Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н J. MAZÁK

представено на 25 юни 2009 година(1)

Дело C-247/08

Gaz de France – Berliner Investissement SA

срещу

Bundeszentralamt für Steuern

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Köln (Германия)

„Свобода на установяване — Приложно поле на Директива 90/435/ЕИО — Понятие за дружество от една държава членка — „Société par actions simplifiée“ по френското право“





1.        Преюдициалните въпроси, които поставя Finanzgericht Köln (Германия), за пореден път привличат вниманието на Съда към Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки(2).

2.        Този път е необходимо тълкуване на член 2, буква а) от Директива 90/435 във връзка с приложението към нея, както и — в зависимост от отговора на първия въпрос — проверка на евентуалната несъвместимост на тази директива с първичното общностно право.

I –    Правна уредба

 А –       Общностно право

Директива 90/435

3.        Съгласно член 2 от Директива 90/435 за целите на тази директива „дружество от една държава членка“ означава всяко дружество, което отговаря на три кумулативни условия. Първо, дружеството трябва да има една от формите, изброени в приложението към Директива 90/435. Второ, съгласно данъчното законодателство на една държава членка то трябва да се счита за регистрирано в нея за данъчни цели и да не се смята за регистрирано за данъчни цели извън територията на Общността според условията на споразумение за избягване на двойното данъчно облагане, сключено с трета държава. Трето, дружеството трябва да подлежи на облагане с един от данъците, посочени в член 2, параграф 1, буква в) от Директива 90/435, или с друг данък, който междувременно е заменил някой от посочените, без възможност за избор или за освобождаване от задължение за плащане.

4.        Що се отнася до Франция, в буква е) от приложението към Директива 90/435 съгласно първоначалната му редакция са посочени следните видове дружества: „société anonyme“, „société en commandite par actions“, „société à responsabilité limitée“, както и промишлените и търговските публични стопански единици и предприятия.

5.        Съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Директива 90/435 „дружество майка“ по смисъла на тази директива е всяко дружество от една държава членка, което притежава дял от най-малко 25 % от капитала на дружество от друга държава членка. Съобразно член 5, параграф 1 от посочената директива печалбата, която едно дъщерно дружество разпределя на своето дружество майка, се освобождава от удържане на данък при източника.

Директива 2003/123/ЕО

6.        Съгласно член 1, точка 6 от Директива 2003/123/ЕО на Съвета от 22 декември 2003 година за изменение на Директива 90/435(3) приложението към Директива 90/435 е заменено с текста, който се съдържа в приложението към Директива 2003/123. В резултат от това изменение отнасящата се до Френската република разпоредба на буква е)(4) от посоченото приложение гласи:

„Дружествата по френското законодателство, известни като „société anonyme“, „société en commandite par actions“, „société à responsabilité limitée“, „sociétés par actions simplifiées“, „sociétés d’assurances mutuelles“, „caisses d’épargne et de prévoyance“, „sociétés civiles“, които автоматично подлежат на данъчно облагане с данък печалба, „coopératives“, „unions de coopératives“, промишлени и търговски публични предприятия и други дружества, създадени в съответствие с френското законодателство, подлежащи на данъчно облагане с данък печалба във Франция.“

7.        Съображение 4 от Директива 2003/123, което се отнася до това изменение на Директива 90/435, гласи:

„(4)      Член 2 от Директива 90/435/ЕИО определя дружествата, които попадат в обхвата ѝ. Приложението съдържа списък от дружества, по отношение на които се прилага директивата. Някои видове дружества не са включени в списъка в приложението, въпреки че те се считат резиденти за целите на данъчното облагане в дадената държава членка и подлежат на облагане с данък печалба. Поради това обхватът на Директива 90/435/ЕИО се разширява, като се включват и други предприятия, които извършват задгранична дейност в рамките на Общността и които отговарят на всички изисквания, предвидени в директивата.“

8.        В съответствие с член 2, параграф 1 от Директива 2003/123 тя е трябвало да бъде транспонирана в правото на държавите членки най-късно до 1 януари 2005 г.

 Б –     Национална правна уредба

Законът за данъка върху доходите

9.        Член 44d от Закона за данъка върху доходите съгласно приложимата му към фактите по главното производство редакция (наричан по-нататък „EStG 1999“) съдържа следните разпоредби:

„1)      По искане на данъчнозадълженото лице данък върху доходите от капитал не се събира върху доходите от капитал […], получени от дружество майка, което няма нито седалище, нито адрес на управление на територията на страната, в резултат от разпределение на печалба на капиталово дружество, което подлежи на неограничено данъчно облагане по смисъла на член 1, параграф 1, точка 1 от Закона за корпоративния данък, или в резултат от възстановяване на корпоративен данък.

