователно на пръв поглед би могло да се установи наличието на разлика в третирането, която може да ограничава упражняването на свободата на установяване. Тази разлика в третирането може да бъде приета за съвместима с разпоредбите на ДФЕС, уреждащи тази свобода, ако засяга положения, които не са обективно сравними или ако е обоснована от императивно съображение от общ интерес.

96.      Hoge Raad (Върховен съд) прибягва до три способа за решаване на възникналия проблем: а) да се използва данъчният режим, приложим спрямо мястото на стопанска дейност в чужбина; б) местните дъщерни дружества да използват функционална валута, различна от еврото, и в) не само загубите, но и печалбите от курсови разлики да не се вземат предвид при определяне на данъчната основа.

97.      Ще се спра на третия от описаните способи, тъй като не е необходимо да прибягвам до първите два. В това отношение запитващата юрисдикция правилно се позовава на практиката на Съда, установена с решения Deutsche Shell(35) и X(36). Въз основа на тази съдебна практика посочената юрисдикция предполага, че невъзможността да се приспадне отрицателната разлика от обменния курс може да бъде обоснована с обстоятелството, че не се отчитат и евентуалните положителни разлики от обменния курс. Този довод(37) се подкрепял от точки 38, 40 и 41 от решение X, както и от заключението на генерален адвокат Kokott, представено по същото дело(38).

98.      Спорът, който решение X разрешава, също се отнася до приспадане на капиталови загуби на стойността на дяловете в резултат на курсови разлики. Шведското законодателство, макар безспорно да не допуска приспадането на загуби от курсови разлики в случаите, когато дружество майка продава с капиталова загуба дяловете си в чуждестранно дъщерно дружество, също така не предвижда и облагане на печалбите, реализирани на същото основание във връзка с тези дялове.

99.      В този контекст Съдът постановява, че „от разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободата на установяване не може да се направи извод, че тази държава членка би била длъжна да упражни — при това асиметрично — данъчната си компетентност, за да позволи приспадането на загубите, причинени от операции, чиито резултати, ако бяха положителни, във всеки случай не биха били обложени“. От което заключава, че „член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска данъчно законодателство на държава членка, което по принцип освобождава от корпоративен данък печалбата, реализирана от дяловите ценни книжа, и съответно изключва приспадането на загубата, реализирана от подобни ценни книжа, дори когато загубата е в резултат на курсови разлики“(39).

100. Ако правилно разбирам нидерландското законодателство, за което се отнася преюдициалното запитване по настоящото дело, считам, че що се отнася до „освобождаване[то] от облагане на дялово участие“ и до останалите разпоредби, приложими спрямо капиталовите печалбите и загубите, произтичащи от курсовите разлики, които се отразяват на дяловете на чуждестранните дъщерни дружества, е приложимо същото разрешение, като възприетото в решение X.

101. Въпреки че по дело С-686/13, X, спорът е бил във връзка с отношенията между дружество майка и дъщерното му дружество извън консолидираната група, считам, че няма пречки постановеното по това дело решение да бъде приложено в разглеждания случай. Според мен от решаващо значение е обстоятелството, че печалбите в резултат на курсовите разлики също не се включват в данъчната основа на корпоративния данък в обстоятелства като разглежданите в главното производство. Или, както отбелязва запитващата юрисдикция, решаващо е обстоятелството, че е налице случай, в който „не се вземат предвид нито печалби от курсови разлики, нито загуби от курсови разлики“(40).

102. Ако това е така — както изглежда поддържа запитващата юрисдикция като излага вътрешното право, а правителството на Нидерландия потвърждава — разликата в третирането на загубите от курсови разлики на стойността на дяловото участие на дружеството майка в чуждестранното дъщерно дружество, когато последното не може да бъде част от консолидираната група, не ограничава свободата на установяване на същите основания, които Съдът е изложил в решение X.

