Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

J. KOKOTT

представено на 3 май 2018 година(1)

Дело C-249/17

Ryanair Ltd

срещу

The Revenue Commissioners

(Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court (Върховен съд, Ирландия)

„Преюдициално запитване — Данъчно законодателство — Обща система на данъка върху добавената стойност — Понятие за данъчнозадължено лице — Разходи за услуги, получени във връзка с придобиването на всички дялове в предприятие — Право на приспадане на данък — Неуспешен опит за поглъщане на конкурент“






I.      Въведение

1.        В центъра на настоящия правен спор отново е тълкуването на понятието „данъчнозадължено лице“ и определянето на понятието „икономическа дейност“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС(2). Настоящото производство ще предостави възможност на Съда да конкретизира приложното поле на практиката си относно приспадането на данъка по отношение на холдингови дружества.

2.        През 2006 г. авиокомпания Ryanair прави опит да погълне ирландската авиокомпания Aer Lingus. Макар поглъщането да се проваля на основания, свързани с правото на конкуренцията, за Ryanair вече са възникнали значителни разходи за консултантски и други услуги във връзка с планираното поглъщане. Ето защо Ryanair иска да приспадне внесения върху тях данък, но ирландските данъчни органи отхвърлят това искане.

3.        В практиката на Съда действително се признава правото да се приспада данък и за неосъществени инвестиции. В настоящия случай обаче спорът възниква, поради обстоятелството че съгласно практиката на Съда простото придобиване и държане на акции не представлява икономическа дейност по смисъла на Директивата за ДДС. По тази причина съгласно практиката на Съда холдингово дружество, чиято единствена цел е придобиването на дялово участие, няма право на приспадане на данъка(3).

4.        За разлика от положението на класическо холдингово дружество, в настоящия казус предприятие, което извършва дейност (и поради това е данъчнозадължено лице), възнамерява да осъществи т.нар. стратегическо поглъщане на конкурентно предприятие. Ето защо възниква въпросът дали в настоящия случай изобщо може да се приложи ограничението на правото да се приспада данъка, произтичащо от т.нар. съдебна практика относно холдинговите дружества(4). Икономическото измерение на казуса става ясно едва когато в рамките на функционален анализ се разгледа значението на придобиването на дружествените дялове за вече съществуващата икономическа дейност.

II.    Правна уредба

5.        Уредбата на казуса в правото на Общността се определя от приложимите през съответния данъчен период разпоредби на Шеста директива 77/388/ЕИО(5) на Съвета от 17 май 1977 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (наричана по-нататък „Шеста директива“). По съдържание те са идентични със съответните разпоредби на Директива 2006/112 ЕО (наричана по-нататък Директивата за ДДС)(6).

6.        Член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС (предишен член 4, параграфи 1 и 2 от Шестата директива) гласи:

„(1)      „Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.

Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност. […]“.

7.        Съгласно член 167 от Директивата за ДДС правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съгласно член 168 от същата директива (който заедно с предходната разпоредба преди това се съдържа в член 17 от Шестата директива):

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки, да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

а)      дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице […]“.

III. Фактическа обстановка, главно производство и преюдициални въпроси

8.        Жалбоподателят по главното производство, Ryanair Ltd. (наричано по-нататък Ryanair), е частна авиокомпания със седалище в Ирландия. На 23 октомври 2006 г. Ryanair прави публично предложение за поглъщане с цел да придобие всички дружествени дялове на Air Lingus. Air Lingus е бивша държавна авиокомпания от Ирландия, чиито акции след извършената през 2006 г. приватизация са били допуснати до търговия на борсата на 2 октомври 2006 г.

9.        С решение от 27 юни 2007 г. Комисията обявява сливането за несъвместимо с Общия пазар(7). Ето защо Ryanair успява да придобие само 29 % от дружествените дялове на Aer Lingus.

10.      Във връзка с придобиването Ryanair е ползвало множество облагаеми с ДДС услуги. Ryanair иска да приспадне този ДДС като данъчен кредит. Ирландските данъчни органи (The Revenue Commissioners, ответник в главното производство) обаче отказват приспадането.

11.      Първоначално Ryanair обжалва това решение по административен ред пред Комисията по данъчни спорове (Tax Appeals Commission), а след това и по съдебен ред пред Circuit Court. Този съд прави обвързващи фактически констатации и в рамките на национално производство, подобно на производството по преюдициално запитване отправя до ирландския High Court преюдициалния въпрос дали в обстоятелства като разглежданите в главното производство е налице право на приспадане на данък. High Court също констатира, че Ryanair няма право да приспада данъка.

