EU tax law WEB SPÖ Landesorganisation Kärnten - C-267/08

27.9.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/4

1)

Трябва ли член 4, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (1) (наричана по-нататък Шеста директива) да се тълкува в смисъл, че „външната реклама“ от правно самостоятелната областна организация на политическа партия под формата на дейности по разгласяване, осведомяване, провеждане на партийни мероприятия, доставяне на агитационни материали на районни организации, както и организирането и провеждането на ежегоден бал (бал на SPÖ), следва да се разглежда като икономическа дейност, ако доходите във връзка с това са получени от (частичното) прехвърляне на разходите за „външна реклама“ на също правно самостоятелни партийни структури (районни организации и т.н.) и от входните билети от проведения бал?

2)

При преценката дали е налице „икономическа дейност“ по смисъла на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, налице ли е вреда, ако посочените в първия въпрос дейности „имат отражение“ върху областната организация и следователно са от полза и за нея? В реда на нещата е в рамките на тези дейности да се популяризира както партията като такава, така и нейните политически цели и възгледи, а дори това да не е на преден план, то винаги е неизбежна странична последица.

3)

Може ли все още да се говори за „икономическа дейност“ в посочения по-горе смисъл, когато разходите за „външна реклама“ дълго време превишават многократно приходите, получени от тази дейност чрез прехвърлянето на разходите и от провеждането на бала?

4)

Налице ли е „икономическа дейност“ и тогава, когато прехвърлянето на разходите не се прави според лесно установими критерии (напр. възлагане на разходите на отговорното лице или на ползващото се лице) и по същество подчинените организации трябва да преценят дали и в каква степен да участват в разходите на областните организации?

5)

Налице ли е „икономическа дейност“ и тогава, когато рекламни услуги се фактурират на подчинените организации под формата на тежест, чийто размер от една страна се определя от броя членове на съответната подчинена организация, и на второ място от броя на излъчените от нея народни представители?

6)

При преценката дали е налице икономическа дейност трябва ли обществените субсидии, които не подлежат на облагане с данък (като например финансирането на партиите съгласно Закона за финансиране на партиите в област Каринтия) да се разглеждат като икономически предимства?

7)

Ако т.нар. „външна реклама“, разглеждана отделно, представлява „икономическа дейност“ по смисъла на член 4, параграфи 1 и 2 от Шеста директива, дали обстоятелството, че дейността по разгласяване и изборната агитация са централен елемент от дейността на политическите партии и представляват условие sine qua non за изпълнението на политическите цели и програми, е пречка тази дейност да се квалифицира като „икономическа дейност“?

8)

Извършените от жалбоподателя дейности, обозначени като „външна реклама“ от такъв вид ли са, че да могат да се сравнят или по съдържание да съответстват на дейностите, осъществявани от организации за търговско осведомяване по смисъла на приложение Г (точка 10) от Шеста директива? Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, може ли обхватът на упражняваните дейности да се определи за „значителен“ в контекста на настоящата структура на приходи/разходи, която съществува към релевантния за жалбата момент?