103. Отговорът на този преюдициален въпрос препятства разглеждането на другите два въпроса, поставени от запитващата юрисдикция. Въпреки това ще обсъдя тези въпроси накратко и едновременно (следвайки подхода на нидерландското правителство), в случай че Съдът реши да отговори на първия въпрос утвърдително.

 2.      По втория и третия преюдициален въпрос

104. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали, ако дружеството майка можеше да включи в загубите си загубите от дяловото си участие в чуждестранни дъщерни дружества, произтичащи от курсовите разлики, а) тази възможност се разпростира спрямо „(едно или повече) преки и непреки дъщерни дружества, установени в Европейския съюз, които съответното дружество майка притежава косвено посредством посоченото дъщерно дружество“, и б) може да включи само загубите, „отразени […] през годините, за които се отнася правният спор“, или могат да бъдат отразени и загуби за предходни данъчни години.

105. От съдържащите се в преписката данни за нормативна уредба изглежда следва, че режимът на консолидация, установен в нидерландското право, предоставя възможността да се избере кои дружества да бъдат включени в групата (установена като данъчна единица) и кои — не(41). Следователно по принцип не би следвало да съществуват причини на чуждестранните дъщерни дружества да се отказва това, което е допустимо за местните.

106. Главното производство обаче се отнася само до включването на загубите от курсови разлики, свързани с дяловото участие в едно конкретно чуждестранно дъщерно дружество. От това следва, че съдържанието на втория въпрос е по-скоро хипотетично — спори се относно възможността за включване в консолидираната група на британското дъщерно дружество, а не на което и да било от останалите, били те преки или непреки. Формулиран по този начин, въпросът е недопустим.

107. Не считам, че Съдът може да бъде полезен и с отговора си на третия преюдициален въпрос. Всъщност никоя от страните в производството не предлага такъв отговор да бъде предоставен пряко въз основа на правото на Съюза. Дружеството жалбоподател в главното производство (X NV) дори застъпва становището, че решението на въпроса се намира по-скоро в националното право, а не в правото на Съюза, тъй като вътрешните разпоредби уреждат понятието за облагаема годишна печалба.

108. Ще припомня, че в концептуално отношение обезценяването на дяловете, докато се държат от А Holdings BV, може да бъде разграничено от обезценяването при тяхното прехвърляне. Въпросът изглежда се отнася до обезценяването — в резултат на курсовите разлики — на дяловото участие като част от имуществото на дружеството.

109. Тъй като счетоводството трябва да предоставя информация за финансовото състояние на конкретна дата, обезценяването на дяловото участие може, от счетоводна гледна точка, да бъде отразявано чрез различни подходи. Доколкото това дялово участие е част от активите на дружеството инвеститор, отразяването на неговото обезценяване в отчетите на дружеството би могло да се извърши например чрез съответните корекции, отразяващи загуби от обезценяване.

110. Когато стойността на дяловото участие е изразена във валута, различна от използваната от дружеството майка, промените на обмените курсове може да доведат до финансови колебания, които са в по-голяма или по-малка степен постоянни. За да може тези промени да оказват влияние върху данъчната основа за целите на корпоративния данък, по правило ще е необходимо те да водят до реална финансова загуба.

111. Съдът не може да разгледа въпроса дали съгласно националното право счетоводното отразяване на обезценяването на дяловото участие оказва влияние върху определянето на данъчната основа. Запитващата юрисдикция следва да прецени в съответствие с националното данъчно законодателство дали е претърпяна реална финансова загуба, която се е отразила на финансовите резултати на дружеството майка, било само през годината, в която дяловото участие е прехвърлено, било през всяка от предходните данъчни години(42).

 VI.      Заключение

112. По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия) по следния начин:

„Член 49 ДФЕС:

–        не допуска национална правна уредба, съгласно която дружество майка, установено в дадена държава членка, не може да приспадне лихвите по заем, свързан с внасянето на капитал в дъщерно дружество, установено в друга държава членка, при положение че може да се ползва от това приспадане, ако дъщерното дружество е установено в същата държава членка, в която е установено дружеството майка,

–        допуска национална правна уредба, съгласно която дружество майка, установено в дадена държава членка, не може да приспадне от печалбата си отрицателните разлики (капиталови загуби), произтичащи от промени в обменния курс, във връзка със стойността на дяловото му участие в дъщерно дружество, установено в друга държава членка, при положение че съгласно същата правна уредба не се предвижда по аналогичен начин облагането печалбите (капиталовите печалби) от тези промени“.