12.      Ryanair обжалва решението на High Court пред ирландския Supreme Court. С определение от 8 май 2017 г., постъпило в Съда на 12 май 2017 г., Supreme Court спира висящото пред него производство и на основание член 267 ДФЕС отправя преюдициално запитване до Съда по следните въпроси:

1)      Може ли в случай на успешно поглъщане бъдещото намерение за предоставяне на услуги по управление на дружество, което се предвижда да бъде придобито, да се счита за достатъчно основание да се приеме, че потенциалният приобретател извършва икономическа дейност по смисъла на член 4 от Шеста директива за ДДС, така че начисленият на потенциалния приобретател ДДС върху стоките или услугите, предоставени с цел улесняване на съответното поглъщане, да може евентуално да се счита за ДДС по получена сделка във връзка с предвижданата икономическа дейност по предоставяне на такива услуги по управление, и

2)      Налице ли е достатъчна „пряка и непосредствена връзка“ съгласно изискването, установено от Съда на ЕС в [решение от 27 септември 2001 г., Cibo Participations, C-16/00, EU:C:2001:495], между професионалните услуги, предоставяни в контекста на такова потенциално поглъщане, и извършените доставки, а именно потенциалното предоставяне на услуги по управление на дружеството, което се предвижда да бъде придобито, в случай на успешно поглъщане, така че да е допустимо приспадане на ДДС, начислен върху тези професионални услуги?“.

13.      В производството пред Съда писмени становища са представили Ryanair, Ирландия и Европейската комисия. Всички страни се явяват в съдебното заседание, проведено на 14 март 2018 г.

IV.    Правен анализ

14.      Двата преюдициални въпроса се отнасят до правото на приспадане на данък в случай на разходи, направени във връзка с възнамерявано, но в крайна сметка нереализирано придобиване на всички дялове от капитала на дружество с цел поглъщането му. Ето защо въпросите следва да се разгледат заедно.

15.      С първия въпрос Supreme Court по същество иска да се установи дали намерението на придобиващото дружество да предостави услуги по управление на дъщерното дружество в случай на успешно поглъщане, е достатъчно, за да може дружеството приобретател да се квалифицира като данъчнозадължено лице по смисъла на Директивата за ДДС.

16.      По същество Supreme Court пита дали е възможно да се съчетаят две течения в съдебна практика. От една страна, съгласно практиката на Съда е налице право на приспадане на данък дори и за неуспешни инвестиции: по отношение на разходи, направени при подготовката на икономическа дейност, приспадане на данък може да бъде поискано и когато не се стигне до започване на икономическата дейност и планираните облагаеми доставки не бъдат извършени(8). От значение е единствено потвърденото от обективни обстоятелства намерение на данъчнозадълженото лице да извършва икономическа дейност(9). От друга страна, съгласно съдебната практика необходимата за приспадането на данъка икономическа дейност на едно холдингово дружество може да се състои именно в предоставянето на услуги по управление на дружеството, в което то е придобило участие(10).

17.      По-нататък с втория въпрос Supreme Court иска да се установи дали между разходите, направени във връзка с придобиването на дружествените дялове, и възнамеряваните услуги по управление е налице пряката и непосредствена връзка, необходима за приспадането на данъка.

1.      Контекст на разграничаването между финансов холдинг и извършващо оперативна дейност предприятие

18.      Тъй наречената съдебна практика относно холдинговите дружества, на която се позовава Supreme Court в първия си въпрос, се развива въз основа на примерния случай на чисто финансов холдинг, чиято единствена цел е придобиването на дялове в други предприятия, поради което той не извършва собствена оперативна дейност. Неговите единствени приходи се състоят от дивидентите, които не представляват приходи от използването на имущество, а са резултат от самото притежаване на акция(11).

19.      Ето защо съгласно практиката на Съда, ако не са налице възмездни услуги по управление например, чистите финансови холдинги не следва да се считат за данъчнозадължени лица по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС(12), тъй като те не извършват икономическа дейност. Поради тази причина те не могат да се позовават на правото да приспадат данък на основание член 168 от тази директива.

20.      В този контекст Supreme Court поставя въпроса дали тази съдебна практика е от значение и в разглеждания случай, тъй като в крайна сметка Ryanair е искало да придобие дялове и е направило това, макар и в по-ограничен размер от планирания.