2)      По смисъла на параграф 1 под „дружество майка“ се разбира дружество, което отговаря на условията по член 2 от Директива 90/435, посочени в приложение 7 към настоящия закон, и което към момента на възникването на данъчното задължение във връзка с данъка върху доходите от капитал съгласно член 44, параграф 1, втора алинея може да докаже, че притежава не по-малко от 25 % пряко участие в номиналния капитал на капиталовото дружество, което подлежи на неограничено данъчно облагане. Освен това трябва да бъде доказано, че това дялово участие е било налице без прекъсване в продължение на дванадесет месеца.“

10.      В приложението към EStG 1999 се възпроизвежда съдържанието на член 2 от Директива 90/435 и приложението към нея.

II – Фактическа обстановка

11.      До 2002 г. установеното във Франция дружество Gaz de France – Berliner Investissement SA (наричано по-нататък „жалбоподателят в главното производство“) е имало правната форма „société par actions simplifiée“ („S.A.S.“)(5). След 2002 г. то е „société anonyme“ („S.A.“). Това дружество е едноличен собственик на дяловете на дружеството Gaz de France Deutschland GmbH със седалище в Берлин (Германия) (наричано по-нататък „G-GmbH“).

12.      През 1999 г. G-GmbH разпределя печалба на жалбоподателя в главното производство. При разпределянето на печалбата G-GmbH удържа при източника данък върху доходите от капитал, както и допълнителен данък „солидарност“, които са преведени на компетентната данъчна служба.

13.      Впоследствие жалбоподателят в главното производство подава пред Bundesamt für Finanzen (Федералната финансова служба, наричана по-нататък „BfF“)(6) искане за възстановяване на така удържаните данък върху доходите от капитал и допълнителен данък „солидарност“.

14.      С решение от 6 септември 1999 г. BfF отказва исканото възстановяване по съображението, че жалбоподателят в главното производство не е дружество майка по смисъла на разпоредбата на член 44d, параграф 2 от EStG 1999 във връзка с член 2 от Директива 90/435, тъй като правната форма „S.A.S.“ не е посочена в списъка на дружествените форми по член 2, буква а) от Директива 90/435, а този списък е изчерпателен.

15.      С решение от 27 май 2002 г. BfF отхвърля като неоснователна подадената по административен ред жалба срещу гореупоменатото ѝ решение.

16.      Тъй като счита, че „S.A.S.“ е само подвид на дружествената форма „S.A.“ и следователно попада в обхвата на член 2, буква а) от Директива 90/435 във връзка с буква е) от приложението към нея, макар да не е изрично посочена в това приложение, жалбоподателят в главното производство обжалва решението на BfF от 27 май 2002 г. пред Finanzgericht Köln.

III – Преюдициалните въпроси и производството пред Съда

17.      Finanzgericht Köln решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси на основание член 234 ЕО:

„1)      Трябва ли член 2, буква а) [от Директива 90/435] във връзка с буква е) от приложението към [тази] директива […] да се тълкува в смисъл, че и за периода преди 2005 г. френско дружество, което има правната форма „société par actions simplifiée“, може да се разглежда като „дружество от една държава членка“ по смисъла на тази директива и следователно съгласно член 5, параграф 1 от Директива [90/435] трябва да му се предостави право на освобождаване от удържане на данък при източника за печалбата, която му е разпределена през 1999 г. от едно от неговите германски дъщерни дружества?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос: нарушава ли член 2, буква а) от [Директива 90/435] във връзка с буква е) от приложението към [тази] директива […] членове 43 ЕО и 48 ЕО или член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО, доколкото във връзка с член 5, параграф 1 от Директива [90/435] предвижда при разпределянето на печалба от германско дъщерно дружество на френско дружество майка последното да бъде освободено от удържане на данък при източника, ако това дружество майка има правната форма „société anonyme“, „société en commandite par actions“ или „société à responsabilité limitée“, но не и ако има правната форма „société par actions simplifiée“?“

18.      Писмени становища представят жалбоподателят в главното производство, германското и италианското правителство, правителството на Обединеното кралство, както и Комисията.