1      Език на оригиналния текст: испански.

2      Вж. по-специално решения от 16 юни 1998 г., ICI (C-264/96, EU:C:1998:370), от 18 ноември 1999 г., X и Y (C-200/98, EU:C:1999:566), от 8 март 2001 г., Metallgesellschaft и др. (C-397/98 и C-410/98, EU:C:2001:134), от 18 септември 2003 г., Bosal (C-168/01, EU:C:2003:479), от 13 септември 2005 г., Marks & Spencer (C-446/03, EU:C:2005:763), от 17 януари 2008 г., Lammers & Van Cleeff (C-105/07, EU:C:2008:24), от 27 ноември 2008 г., Papillon (C-418/07, EU:C:2008:659), от 6 септември 2012 г., Philips Electronics UK (C-18/11, EU:C:2012:532), от 1 април 2014 г., Felixstowe Dock and Railway Company и др. (C-80/12, EU:C:2014:200), от 3 февруари 2015 г., Комисия/Обединено Кралство (C-172/13, EU:C:2015:50), от 6 октомври 2015 г., Finanzamt Linz (C-66/14, EU:C:2015:661) и от 17 май 2017 г., X (C-68/15, EU:C:2017:379).

3      Решения от 25 февруари 2010 г., X Holding (C-337/08, наричано по-нататък „решение X Holding“, EU:C:2010:89) и от 12 юни 2014 г., SCA Group Holding и др. (C-39/13—C-41/13, EU:C:2014:1758).

4      Точки 18 и 43.

5      C-386/14, EU:C:2015:524; наричано по-нататък „решение Groupe Steria“.

6      Пак там, т. 27.

7      Пак там, т. 27 in fine.

8      Използвам прилагателното „нидерландско“ (или италианско, шведско и т.н.), въпреки че по-удачно би било да се говори за „чуждестранно дружество“ в Нидерландия или във всяка една от съответните държави.

9      Пътят на дяловете е по-сложен и без да необходимо да бъдат описвани други допълнителни операции, той може да бъде обобщен по следния начин, на 12 февруари 2009 г., A Holdings BV прехвърля дяловете си в C на предприятието D, което е дъщерно на X NV, включено в данъчната единица. На същата дата D прехвърля дяловете в C на дъщерното си дружество в Люксембург — A Holdings Luxembourg.

10      Ще припомня, че съгласно посочената разпоредба при определяне на печалбата не се вземат предвид нито печалбите, нито загубите, произтичащи от дялово участие.

11      Цитира решение от 12 юни 2014 г., SCA Group Holding и др. (C-39/13—C-41/13, EU:C:2014:1758, т. 33).

12      В точка 2.8.2.7 от този акт са посочени примери за някои неизгодни данъчни последици: i) за данъчната единица само веднъж се прилага намалена данъчна ставка; ii) принадлежащо към данъчната единица дъщерно дружество се заличава в резултат на прекратяване на производство по несъстоятелност поради липса на маса на несъстоятелността; iii) отделните принадлежащи към данъчната единица дъщерни дружества отговарят солидарно за корпоративния данък, с който е обложена данъчната единица, и iv) инвестициите на дружествата, принадлежащи към данъчната единица, се сумират, при което приложимото към инвестициите приспадане може да бъде с по-ниска процентна ставка за данъчната единица, отколкото би било, ако дружествата се облагаха поотделно с корпоративния данък.

13      В тази връзка цитира решения от 23 януари 1992 г., Bachmann (C-204/90, EU:C:1992:35, т. 31 и сл.) и от 28 февруари 2008 г., Deutsche Shell (C-293/06, EU:C:2008:129, т. 39).