21.      Наистина е безспорно, че по отношение на приходите от дейността по самолетни превози Ryanair следва да се счита в пълен обхват за данъчнозадължено лице по смисъла на Директивата за ДДС. Освен това търговската цел на придобиването на участието е очевидна: Ryanair е възнамерявало да увеличи оборота си, като погълне своя конкурент, и вероятно да се възползва от ефекти на взаимодействие и мрежови ефекти.

22.      При все това за признаването на икономическата дейност и следователно на приспадането на данъка при прилагането на т.нар. съдебна практика относно холдинговите дружества е от значение преди всичко обстоятелството дали Ryanair е имало намерение да предостави на Aer Lingus възмездни услуги по управление (по този въпрос вж. по-долу Б). В това отношение би било обаче напълно ирелевантно в какъв обхват следва дасе предоставят услугите по управление. Ето защо се поставя въпросът дали не трябва да се направи разделно приспадане на данъка за разходите за придобиване на дялови участия (по този въпрос вж. по-долу В). Причината е, че наред с приходите от услуги по управление, при определени обстоятелства биха могли да са налице значително по-високи приходи от дивиденти, които сами по себе си не дават право на приспадане на данъка.

23.      Нито „обиколният път“ посредством възмездни услуги по управление, нито произтичащите от това проблеми, свързани с разделното приспадане при прилагането на това решение, няма да са необходими обаче, ако се установи функционална взаимовръзка между придобиването на дяловете и основната оперативна дейност (по този въпрос вж. по-долу Г). Анализът на функцията на планираното поглъщане за оперативната дейност показва, че разходите за него противостоят на приходите от оперативна дейност. Ето защо от значение е само пряката и непосредствена връзка между тези позиции (по този въпрос вж. по-долу Д).

24.      Тъй като Supreme Court приема обаче, че съдебната практика относно холдинговите дружества е приложима спрямо спорната сделка, следва първо да се разгледа дали в този контекст Ryanair би имало право на приспадане на данък.

2.      Пълно приспадане на данък съгласно съдебната практика относно холдинговите дружества

25.      Както беше посочено по-горе в точка 18, самото притежаване на дялово участие не е основание да се приеме, че е налице икономическа дейност. От друга страна, в постоянната практика на Съда се подчертава, че придобиването и притежаването на дялово участие от холдингово дружество представлява икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС, когато притежаването на такова дялово участие е съпроводено с пряка или непряка намеса в управлението на придобитото дружество(13). Такава намеса би могла да се изразява например в предоставянето на административни, финансови или търговски услуги на придобитото дружество(14). Този критерий обаче е установен само поради обстоятелството че за да се признае чисто холдингово дружество за данъчнозадължено лице, то следва да извършва дейности, които се облагат с ДДС съгласно член 2 и член 9 от Директивата за ДДС(15).

26.      Този извод важи и за казус като разглеждания — в случая Supreme Court изрично отправя въпрос в тази насока — когато в действителност не се е стигнало до предоставянето на възнамеряваните услуги по управление. Причината е, че за да се гарантира пълната неутралност на системата на ДДС спрямо данъчнозадължените лица, трябва да е налице право на приспадане на данъка и по отношение на разходи, направени във връзка с подготовката на икономическа дейност(16). Определящо е единствено потвърденото от обективни обстоятелства намерение да се извършва икономическа дейност(17). Това важи дори когато още при първоначалното определяне на данъка е известно, че възнамеряваната икономическа дейност, която следва да доведе до облагаем доход, няма да се извършва(18).

27.      Ако се съчетаят посочените от Supreme Court две течения в съдебната практика, признаването на Ryanair за данъчнозадължено лице ще зависи от обстоятелството дали към момента на ползване на въпросните услуги дружеството е имало намерение в случай на успешно поглъщане да предостави на Aer Lingus облагаеми с данък услуги по управление. Circuit Court е установил това намерение, като констатацията му има задължителна сила в главното производство. Както подчертава Комисията в съдебното заседание, обстоятелството, че предложението за поглъщане в действителност е било неуспешно и поради това не е била и не е възможна намеса в управлението на Aer Lingus, не би могло да доведе впоследствие до изключването на правото да се приспада данък.