19.      В съдебното заседание на 30 април 2009 г. се явяват жалбоподателят в главното производство, германското правителство, правителството на Обединеното кралство, както и Комисията.

IV – Правен анализ

 А –       Допустимост на преюдициалното запитване

20.      Италианското правителство оспорва допустимостта на преюдициалното запитване по съображението, че Съдът не разполага с достатъчно данни, за да прецени релевантността на това запитване за решаването на спора в главното производство. Преюдициалните въпроси се основавали на отправната хипотеза, че дружествата „S.A.S.“ имали аналогични характеристики с дружествата по френското право, които винаги са били освободени от удържане на данък при източника върху дивидентите в приложение на член 5, параграф 1 от Директива 90/435. Запитващият съд обаче не предоставил никакви разяснения от правна и фактическа страна за структурата и правния режим на „S.A.S.“ и на другите видове дружества, с които то се сравнява.

21.      В това отношение следва да се напомни, че съгласно трайно установената практика на Съда, след като поставените от националната юрисдикция въпроси се отнасят до тълкуването на общностното право, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе(7). Той може да отхвърли преюдициално запитване само в изключителни случаи, например когато не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси(8).

22.      Според мен тук случаят не е такъв. Както вече посочих в точка 2 от настоящото заключение, поставените преюдициални въпроси се отнасят до тълкуването на член 2, буква a) от Директива 90/435 във връзка с приложението към нея. Съдът разполага с достатъчно данни от фактическа и правна страна, за да даде такова тълкуване. Посоченото от италианското правителство сравнение между дружествата „S.A.S.“ и останалите видове дружества по френското право, които винаги са били освободени от удържане на данък при източника върху дивидентите в приложение на член 5, параграф 1 от Директива 90/435, би наложило тълкуване на националното право, а това не е в правомощията на Съда.

23.      От изложеното следва, че преюдициалното запитване е допустимо.

 Б –       По първия преюдициален въпрос

24.      С този въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали дружество с правната форма „S.A.S.“, която е въведена във френското право едва пред 1994 г., може да се разглежда като „дружество от една държава членка“ по смисъла на член 2, буква а) от Директива 90/435, въпреки че към момента на осъществяването на фактите по главното производство, тоест към 1999 г., тази форма не е изрично посочена в разпоредбата на буква е) от приложението към Директива 90/435.

25.      Германското и италианското правителство и правителството на Обединеното кралство поддържат, че този въпрос изисква отрицателен отговор. Трите правителства по принцип се основават на хипотезата, че съобразно общия принцип на правната сигурност списъкът на дружествата в приложението към Директива 90/435 е изчерпателен.

26.      Напротив, жалбоподателят в главното производство и Комисията предлагат на Съда да отговори утвърдително на първия преюдициален въпрос. Те споделят становището, че е невъзможно да се изведе утвърдителен отговор само чрез буквално тълкуване на Директива 90/435. При изследване на духа, целта и системата на Директива 90/435 обаче се налагало тълкуването, че дружествата „S.A.S.“ попадат в приложното поле на тази директива.

Съображения

27.      За да имат правото по член 5 от Директива 90/435 на освобождаване от данък при източника за печалбата, разпределена от дъщерно дружество на дружество майка, дружествата трябва да отговарят на трите кумулативни условия по член 2 от тази директива. В конкретния случай се оспорва наличието на условието дружеството да има една от формите, изброени в приложението към Директива 90/435.

28.      Не може да се отрече, че правната форма „S.A.S.“ не е сред изброените правни форми в отнасящата се до Френската република разпоредба на приложението към Директива 90/435 съгласно първоначалната му редакция, тъй като тази форма е въведена във френското дружествено право едва през 1994 г. Не може да се отрече и че с Директива 2003/123 тази дружествена форма е изрично включена в текста на приложението. Изниква въпросът дали въпреки това е възможно чрез тълкуване на член 2, буква а) от Директива 90/435 във връзка с разпоредбата на буква е) от приложението към нея да се приеме, че дружествата „S.A.S.“ попадат в приложното поле на тази директива и съгласно първоначалната ѝ редакция.

29.      Чисто буквалното тълкуване на Директива 90/435 би довело до отрицателен отговор. От практиката на Съда обаче следва, че буквалното тълкуване не е достатъчно. За да се отговори на въпросите на националната юрисдикция, трябва да се държи сметка както за текста на разпоредбата, чието тълкуване се иска, така и за целите и системата на директивата(9).