14      Същите, които бяха посочени в бележка под линия 12.

15      Съответно в точки 43 и 25.

16      Точки 3 и 4 от настоящото заключение.

17      Това е посочено в т. 2.8.4 и т. 2.10.1 от актовете за преюдициално запитване респективно по дело С-398/16 и дело С-399/16. Решенията на Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия), в които е възприето това тълкуване, са от 24 юни 2011 г., NL:HR:2011:BN3537, и от 21 септември 2012 г., NL:HR:2012:BT5858.

18      Решение от 6 октомври 2015 г. (C-66/14, EU:C:2015:661).

19      Решение Groupe Steria, т. 27 и 28.

20      Решение от 13 декември 2005 г., Marks & Spencer (C-446/03, EU:C:2005:763, т. 32 и 33).

21      Решения X Holding, т. 20, и Groupe Steria, т. 21.

22      Решение от 13 декември 2005 г., Marks & Spencer (C-446/03, EU:C:2005:763, т. 35).

23      Това посочва нидерландското правителство в точка 21 от становището си.

24      Изисква се също така спрямо определянето на данъчната основа да се прилагат едни и същи разпоредби — аспект, който е не е релевантен по дело С-398/16, но е релевантен по дело С-399/16.

25      Решение X Holding, т. 24.

26      В разглеждания случай става въпрос само за един разход (лихвите по заема), който не засяга финансовия резултат на дъщерното дружество, а само този на дружеството майка във връзка с инвестицията за придобиване на дялове от капитала на дъщерното дружество.

27      Решение Groupe Steria, т. 31.

28      Точки 52—55 от писменото му становище, към съдържанието на които препраща (за дело С-398/16) точка 95 от същото становище.

29      Член 10а, параграф 3 от Закона от 1969 г. не изключва напълно приспадането: разпоредбата допуска приспадането, ако съответното дружество докаже, че не става въпрос за изкуствена конструкция, която не се дължи на икономически причини.

30      Решение от 12 септември 2006 г., Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas (C-196/04, EU:C:2006:544, т. 51).

31      Както вече посочих (т. 32), в това отношение Комисията обръща внимание на липсата на съгласуваност на нидерландската данъчна система, която, макар да прилага член 10а от Закона от 1969 г. както спрямо вътрешни, така и спрямо трансгранични положения, предоставя на чисто националните консолидирани групи възможността да избегнат прилагането на това правило срещу избягването на данъци.

32      Вж. бележка под линия 33.

33      Решение от 8 март 2017 г. (C-14/16, EU:C:2017:177, т. 55).

34      Въпреки че в точка 2.5. от акта за преюдициално запитване става въпрос за евентуалното включване на С в консолидираната група („или“), самото заинтересовано лице ограничава хипотетичното включване на A Holdings UK.

35      Решение от 28 февруари 2008 г. (C-293/06, EU:C:2008:129).

36      Решение от 10 юни 2015 г. (C-686/13, наричано по-нататък „решение X“, EU:C:2015:375).

37      Точка 2.9.5. от акта за преюдициално запитване: „Констатациите, направени по-горе в точки 2.9.1, 2.9.2 и 2.9.4, са доводи да се приеме, че не е налице нито различно третиране на обективно сходни случаи, нито нарушаване на свободата на установяване, както и да се отхвърли становището на данъчния длъжник“.

38      Заключение по дело X (C-686/13, EU:C:2015:31).

39      Решение X, т. 40 и 41. Преди това, в т. 36 и 39, Съдът обяснява защо отговорът, предоставен с решение от 28 февруари 2008 г., Deutsche Shell (C-293/06, EU:C:2008:129), е неприложим по дело X.

40      Точка 2.9.4 от акта за преюдициално запитване.

41      Вж. бележка под линия 23.

42      В тази връзка вж. по аналогия решение от 28 февруари 2008 г., Deutsche Shell (C-293/06, EU:C:2008:129, т. 24 и 25).