3.      Ограничаване на приспадането на данъка поради малкия размер на възнаграждението за управление

28.      Използването единствено на критерия за предоставянето на възмездни услуги по управление води в практиката обаче до конструкции, които изглеждат привидни. Причината е, че съгласно практиката на Съда правото на пълно приспадане на данъка по никакъв начин не зависи от обхвата, в който са предоставени тези възмездни услуги по управление(19). В резултат често се стига до предварително надплащане на данъка в големи размери, т.е. до значително несъответствие между приходите от извършените доставки по услугите за управление и данъка, чието приспадане се иска във връзка с по получените доставки.

29.      Ето защо съгласно практиката на Съда холдинговите дружества могат в крайна сметка да претендират право на приспадане на данъка в значителен размер при придобиване на дялови участия, при условие че на съответното дружество се предоставят само услуги по управление срещу заплащане, при това независимо в какъв размер. По тази причина в производството пред Съда Комисията изрично предлага приспадането на данък при придобиването на дялови участия да се допуска само в съразмерно отношение спрямо получените приходи от извършените доставки по услуги по управление.

30.      В случая обаче на следващо място се поставя въпросът за изчисляване на съразмерното отношение. При простото съпоставяне на стойността на приходите от услугите по управление и дивидентите не се отчита обстоятелството, че притежаването на акции не води до периодични разходи. Впрочем горепосоченото предварително надплащане на данъка възниква само през данъчния период, в който е извършено придобиването на дружествените дялове. Положението се променя, ако услугите по управление се предоставят възмездно в продължение на много години. Освен това проблемите при изчисляването нарастват в случай като настоящия, в който става въпрос само за планирано придобиване. В настоящия случай възможните приходи от дивиденти биха могли да се определят само приблизително.

31.      Освен това не всяко притежаване на акции от страна на данъчнозадължено лице води непременно до извършване на нестопанска дейност наред с оперативната дейност на предприятието. Това е несъвместимо по-специално с принципа на неутралност на ДДС(20). В съответствие с подхода на Комисията всяко задължено лице, което притежава и акции, ще може да претендира само съразмерно приспадане на данъка за общите разходи по управлението, дори да е несъмнено, че тези разходи са възникнали във връзка с неговата икономическа дейност(21). Причината е, че притежаването на акция само по себе си води най-много до малки по размер разходи, и размерът на приходите от дивиденти също не зависи от останалите общи разходи.

32.      Ето защо становището на Комисията е неубедително.

4.      Пълно приспадане на данъка при функционален подход при разглеждането на придобиването на дялово участие

33.      От друга страна, горепосочените проблеми няма да възникнат, ако се възприеме функционален подход, при който се разглежда основната оперативна дейност на данъчнозадълженото лице и който се основава на връзката между придобиването на дяловете и тази икономическа дейност. При това по-специално разходите за поглъщане се съпоставят с приходите от оперативната дейност. Аз дори приемам, че в случаи като настоящия този функционален подход произтича от самата практика на Съда.

34.      В случаи като разглеждания в главното производство не е налице типичното за хипотезите на чисти холдингови дружества положение, при което предоставянето на облагаеми услуги по управление е един вид предпоставка, за да се приеме, че е налице икономическа дейност. Причината е, че както беше установено, Ryanair вече извършва дейност на пазара на самолетни превози и предоставя съответните доставки. В този контекст изглежда неестествено като критерий да се използва бъдещото предоставяне на възмездни услуги по управление.

35.      Възприемането на функционален подход би било съобразено в по-голяма степен с икономическото измерение на казуса: независимо че в случая поглъщането на конкурент следва да се извърши чрез придобиването на дялови участия, казусът показва значително по-голямо сходство със случая, в който едно предприятие планира да изкупи цялото материално оборудване и съоръжения на своя конкурент, отколкото със ситуацията, в която предприятие би искало да купи акции само за да получава дивиденти.

36.      Както признава Комисията в съдебното заседание, подобен подход безспорно би имал за последица предоставянето на правото на пълно приспадане на данъка в полза на приобретателя. Това следва както от съответно приложимите разпоредби относно продажбата на предприятието като цяло (член 19, параграф 1 от Директивата за ДДС), така и от общите правила. Дори да е налице пълно сливане с придобиваното дружество, приспадането на данък върху разходите по придобиването е извън съмнение. Ограничаване на правото да се приспада данък до случая на придобиването „само“ на участие в размер на 100 % би поставило под въпрос и принципа на неутралност на данъка независимо от правната форма.