30.      Въз основа на съображенията на Директива 90/435 Съдът неколкократно е извеждал целите на тази директива. Съдът постановява, че както личи в частност от третото ѝ съображение, Директива 90/435 цели чрез въвеждането на обща данъчна система да премахне всяко неблагоприятно третиране на сътрудничеството между дружествата от различни държави членки в сравнение със сътрудничеството между дружества от една и съща държава членка и по този начин да улесни групирането на дружества на общностно равнище(10).

31.      Все пак Директива 90/435 няма за задача да въведе тази обща данъчна система за всички дружества в държавите членки. В това отношение член 2 от Директива 90/435 представлява един вид филтър. В становището си Комисията излага целта, с която е създаден този филтър. Според нея целта на член 2, буква а) от Директива 90/435 във връзка с разпоредбата на буква е) от приложението към нея в първоначалната му редакция е да се изключат персоналните дружества от приложното ѝ поле.

32.      Има основания за съмнение дали избраната от съставителите на Директива 90/435 законодателна техника, която се състои в изброяване на конкретни дружествени форми от различните държави членки, отговаря на гореупоменатата цел, макар че те са предпочели тази законодателна техника на изброяване, за да избегнат различно тълкуване на понятията „капиталови“ и „персонални“ дружества в различните държави членки.

33.      Наистина техниката на изброяване не осигурява на общностната правна уредба достатъчно гъвкавост във времето. Доколкото не дава възможност за адаптиране на общностната правна уредба към измененията на националните законодателства, тази законодателна техника е недостатъчно ориентирана към бъдещето. Тя не отчита факта на непрекъснатото развитие на вътрешния правен ред на държавите членки.

34.      Това несъвършенство на използваната в Директива 90/435 техника на изброяване според мен не може да се компенсира чрез тълкуване, дори и по аналогия. В този смисъл всяка промяна на релевантните национални правни норми трябва да се придружава от изменение на общностните правила. Да се допусне обратното би означавало да се подмени законодателната процедура с методи за тълкуване.

35.      Изглежда съставителите на Директива 90/435 са забелязали ограниченията на използваната техника на изброяване, тъй като при осъвременяването на Директива 90/435 с Директива 2003/123 са добавили в разпоредбата на буква е) от приложението към Директива 90/435 не само нови дружествени форми, но и израза „и други дружества, създадени в съответствие с френското законодателство, подлежащи на данъчно облагане с данък печалба във Франция“(11), благодарение на който става възможно занапред да се избегнат трудности като тези, които са възникнали за дружествата „S.A.S.“ в случая по главното производство.

36.      Предложението на Комисията, въз основа на което е приета Директива 2003/123(12), също може да предостави важни насоки за тълкуване. В точка 12 от мотивите към предложението си Комисията посочва, че Директива 90/435 се прилага единствено към дружествата, които са изброени в списъка от приложението към нея. От точка 13 от тези мотиви личи, че целта на предложението за директива за изменение на Директива 90/435 е да се разшири приложното поле на Директива 90/435, като се допълни приложеният към директивата списък от организации, така че да обхване поименно изброените нови правни форми.

37.      С доводите си жалбоподателят в главното производство и Комисията поставят ударението върху факта, че дружествената форма „S.A.S.“ е създадена във френското право по подобие на „S.A.“ — дружествена форма, която от самото начало е включена в приложението към Директива 90/435, така че „S.A.S.“ била особен случай на „S.A.“ В това отношение мисля, че Съдът не е компетентен да се произнася по този въпрос, тъй като това би означавало да тълкува националното законодателство. Може би е полезно все пак да се отбележи, че според самата френска доктрина „новото дружество като че ли не попада в обхвата на общностното дружествено право в тесен смисъл — а именно на посочените директиви — тъй като в тях никъде не се споменават общо акционерните дружества, а само конкретните видове „société anonyme“ и „société en commandite par actions“. Макар несъмнено да е вид акционерно дружество, както личи и от наименованието му, новото дружество все пак не е нито „société anonyme“, нито „société en commandite par actions“(13).

38.      Предвид изложеното дотук смятам, че на първия преюдициален въпрос Съдът би следвало да отговори, че член 2, буква а) от Директива 90/435 във връзка с разпоредбата на буква е) от приложението към нея трябва да се тълкува в смисъл, че само дружество, което има една от формите, изрично посочени в буква е) от приложението към Директива 90/435, може да се разглежда като „дружество от една държава членка“ по смисъла на посочената директива.

