Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

27.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 51/24

Иск, предявен на 21 декември 2009 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-539/09)

2010/C 51/39

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Caeiros и B. Conte)

Ответник: Федерална република Германия

Искания

Ищецът иска:

—

да се установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 248, параграфи 1, 2 и 3 ЕО, от член 140, параграф 2 и член 142, параграф 1 от Регламент № 1605/2002, както и от член 10 ЕО, като не е позволила на Сметната палата да осъществи контрол съгласно предвиденото в Регламент № 1798/2003 и в съответните разпоредби по прилагане административно сътрудничество на държавите членки в областта на данъка върху добавената стойност;

—

да се осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящият иск има за предмет отказа на германските власти да позволят на Европейската сметна палата да осъществи контрол в Германия съгласно предвиденото в Регламент № 1798/2003 и в съответните разпоредби по прилагане административно сътрудничество на държавите членки в областта на данъка върху добавената стойност.

Според Комисията Федерална република Германия е нарушила задълженията си, произтичащи от член 248 ЕО, съответно от Регламент № 1605/2002, както и задължението си за лоялност съгласно член 10 ЕО.

Контролните правомощия на Сметната палата трябвало да се тълкуват разширително: Сметната палата трябвало да контролира финансовите средства на ЕС и да предлага начини за повишаване на ефективността. Затова се нуждаела от правото да осъществява пълен одит и проверки по отношение на всички области и лица, свързани с приходите и разходите на ЕС. Такъв контрол можел да бъде осъществен и в държавите членки, като съгласно член 248, параграф 3 ЕО, член 140, параграф 2 и член 142, параграф 1 от Регламент № 1605/2002, както и в съответствие със задължението за лоялност по член 10 ЕО те трябвало да окажат пълна подкрепа на Сметната палата при изпълнение на дейността ѝ. Това обхващало и задължението за допускане на всички видове контрол от страна на Сметната палата, чието предназначение било оценка на събирането и използването на финансовите средства на ЕС.

Именно това в настоящия случай било отказано на Сметната палата от страна на германските власти.

Регламент № 1798/2003 се отнасял до законосъобразността и правомерността на приходите на Общността. Този регламент бил само елемент от мрежата от различни мерки, които трябвало да гарантират, че държавите членки могат да разполагат с правилен механизъм за постъпления от данък върху добавената стойност и при това Общността може да борави при най-добри условия с наличните ѝ средства, така че измамните практики да бъдат преодолени и предварително избегнати. От тази гледна точка Комисията счита за необходимо с цел контрол на правомерността и законосъобразността на приходите от данък върху добавената стойност Сметната палата да може да осъществява контрол върху въвеждането в действие и прилагането на Регламент № 1798/2003. Това означавало тя да може да контролира дали държавите членки са изградили ефикасна система за сътрудничество и съдействие и дали те я прилагат по достатъчно удовлетворяващ начин на практика или е необходимо повишаване на ефективността.

Въвеждането на практика на предвиденото в Регламент № 1798/2003 административно сътрудничество оказвало влияние върху собствените средства от данък върху добавената стойност, които държавите членки трябвало да акумулират. Добре функциониращото сътрудничество в тази област щяло да предотврати избягването на плащането на данък върху добавената стойност или отклоняването на облагането с данък върху добавената стойност и щяло автоматично да доведе до повишаване на приходите от данък върху добавената стойност, с което и до нарастване на собствените средства от данък върху добавената стойност на Общността. Ако напротив държавата членка не сътрудничела правомерно, то тя не изпълнявала не само задълженията си, произтичащи от Регламент № 1798/2003, но и задължението си, произтичащо от Директивата за данъка върху добавената стойност, за приемане на всички законови и подзаконови разпоредби, които са необходими, за да се гарантира събирането на целия дължим на нейната територия данък върху добавената стойност.