37.      Ето защо съгласно практиката на Съда непосредствената намеса в управлението посредством услуги по управление в никакъв случай не е единствената хипотеза, в която притежаването на акция може да представлява икономическа дейност. Напротив, Съдът приема, че икономическа дейност е налице винаги когато придобиването или притежаването на дялово участие има типично(22) търговски характер. Такъв е случаят, когато търговията с ценни книги е по занятие или когато придобиването или притежаването на дялово участие представлява пряко, постоянно и необходимо продължение на облагаемата дейност(23).

38.      За такова пряко, постоянно и необходимо продължение на облагаема дейност трябва да се счита стратегическото поглъщане на предприятие, чрез което дружеството приобретател има за цел да разшири или измени оперативната си дейност. Въпреки че такова поглъщане се съпътства от придобиване на дялови участия, то представлява средство, насочено към постигането на облагаеми доставки (в по-голям обем).

5.      Връзката между придобиването на дялово участие и приходите от оперативната дейност

39.      Ето защо вече не се поставя въпросът за връзката между разходите, възникнали във връзка с придобиването на дяловото участие, и възнамеряваните услуги по управление(24). Напротив, при функционалния подход се разглежда връзката между придобиването на дяловото участие и (планираните) приходи от оперативната дейност по самолетни превози. По отношение на тези доставки не е налице несъответствие между размера на приспадания данък и приходите от извършените доставки, поради което не се налага разделяне.

40.      Съгласно практиката на Съда такива разходи са в пряка и непосредствена връзка с определени извършени доставки, които са част от елементите, формиращи тяхната цена(25). Също така може да се иска приспадането на данък върху общите разходи на предприятие, които са част от цената на всички негови продукти(26).

41.      Разходите, направени във връзка с придобиването на дяловото участие в Aer Lingus, безспорно представляват част от разходите за (възнамеряваните) извършвани доставки от страна на авиокомпанията след поглъщането на Aer Lingus. В случай че Ryanair е на печалба, тези разходи по някакъв начин ще бъдат включени в цените на билетите. Придобиването на контрол върху Aer Lingus би било предпоставка за подобряване на производителността на предприятието като цяло и следователно за реализирането на възнамеряваните доставки с дружеството майка и дъщерното дружество. Подобно упражняване на влияние върху управлението на дружеството на конкурентно предприятие е възможно единствено когато дружеството приобретател разполага с мнозинството от дяловете.

42.      Както беше посочено по-горе в точка 26, съгласно практиката на Съда обстоятелството, че в действителност не се е стигнало до планираното поглъщане и продължаването на дейността на Aer Lingus под пълния контрол на Ryanair, не оказва никакво влияние върху този извод. В този случай също е достатъчно само да е налице намерение за извършване(27) на икономическа дейност, потвърдено от обективни обстоятелства. Това намерение не може да бъде поставено под въпрос впоследствие, поради обстоятелството че в действителност не се е стигнало до поглъщане на Aer Lingus(28).

V.      Заключение

43.      Ето защо предлагам на преюдициалните въпроси да се отговори по следния начин:

„1)      При обстоятелства като разглежданите в главното производство (например в рамките на т.нар. стратегическо поглъщане) придобиването на всички дялове в дружество с намерението по този начин да се извърши пряко, постоянно и необходимо продължение на облагаемата дейност на дружеството приобретател представлява икономическа дейност по смисъла на член 4 от Шеста директива (понастоящем член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО).

2)      Разходите, направени от дружеството приобретател във връзка с извършването на такова стратегическо поглъщане, са в пряка и непосредствена връзка с неговата облагаема дейност, поради което платеният за тези разходи ДДС може да се приспада в зависимост от тази дейност“.

1      Език на оригиналния текст: немски.

2      Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

3      Решения от 20 юни 1991 г., Polysar Investments Netherlands (C-60/90, EU:C:1991:268, т. 17), от 14 ноември 2000 г., Floridienne и Berginvest (C-142/99, EU:C:2000:623, т. 17), и от 16 юли 2015 г., Larentia + Minerva и Marenave Schiffahrt (C-108/14 и C-109/14, EU:C:2015:496, т. 20).

4      Решения от 27 септември 2001 г., Cibo Participations (C-16/00, EU:C:2001:495, т. 21), от 29 октомври 2009 г., AB SKF (C-29/08, EU:C:2009:665, т. 30 и 31), от 6 септември 2012 г., Portugal Telecom (C-496/11, EU:C:2012:557, т. 34), и от 16 юли 2015 г., Larentia + Minerva и Marenave Schiffahrt (C-108/14 и C-109/14, EU:C:2015:496, т. 21).