 В –       По втория преюдициален въпрос

39.      Вторият преюдициален въпрос, който е поставен под условието Съдът да е отговорил отрицателно на първия въпрос, се отнася до съмненията на запитващата юрисдикция дали член 2, буква а) от Директива 90/435 във връзка с разпоредбата на буква е) от приложението към нея е съвместим с членове 43 ЕО и 48 ЕО или с член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО, доколкото във връзка с член 5, параграф 1 от Директива 90/435 посоченият член 2, буква а) от нея предвижда при разпределянето на печалба от германско дъщерно дружество на френско дружество майка последното да бъде освободено от удържане на данък при източника, ако това дружество майка има правната форма „S.A.“, „société en commandite par actions“ или „société à responsabilité limitée“, но не и ако има правната форма „S.A.S.“

40.      От всички участници в производството, които представят становища, единствено жалбоподателят в главното производство смята, че на втория въпрос следва да се отговори утвърдително. Той изтъква, че член 2, буква а) от Директива 90/435 във връзка с разпоредбата на буква е) от приложението към нея е в противоречие със свободата на установяване. Според него изключването на дружествата „S.A.S.“ от приложното поле на Директива 90/435 щяло да доведе до произволно третиране на дружествата „S.A.S.“ по по-неблагоприятен начин спрямо дружествата „S.A.“ и „société à responsabilité limité“, както и спрямо изброените в посочената директива правни форми на акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност в други държави членки.

41.      Германското и италианското правителство, правителството на Обединеното кралство и Комисията се обединяват около становището, че на втория въпрос следва да се отговори отрицателно. Техните мнения обаче се различават по въпроса кои са релевантните в случая разпоредби на Договора за ЕО. Според германското правителство и правителството на Обединеното кралство Директива 90/435 трябва да се преценява от гледна точка на свободата на установяване, тоест на членове 43 ЕО и 48 ЕО. Напротив, италианското правителство смята, че релевантен е само член 56 ЕО относно свободното движение на капитали. Комисията, от своя страна, основава анализа си както на свободата на установяване, така и на свободното движение на капитали.

Съображения

42.      В началото следва да се отбележи, че вторият преюдициален въпрос се отнася до преценката на член 2, буква а) от Директива 90/435 във връзка с разпоредбата на буква е) от приложението към нея от гледна точка на релевантните разпоредби на Договора, а не както твърди жалбоподателят в главното производство — до преценката на положението в Германия във връзка с освобождаването от данък при източника на дивидентите, разпределени от германско дружество на установено в друга държава членка дружество майка, което не попада в приложното поле на Директива 90/435. Въпреки това намирам за необходимо да напомня, че съгласно практиката на Съда независимо дали съответното дружество майка попада в приложното поле на Директива 90/435, членове 43 ЕО и 48 ЕО не допускат национална правна уредба, която създава дискриминация спрямо чуждестранни дружества майки(14). Запитващата юрисдикция обаче следва да провери дали това е така в случая по главното производство.

43.      Що се отнася до релевантните разпоредби на Договора, спрямо които трябва да се разгледа член 2, буква а) от Директива 90/435 във връзка с разпоредбата на буква е) от приложението към нея, споделям становището на германското правителство и на правителството на Обединеното кралство, че разпоредбите на член 2 и на приложението следва да се преценяват единствено от гледна точка на членове 43 ЕО и 48 ЕО.

44.      Наистина освобождаването от данък при източника на дивидентите, разпределени от дъщерно дружество на дружество майка, поражда последици и за свободното движение на капитали, макар че съгласно съдебната практика(15) решаващият критерий за определянето на релевантните разпоредби на Договора е наличието на дялово участие, което предоставя на дружеството майка безспорно влияние върху решенията на дъщерното дружество и му позволява да определя неговата дейност. Съдът вече е посочвал, че разпоредба, която предполага не по-малко от 25 % участие на дружеството майка в дъщерното дружество — какъвто е случаят с Директива 90/435, — попада в приложното поле на свободата на установяване(16).

45.      От практиката на Съда следва, че целта на свободата на установяване е да се осигури национален режим в приемащата държава членка, като се забрани дискриминацията, основана на седалището на дружествата(17).

