Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

9.2.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/17

Иск, предявен на 30 ноември 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-540/07)

(2008/C 37/24)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: R. Lyal и A. Aresu)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

—

Да се установи, че като е оставила в сила данъчен режим, съгласно който данъкът върху дивидентите, изплащани на дружества, установени в други държави-членки и в държави — страни по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство, е по-висок отколкото съгласно режима, прилаган за изплащаните в страната дивиденти, Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 56 ЕО и член 40 от Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство относно свободното движение на капитали между държавите-членки и между страните по посоченото споразумение, както и задълженията си по член 31 от същото споразумение във връзка със свободата на установяване между държавите — страни по това споразумение;

—

да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Европейската комисия се позовава на действащото италианско законодателство в тази област, включително на основаното на договори, подлагащо разпределянето на дивиденти на дружества, които не са италиански (т.нар. дивиденти, изплащани в чужбина), на значително по-неблагоприятно данъчно третиране отколкото прилаганото по отношение на разпределянето на дивиденти на италиански дружества (т.нар. дивиденти, изплащани в страната).

Според Европейската комисия това законодателство, което все пак е в процес на изменение от страна на италианското правителство, е в противоречие с принципа на свободното движение на капитали, доколкото има неблагоприятни последици по отношение на печалбите и на решенията за инвестиране от страна на чуждестранни лица, съдружници в италиански дружества, като същевременно затруднява самите италиански дружества да набират капитал в чужбина. Поради това следва да се установи, че е налице явно нарушение на член 56 ЕО, който забранява всички ограничения върху движението на капитали между държавите-членки, и на член 40 от Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство (Споразумение ЕИП), който урежда по подобен начин тази свобода между държавите — страни по споразумението.

Освен това, според Европейската комисия, това законодателство може да е в противоречие с правото на установяване, уредено в член 31 от Споразумението ЕИП, доколкото може да се прилага и по отношение на контролни участия в италиански дружества на дружества, установени в държави — страни по споразумението, по отношение на които участия не се прилага хармонизираният режим в областта на данъците, установен с Директива 90/435/ЕИО на Общността (1).

В хода на процедурата за установяване на неизпълнение Европейската комисия е имала възможност да разгледа доводите, които Италианската република е представила в своя защита, за да обоснове въпросното законодателство, и не ги е счела за подходящи за постигане на поставената цел. Наскоро италианското правителство обаче е заявило волята си да измени посоченото законодателство, за да го приведе в съответствие с общностното право: настоящият иск може да ускори действията по изменение.

(1)  ОВ L 225, стр. 6.