Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

References to this case

Share

Highlight in text

Go

26.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 233/6


Иск, предявен на 8 юли 2009г. — Комисия на Европейските общности/Република Унгария

(Дело C-253/09)

2009/C 233/10

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: R. Lyal и K. Ritzné Talabér)

Ответник: Република Унгария

Искания на ищеца

да се установи, че Република Унгария не е изпълнила задълженията си по членове 18 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО, и по членове 28 и 31 от Споразумението за ЕИП, като прилага към покупката на жилище, разположено в Унгария, в замяна на жилище, разположено в друга държава, по-неблагоприятно третиране отколкото прилаганото към покупката на разположено в Унгария жилище вместо жилище, разположено в същата тази държава.

да се осъди Република Унгария да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Предмет на настоящия иск е унгарската данъчна норма, по силата на която при определянето на данъчната основа за данъка, дължим към момента на придобиване на собственост на жилище, разположено на територията на страната, е позволено да се приспадне от стойността на придобитото жилище цената на продаденото жилище, само ако последното се намира на територията на страната.

Тази разпоредба противоречи на свободното движение на хора и на свободата на установяване съгласно членове 18 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО и членове 28 и 32 от Споразумението за ЕИП.

Целта на цитираните разпоредби на общностното право е да се улеснят гражданите на държавите-членки при упражняването на каквато и да е професионална дейност където и да е в Общността и в същото време да се забрани всяка мярка, в резултат на която гражданите на една държава — членка на Общността, които, ползвайки се от правото си на свободно движение, желаят да упражняват икономическа дейност на територията на друга държава членка, могат да попаднат в по-неблагоприятно положение. Постоянна съдебна практика е, че разпоредби, които възпрепятстват или възпират гражданин на една държава членка да напусне страната си по произход, за да упражнява правото си на свободно движение, съставляват препятствия пред посочената свобода, макар да се прилагат независимо от гражданството на засегнатите лица.

Въпреки това, унгарският данъчен закон, предмет на настоящия иск представлява норма с описаните характеристики. Действително, поради изключването от посоченото данъчно предимство на чуждестранните или унгарски граждани, които, ползвайки се от правото си на свободно движение, пребивават в продължение на известно време в друга държава членка и придобиват жилище там, биха получили по-малко стимули за придобиване на жилище в Унгария, отколкото тези, които пребивават в Унгария и са придобили ново жилище вместо това, което са имали на територията на страната. По този начин унгарското законодателство може очевидно да има възпиращ ефект за установяването на гражданите на други държави-членки в Унгария. Комисията счита, че тези лица, които евентуално вече са платили данъци в подобен размер в държавата по предходното си пребиваване, когато са придобивали жилището си, ще бъдат поставени в същото положение като тези, които са придобили предишното си жилище в Унгария. Следователно посочените лица трябва да бъдат третирани по същия начин. Същевременно, понеже унгарското законодателство поставя в по-неблагоприятно положение тези, които придобиват в Унгария жилище вместо жилището, разположено в която и да е друга държава членка, в сравнение с тези, които също са придобили жилище, но вече са разполагали с жилище на територията на страната, то третира обективно еднакви положения по различен начин и поради това е дискриминационно.

Единственият довод, формулиран от правителството на Република Унгария, не е от естество да обоснове такова нарушение на правото.

На първо място, що се отнася до възражението, свързано с необходимостта да се гарантира съгласуваност на данъчната система, трябва да се отбележи, че по настоящото дело не може да се открие никаква пряка връзка между данъчното предимство, за което става въпрос, и компенсирането на посоченото предимство посредством определена данъчна основа, което пък представлява изискване, за да може споменатата необходимост да се гарантира съгласуваност на данъчната система да представлява оправдано ограничение на упражняването на основните свободи. От икономическа гледна точка не съществува пряка връзка между придобиването на друго жилище и задължението за плащане на данъка, и продажбата на първото жилище и платените към онзи момент данъци; това са елементи, които само унгарският законодател свързва помежду им.

Накрая, относно изтъкнатия от унгарското правителство довод, че нуждата да се вземат предвид имотите, продадени в друга държава членка, и платените към момента на придобиването им данъци, и предотвратяването на евентуални злоупотреби във връзка с тези сделки би породила сериозни административни затруднения, Комисията посочва, че потенциалните административни затруднения не могат в никакъв случай да оправдаят нарушаването на основните свободи, гарантирани от общностното право. Република Унгария със сигурност има възможността да налага определени изисквания, за да получи необходимата информация, но тези изисквания не могат да бъдат непропорционални спрямо преследваната цел.