Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

24.1.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/17

Иск, предявен на 14 ноември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело C-492/08)

(2009/C 19/30)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: M. Afonso)

Ответник: Френска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като прилага намалена ставка за данък върху добавената стойност (ДДС) при предоставяне на услуги от адвокати, адвокати към Conseil d'État [Върховен административен съд] и към Cour de cassation [Върховен касационен съд] и адвокати към апелативен съд, за които същите са обезщетени изцяло или отчасти от държавата в рамките на правната помощ, Френската република не е изпълнила задълженията си по силата на членове 96 и 98, параграф 2 от Директивата по ДДС (1)

—

да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията оспорва прилагането от ответника на намалена ДДС ставка при доставките на услуги в рамките на предоставяната от адвокатите, адвокатите към Conseil d'État [Върховен административен съд] и Cour de cassation [към Върховен касационен съд], както и адвокатите към апелативен съд правна помощ, като подобни доставки на услуги не попадат в нито една от категориите, посочени в приложение III към Директива 2006/112/ЕО.

За да опровергае трите основни довода на ответника Комисията приема, първо, че гарантирането на достъп до правосъдие не може да бъде релевантна причина, за да не се прилага нормалната ДДС ставка за адвокатските услуги, доколкото това гарантиране било по-скоро предимство, свързано с обхвата на предоставяната от държавата помощ, отколкото с ДДС ставката, която е определена по еднакъв начин на общностно равнище.

Освен това, според ищеца социалният характер на разглежданите дейности не е достатъчен, за да могат да бъдат включени в другите категории услуги, посочени в приложение III към директивата, за които е допустимо намаление на ставката спрямо приложимата стандартна ставка. Всъщност, съгласно постоянната практика на Съда било необходимо естеството на тези услуги да се тълкува стеснително, за да се запази ограничителния характер на приложението.

Накрая, Комисията припомня, че преследваната както с членове 96 и 98, параграф 2 от Директивата относно ДДС, така и с приложение III цел не е да се избегне нарушаването на конкуренцията между икономическите оператори, които предлагат едни и същи стоки или услуги, а по-скоро да се насърчи постепенната хармонизация на законодателствата на държавите-членки, като се сближават прилаганите ставки на ДДС и като се ограничават сделките, които могат да са предмет на намалени ставки.

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).