5      ОВ L 145, 1997 г., стр. 1.

6      С цел опростяване на цитирането по-нататък ще се прави позоваване на разпоредбите на Директивата за ДДС.

7      Решение K(2007) 3104 от 27 юни 2007 г. (дело № COMP/M.4439). Подадената от Ryanair жалба срещу това решение е отхвърлена от Общия съд; вж. решение от 6 юли 2010 г., Ryanair/Комисия (T-342/07, EU:T:2010:280).

8      Решения от 14 февруари 1985 г., Rompelman (268/83, EU:C:1985:74, т. 24), от 29 февруари 1996 г., INZO (C-110/94, EU:C:1996:67, т. 17), и от 22 октомври 2015 г., Sveda (C-126/14, EU:C:2015:712, т. 20).

9      Вж. най-наскоро решение от 21 септември 2017 г., SMS group (C-441/16, EU:C:2017:712, т. 46).

10      Решения от 27 септември 2001 г., Cibo Participations (C-16/00, EU:C:2001:495, т. 21), от 6 септември 2012 г., Portugal Telecom (C-496/11, EU:C:2012:557, т. 34) и от 16 юли 2015 г., Larentia + Minerva и Marenave Schiffahrt (C-108/14 и C-109/14, EU:C:2015:496, т. 21).

11      Решения от 22 юни 1993 г., Sofitam (C-333/91, EU:C:1993:261, т. 13), от 27 септември 2001 г., Cibo Participations (C-16/00, EU:C:2001:495, т. 19), и от 6 септември 2012 г., Portugal Telecom (C-496/11, EU:C:2012:557, т. 32).

12      Решения от 20 юни 1991 г., Polysar Investments Netherlands (C-60/90, EU:C:1991:268, т. 17), от 14 ноември 2000 г., Floridienne и Berginvest (C-142/99, EU:C:2000:623, т. 17), и от 16 юли 2015 г., Larentia + Minerva и Marenave Schiffahrt (C-108/14 и C-109/14, EU:C:2015:496, т. 20).

13      Решения от 20 юни 1991 г., Polysar Investments Netherlands (C-60/90, EU:C:1991:268, т. 14), от 14 ноември 2000 г., Floridienne и Berginvest (C-142/99, EU:C:2000:623, т. 17), от 27 септември 2001 г., Cibo Participations (C-16/00, EU:C:2001:495, т. 19), и от 16 юли 2015, Larentia + Minerva и Marenave Schiffahrt (C-108/14 и C-109/14, EU:C:2015:496, т. 20).

14      Решения от 27 септември 2001 г., Cibo Participations (C-16/00, EU:C:2001:495, т. 21), от 6 септември 2012 г., Portugal Telecom (C-496/11, EU:C:2012:557, т. 34), и от 16 юли 2015, Larentia + Minerva и Marenave Schiffahrt (C-108/14 и C-109/14, EU:C:2015:496, т. 21).

15      По тази причина не е достатъчна безвъзмездна („обикновена“) намеса, ако наред с нея не са налице предоставени облагаеми доставки; вж. определения от 12 юли 2001 г., Welthgrove (C-102/00, EU:C:2001:416, т. 16 и 17), и от 12 януари 2017 г., MVM (C-28/16, EU:C:2017:7, т. 34).

16      Решения от 14 февруари 1985 г., Rompelman (268/83, EU:C:1985:74, т. 23), от 8 юни 2000 г., Schloßstrasse (C-396/98, EU:C:2000:303, т. 39), и от 22 октомври 2015 г., Sveda (C-126/14, EU:C:2015:712, т. 20).

17      Решения от 14 февруари 1985 г., Rompelman (268/83, EU:C:1985:74, т. 24), от 8 юни 2000 г., Schloßstrasse (C-396/98, EU:C:2000:303, т. 40), и от 21 септември 2017 г., SMS group (C-441/16, EU:C:2017:712, т. 46).

18      Решение от 8 юни 2000 г., Breitsohl (C-400/98, EU:C:2000:304, т. 34 и сл.).

19      Вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Larentia + Minerva и Marenave Schiffahrt (C-108/14 и C-109/14, EU:C:2015:496, т. 25), и заключение на генералния адвокат Mazák по делото Securenta (C-437/06, EU:C:2007:777, т. 30 и сл.).

