EU tax law WEB ???????/??????? - C-154/08

5.7.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/17

—

Да се установи, че като приема, че не подлежат на облагане с ДДС услугите, предоставяни на автономна област от „registradores de la propiedad“ в качеството им на органи за събиране на данъци от „oficina liquidadora de distrito hipotecario“ (териториален регистър за недвижимите имоти), Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 2 и член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива за ДДС (1);

—

да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

1.

„Registradores de la propiedad“ са определени от испанската държава професионални лица, на които е възложено управлението на „Registros de la Propiedad“ (регистри за недвижимите имоти). Те упражняват своите дейности за собствена сметка, разполагат със свобода при организиране на работата си, избират своя персонал и получават възнаграждения, които представляват техните доходи. Редица автономни области са им поверили различни задачи, свързани с изчисляването на определени данъци. Като възнаграждение за тези услуги „registradores de la propiedad“ получават процент от събраните данъци.

2.

Във връзка с ДДС испанската администрация традиционно е считала, че в рамките на осъществяването на тези задачи за автономните области „registradores de la propiedad“ е трябвало да се считат за работодатели или професионални лица, предоставящи услуги, които се облагат с ДДС. Изтъкнатите в това отношение доводи от испанската администрация са се основавали предимно на Решение на Съда от 26 март 1987 г. (дело C-235/85, Комисия/Нидерландия) (2) и Решение на Съда от 25 юли 1991 г. (дело C-202/90, Ayuntamiento de Sevilla) (3).

3.

В своето решение от 12 юли 2003 г. Върховният съд на Испания приема, че по отношение на възлаганите им от автономните области специфични дейности, изразяващи се в изчисляването и събирането на определени данъци, „registradores de la propiedad“ са обикновени длъжностни лица и представляват част от публичната администрация. Въз основа на това съдебно решение, постановено в рамките на производство по обжалване „в интерес на правото“, испанската администрация заявява, че тези услуги не се облагат с ДДС.

4.

В противовес на това Комисията счита, че услугите, извършвани за автономните области от „registradores de la propiedad“, следва да се облагат с ДДС в съответствие с общото правило, постановено от член 2 на Шеста директива. Тази констатация се обяснява с факта, че „registradores-liquidadores“ действат като професионални лица, които ръководят своите човешки и материални ресурси по автономен и независим начин с оглед предоставянето на услугите, както изисква член 4, параграф 1 от посочената по-горе директива, и че в този случай те не се намират в отношение на подчинение и зависимост, което е от същностно значение, за да може да се приеме, че въпросните услуги са извършвани от длъжностно лице за администрацията, към която принадлежи, и че в тази хипотеза въпросните услуги не се облагат с ДДС. „Registrador-liquidador“ не е нито административен орган на автономната област, нито съставен елемент, който е интегриран или вътрешен за нея, а отделно и независимо лице, с което автономната област сключва договор за възмездно предоставяне на услуги.

5.

Комисията счита също, че в случая са налице изискваните от съдебната практика условия за установяване на отговорността на Кралство Испания, произтичаща от неговото тълкуване на общностното право, което не съответства нито на духа му, нито на целта му, нито на практиката на Съда. На първо място, рангът на Върховния съд като най-висш съдебен орган, при условие че са спазени разпоредбите, предвидени в областта на конституционните гаранции. На второ място, релевантността и отражението на решението, което по принцип противоречи на утвърденото от Съда тълкуване и което с оглед на своя задължителен характер е довело до пълен обрат в практиката на по-нисшите съдебни органи и на испанската администрация. На трето място, пораждането на вредни последици в сектора на ДДС, което може да засегне собствените ресурси на Общността. Следователно испанската администрация не може да се позовава на постановеното от Върховния съд решение, за да оправдае неизпълнението на общностното право.