46.      Няма съмнение, че Директива 90/435 съгласно първоначалната ѝ редакция предвижда някои предимства за определени видове дружества, които имат една от посочените правни форми. Само по себе си това обстоятелство обаче не означава, че Директива 90/435 възпрепятства държавите членки да осигурят национален режим на чуждестранните дружества майки, които не попадат в приложното поле на Директива 90/435. Напротив, съгласно упоменатата в точка 42 от настоящото заключение практика на Съда, ако националната правна уредба предвижда освобождаване от данък при източника на дивидентите, разпределяни от германско дружество на местно дружество майка, тя трябва да предвиди същото и за дивидентите, разпределяни от германско дружество на чуждестранно дружество майка.

47.      Освен това е очевидно, че не може да се говори за дискриминация според мястото на седалището на дружествата поради това, че в първоначалната си редакция Директива 90/435 предвижда при разпределянето на печалба от германско дъщерно дружество на френско дружество майка последното да бъде освободено от удържане на данък при източника, ако има правната форма „S.A.“, „société en commandite par actions“ или „société à responsabilité limitée“, но не и ако има правната форма „S.A.S.“

48.      Предвид изложеното дотук смятам, че на втория преюдициален въпрос Съдът би следвало да отговори, че член 2, буква а) от Директива 90/435 във връзка с разпоредбата на буква е) от приложението към нея не нарушава членове 43 ЕО и 48 ЕО, като предвижда освобождаване от данък при източника за печалбата, разпределена от дъщерно дружество на френско дружество майка, което има една от правните форми, изрично посочени в буква е) от приложението към тази директива.

V –    Заключение

49.      Предвид всички изложени съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Finanzgericht Köln преюдициални въпроси, както следва:

„1)      Член 2, буква а) от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки във връзка с разпоредбата на буква е) от приложението към нея трябва да се тълкува в смисъл, че само дружество, което има една от формите, изрично посочени в буква е) от приложението към тази директива, може да се разглежда като „дружество от една държава членка“ по смисъла на същата директива.

2)      Член 2, буква а) от Директива 90/435 във връзка с разпоредбата на буква е) от приложението към нея не нарушава членове 43 ЕО и 48 ЕО, като предвижда освобождаване от данък при източника за печалбата, разпределена от дъщерно дружество на френско дружество майка, което има една от правните форми, изрично посочени в буква е) от приложението към тази директива.“

1 – Език на оригиналния текст: френски.

2 – ОВ L 225, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 97.

3 – ОВ L 7, 2004 г., стр. 41; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 118.

4 – След изменението на Директива 90/435 с Директива 2006/98/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 година (ОВ L 363, стр. 129; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 126) същият списък вече се съдържа в буква й) от приложението.

5 – Правната форма „S.A.S.“ е въведена във френското дружествено право едва през 1994 г.

6 – От 1 януари 2006 г. нататък тя се нарича „Bundeszentralamt für Steuern“.

7 – Вж. постановеното неотдавна Решение от 23 април 2009 г. по дело Uwe Rüffler (C-544/07, все още непубликувано в Сборника, точка 36 и цитираната съдебна практика).

8 – Вж. Решене от 5 март 2009 г. по дело Апис-Христович (C-545/07, все още непубликувано в Сборника, точка 30) и Решение по дело Uwe Rüffler (посочено в бележка под линия 7, точка 38).

9 – Вж. Решение от 3 април 2008 г. по дело Banque Fédérative du Crédit Mutuel (C-27/07, Сборник, стр. I-2067, точка 22 и цитираната съдебна практика).

10 – Вж. Решение от 22 декември 2008 г. по дело Les Vergers du Vieux Tauves (C-48/07, все още непубликувано в Сборника, точка 36 и цитираната съдебна практика).

11 – Аналогично изменение е направено и по отношение на Белгия и Нидерландия.

12 – Предложение за директива на Съвета от 29 юли 2003 г. за изменение на Директива 90/435 (COM (2003) 462 окончателен).

13 – Guyon, Y. La société par actions simplifiée et le droit communautaire. — In: Société par actions simplifiée. Paris, 1994, p. 147.

14 – Вж. Решение от 14 декември 2006 г. по дело Denkavit Internationaal и Denkavit France (C-170/05, Recueil, стр. I-11949).

15 – Вж. Решение от 26 юни 2008 г. по дело Burda (C-284/06, Сборник, стр. I-4571, точка 69 и цитираната съдебна практика).

16 – Вж. Определение от 10 май 2007 г. по дело Lasertec (C-492/04, Сборник, стр. I-3775, точки 20—26).

17 – Вж. Решение от 22 декември 2008 г. по дело Truck Center (C-282/07, все още непубликувано в Сборника, точка 32 и цитираната съдебна практика).