9.2.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 37/17 |
Иск, предявен на 30 ноември 2007 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република
(Дело C-540/07)
(2008/C 37/24)
Език на производството: италиански
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: R. Lyal и A. Aresu)
Ответник: Италианска република
Искания на ищеца
— |
Да се установи, че като е оставила в сила данъчен режим, съгласно който данъкът върху дивидентите, изплащани на дружества, установени в други държави-членки и в държави — страни по Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство, е по-висок отколкото съгласно режима, прилаган за изплащаните в страната дивиденти, Италианската република не е изпълнила задълженията си по членове 56 ЕО и член 40 от Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство относно свободното движение на капитали между държавите-членки и между страните по посоченото споразумение, както и задълженията си по член 31 от същото споразумение във връзка със свободата на установяване между държавите — страни по това споразумение; |
— |
да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски. |
Правни основания и основни доводи
Европейската комисия се позовава на действащото италианско законодателство в тази област, включително на основаното на договори, подлагащо разпределянето на дивиденти на дружества, които не са италиански (т.нар. дивиденти, изплащани в чужбина), на значително по-неблагоприятно данъчно третиране отколкото прилаганото по отношение на разпределянето на дивиденти на италиански дружества (т.нар. дивиденти, изплащани в страната).
Според Европейската комисия това законодателство, което все пак е в процес на изменение от страна на италианското правителство, е в противоречие с принципа на свободното движение на капитали, доколкото има неблагоприятни последици по отношение на печалбите и на решенията за инвестиране от страна на чуждестранни лица, съдружници в италиански дружества, като същевременно затруднява самите италиански дружества да набират капитал в чужбина. Поради това следва да се установи, че е налице явно нарушение на член 56 ЕО, който забранява всички ограничения върху движението на капитали между държавите-членки, и на член 40 от Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство (Споразумение ЕИП), който урежда по подобен начин тази свобода между държавите — страни по споразумението.
Освен това, според Европейската комисия, това законодателство може да е в противоречие с правото на установяване, уредено в член 31 от Споразумението ЕИП, доколкото може да се прилага и по отношение на контролни участия в италиански дружества на дружества, установени в държави — страни по споразумението, по отношение на които участия не се прилага хармонизираният режим в областта на данъците, установен с Директива 90/435/ЕИО на Общността (1).
В хода на процедурата за установяване на неизпълнение Европейската комисия е имала възможност да разгледа доводите, които Италианската република е представила в своя защита, за да обоснове въпросното законодателство, и не ги е счела за подходящи за постигане на поставената цел. Наскоро италианското правителство обаче е заявило волята си да измени посоченото законодателство, за да го приведе в съответствие с общностното право: настоящият иск може да ускори действията по изменение.
(1) ОВ L 225, стр. 6.