20      Относно този принцип — решения от 22 юни 1993 г., Sofitam (C-333/91, EU:C:1993:261, т. 10), от 26 май 2005 г., Kretztechnik (C-465/03, EU:C:2005:320, т. 33), и от 29 октомври 2009 г., AB SKF (C-29/08, EU:C:2009:665, т. 55). За разлика от настоящия казус, по дело MVM връзката между получените доставки и оперативната дейност е като цяло съмнителна; вж. определение от 12 януари 2017 г., MVM (C-28/16, EU:C:2017:7, т. 39).

21      По дело MVM Съдът приема, че смесен холдинг, който не предоставя на своите дъщерни дружества облагаеми услуги по управление и освен това получава други приходи по доставки от собствената си оперативна дейност (наем на електро и газови мрежи), може да претендира само частично приспадане на данък за разходи, които са били необходими за придобиването на консултантските услуги, в случай че те могат да се разглеждат като общи разходи за оперативната част от дейността му; вж. определение от 12 януари 2017 г., MVM (C-28/16, EU:C:2017:7, т. 46 и 47).

22      Вж. представеното от мен заключение по дело Posnania Investment (C-36/16, EU:C:2017:134, т. 25) относно типологичното разглеждане на икономическата дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС.

23      Решения от 20 юни 1996 г., Wellcome Trust (C-155/94, EU:C:1996:243, т. 35), от 6 февруари 1997 г., Harnas & Helm (C-80/95, EU:C:1997:56, т. 16), от 14 ноември 2000 г., Floridienne и Berginvest (C-142/99, EU:C:2000:623, т. 29), от 8 февруари 2007 г., Investrand (C-435/05, EU:C:2007:87, т. 32/36), от 29 октомври 2009 г., AB SKF (C-29/08, EU:C:2009:665, т. 31), и от 30 май 2013 г., X (C-651/11, EU:C:2013:346, т. 52).

24      Впрочем Съдът вече изрично е отрекъл наличието на пряка и непосредствена връзка между тези доставки; вж. решение от 27 септември 2001 г., Cibo Participations (C-16/00, EU:C:2001:495, т. 32). В този смисъл формулировката в решение от 29 октомври 2009 г., AB SKF (C-29/08, EU:C:2009:665, т. 64), е неправилна. Възможно е претендиране в качеството на общи разходи; вж. решения от 6 септември 2012 г., Portugal Telecom (C-496/11, EU:C:2012:557, т. 37), и от 16 юли 2015 г., Larentia + Minerva и Marenave Schiffahrt (C-108/14 и C-109/14, EU:C:2015:496, т. 25).

25      Решения от 27 септември 2001 г., Cibo Participations (C-16/00, EU:C:2001:495, т.31), от 26 май 2005 г., Kretztechnik (C-465/03, EU:C:2005:320, т. 35), от 29 октомври 2009 г., AB SKF (C-29/08, EU:C:2009:665, т. 57), и от 17 октомври 2013 г., Iberdrola и др. (C-566/11, C-567/11, C-580/11, C-591/11, C-620/11 и C-640/11, EU:C:2013:660, т. 28).

26      Решения от 27 септември 2001 г., Cibo Participations (C-16/00, EU:C:2001:495, т. 33), от 26 май 2005 г., Kretztechnik (C-465/03, EU:C:2005:320, т. 37), от 6 септември 2012 г., Portugal Telecom (C-496/11, EU:C:2012:557, т. 37), и от 17 октомври 2013 г., Iberdrola и др. (C-566/11, C-567/11, C-580/11, C-591/11, C-620/11 и C-640/11, EU:C:2013:660, т. 29).

27      Вж. по въпроса решения от 14 февруари 1985 г., Rompelman (268/83, EU:C:1985:74, т. 24), от 29 февруари 1996 г., INZO (C-110/94, EU:C:1996:67, т. 17), от 22 октомври 2015 г., Sveda (C-126/14, EU:C:2015:712, т. 20), и от 21 септември 2017 г., SMS group (C-441/16, EU:C:2017:712, т. 46).

28      Освен това запитващата юрисдикция изрично отбелязва, че въпросът дали съответното намерение от страна на Ryanair е подкрепено от обективни обстоятелства, или обективните обстоятелства по-скоро опровергават такова намерение, е бил окончателно изяснен в главното производство. Това е подчертано и в съдебното заседание от всички участници в производството.